Да се вози човек в градския транспорт след мач Левски-ЦСКА е истинско приключение.
Снощи тъкмо беше свършил мача и аз се качвам на 204 от Дружба към Стрелбище и автобуса тъкмо прави завоя на орлов мост и малко преди спирката го спира един полицай, почуква по предната врата и вика на шофьора “Отваряш само предната врата и който ще слиза да слиза, няма да спираш на тази спирка, спираш чак на следващата”. Шофьорът отвори предната врата, полицаят се подаде и се провикна “Който ще слиза да слиза тук” и хората заслизаха, след това полицая започна да пуска някакви хора да се качват един по един. Рейса затвори, подмина спирката а на нея гледаха като наказани фенове с червени шалчета. На следващата спирка автобуса отваря вратите и с дружни викове “Кой не скача и не пее за Левски не милее” и с подскоци се качи агитката на Левски. Чак тогава зацепих, че явно полицаите разделят феновете в различни автобуси за да не се сбият.
То не беше скачане, блъскане, пеене, викане… за това чорбата, главата, как щели да влязат в сектор Г и ЦСКА щели да им правят свирки, за родината – тяхната майка и апостола – техния баща (всичко изпято в рими, направо се изумих от поетичния талант на феновете) и как ЦСКА щяло да умре и да остане само Левски (в този момент взех да се чудя, че то ако остане само Левски, на феновете сигурно ще им е много гадно, защото няма да има кого да псуват и с кого да се бият).
Накрая автобуса стигна моята спирка и слязох и тогава хвърлих поглед на феновете които слязоха с мен – 2ма от 4мата бяха с маски, за да не се заразят със свински грип на стадиона…
—————————————————-
Към 22:30 хващам 204 от Стрелбище в посока Дружба, помъкнала 2 раници, бири и други неща, се паркирам на единствената свободна двойна седалка – тази която е до задната врата с гръб към движението. От другата страна на пътечката има четворка седалки, на едната от които седи някакъв младеж и пие Ариана. 2 спирки по-късно от задната врата, един пиян фен на Левски със следи от повръщано около устата, 30 секунди се опитва да изкачи заветните 2 стъпала на автобуса. Даже вратата го затисна веднъж. Със сетни усилия се стовари точно до мен от другата страна на пътечката и респективно срещу младежа с Арианата. С глас задгробен, на който дори Джоко Росич може да завиди изхриптя
- Тфа дфеста и четри ли е?
Младежът с бирата:
-Да…. еййй копеле, що си се омазАл така.
Пияният само клати глава. Аз тъкмо в този момент реших да извадя книжка и да игнорирам ставащото около мен. Грешкааа.
Пияният ме вижда, че чета и се обръща към мен:
- Разк’жи ми фрик’зка.
Continue reading »
Последни коментари