evil iffi

От 2-3 години имам навика да нося книга навсякъде с мен, за да чета, когато чакам някъде или докато се возя в автобуса(миналата година даже смених дамската чанта с раничка, за да не ми тежи само на едно рамо). В момента чета “Свят, населен с демони” на Карл Сейгън.

Качих тази вечер в полупразния тролей и разбира се, първата ми работа беше да си намеря достатъчно светло място и да се настаня удобно за четене. Тъкмо бях стигнала до един интересен паралел между хората обладавани от демони през средновековието и отвличаните от НЛО в настоящето. Докато вадех книгата, забелязах, че една жена се оглежда къде да седне, избра си мястото до мен. Докато си четях, с периферното си зрение видях, че гледа книгата ми. След малко попита:

- А вие от коя църква сте?
- Амииии… от никоя… тази книга, всъщност прави точно обратното, обяснява защо тези неща не са верни, като НЛО  и дава доста по-правдоподобно обяснение на обсебените от демони в миналото, например.
Около минута пауза. Наведе се да погледне корицата.
- А кой я е писал?
Обръщам корицата така, че да се види:
- Ами, Карл Сейгън, той е американски учен – астроном.
Отново пауза.
Continue reading »

roleriМиналата седмица имах среща с братовчед ми на фонтаните на НДК. Срещата беше в 8 и половина, а аз в 8 без 10 вече бях на спирката на трамваите и реших да се пошматкам малко. Със спокойна крачка започнах да си вървя по площада. Пред входа на НДК имаше разни младежи със скейтборди и ролери. Отдясно на мен (до пилоните) забелязах някакъв човек с ролери, който караше сравнително бързо точно към мен. Аз си продължих с да си ходя и да си гледам. Той стигна на 2 метра от мен и започна да кара почти успоредно с мен, но наоколо половин метър отзад. Аз започнах да се чудя тоя човек няма ли си друга работа, освен да кара след мен или мен почва да ме гони параноята за глупости. Караше близо до мен почти през целия площад, и аз тъкмо вече си мислех как ще туитна “Някакъв човек с ролери ме следи” (не ми се смейте, пристрастена съм към twitter, не е за смях положението) и стигнах почти до билетния център, където се засилих да си купя варена царевица (мммм…). Обърнах се и човека го нямаше. “Ииии”, мисля си, “ивкее, стига параноя, я се стегни”.
Направих една обиколка по Фритьоф Нансен, ръфайки царевица, и като приключих с обикалянето и яденето, реших да седна някъде да почета. Избрах си възможно най-изолираното място на фонтана – точно до басейнчето и цветенцата на едно каменно такова нещо. Имах поне 15 минути да убивам. Извадих си книжката и започнах да чета и да си се хиля(аз и в автобуса като я чета се хиля като идиот, хората гледат малко странно, ама…)
Тъкмо бях прочела 2 страници и чух тракане на ролери. Вдигам поглед и човека с ролерите е пред мен – висок, слаб, с прошарена коса – и ми казва:
- А, ето ви и вас. Continue reading »

dark alleyСкъпи мъже, знаете ли какъв е най-най-най-лошият начин да се опитате да поканите жена на кафе?

Представете си следната ситуация.
Вечер. Тъмно. Последният градски транспорт спира на спирката и жена слиза от него тръгва да се прибира вкъщи. Когато тя върви зад вас, не си мислете че го прави защото ви е харесала и иска да ви заговори.
Тя бърза да се прибере вкъщи. Но не иска да ви изпреварва. Предпочита да върви зад вас за да вижда през цялото време какво правите, а не да се изненада от някое по-рязко движение или шум, ако сте зад нея.
Не забавяйте ход. Не спирайте. Не се обръщайте. Не я заговаряйте.
Най-умното нещо, което можете да направите е да се отдалечите бързо. Даже ако има отсрещен тротоар, минете там.

Ако все пак сте достатъчно глупав да спрете и да се обърнете, и да й се усмихнете, тя забавя крачка не защото умира от желание да ви каже “Здрасти”. Continue reading »

sizeПредполагам сте забелязвали чат формата отдясно в блога ми. Когато съм онлайн всеки може да ми пише и аз ако не съм далече от компютъра с радост отговарям. Така съм се запознала с доста хора. Някои са учудени, че работи, други са цъкали на нея за да ме питат конкретни неща, с трети вече поддържаме редовни контакти онлайн, четвърти са ме канили на срещи… абе въобще, доста весели неща се получават. Механизма на работа е следния. Клкаш на линка, излиза едно прозорче и започваш да ми пишеш, на мен ми казва, че ми пише Guest и предупреждение да внимавам какво обсъждам, защото човека е непознат. И така преди няколко дни ми се включи Guest и ме пита
Guest: Здрасти. Как си?
iffi: Добре.
// Най мразя да ме питат как съм, в 99% от случаите този въпрос е абсолютно безсмислен
Guest: От каде си?
Guest: от къде си
// WTF моя блог да не е сайт за запознанства…че и с правописни грешки.
// Тук вече попитах дали има някакъв по-дълбок смисъл в този чат от това от къде съм

Guest: Според теб от чистонаучна гледна точка без да искам да те обиждам размерът има ли значение
// Лелее щях да падна от смях, в началото реших, че някой приятел се ебава с мен и това е оригиналният му начин да разбере какво мисля за малките и големи пишки и реших да се полигавя малко
iffi: размера на кое и за какво :)
Continue reading »

levski-cska
Да се вози човек в градския транспорт след мач Левски-ЦСКА е истинско приключение.

Снощи тъкмо беше свършил мача и аз се качвам на 204 от Дружба към Стрелбище и автобуса тъкмо прави завоя на орлов мост и малко преди спирката го спира един полицай, почуква по предната врата и вика на шофьора “Отваряш само предната врата и който ще слиза да слиза, няма да спираш на тази спирка, спираш чак на следващата”. Шофьорът отвори предната врата, полицаят се подаде и се провикна “Който ще слиза да слиза тук” и хората заслизаха, след това полицая започна да пуска някакви хора да се качват един по един. Рейса затвори, подмина спирката а на нея гледаха като наказани фенове с червени шалчета. На следващата спирка автобуса отваря вратите и с дружни викове “Кой не скача и не пее за Левски не милее” и с подскоци се качи агитката на Левски. Чак тогава зацепих, че явно полицаите разделят феновете в различни автобуси за да не се сбият.
То не беше скачане, блъскане, пеене, викане… за това чорбата, главата, как щели да влязат в сектор Г и ЦСКА щели да им правят свирки, за родината – тяхната майка и апостола – техния баща (всичко изпято в рими, направо се изумих от поетичния талант на феновете) и как ЦСКА щяло да умре и да остане само Левски (в този момент взех да се чудя, че то ако остане само Левски, на феновете сигурно ще им е много гадно, защото няма да има кого да псуват и с кого да се бият).
Накрая автобуса стигна моята спирка и слязох и тогава хвърлих поглед на феновете които слязоха с мен – 2ма от 4мата бяха с маски, за да не се заразят със свински грип на стадиона…
—————————————————-
Към 22:30 хващам 204 от Стрелбище в посока Дружба, помъкнала 2 раници, бири и други неща, се паркирам на единствената свободна двойна седалка – тази която е до задната врата с гръб към движението. От другата страна на пътечката има четворка седалки, на едната от които седи някакъв младеж и пие Ариана. 2 спирки по-късно от задната врата, един пиян фен на Левски със следи от повръщано около устата, 30 секунди се опитва да изкачи заветните 2 стъпала на автобуса. Даже вратата го затисна веднъж. Със сетни усилия се стовари точно до мен от другата страна на пътечката и респективно срещу младежа с Арианата. С глас задгробен, на който дори Джоко Росич може да завиди изхриптя
- Тфа дфеста и четри ли е?
Младежът с бирата:
-Да…. еййй копеле, що си се омазАл така.
Пияният само клати глава. Аз тъкмо в този момент реших да извадя книжка и да игнорирам ставащото около мен. Грешкааа.
Пияният ме вижда, че чета и се обръща към мен:
- Разк’жи ми фрик’зка.
Continue reading »

Ходим по улицата с Ели. Двама с качулки пият бира на тротоара, пушат и си говорят. Минаваме покрай тях.

Качулка1: Добър вечер момичета. Как сте?

Ние: Добър вечер.

//минаваме без да кажем нищо повече и сме се отдалечили вече на около 2 метра

Качулка1: Аз съм добре, вие как сте. ДА ВИ ЕБА У ГЪЗЪ ДА ВИ ЕБА.

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha