снимка-wikipedia

Купихме си билети за концерта на Елтън Джон буквално 25 часа преди събитието. Голямо чудене беше ходи ли ни се, как ще се прибираме и т.н. Стадиона освен, че е на майната си, оказва се, че скоро има шанс да се разпадне. Имаше огромни табели, че е ограничен достъпа до някои места, защото козирката може да падне и наистина част от местата бяха покрити с черен плат, но това не спря хората по време на концерта да заемат и част от тези места. За сметка на това на тревата имаше предоволно място и човек можеше при добро желание да седне и дори да легне на тревата, докато сър Елтън му пее „на ушенце“ :-)
Самия концерт беше чудесен, като изключим безобразния на моменти звук (дори аз го забелязах, а не е като да имам много музикален слух). Искрено желая тон-режисьора да си намери някакво друго занимание (например да коси ливади) и никога повече в живота си да не докосва аудио техника.

Извода за мен от целия концерт е, че сър Елтън трябва да бъде слушан в зала (в събота имам рожден ден, ако някой иска да ми подари билет за негов концерт в Royal Albert Hall , много ще му се зарадвам :-) )

P.S. Чудя се, ако повечето хора се бяха заслушвали в текста на Sacrifice, дали щяха да се гледат влюбено по време на тази песен :-)

и аз бях там, и аз потропвах с краче :-)

(няма смисъл, да разказвам. Човек трябва да го види, а не да чете за него)

P.S. Любопитно беше как след края на спектакъла залата освирка букета от премиера Станишев и аплодира бурно букета от кмета ББ. Май е вече е повече от очевидно, какво ще се случи на следващите избори… huh

Тази година пролетната ми разходка до Германия протича доста интензивно* и вчерашната програма включваше концерта на Kultur Shock в Хамбург. (За това какво шоу направиха в София, може да прочетете при Мило и при Крокодила).

Беше обявено, че вратите за концерта се отварят в 20:30, а самия концерт започва в 21:30. Ние пристигнахме на гарата около 21:20 и ни отне известно време докато се ориентираме къде е улицата, от коя страна трябва да е клубът, който търсим. В крайна сметка съвсем случайно го видяхме, отвън приличаше на изоставено хале описано с графити. Вътре изглеждаше като съвсем нормален бар, а до стълбището, което водеше към подземните части на заведението (където очевидно, щеше да е концерта), имаше лелка, която късаше билетите и биеше на китките забавни печатчета с пчеличка. Слязохме по стълбите и се озовахме пред вратата на празна зала с размери около 7 на 10 метра, отляво беше сцената с инструментите, а срещу входа – десетина човека разпльокани на кожени фотьойли и дивани. След едно голямо “Хм!”, седнахме на един фотьойл, взехме си по една бира от бара горе и зачакахме. По-голямата част от хората по диванчетата бяха тийнейджъри, на които трудно можеш да им дадеш 18. Стените бяха одраскани с графити и олепени с лепенки. На тавана имаше някакви кюнци. Музикалния фон мина през рага, руски песни и разни приспивни песни. От време навреме разни хора идваха на входа на залата, поглеждаха и изчезваха(предполагам, се качваха горе в бара). Около 22:30 вече имаше около 20 човека в залата, а мен започваше да ме гложди усещането, че освен, че очевидно пого няма да има, най-вероятно и концерт няма да има. Изведнъж започнаха да се появяват все повече хора. Около 23:00 вече се бяха събрали около 100 човека и Kultur Shock и излязоха на сцената. 80% от публиката май не знаеше за какво е дошла. Дори и злите дългокоси метъли (май бяха 3-4 общо), от които очаквах да направят пого, си стояха назад и се поклащаха. А огромна част от публиката дори не се поклащаше, стояха и гледаха, като на… и аз не знам като на какво. Обаче пред точно сцената, на площ по-малка отколкото е дансинга в “Маската”, беше истинския купон. Страхотно е да имаш пространство да куфееш, а Kultur Shock да свирят буквално на една ръка разстояние. Дори се включих в минипогото, което групичка българи спретнаха на 1-2 от песните (не, Крокодиле, на “Мастика”-та нямаше пого). Имаше хора, които сядаха да си починат на сцената в краката на Джино и компания. Някои пръскаха по сцената с бира. Един младеж отнесе кърпата на Джино вързана за крака си. А един от българите (Косьо, в последствие се запознахме с него), който явно беше най-върлия фен от цялата публика се качи на сцената да размени няколко думи с Валери (китарста на групата), преди първия бис.

След като свърши концерта, се запознахме с българската групичка – 5-6 човека и седнахме горе в бара за по бира. Kultur Shock също се качиха малко по-късно и седнаха на една маса близо до нас. Джино си тръгна почти веднага, а на Косьо му дойде идеята да купим една бира за Валери и да го почерпим и въпреки първоначалните ми протести, не можах да му откажа на молбата, взех парите, които ми даде, отидох да купя една бира и я занесох на Валери с думите, че българската групичка го черпи. Той се поинтересува къде сме седнали и след малко се присъедини към нас. Разказа ни разни интересни неща за Kultur Shock и за концертите. Говорихме си за България, Балканите и концерта в София, който по него мнение е най-добрия от това турне.

В 2 часа всички решихме, че е време да се разотиваме и ние се насочихме спирката, за да видим как точно ще се придвижим до централната гара на Хамбург, от където влака ни за Бремен тръгваше в 4:41. Намерихме спирката на нощните автобуси и се качихме на този, който идваше най-скоро и спираше най-близо до централната гарата. Шофьора се оказа хърватин, който незнайно защо беше решил, че отиваме на Reeperbahn (улицата с Sex Shop-овете и стриптийз баровете в Хамбург) и освен че ни пусна хърватска естрадна музика, не ни взе пари за билет.

След много студ и мъка (защо няма затворени и топли пространства на Хамбургската и Бременската гара?), висене в McDonald’s и Burger King за да се стоплим, дочакахме влаковете и към 7 и нещо се прибрахме. Спах 10 часа с малки прекъсвания.

*За 3-те дни, които прекарахме в Париж ще пиша следващите дни

Най-после успях да намеря време и се добрах до снимките от концерта на George Michael, така че ето най-после и моите впечатления… беше направо размазващ. Така или иначе колко велик беше концерта, може да се прочете във всеки новинарски сайт, така че просто ще разкажа за моите преживявания свързани с него.

Като начало ще цитирам Лора “Уникално! Единствено и неповторимо! Велико! Грандиозно! Нереално…”.

THE BEGINNING
Отдавна разпрвям, че изпълнителите които искам да видя наживо и за които не бих пожалила пари за билети са Мадона, Роби Уилямс и Джордж Майкъл. Така че като разбрах за концерта изпаднах в еуфория и веднага започнах да си търся компания… уви отговорите, които срещах бяха от 3 те типа:
“Харесвам го, но нямам толкова пари”
“Ами, аз не харесва Джордж Майкъл…”
“Ама, аз не знаех, че слушаш такава музика…?!”
И така аз започнах все повече да губя надежда, че някой ще се навие да дойде с мен на концерт. В деня в който реших да си купя билет и да ида сама, за утеха си купих “Hinnibal Rising” (много яка книга) и на другия ден сутринта си направих регистрация в eventim.bg за да си поръчам билет. И както си се моткам из офиса и разпитвам дали на някой случайно не му се ходи на концерт, един колега ме чу и каза, че на приятелката му и се ходи и след няколко минути вече бях поръчала 3 билета… По-късно се запознах с още едно момиче, което си нямаше компания и така с все по-нарастващо нетърпение зачаках 28.05.07…
КОНЦЕРТЪТ….

ОБСТАНОВКАТА и СЦЕНАТА

Времето беше супер, тревата беше покрита и опасенията ми, че ще се оплескам до ушите с кал се оказаха неоснователни(за съжаление благодарение на комбинацията покрита трева + дъжд, се беше заформила воня на водорасли, която обаче спрях да усещам веднага след началото на Шоуто).

На сцената имаше 5 големи видеостени. Най-големия екран, който беше по средата всъщност продължаваше и на пода и на практика Джордж Майкъл беше стъпил върху екран, върху който постоянно вървяха визуални ефекти. Най-доброто решение обаче според мен беше малката сцена навътре в публиката…

понеже гледаш-гледаш видео стени и изведнъж поглеждаш към сцената и там е Джордж Майкъл, на има няма 100 ръце разстояние при това наистина различим, а не някаква малка фигурка подскачаща на сцената или огромен образ от видеостените :)

ПУБЛИКАТА
Ами не беше блъсканица като на Депеш (горе долу 2 пъти по-малко хора), които обаче бяха доста духовити и не ме оставиха да скучая нито повече от едночасовото чакане, нито в 20минутната почивка.


Още докато чакахме се чуваха забавни коментари от рода на “Абе Гоергиос Михалис (истинското му име свъщност е Georgios Kyriacos Panayiotou) кога ще излезе да ни попее” или пък “Айде бе, Жоре, какво се бавиш”… по време на концерта имаше подвиквания от рода на “Браво ГОШЕЕЕ!!!”, а по време на почивката присъствах на интересния разговор на тема как гласа на Джордж Майкъл е като шлифован диамант, докато този на Фреди Меркюри е “дар от Бога”. Докато “Гошето” пееше “PreciousBox” и аз си пляскам в такт и се поклащам, някой ме потупва по рамото и ми вика “Ти слушаш електронно, нали?”, при което аз се опулих тъпо и измрънках някакъв отговор от рода на “Горе-долу” и човека продължи “защото изглеждаш като мене”…при което аз съвсем се ококорих, защото не мислех, че изглеждам като 30 годишен, 5см по-нисък от мен мъж с оплешивяващо теме… а още по-малко пък приличам на фен на електронната музика(нали?!)
Иначе публиката беше на ниво…пееше и викаше както си трябва :)

THE SHOW
Шоуто беше предвидено да започне в 8, но (както можеше да се очаква) започна след като “падна мрак”. Към 8 и нещо Мария Илиева и Графа излязока, изпяха 4-5 песни и ни оставиха да чакаме още 1 час (Мария беше с много хубава рокля). При излизането на Джордж Майкъл в 9:30 цялата(вече запсиваща) публика изведнъж изригна. Шоуто беше наистина невероятно. На големите екрани, режисьорът беше заложил на много визуални ефекти и яки мацки от клиповете на някои песни *puctures*. За изпълнението на “Shoot The Dog” снимките говорят сами (Надуваемата кукла на Буш и кучето Тони Блеър, което му прави свирки…) … , а на “An Easier Affair” се чудех дали да гледам Джордж Майкъл, който беше на малката сцена или еротичните сцени на правещите секс мъже и жени…


А за изпълненията на баладите просто нямам думи… но затова пък имам снимки и клипчета…
(Песента Ticking чух за първи път на концерта и изпълнението и ме рзвълнува толкова, колкото и това на Jesus To a Child)
Страхотно решение беше това песите Jesus To A Child и Amazing да бъдат изпълнени една след друга, тъй като първата е посветена на починалия Anselmo Feleppa, а втората, на настоящия партньор на Джордж Майкъл – Kenny Goss….

ПРИБИРАНЕТО
… беше дълго и пешеходно… от “Локомотив” до Лъвов мост и там вече си намерихме такси случайно и то на нормална цена… защото по средата на пътя успях да спра едно и му казвам за къде сме, при което получавам отговор “30″, а докато схвана какво ми приказва, само примигнах и в това време таксито до него се провиква “абе те дават по 200лв за билет, искай поне 50″ и таксиджията се обръща към мене и казва: “40″ и аз чак тогава зацепвам какво ми говори и питам “40 лева? Ти шегуваш ли се?” “Не” и …. продължихме пеша…

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Концерта наистина беше най-най-най доброто събитие на годината, изпълнен с емоция, контакт с публиката и професионализъм!!! Еуфорията ще ме държи поне дни наред докато ходя и се поклащам в ритъма на outside звучащ в главата ми…

GEORGE MICHAEL vs DEPECHE MODE
Единственото, с което не съм съгласна в поста на Лора, е подценяването на концерта на Depeche Mode. Тъй като имах щастието да присъствам и на 2те събития мога да кажа, реших да направя малко сравнение понеже из пресата се изписа как концерта на Depeche буквално нищо не струва пред този на George Michael.

Пубиката
На концерта на Depeche Mode имаше 2 пъти повече хора (може би цената на билета има заслуга за това), което негативните последствия като голямата блъсканица и постоянно вдигнатите на конче момичета, заради които вместо да виждаш Дейв Геън виждаш един задник, си имаше и положителните страни – 2пъти по-силно викаща и пееща публика…

Сцената
Джордж Майкъл – Страхотна сцена + малка сцена навътре в публиката + покрита трева
Depeche Mode – Страхотна сцена + видео стени навътре в публиката (по средата на стадиона)

Шоуто
George Michael & Depeche Mode правят невероятни концерти. Не смятам, че Джордж Майкъл помете Depeche Mode, защото емоцията, която предизвикват и двата концерта е много силна, но и много различна. Който и да е от двата концерта да изпусне човек, има пълното право да съжалява цял живот.

Така че от сърце пожелавам на всички да имат възможността да видят наживо George Michael (и Depeche Mode, разбира се) :)

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha