Вчера – 7 и нещо вечерта (по това време на годината вече е тъмно, особено след смяната на времето), се бях запътила twitter-ската бира. Вървя си аз покрай Св. Неделя, знаейки, че на ъгъла на Шератон, откъм ЦУМ, ме чака Канев да ходим заедно към мястото на бирата. На ъгъла на църквата някакъв, човек седнал там ми подвиква и ми маха. Понеже е тъмно се загледах – дали не е някой познат и спирам да видя какво иска. Той продължава да ми маха да се приближа, чудя се дали не го познавам все пак… мне, определено не помня да съм го срещала… дали пък не иска да ме пита колко е часа… продължавам да стоя и да го гледам тъпо, а той ми продължава да маха да се приближа. Аз обаче упорито стоя на 2-3 метра и питам:
- Какво?
- Много си хубава.
Усмихвам се:
- Добре, чао.
- Неее, стой, не си отивай, много си хубава. Не го прави.
И все още седнал, протяга ръце във въздуха, като за прегръдка. Тук вече не се усмихвам. Обръщам се и си тръгвам.
Стигам малко преди входа на Шератон и тъкмо съм забравила за случката и чувам скок някъде зад гърба си и бързи крачки. Обръщам се – онзи ходи бързо на 3-4 метра и ми говори:
- Не го прави, не го прави, него прави…
Вече съм до входа на шератон, гледам да се движа максимално близо до хотела и на светло, а онзи върви на 3 метра отляво на мен и повртаря:
- Не го прави, не го прави, него прави…
Звъня на Канев:
- Къде си?
- На ъгъла на шератон.
- Тръгни към входа, веднага!
- Е, ела ти, аз си те чакам тук.
- Тръгвай! – изсъсках аз, а онзи си продължава “Не го прави, не си отивай, не го прави…”
Докато се обясняваме вече бях стигнала другия край на Шератон и аз се засилих към Канев, а онзи като го видя, се обърна и отдалечавайки се продължи “Не, не го прави, не го прави…”
Идея си нямам какво щях да правя, ако нямаше кой да ме чака на ъгъла…
P.S. Тази случка поставя началото на нова категория в блога “всеки луд с номера си“. Към категорията прибавям разни шантави хора, на които съм попадала (online и offline) и ще добавям бъдещите, които със сигурност ще се появят. Понякога имам чувството, че съм магнит за всякакви смахнати. Крокодила дори ме обвини, че си ги измислям, ама уви – не. Даже имам няколко неразказани, ако слушате, обещавам някой път да ви разкажа и забавна история около Св.Валентин :-)
Последни коментари