На Openfest който се проведе миналия weekend имаше дискусия на тема “Предаването на знания”. Предаване на знания в смисъл различен от преподаване. В дискусията се стигна до извода, че знания се предават най-добре в неформална обстановка (на бира например) и в малки групи. Затова Крокодила реши да експериментира едно такова начинание на ИББ.
Беше решил да разкаже как се пише сигурен код(по този план) и след като блогна идеята си Kривото се оказа малко тясно за ентусиастите, които искаха да слушат. А някои понеже нямаше как да дойдат, помолиха да направим запис.

И така някъде към 21:30 вечерта се събрахме в един ъгъл, пихме бира и дискутирахме сигурен код. Крокодила по едно време се умори и беше сменен от Мариан. Аз – като някакъв журналист само им врях GSM-a си до устите, за да не изпусна нещо за записа. За да добиете представа – изглеждахме горе-долу така:

krokodila-vodi-lekcia
Continue reading »

englishlearningДнес се замислих, колко съм горда от прогреса на мамата по английски. Преди 7-8 години, когато се приберях от училище, телефона вкъщи звънеше през час: “Иве, как да напиша еди-какво-си”, “Иве, какво значи това”(и нещото прочетено така, както би се произнасяло, ако беше на немски).
След това започна да ходи след работа на курсове по английски, по едно време даже май фирмата им беше довела някакви учители. След 1-2 години почивка, започна да ходи на курс заедно със сестра ми и разни други ученици. А миналата година за коледа й подарих комплект самоучители по бизнес английски.
Сега вече напълно разбира какво пише в мейлите, които получава. Схваща част от английския, който се говори по сериалите, които гледа по Hallmark или на филмите по телевизията (разбира се стига да не говорят с брутален британски акцент…). И почти сама си пише бизнес мейлите. Обажда ми се най-много веднъж на 2-3 дни за разни по-сложни конструкции, като въпреки че от време навреме забравя да сложи “do” на въпросите или използва минало просто, вместо перфектно време, знае миналите времена на неправилните глаголи и кога да ползва страдателен залог. Все още се притеснява да говори на английски по телефона, но когато й се наложи, се разбира с хората от другата страна на линията.

P.S. Написах това за да дам пример за това, че независимо дали човек е на 20 или 40 години, никога не е късно да научи нов език…и най-вече за да се изфукам, колко умна мама си имам :-)

За днес от 17:15 беше планирано 2-рото контролно по “Съвременни Java Технологии”. И по времето, когато вече си приключвах нещата за деня с идеята да си викна такси, което да ме чака след половин час пред офиса, се изля бруталият дъжд над София и съответно такситата или не вдигаха, или “няма връзка с този номер”, или “не можем да ви намерим кола”.
Реших, че ще си търся такси на улицата. На спирката на 4ти км нямаше, така че оставаше да си опитам късмета на Плиска. Обикаляне, обикаляне, обикаляне, преминаващи заети таксита, неработещи таксита…
(а стомаха ми стърже от глад, та не се трае)
накрая в 17:20 се качих на таксито с мисълта “Супер! Ще закъснея за теста само половин час. До 6 без 15 все трябва да съм стигнала от Плиска до Семинарията.” Но не би.
В такова ужасяващо задръстване не бях попадала скоро (ето защо обичам да си тръгвам от работа след 19 часа – няма такъв безумен трафик)
След половин час, 1 прочетена глава от книгата и прогрес – преди телевизионната кула – започнах да се замислям дали просто да не сляза от таксито и да не ходя на тест. В крайна сметка реших обаче, че Мило е достатъчно разбран и имам шанс все пак да ми дадат да правя тест в оставащото време.
В крайна сметка, след 50мин престой в задръствания, 10мин шофиране, 2 прочетени глави от “Cryptonomicon” и олекване с 12.50лв пристигнах във ФМИ, гладна като вълк и с обувки пълни с вода. Срещах по коридорите някакви хора, които си тръгваха вече и обсъждаха XML.
Влизам в залата с час и 10мин закъснение, там са останали 5-6 човека, а аз отивам с усмивка на уста при Мило и компания с думите “Извинявайте за бруталното закъснение, попаднах в ужасно задръстване, може ли да правя тест”. Дадоха ми тест да направя каквото мога през оставащите 20мин. Минах 1 път през въпросите с разтуптяно сърце, попълних каквото на на пръв поглед ми се стори вярно предадох и си тръгнах по живо по здраво.

Текущо състояние: Доволно хапнала, разпльокана пред компа, със сухи дрехи и щастлива, че все пак ми дадоха да правя тест след цялата тази лудница и час и 10мин закъснение :-)

Прекофеинизирах се… май пак ще трябва да спирам кафето, само да мине остатъка от септемврийската сесия. Равносметка за последните 24 часа:
Тъй като трябваше да правя нощен маратон по Вероятности и статистика, а през деня ми се спеше, изпих 3 кафета и едно фрапе. За нощното учене си бях подсигурила RedBull(крила не забелязах да дава, но така или иначе не те ми трябваха). Прибрах се и траляля, вечеря преди учене… я да видя новините из интернет… пускам компа и какво се оказва… уж има нет, ама го има само на половина. Т.е. при пинг половината пакети се губеха, бг сайтовете се отваряха с голяааама мъка, а международните не се отваряха въобще. Няма ICQ, няма GTalk, само към Yahoo Messanger-a се закачи (с дропване през 10мин), ама аз така или иначе в Yahoo Contact List-a ми имам точно 1 контакт…
Не стига, че миналия уикенд ме оставиха цяло денонощие без нет, заради градушката, ами и сега даже не мога да проверя в коя зала ми е изпита… Звъннах на доставчика и обяснявам проблема.
“Ами дааа, има проблем във вашия район, може би тази вечер или утре ще го оправим.”
Хубаво… обаче след половин час не издържах и се обадих да питам, дали все пак тази вечер или утре ще го пуснат. Обясних пак проблема и получих следния отговор. “Ами към вас се губят пакетети”…WTF…Това и сама го бях забелязала. “Има проблем с един суич, днес работиха по него, утре пак”.
В този момент започнаха да ми пушат ушите (*) и ми идваше да #@#!*beep*&$*beep*#@!#$#@, обаче в крайна сметка оператора не е виновен, за смотаната поддръжка, оплаках се само, че през уикенда пак съм нямала нет (не че не знаеха, и тогава им звънях поне 3 пъти) и че може би трябва да помислят за по-добра поддръжка и пожелах лека вечер.
(кога най-накрая Мегалан ще пуснат покритие в Стрелбище?!)
Та, ситуацията беше следната, прекофеинизирана, бясна Ива, без интернет, с компания в леглото – упражнения по вероятности и статистика и с тъжната мисъл, че трябва да стане в 7 без 15 за да ходи на зъболекар и след това на изпит, и след това на работа… Добре че нямаше никой около мен и можех да си подскачам и да си #@#!*beep*&$*beep*#@&^!$#*beep*#@!#$#@ колкото си искам.
И така след 3 часа сън (май RedBull-a твърде много енергия дава), трябваше да ходя на зъболекар, за малко да заспя на зъболекарския стол. Всъщност направо щях да го направя, ако не беше гадното лекарство с вкус на белина, което ми слагаха и което за малко да ми влезе в кривото гърло. Добре че свърши по-рано от предвиденото и имах време за поничка и кафе в Dunkin’ Donuts и за малко съжаление, че си забравих “Подпалвачката” вкъщи (остават ми само 20 страници и въпреки, че вече хвърлих поглед на последната глава, щях много да се забавлявам с това как Чарли Макджий подпалва “Арсенала”, докато хапвам поничка и чакам да дойде време за изпита).
Добрата новина е, че поне изпита мина благополучно (най-вече благодарение на задачата за топките) и в събота съм на устен. Което май означава още 2 кофеинови, безсънни нощи… ееех, студентски живот…
След толкова кофеин за последното денонощие, даже не ми се спи, въпреки че съм спала 3 часа, но довечера ще се размажа ето така

Ех, отдавна все се каня да пиша, толкова много неща исках да напиша, че вече започнах да ги забравям, а и вече няма смисъл да ги пиша всичките. Тия хора във ФМИ са се смахнали. Текущ контрол, лекции, простотии… а сега вече си имам и интернет в квартирата. Не усещам как закисвам там до 1-2 часа посред нощ и сутрин ми е доста трудно да се събудя. В последните дни сънувам всяка нощ и то все някакви ненормални сънища. Не са кошмари,макар че ако друг човек ги сънува сигурно за него биха били кошмари, но аз не ги чувствам така. Все едно си сънувам нормални сънища, но все пак сутрин си чувствам съзнанието не напълно отпочинало :(

Направихме си блог с колегите от групата където да постваме инфо за всякакви глупости свързани си тази учебна година. Засега май само аз си поствам и по мои наблюдения, хората не са изгорели от нетусиазъм да помагат :( тъжно е, че все трябва да ги юркам и разпитвам да събирам инфото и да поствам. Тези, които не ходят на лекции няма как да постват свежа информация, а тези които ходят на практика си знаят цялата информация и блога не им е от кой знае каква полза… както е тръгнало ще западне много скоро :( а идеята беше толкова хубава… уви, имплементацията не е много успешна(надявам се нещата да се променят).

уф, толкова се радвам, че минаха изпитите. Е, не така, както беше планувано, но все пак минаха. За следващата сесия обещавам, че няма да се хващам да уча 2 дни преди изпита.
И сега ще мога да си превъртя Heroes V, да прочета няколко книжки и да свърша други полезни дейности… Естествено за да ми е разнообразен живота, сега и квартира трябва да си търсим (засега сме аз, Ани, Миро и Симпата, китайския Цецо много сме го били “притискали” и се отказа). Естествено цари пълната дезорганизация, но аз съм оптимист. Силно се надявам да си намерим нещо свястно *примиг*,*примиг*. Засега съм влязла в ролята на координатор и юркам останалите хора да търсят :)
Голяма мъка с тия квартири, чак не ми се приказва/пише… като се разбере нещо по-подробно, тогава…(йей вече пиша почти без грешки без да гледам в клавиатурата)

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha