Споменах в Twitter, че лятното ми четиво за морето ще е “Кери” и след това няколко човека се отдадоха на спомени, коя е била първата книга на Кинг, която са чели.

На мен първата ми беше “Дългата разходка“(малко иронично, всъщност тя първо е била издадена под псевдонима Ричард Бакман). И до днес, когато ми се налага да ходя по някакъв повод много километри и в един момент съзнанието ми се изпразва и краката ми се движат сами по инерция, се сещам за “Дългата разходка” и трите предупреждения.

В квартала, в който живеех в Габрово имаше една малка библиотека на гърба на кварталния магазин, веднъж влязох от любопитство и библиотекарката ми даде “Дългата разходка” (и след това няколко години подред, още много книги на Кинг, Кунц и други от жанра :) ).  От там ми е останала някаква сантиментална привързаност към старите издания на Плеяда. И в момента бавно но славно съм започнала да ги колекционирам, въпреки че са с по-кофти превод от новите, ми става едно топло на душата даже и като си ги гледам наредени на рафта :)

А на вас, коя ви беше първата книга на Стивън Кинг? @Ayoization написа: “ добре, че никой не е почнал с То, всички, които го правят се отказват от Стивън Кинг”. Има ли някой, който е започнал с “То” и продължил да го чете? :)

Около историята с chitanka.info прочетох доста мнения колко лош е превода на голяма част от българските издания и как хората започват да си купуват книгите в оригинал (най-често на английски).

  • Наистина някои преводи са просто плачевни – например в “Оцелелият” на Паланюк, който четох наскоро имаше неща от рода на “There are…”, преведено като “Там са…” и други  буквално преведени изрази.
  • През деведесетте изд. Хермес бяха издали първите 2-3 книги от поредицата за Галактическия Стопаджия на Адамс, превода беше страхотен, корема ме е болял от смях докато ги четох. След това излезе едно зелено издание с всичките книги, купих си го с голяма радост, но превода беше… ми, не толкова смешен. Не че беше кофти, но просто преводача явно нямаше такъв талант да предаде смешното.
  • Преди няколко месеца си купихме всички книги на Тери Пратчет от “Света на диска”, влязохме в една книжарница и изкупихме всички там, каквото нямаха, намерихме го в други книжарници и на Славейков. До тогава бях чела 4-5 книги от поредицата, но разбъркано. Тези дни след чудене дали да започна да чета по сюжетни линии или по ред на писане на книгите, накрая реших да ги чета по ред на писане. Стигнах до 3-тата от поредицата – “Еманципирана магия”(издание 2001 ИК Вузев), разнасям я с мен в чантата си. Преводът е на Владимир Зарков, много добре се е справил човека, уловил е духа на книгата. Зачетох малко от книгата и на английски, но наистина няма смисъл българския превод е страхотен. Един ден, докато си цъках нещо на компютъра, реших да се разсейвам от време навреме с четене на книга, видях че “Еманципирана магия” я има и в chitanka.info и я отворих да наваксам малко с четенето, обаче книгата качена там се оказа с различен превод – на Мирела Христова, отново издание на Вузев, но от 1994. В този превод имената на героите и местата бяха различни и някак не звучи толкова забавно.
  • Denia, беше направила списък с преводи, които могат да те докарат до смях и плач едновременно.
  • Днес се загледах в Одисеята на Артър Кларк в сайта на Бард, чудех се дали си струва да я поръчам на български. Добре че, един добър човек в коментарите беше написал “Ужасяващ превод/радакция/словопренасяне.. Доста правописни грешки, изпълнено с тиренца сложени на невероятни места. Много неприятно впечатление оставя..”. Не знам дали проблема на това издание са само правописните грешки (не че те са нещо, което трябва да се пренебрегва) или превода наистина също е кофти, но определено няма да рискувам да си я купя.

Разбира се добри преводачи има, но те остават някак в сянка, сякаш никой не обръща внимание на това, кой е преводачът на книгата, която издава/купува. Изключение май прави само Любомир Николов, който е достатъчно популярно име, че човек като види, че той е правил превода на дадена книга, да няма съмнения дали да си я купи.  Уви, в online магазините за книги няма информация за това, кой е преводачът на дадено издание.

Струва ми се добра идея, да има място, където да е събрана информация за добри преводачи/издания и лоши преводачи/издания. Лошият превод от където и да го гледаш, все си е лош. Добрият превод е донякъде субективно понятие, може една книга да е преведена “добре”, но да ѝ липсва част от живеца, шегите и тн (като в примера със зеленото издание на “Пътеводителя”).

Днес направих списък в goodreads, в който да бъдат добавяни изданията с кофти превод на български. Всеки, който има профил в goodreads може да добавя издания в него. Goodreads прави разлика между конкретни издания на книги, така че човек може например да добави в списъка изданието на “Еманципирана магия” от 1994, но да остави извън него това от 2001. Също така могат да се попълват имената на преводачите на конкретното издание, за да се прави по-голяма разлика.

Ако нещата потръгнат, предполагам, че може да направя нещо като wiki, което е да е по-достъпно за редактиране и за хората без goodreads профил.

източник: http://bit.ly/a7bmHR

Новината, че Barnes & Noble (една прекрасна иначе книжарница, която имат още по-прекрасен ebook reader, който искам да си купя) предлагали безплатни класически книги за сваляне в електронен формат, всяка седмица щели да сменят заглавията.

Като се има предвид, че всички тези книги са:

  1. с изтекли авторски права
  2. нямат нужда от превод
  3. няма разходи за печатане на хартия (тъй като са електронни издания)
  4. отдавна са събрани и достъпни легално и безплатно в Project Gutenberg

да рекламираш, че ги даваш безплатно е много хитро и адски нагло.

P.S. Ако досега не сте попадали на Project Gutenberg, а четете книги на компютър/reader, заслужава си да му хвърлите повече от едно око :-)

снимка-wikipedia

Купихме си билети за концерта на Елтън Джон буквално 25 часа преди събитието. Голямо чудене беше ходи ли ни се, как ще се прибираме и т.н. Стадиона освен, че е на майната си, оказва се, че скоро има шанс да се разпадне. Имаше огромни табели, че е ограничен достъпа до някои места, защото козирката може да падне и наистина част от местата бяха покрити с черен плат, но това не спря хората по време на концерта да заемат и част от тези места. За сметка на това на тревата имаше предоволно място и човек можеше при добро желание да седне и дори да легне на тревата, докато сър Елтън му пее „на ушенце“ :-)
Самия концерт беше чудесен, като изключим безобразния на моменти звук (дори аз го забелязах, а не е като да имам много музикален слух). Искрено желая тон-режисьора да си намери някакво друго занимание (например да коси ливади) и никога повече в живота си да не докосва аудио техника.

Извода за мен от целия концерт е, че сър Елтън трябва да бъде слушан в зала (в събота имам рожден ден, ако някой иска да ми подари билет за негов концерт в Royal Albert Hall , много ще му се зарадвам :-) )

P.S. Чудя се, ако повечето хора се бяха заслушвали в текста на Sacrifice, дали щяха да се гледат влюбено по време на тази песен :-)

Първата “истинска”, “дебела” книга,  която някога съм прочела беше “Чичотомовата колиба”. Беше през лятото между първи и втори клас или между втори и трети. Не съм много сигурна. Преди това бях чела единствено приказки и “Карлсон, който живее на покрива отново лети”. Но той не се брои, защото баба ми ми го беше чела преди това.

Така че…

Първата “истинска”, “дебела” и “сериозна” книга,  която някога съм прочела беше “Чичотомовата колиба”. Четях я много бавно и най-вероятно ми е отннела цялата лятна ваканция. Радвах се на всеки 10 прочетени страници и когато минах половината книга тичах при баба да й покажа колко много съм прочела. Спомням си как сълзите се стичаха по бузите ми в края на книгата, когато младият господин Шелби освобождава робите си им обяснява, че вече ще им плаща за труда им, ако искат да продължат да работят за него(интересното е, че май не плаках, когато чичо Том умря, няколко глави преди това…или поне не помня). Прочетох последната глава три пъти подред и не исках книгата да свършва.

Днес Aни ми подари едно издание на “Чичотомовата колиба” от 1966г*. С твърди корици, с красиви графики вътре и с отбелезвалка, до къде си стигнал с четенето.

hardcover(small) 4tk(small)

Тези дни ще започна да я препрочитам за да видя как ще я възприема сега.
Ани има теория, че човек трябва да прочете “Чичотомовата колиба” преди десетата си година. Като се замисля, май наистина е така, така че ако сте на възраст над 10 години и не сте чели “Чичотомовата колиба”, може само да съжалявате за пропуска. И понеже знам, че и Ани има много сантиментални чувства към книгата и все пак ми я подари(а аз дори бях забравила, че ми е обещала), това прави подаръка още по-специален. Още не мога да му се нарадвам :-))))

* Май не съм споменавала тук, мно много се кефя на стари книги. Добавих го в about me страницата, заедно с още 2 неща, които се сетих, че харесвам и 1, което не харесвам.

Сватба-сватба, метълска сватба, супер сватба :)

Вчера беше сватбата на Антон и Галя Титови. Аз се озовах там като тяхна позната и нещо като придружителка на крокодила (Ани каза, че трябва да започна да взимам такса “Придружител на IT-та без приятелки по официални събития”).
Решихме да сглобим доста забавен подарък (и се надявахме да не го отварят по време на сватбата и да не ни изгонят) – 2 шепи презервативи, лубрикант, вратовръзка, белезници, антифони, семеен кодекс и подробна документация за употреба на всичко това. Зеленият експлоататор прати брат си да купи половината подарък, аз да купя другата половина, а той отиде да краде булка. Накрая опаковахме всичко в едно парче черен плат и го вързахме с панделка. А другите гости, които бяха около нас ни обявиха за луди. Те хората подаряваха много по-нормални неща – луксозни сервизи, gps-и, изпълнения на групи на живо, а ние… survival kit за брачния живот :)
Церемонията в гражданското беше доста бърза, стегната и приятна. Жената, която я водеше говореше доста тихо. Имам подозрения, че това се е дължало на факта, че Антон преди това й е изкарал акъла, че не разбира български, като започнал на руски да моли Галя  да му превежда какво говори жената.

След ритуала се запридвижвахме към ресторанта. Запознах се със Сребрин, който твърдо отказваше да повярва, че жените програмисти съществуват, че аз съм от тях и още повече, че в нашия java отдел сме 4 жени, две от които руси.

За партито беше запазена зала в един хотел, имаше музика наживо, добър DJ, минимално количество ритуали, малко караоке и много рок и танци. Един от подаръците беше живо изпълнение на група Булгара, които свириха страхотно. Младоженците минавайки по масите ни подариха по един пъзел, който аз и Ирина доста се измъчихме да наредим. Крокодила май си тръгна първи, още преди мятането на букети и жартиери. А последните гости танцувахме до към 2 след полунощ и дояждахме и допивахме до към 3, отнасяйки след това, част цветята, които бяха украса на масите. Сутринта Ани и Ели като видели цветята, които съм донесла, помислили, че съм хванала букета и бяха готови да ме бъзикат много.

За съжаление ме домързя да си взема фотоапарата, така че нямам снимки да покажа колко хубави бяха булката и младоженеца :)

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha