Помните ли историята с новите автобуси от преди седмица? На кратко – новите автобуси 204 са с фотоклетка на вратите – така че да не се затварят, ако хората са много наблъскани – и с копче за отваряне на вратите – за да се отварят, сако ако има хора за слизане/ качване.

Разбира се и двете неща са супер досадни за повечето возещи се, особено фотоклетките, които костват забавяне от по 5-10 минути на спирка в по-натоварените часове.

Очаквах някъде до около месец, да измислят някакъв хак на системата и даже се хванах на бас с един от коментаторите под предния пост, на по 3 бири, че до 3 месеца системата ще спре да работи… и воала! само една седмица след въвеждането на новите автобуси, имаме patch:

Това на снимката е половин стикер (от тези до седалките, където показват, че това са места за родители с деца), залепен върху фотоклетката. Другата половина от стикера беше залепен на другата врата.

Добрата новина е, че хората свикват да ползват бутоните. И може би поне те ще останат функциониращи.

От вчера линия 204 си има нов концесионер и чисто нови автобуси. Бели, с шарени чисти седалки, хубави, модерни. Прекрасни като автобусите в Германия и… толкова неподходящи за България.
Вчера в 18:15 чакам на спирката до офиса и пристига един от тези нови автобуси, ама натъпкан, както може да е натъпкан автобус в час пик, който хората са чакали 40 мин. Първото нещо, което ми прави впечатление е големия залепен надпис на вратата: “ВРАТАТА СЕ ОТВАРЯ СЛЕД НАТИСКАНЕ НА БУТОНА STOP”. Естествено повечето хора не обръщат внимание на такива надписи и на половината спирки, автобуса спира, вратата не се отваря и хората гледат едно стреснато и се оглеждат какво става, докато някой не се сети да натисне копчето.
След като се отвори врата следва по-забавното. Над вратите има фотоклетка. Ако хората са много наблъскани до вратата, тя тръгва да се затваря, стига до половината, изпуфтява и се отваря отново. Това естествено костваше по минимум 5 минути престой на всяка спирка и освен това на някои спирки се налагаше да слязат хора от автобуса, за да може да тръгне. Хората в час пик по принцип са изнервени, а това висене по спирките и незатваряне на вратите направо ги побърка. Започна истински цирк.
Спира автобуса на стадион “Васил Левски” и разни хора искат да слизат на спирката, съответно тези, които сме до врата, слизаме за да им направим място, междувременно хората, които чакат на спирката са се наблъскали пред вратата и се опитват да се качат докато още другите не са слезли. Една леля тръгна да блъска едно момиче за да се качи и момичето:
“Чакайте госпожо, ние сме слезли за да направим място на хората да слязат на спирката, трябва да се качим обратно защо се бутате”
“Ти какво ма! Само ти искаш да се качиш! Тоя автобус да не е на баща ти! НЕ МЕ БУТАЙ!”
“Ама, госпожо, вие ме бутате”
“Ай какво ми се обясняваш, ще ти прасна един!”
И лелята влезе навътре.
Continue reading »

Забелязали ли сте, че в бус лентите на цариградско, вече се движат значително по-малко автомобили? Преди 2 дни успях да стигна от 4ти километър до витошка с тролей, буквално за 20мин вечерта в час-пик. Лентата за автобуси беше почти празна, а другите две ленти си бяха с обичайното за това време на денонощието четирикилометрово задръстване.
Преди няколко седмици се возех в едно такси по Цариградско и шофьора разправя как са наслагали камери по стълбовете и как са го глобили 65лв за каране в бус лентата, каза “вече пари да ми дават, не влизам в бус-лентата”.
Силно се надявам тази хубава практика на глобяване да продължи и не само да се придвижва по-бързо градския транспорт, а и по-рядко да виждаме ето такива джигити на пътя :)
<видео>

</видео>

Малко offtopic, но все пак свързано с трафика – fun спамът на деня беше това видео.
<видео>

</видео>

Скъса ме от смях :)

Вчера водих разговор с един младеж, който ми обясняваше какъв кеф било преди няколко дни като карал с 200 по Цариградско.

аз: надявам се да не шофирам докато ти си на пътя
той: да бях само аз

Alas, it’s true. Моя познат все още няма шофьорска книжка, но това няма никакво значение в случая. Защото и да имаш и да нямаш книжка, като си се засилил с 200 по Цариградско, освен че някой ден ще си размажеш собствената глава, по-лошото е, че ще разбиеш главата на някой, на който му се живее и не иска да е част от статистиката “За това денонощие има 13 жертви на пътя и още N на брой осакатени”. No thanks!

Аз съм начинаещ шофьор. Имам книжка от над 5 години, но до преди 2 месеца общият брой километри, които съм шофирала едва ли е бил повече от 50. За последните 2 месеца, едва ли съм направила повече от 500. Засега изпреварвам само, когато наистина се налага, защото не се чувствам достатъчно уверена и не карам с повече от 10км/ч над ограничението.
Без значение дали съм на шофьорското място или не, доста е неприятно когато някой тръгне да те засича или да кара като олигофрен.
Определено не само пияните шофьори са проблем. Когато си пиян и реакциите ти се забавят. Факт! Но когато си трезвен и си се засвяткал със 120 в населено място и пред теб изскочи колоездач, дете, куче, пияница или срещу теб лети пиян шофьор, колкото и да бързи реакции да имаш….

Днес получих по icq едни доста неприятни картинки, и подкрепям с двете ръце идеята да бъгат направени задължителна част от шофьорския курс.
Отвратителни снимки от катастрофи. Ако смятате, че няма да ви издържат нервите не ги гледайте!!!
Днес ми казаха, че не съм в ред, защото съм ги изгледала всичките. Не знам дали аз не съм в ред че ги гледам или не са в ред хората, си мислят “Това няма да се случи на мен” и след това стават част от подобни снимки.

Като бяхме малки беше известен лафа “умри млад, бъди красив труп”. Тези трупове за мен въобще не са красиви, но… явно е въпрос на вкус.

Ако все сте решили да си разбиете тъпата кратуна на пътя, ваша си работа, има достатъчно дървета, стълбове и мантинели, които могат да помогнат(макар, че има доста по-интересни начини за самоубийство ). Но моля ви, правете го на безлюден път, където няма други хора освен вас. Не искам да бъда красив млад труп. Не искам да бъда обезобразена или да се придвижвам в инвалидна количка до края на живота си. Не искам заради някой избиващ комплекси заради малката си пишка или малката си заплата да се превърна в ето това.

За днес от 17:15 беше планирано 2-рото контролно по “Съвременни Java Технологии”. И по времето, когато вече си приключвах нещата за деня с идеята да си викна такси, което да ме чака след половин час пред офиса, се изля бруталият дъжд над София и съответно такситата или не вдигаха, или “няма връзка с този номер”, или “не можем да ви намерим кола”.
Реших, че ще си търся такси на улицата. На спирката на 4ти км нямаше, така че оставаше да си опитам късмета на Плиска. Обикаляне, обикаляне, обикаляне, преминаващи заети таксита, неработещи таксита…
(а стомаха ми стърже от глад, та не се трае)
накрая в 17:20 се качих на таксито с мисълта “Супер! Ще закъснея за теста само половин час. До 6 без 15 все трябва да съм стигнала от Плиска до Семинарията.” Но не би.
В такова ужасяващо задръстване не бях попадала скоро (ето защо обичам да си тръгвам от работа след 19 часа – няма такъв безумен трафик)
След половин час, 1 прочетена глава от книгата и прогрес – преди телевизионната кула – започнах да се замислям дали просто да не сляза от таксито и да не ходя на тест. В крайна сметка реших обаче, че Мило е достатъчно разбран и имам шанс все пак да ми дадат да правя тест в оставащото време.
В крайна сметка, след 50мин престой в задръствания, 10мин шофиране, 2 прочетени глави от “Cryptonomicon” и олекване с 12.50лв пристигнах във ФМИ, гладна като вълк и с обувки пълни с вода. Срещах по коридорите някакви хора, които си тръгваха вече и обсъждаха XML.
Влизам в залата с час и 10мин закъснение, там са останали 5-6 човека, а аз отивам с усмивка на уста при Мило и компания с думите “Извинявайте за бруталното закъснение, попаднах в ужасно задръстване, може ли да правя тест”. Дадоха ми тест да направя каквото мога през оставащите 20мин. Минах 1 път през въпросите с разтуптяно сърце, попълних каквото на на пръв поглед ми се стори вярно предадох и си тръгнах по живо по здраво.

Текущо състояние: Доволно хапнала, разпльокана пред компа, със сухи дрехи и щастлива, че все пак ми дадоха да правя тест след цялата тази лудница и час и 10мин закъснение :-)

Знаете ли, че ако транспортирате 72 човека с:

  • Колело: ви трябват 72 колелета, които заемат около 90 кв.м.
  • Кола: със средно по 1.2 човека в кола, ви трябват 60 коли, които заемат около 1000 кв.м.
  • Автобус: ви трябва 1 автобус, който заема 30 кв.м и за който не се налага да търсите място за паркиране.

През зимата не знам дали има ентусиасти, които ще тръгнат да карат колело в този студ, а и в София не е особено пригодена за придвижване с колело. Така че съм отхвърлила този метод на придвижване засега.

Да се пътува с градски транспорт също не е чак толкова лесно и приятно. Най-малкото хич не е гот да чакаш 40 минути на студа и после да бъдеш премазан от останалите хора, ако ти се е наложило да пътуваш в час пик. Снощи например чаках тролей 8 на спирка Изток (тази, която е преди Плиска в посока Орлов мост), GPS-a показваше, че тролея ще дойде след 6 минути; 2 минути по-късно показваше, че ще дойде след 4 минути, а след още 2 минути, показваше, че ще дойде след 6 минути… и така 20 минути… тролея трябваше да дойде ту след 6, ту след 4 минути…. е не го дочаках, отидох до Плиска и си хванах 204 …
Хубавото на пътуването с градски транспорт е, че може да седнеш и да си четеш книжка или да слушаш музика (стига разбира се да няма още сто хиляди човека вътре, бутащи се на принципа, че автобуса е като женското сърце – “винаги има място за още един”). Метрото ни пък е не само смешно, а направо жалко по размер в сравнение с това на други световни столици…
(останалите неща като спазване на разписание на автобусите и тяхното състояние, мисля че нямат нужда от коментар)

Аз не съм активен шофьор и нямам кола. Само мога да си представя какво им е на шофьорите да се забият в безумния в последно време трафик. Желанието ми да си купя кола се изпарява в момента, в който си представя как шофирам по Евлоги Георгиев сутрин.

Днес реших да прегърна идеята за carpooling-а. Направих си регистрация в Carpool форума и заявих желанието си да се возя с някого сутрин до работа. Идеята има много плюсове и за двете страни. Возещия се (например – аз) не мръзне по спирките (или върху велосипеда) и си има осигурен транспорт всяка сутрин, както и компания, с която времето прекарано в задръстванията ще бъде по-приятно. Шофьора също печели компания по време на сутрешното си приключение “Стигни навреме и неизнервен на работа”, както и споделя разходите си за бензин с този, който се вози при него.
За съжаление този вид транспорт още не е популярен в България и ми се струва, че и форума е не много известен. Затова реших да заява желанието си и в блога:

Ако някой сутрин пътува по маршрута Стрелбище (бул. Бългатрия или бул. Петко Ю. Тодоров) – Изток (Плиска или 4ти Километър) между 8:30 и 9:30 и има желание да сподели сутрешните си трафик-приключения и разходи, ще се радвам да се свърже* с мен :-)


*ICQ: 89375250;
mail: iva.ivanova [at] gmail.com
или чрез коментар към този пост.

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha