Споменах в Twitter, че лятното ми четиво за морето ще е “Кери” и след това няколко човека се отдадоха на спомени, коя е била първата книга на Кинг, която са чели.
На мен първата ми беше “Дългата разходка“(малко иронично, всъщност тя първо е била издадена под псевдонима Ричард Бакман). И до днес, когато ми се налага да ходя по някакъв повод много километри и в един момент съзнанието ми се изпразва и краката ми се движат сами по инерция, се сещам за “Дългата разходка” и трите предупреждения.
В квартала, в който живеех в Габрово имаше една малка библиотека на гърба на кварталния магазин, веднъж влязох от любопитство и библиотекарката ми даде “Дългата разходка” (и след това няколко години подред, още много книги на Кинг, Кунц и други от жанра :) ). От там ми е останала някаква сантиментална привързаност към старите издания на Плеяда. И в момента бавно но славно съм започнала да ги колекционирам, въпреки че са с по-кофти превод от новите, ми става едно топло на душата даже и като си ги гледам наредени на рафта :)
А на вас, коя ви беше първата книга на Стивън Кинг? @Ayoization написа: “ добре, че никой не е почнал с То, всички, които го правят се отказват от Стивън Кинг”. Има ли някой, който е започнал с “То” и продължил да го чете? :)
Живата факла и Мъртвата зона, една след друга – издателство Народна Култура!
@cipisec: И аз така! Само че не в този ред ;-) “Мъртвата зона” беше подарък на баба ми от последния й випуск, “Живата факла” не знам отде беше долетяла вкъщи, но и двете ги разнищих от препрочитане :)
Аз почнах с “Ланголиерите” от “Четири след полунощ”. Според мен, е една от доста добрите му книги… фантастична, изненадваща, грабва от първия ред! :)
После… после не си спомням. “Мъртвата зона” и “Дългата разходка” бяха сред първите, които прочетох след това. “Тъмната половина”, “Очите на дракона”, “Сейлъмс Лот” после, и “Кери”, разбира се, и после и още и още негови книги…
Не всички са му добри, има и доста слаби книги. Най-добрите са му (според мен), “Мъртвата зона”, “Дума Ки” (от новите, страхотна, 9.5/10!), “Тъмната Кула” I-VII (преводът й НЕ Е добър, в оригинал трябва да е в пъти по-добра!) (още една поредица от Кулата ще излезе скоро, btw, ама няма да е sequel, а midquel), “Тъмната половина”, и още няколко.
А по “Шоушенк” пък какъв филм направиха… ;-)
Btw, както си снимала рафта с книги, все едно си снимала моя рафт… тези всичките ги купувах навремето! ;)
“Сейлъмс Лот” – вампирите винаги са били вървежни ;) После “Дългата разходка” и до там ми е паметта, но са доста :)
На мен първата ми беше Кери. Бях на 13-14 години и леко втрещен, като я прочетох :)
Или “Сиянието”, или “Подпалвачката”, не си спомням точно, след това “Кери”, но като че ли най-много харесвам “Тъмната кула”, всичките и може би “Мизъри”.
Скоро попаднах с един сборник с най-ранните му разкази, доста са странни.
“Сеймънс Лот”, “Кери”, “Мъртва зона”, “Мизъри” … и още други, но споменът ми за първата е за някоя от тези тук, но коя? /старост, нерадост/
И аз като теб прочетох първо “Дългата разходка”. След това мисля че бяха “Мъртвата зона” и “Подпалвачката.”
Когато бях за 14, от чисто любопитство подхванах “Сейлъмс Лот”. Приключих я към 2 през нощта, сам в кухнята (нямаше друга стая в която мога да чета на светнато), и ме беше страх да отида да си измия зъбите.
“То” я четох на 16, на почивки, иначе щях да изчаткам съвсем ;-)
Рубина ли е кварталното магазинче ? :D В Габрово дори пингвините, която уж беше най-голямата книжарница затвориха, те и без това не я зареждаха…изводите …и да искаш да четеш…не, че няма дурги, но по мое мнение тук тази дейност доста куца….
@Георги: От другата страна на улицата – на спирката, имаше библиотека, после я преместиха отстрани на същата сграда. Иначе сега има някакъв Booktrading в единия от моловете, май.
Никой не спомена, че му е харесала “Неизживени спомени”, а тя направо ме размаза като я четох, сега ме е страх да я намеря(те бяха две книги) да я препрочета пак, да не се окаже, че няма да ми хареса.
@iffi: Чел съм я (превода беше на френски май)! :)
Според мен, много добра! (Въпреки че за тази книга май имахме разногласия с Ани…)
@Anonymous: И не съм Anonymous, Мишел съм! :))) (и защо ли формата за коментар не ми е запомнила данните?)
@iffi: Ами ти питаш с какво сме започнали, затова… ;-) Аз съм я чела много пъти и винаги ми харесва, така че давай! :))
В началото бе “Живата факла” (още позната като “Подпалвачката”, Firestarter в оригинал). Най-голямо впечатление ми направиха “Мизъри”, “Мъртвата зона” и естествено първата, която споменах.
При мен, точно както при Geryalex и cipisec, началото беше с “Мъртвата зона”. Прочетох я на 10-12, подхванах я главно защото беше любимият писател на сестра ми, а и ми беше чела от нея. След това беше “Подпалвачката”. В резултат на това бях останала с интересно впечатление за естеството на жанра, в който той пише, защото помня как на първата книга, която все пак беше с ‘неговия’ си тип ужаси, си казах “Я виж, той сменил жанра, значи” :-))) Любопитното е, че не помня коя беше въпросната, но първите две помня с абсолютна точност.
Помня и кога прочетох “То”. Трябва да беше около 1995 и до ден днешен си остава едно от много малкото неща – без значение книга, филм, каквото и да е – което е успявало да ме разтърси из основи. Все пак, аз съм дете, отгледано на книги и филми на ужасите и gore жанра (благодаря, како!), така че постижението не беше никак малко, но пък вдигна летвата до небесата.
Безнадеждно се влюбих в неговите книги (изобщо няма да анализирам коли и защо харесвам, ще отнеме адски много време и пространство), а “Изкуплението Шоушенк” ми е най-любим филм :-))
Ей, помните ли 90-те и Бард, които постигаха невиждано в книгипроизводството “качество” на лепилото и колите си. Всичко от оня период е като египетски папирус – крехко, пожълтяло и на отделни една от друга страници. Обаче познайте дали има загубена и една стрничка… :-)))
Моята първа беше “мъртвата зона”, помня, че я четох доста малък, едно странно издание с малко по-голям формат. Много ме зариби…
Колкото до хората, които са се отказали от “То” – това е за мен най-добрата му книга, колкото и да е велик, не мисля, че е успял да я настигне с другите си.
Първо беше “Мъртвата зона” – покрай една девойка, в която бях влюбен в подготвителния курс за класическата. Много ме впечатли тогава – и реално дори не беше твърде крийпи. После подхванах “Живата факла”, “Проклятието”, “Бягащият човек”, “Дългата разходка”, “Кери”, “Тъмната кула”, “Зеленият път” и прочие. Докато накрая се добрах до онлайн библиотеките и там изчетох де що каквото успях да се добера. Особена слабост оттам ми остана към “Сърца в Атлантида” (и аз не знам точно защо).
“То” все пак искрено си признавам, че нямах силите да го дочета :D
Очите на дракона, Бягащият човек, Gerald’s Game, Дългата разходка и последно (даже тази година) всичките Dark Tower книги.
Първата ми книга беше
“Прокълнатия Сейлъмс лот”, после сборника с разкази “Кошмари и съновидения”. Любима книга ми е може би “Тъмната половина”. Всъщност много са :)
Иначе ми хареса скрийншота, аз така и не успях да си събера цялата серия на Плеяда :(
Първо прочетох именно “То” и трудно мога да опиша какъв страх и ужас беше, докато я завърша, избягвах да я отварям вечер по тъмно. :))) Първа и адски любима – чел съм я 2-3 пъти, плюс веднъж на английски. :)
Последваха я “Гробище за домашни любимци”, “Сиянието” (по която Кубрик направи жесток филм!), “Мъртвата зона”, “Тъмната половина”, “Дългата разходка”, разказите от “Нощна смяна”, “Кристин”, “Проклятието”, “Томичукалата”, “Пътна мрежа”, “Шоушенк” … Последно прочетох “Очите на дракона”, но не останах особено въодушевен, отчасти заради лошия превод и печатните грешки.
Докато изброявах заглавията такава Кингова носталгия ме удари, ще погледна горните мнения, да взема да си избера нещичко дето не съм го чел. :)
И аз започнаах с Кери. После дълго време не можах да спра. Печелил съм преводачески конкурси с откъси от “ТО” в английската. После взех да колекционирам и така…Имам доста от заглавията на Плеяда, но най-ценната находка в колекцията ми е джобното издание на “ТО” в оригинал :) Кажи ми кои заглавия търсиш, за да ти изпратя малко, ако все още не съм ги подарил. Ползвай “обратна връзка” от линковете в блога. Поздрави!
Мъртва зона и след това Ланголиерите
И аз да се постна все пак :), първата беше То и не се отказах, но много мой познати които решават да четат Стивън Кинг започват с То и не продължават по нататък, след То, Гняв, Тъмната половина, Мъртвата зона, Четири след полунощ и т.н. личното ми мнение е че поне на мен историите, в които героите имат някакъв вид психологични проблеми или дарби са много по-интересни, от колкото тези с чудовища, вампири и прочие
А когато прочетох първите две, не ме интересуваше ни жанр, нито нищо, затова при мене Стивън Кинг и досега върви без етикети… Започнах лакомо да си купувам всяка новоиздадена книга през 1993-а и сега ги имам всичките (без последния сборник, ама само защото не съм се прибирала след издаването му). Не спирам да ги препрочитам – безразборно, според настроението.
Моята първа бе Мъртвата Зона. Още я има някъде из библиотеките ни – издание с меки корици и супер готино оформление :)
“Мъртвата зона”, после “Тъмната кула”, после “То”, Куджо” и се започна една …..
Хмм, май аз съм единственият нещастен дзвер, който се е излъгал да започне Стивън Кинг с… “Мизъри”.
Мдам.
Голяма грешка.
Години след това така и не подхванах нищо друго негово, докато – наистина години след това – не успяха да ми пробутат “Четири след полунощ” – и установих, че той можел и по-нормални неща да пише :)
@Петър Пенчев: Олеле, наистина сигурно е бая травмиращо да започнеш с Мизъри, макар че тя ми е една от любимите му книги :-))
Моята първа книга на Кинг беше “Долорес Клейборн”. Никога няма да познаете как попаднах на нея – подариха ми я в училище.
“Подпалвачката” най ми харесва! Абе като цяло пише страхотни романи!