dark alleyСкъпи мъже, знаете ли какъв е най-най-най-лошият начин да се опитате да поканите жена на кафе?

Представете си следната ситуация.
Вечер. Тъмно. Последният градски транспорт спира на спирката и жена слиза от него тръгва да се прибира вкъщи. Когато тя върви зад вас, не си мислете че го прави защото ви е харесала и иска да ви заговори.
Тя бърза да се прибере вкъщи. Но не иска да ви изпреварва. Предпочита да върви зад вас за да вижда през цялото време какво правите, а не да се изненада от някое по-рязко движение или шум, ако сте зад нея.
Не забавяйте ход. Не спирайте. Не се обръщайте. Не я заговаряйте.
Най-умното нещо, което можете да направите е да се отдалечите бързо. Даже ако има отсрещен тротоар, минете там.

Ако все пак сте достатъчно глупав да спрете и да се обърнете, и да й се усмихнете, тя забавя крачка не защото умира от желание да ви каже “Здрасти”.
Тя започва да върви до вас, защото знае, че не може да си позволи по-бърза крачка, тъй като  няма очи на гърба и не бяга по-бързо от вас.
Тя не се радва, че й се представяте, още по-малко пък се радва, че тъкмо влизате стигнали тесен безистен ходейки един до друг, докато вие най-дружелюбно я питате къде живее и при отговора “тук наоколо”, възкликвате “аа, ние сме комшии”. Повярвайте ми, тя хич не е щастлива от този факт.
Не се опитвай да завържете разговор.
Не я канете на кафе.
Колкото и да се смятате за симпатичен и любезен, тя не иска да излезе на кафе с вас. Единственото, което иска е да се разкарате възможно най-бързо. Тя ви отговаря учтиво, не защото ви харесва, а защото не смее да отговори по-грубо, тъй като не знае каква ответна реакция може да последва.

Така че, мъже, ако видите сама жена да се прибира в тъмното, отдалечете се. Подарете й тази мъничка доза спокойствие.

P.S. Let me tell you a little secret: адски много ви личи, когато сте отчаяни. И това е отблъскващо. Ако една жена има някакъв интерес към вас, то тя си има начини да го покаже. С поглед, с усмивки, с реплики, с жестове, с желание да бъде около вас и още хиляди неща. Ако не усещате такова нещо, по добре не си правете труда да я каните на кафе даже и по светло.

22 Responses to “Вечерна разходка 4”

  1. Ами, въпреки че разбирам какво искаш да кажеш — това далеч не е истина в 100% от случаите. Аз лично съм се запознавл с 2 гаджета на излизане от метрото и в двата пъти беше успешно (не се гордея с което, но презумцията ти е грешна).

  2. @Жоро: възможно е да се получат някои изключения, най-често ако жената е куха лейка или ако например на мястото на действието има и други хора.
    Но като цяло приеми написаното като правило :)

  3. не съм съгласен, че жената е куха лейка. може би попадаш на грешните “хора”

  4. @Жоро: “хора”? какви хора?
    със сигурност няма да срещнеш жената на живота си заговаряйки я в тъмното в краен квартал и канейки я на кафе.
    така че по-добре заложи на жените на светло. всяка жена с iq по-високо от това на амеба и отказала в която и да е от 4-те описани ситуации.

  5. аз моята жена съм я срещнал. пък и не бия я поканил на кафе посред нощ. а ти как знаеш дали мъжът на живота няма да е там/той?

  6. Не си ли малко агресивна? Няма да коментирам това с iq-то, но е добре да помислиш над себе си. Как разбираш кой/коя е куха лейка? Само защото няма диплома от измислен университет, много го имат :) Как може да докажеш кой е и при какви обстоятелства ще срещнеш човека на своя живот? А защо трябва да го срещаш и защо трябва да има такъв човек? Колко хора са го срещали? А не са ли те кухи лейки, защото ги е страх да признаят, че това не е човека, но просто не могат сами и са заставени цял живот да се преструват?
    Различни хора по различен начин реагират и явно човека се е опитал да завърже разговор, всички сме сами и отчаяни, откъде да знае че си толкова страхлива.
    Все пак блога е твой и избягвам контакт с блогъри, това предполагам е същата реакция като твоята, но не целя да те засегна, но е хубаво да си малко по-широко скроена, а не да живееш с единствената цел да ядеш и се… с извинение. Характерното за нас, като европейци, е че обичаме да се правим на богове, да доказваме абсолютно нелепи неща, на себе си, на околните, неща, без които бих ме били много по-щастливи… малцина осъзнават това 1 секунда преди да умрат…
    Каква ирония!

  7. Типичен, много типичен грешен мъжки подход. Какво да ги правиш, мъже. За тях тъмното е просто липса на светлина, а не рискова среда, от която трябва да се избяга възможно най-бързо ;-)

    Но ситуацията не е безнадеждна. Ако мъжът каже нещо успокояващо, така че да внесе повече сигурност в ситуацията, току виж като се видят комшиите на светло може и да излезе нещо от тая работа.

    Момичета, съчувствам ви.

  8. Просто приемете, че има една категория жени, която няма да ви върже ако я заговорите на улицата или по барове/клубове.
    И нещата не опират до агресия, страхливост и прочее простотии. Всъщност никоя жена не дължи обяснения на досадници защо не проявява интерес към тях.

  9. @коко: “Куха лейка” няма абсолютно нищо общо с дипломи, образование и т.н.
    Относно останалата част от философските ти въпроси на тема половинки, цел в живота и характерни черти на европейците, ако искаш, мога да ти напиша мнението си по тях на e-mail, тъй като много са много offtopic.
    Вместо да пускаш флеймове извън темата, прочети пак поста, опитай се да си представиш ситуацията и приеми, че никоя жена не е happy разни мъже да се спират специално за да я заговорят и да я канят на кафе, докато са на някоя тъмна уличка, когато няма никой наоколо. А не дай си боже* мъжете да са повече от един.
    Може да хвърлиш поглед и на това, ако не си го чел.
    Или най-добре си представи, че всички жени в тъмното са блогърки и избягвай контакт с тях ;-)

    *употребата на този израз не е индикация за това, че съм религиозна, както и употребата на “мъж/жена на живота” не значи, че вярвам в тях, това са просто идиоми.

  10. Понеже е чувствителна темата, и някой може да ме разбере погрешно, правя малка добавка към горната си реплика (съвет към мъжете): ако чувате токчета зад гърба си, а преди това това над токчетата ви е направило впечатление на светлото, докато се прибирате у дома в тъмното, може да кажете нещо от сорта “можете да бъдете сигурна докато сте с мен”, да си продължите със същото темпо и посока да се прибирате у дома и когато пътищата ви се разделят да пожелаете “лека нощ”. Току виж някой ви помолил (но не се натрапвайте!) “а можете ли да ме изпратите до моя вход, че е много тъмно”. Изпращате, пожелавате лека нощ (разрешено е запознаване на сбогуване и нищо повече!) , а тъй като сте съседи, срещата на светло е неизбежна. Но тоя път с бонус – червена точка за кавалерство.
    Мъжете не са лоши хора, просто трудно разбират другата гледна точка ;-)

  11. Iffi, преживявала съм тази ситуация. Не мога да разбера как мъжете не проумяват, че една жена може да се страхува от компанията досадници по тъмно на безлюдна улица. Толкова ли е трудно да осмисли от нормален човек, че времето, в което се случват най-много престъпления точно на самотни улички, не е най-подходящото за упражняването на тъпи свалки. Когато някой такъв реши да ме заговаря, първото, което си мисля е: “Какъв е пък тоя психопат!?”. Да, страхувам се.

  12. комита, сега виждам грешката в подхода ни към оная кукла от Суперхостинг – беше тъмно, ние бяхме двама… явно се е уплашила ;)

  13. Това за тъмните улички е ясно. Заговарянето на жена на самотно тъмно място също е ясно. Само че не всички жени, които правят изключение в подобна ситуация (т.е. отговарят без притеснение и се получава разговор) са “тъпи”, “кухи”, “курви” или друго подобно нещо – някои просто нямат проблем с това. И не всеки, който ви заговори иска да ви сваля – да, често се случва така, но не е задължително. И да, често хората които заговарят случайни жени по улиците с идея да ги свалят са отчаяни, но като мъж аз отказвам целият ми пол да бъде охарактеризиран по тях.

    Bottom line:
    – Мислете, преди да направите нещо, за да не изкарате акъла на жената, която мислите да заговорите или пък на другата, която просто се е случило да върви наоколо и вие дори не сте збелязал.
    – По-кротко с реакциите – не всички наоколо са психопати и не всички, които не се страхуват са идиоти.

  14. @ro-tex:
    1. не всички, които ме спират в тъмното да ме канят на кафе ме свалят? а какво?
    2. p.s-а за отчаяните мъже е принципна констатация. няма още със случката.
    3. прочети коментарите на комитата, на impressed и поста на longanlon.

  15. Лонги, не знаеш колко си прав. Трябваше първо аз като по-привлекателен ;-)

  16. със сигурност няма да срещнеш жената на живота си заговаряйки я в тъмното в краен квартал и канейки я на кафе.

    Освен, ако не държиш гол нож в ръка, отправяйки поканата…

    Или най-добре си представи, че всички жени в тъмното са блогърки и избягвай контакт с тях

    Така е, вечер скитат само блогърки. Добрите момичета се прибират по светло!

    Майтапа на страна.
    При подобни обстоятелства винаги гледам или да изостана, или да мина по друг маршрут. Усещам напрежението в жената, която се движи пред мене и й давам пространство да е спокойна. Но аз по принцип усещам настроенията на другите много по-добре от доста мои познати.

  17. “Приближих се да кажа “Здравей”, а ти избяга с писъци? Защо така? Ако беше останала щях да ти обясня културно не само колко много те харесвам, но и защо съм целия в кал и кръв, как съм си загубил панталоните и къде го намерих тоя нож.”

  18. лонги рулз

  19. Винаги съм си мислел,че извратеняците не ползват интернет и ще пропуснат ценните съвети да не заговарят жена по тъмно.Колкото до нормалната( в смисъл на образована,възпитана и с нормални доходи) част от нет потребителите – ние се запознаваме с жените по тъмно в “броящите се на пръсти” клубове,барове и ресторанти.Свалките на улицата,в градския транспорт,киното или книжарницата са за малолетните,които нямат достъп до места с алкохол след 22.

  20. Един съвет и от мен. Мъже, не заговаряйте жени в тъмни улички, нямате си идея коя от тях ще се окаже извратена убийца, която ще опропасти остатъка от живота ви :-D
    В най-лекия случай може да се окаже грозна, а вие да го разберете едва на сутринта :-D

  21. Виждам, че “вечерната разходка” се е превърнала в нещо като периодика. Интересна тема. Аз се чувствах по абсолютно същия начин в Мадриди пред два месеца – лоу коста кацна в един и половина през нощта, обърках станциите на метрото и към три отчаяно се лутах из тесните централни улички в историческата част – рус, с червен катинар, с огромна раница на гърба, все едно на челото ми пишеше: идвам директно от летището, не знам езика, изгубих се, джобовете ми са пълни с кеш…а уличките бяха пълни с пияни групи колимбийци, перуанци, мексиканци и всякакви подозрителни, черни, брадати типове, които ми подвикваха: “хей, амиго!” и ме дърпаха за ръкава настрани към някой тъмен вход, уж да завъртим по един джойнт…
    Щях да напълня гащите, когато четирима едри негри ме приклещиха от всички страни, питаха ме кой адрес търся и, след като им казах, съобщиха, че отиват в същата посока и ще ме придружат, “да не ми се случи нещо”. Единият ме пита дали не искам кока, хеш, жена? Интересното е, че наистина ме изпратиха до хостела. По пътя тръгна приятен разговор, оказаха се бедни студенти от Африка, които закърпват бюджета с недотам позволени нещица през свободното време, просто защото няма как да си намерят законно работа. Пък и заради “кризата” местните все по-трудно наемали чужденци, макар и на черно, особено ако са черни…Посмяхме се, обменихме имейли, телефони, почерпиха ме бира. Накрая си взех малко хеш, от учтивост. Пък и трябваше да се отблагодаря за ескорта по някакъв начин. Нощен Мадрид не е като нощна София. На един писател трябва да му се случват такива неща, за да има сюжети в главата, но целта на тази моя малка пледоария не е да те разведря с историйки от задграничните ми приключения. Просто искам да намекна, че човек не бива да бъде чак толкова предубеден. И чак толкова страхлив. Защото, да, адски много ни личи, когато сме отчаяни -почти толкова, колкото на сама жена в тъмното й личи, че всеки момент ще напълни гащите от страх…а това, предполагам, настървява още повече потенциално опасните типове, които не й мислят доброто…

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Spam Protection by WP-SpamFree

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha