С болка в сърцето трябва да призная, че Google Calendar е много куц и е далече от това, което искам от един онлайн календар.

  • Искам онлайн календар, който да може да праща notification за предстоящо събитие на който мейл му кажа.
  • Искам онлайн календар, в който да мога да погледна списъка с абсолютно всички събития, минали и бъдещи. И по възможност, да разглеждам тези ограничени в даден период от време.
  • Искам онлайн календар, в който ако искам да видя какъв ангажимент имам за 08/09/20017, да не се налага да кликам като идиот на бутончето за следващ месец, а просто да има къде да напиша датата (или поне месеца и годината) която искам да разгледам.

Засега не мога да открия такъв.
Някой да има предложения?

Вчера водих разговор с един младеж, който ми обясняваше какъв кеф било преди няколко дни като карал с 200 по Цариградско.

аз: надявам се да не шофирам докато ти си на пътя
той: да бях само аз

Alas, it’s true. Моя познат все още няма шофьорска книжка, но това няма никакво значение в случая. Защото и да имаш и да нямаш книжка, като си се засилил с 200 по Цариградско, освен че някой ден ще си размажеш собствената глава, по-лошото е, че ще разбиеш главата на някой, на който му се живее и не иска да е част от статистиката “За това денонощие има 13 жертви на пътя и още N на брой осакатени”. No thanks!

Аз съм начинаещ шофьор. Имам книжка от над 5 години, но до преди 2 месеца общият брой километри, които съм шофирала едва ли е бил повече от 50. За последните 2 месеца, едва ли съм направила повече от 500. Засега изпреварвам само, когато наистина се налага, защото не се чувствам достатъчно уверена и не карам с повече от 10км/ч над ограничението.
Без значение дали съм на шофьорското място или не, доста е неприятно когато някой тръгне да те засича или да кара като олигофрен.
Определено не само пияните шофьори са проблем. Когато си пиян и реакциите ти се забавят. Факт! Но когато си трезвен и си се засвяткал със 120 в населено място и пред теб изскочи колоездач, дете, куче, пияница или срещу теб лети пиян шофьор, колкото и да бързи реакции да имаш….

Днес получих по icq едни доста неприятни картинки, и подкрепям с двете ръце идеята да бъгат направени задължителна част от шофьорския курс.
Отвратителни снимки от катастрофи. Ако смятате, че няма да ви издържат нервите не ги гледайте!!!
Днес ми казаха, че не съм в ред, защото съм ги изгледала всичките. Не знам дали аз не съм в ред че ги гледам или не са в ред хората, си мислят “Това няма да се случи на мен” и след това стават част от подобни снимки.

Като бяхме малки беше известен лафа “умри млад, бъди красив труп”. Тези трупове за мен въобще не са красиви, но… явно е въпрос на вкус.

Ако все сте решили да си разбиете тъпата кратуна на пътя, ваша си работа, има достатъчно дървета, стълбове и мантинели, които могат да помогнат(макар, че има доста по-интересни начини за самоубийство ). Но моля ви, правете го на безлюден път, където няма други хора освен вас. Не искам да бъда красив млад труп. Не искам да бъда обезобразена или да се придвижвам в инвалидна количка до края на живота си. Не искам заради някой избиващ комплекси заради малката си пишка или малката си заплата да се превърна в ето това.

Това е a4ko, наричан още мъника, дребосъка, джиджавката и други подобни.

Имам го от около месец и реших, че вече е време да го разкрия пред света :-)

Има си 8 GB SSD памет, 1.5GB RAM (по начало беше с 512MB, но съвсем скоро след като го купих го занесох в сервиза на Acer за добавяне на още 1 GB), 2 card reader-a, 3 USB порта, удобна клавиатура (не като на asus eee pc, която може да ти вземе здравето), добър екран и … всъщност спецификациите можете да ги прочетете почти навсякъде в интернет. Най-важното е размерът – малък и лек (около 1кг със захранването, което също е доста миниатюрно).

Човек никога не би предположил, че раничката, която купих за него, може да се побере лаптоп(ченце).

Идеален за четене, чатене, браузване, музика, филми, вкъщи, на купон, на път или в парка.

Разбира се, не всичко е идеално и по мед и масло. Но недостатъците са пренебрежими (или поправими).
Няколко дни след като го купих с доста неприятна изненада установих, че при пускане на музика пращи и прекъсва, а изхода за слушалки не работеше. Няколко дни след като съобщих на сервиза на Acer, че има проблем, ми се обадиха, че частта която беше за смяна, е пристигнала и разбира се я подмениха.

Стандартната дистрибуция на Линукс(някакъв измислен и осакатен linpus linux), с която вървеше може да скъса нервите на всеки. Дори най-стандартните операции като инсталиране на кирилица (да е жив и здрав oggin, че е описал как стават нещата при eee pc) или активиране на нормална desktop среда са истинско приключение. Форумът на aspireoneuser.com е пълен със всякакви въпроси от типа на “как да си сменя иконките на десктопа?” и всякакви други на пръв поглед дебилни въпроси(естествено, част от тях наистина са дебилни).
Затова веднага след като го ремонтираха и му сложиха допълнително RAM, хванах xubuntu bootable флашката, която в последно време разнасям с мен и – “няма linpus, няма проблем”.
С xubuntu-то за момента също има някои нерешени неща като например – само единия card reader работи постоянно, а ако искам да ползвам другия – картата трябва да е вкарана в него по време на boot-ване. Но убунту частта от форума се ъпдейтва почти непрестанно, както и страницата с инструкциите за инсталация и модификации, така че очаквам скоро неработещите (и полу-работещи) неща да проработят.
Като цяло acer aspire one с xubuntu (или xubuntu на acer aspire one) се държи много прилично и така лаптопченценцето ми е далеч по-използваемо.

Малък козметичен дефект е, че остават следи от пръсти по повърхността му. Съквартирантките ми бяха вртещени като ме видяха да забърсвам следите от пръсти с края на роклята си. Последва лекция за това как една дама не трябва да си бърше лаптопа си с роклята и че никой мъж нямало да ме погледне, ако разбере, какво съм направила :-)

Като заключение мога да кажа, че съм много, много доволна от придобивката си.
И разбира се я възприемам като това, което е – една малко по-скъпа играчка. Ако някой смята да върши сериозна работа на този модел на acer aspire one, по-добре да не си го купува.

И за финал, дребосъка acer aspire one срещу гиганта HP nx9420

Включвам се и аз в лексикона за програмисти идеята, за който даде Майк Рам.
Понеже още, когато в училище попълвахме лексикони, не бях от тези, които пишат дълги отговори и сега отговорите ми в настоящия лексикон ще са кратки.

  1. На каква възраст бяхте, когато започнахте да се занимавате с програмиране?
  2. В осми клас. Значи съм била около 15.

  3. Как се случи? Кой ви запали по програмирането?
  4. Учителката ми по информатика в гимназията. В средата на 8ми клас вместо стандартното разделение на две групи по информатика в зависимост от номера в класа, ни разделиха на такива, които се справят по-добре с информатиката и на такива, които не проявяваха особен интерес (или както ние се майтапехме “на по-умни и по-глупави”). Аз се оказах в групата на “по-умните” и съответно при по-готината учителка…

  5. Какъв беше първият език, на който започнахте да пишете?
  6. Pascal

  7. Каква беше първата истинска програма, която сте написали?
  8. Май беше игра на “Бикове и крави”

  9. Какви програмни езици сте ползвали до момента?
  10. Pascal, C++, C#, ASP.NET, Visual Basic .NET, SQL, Perl, Python, Java

  11. Какво беше първото ви професионално назначение и какво научихте оттам?
  12. В Musala Soft в един проект към IBM – Tivoli Directory Integrator (TDI). Екипа беше много готин и ще ми е трудно да изброя всички неща, които научих там.

  13. Ако имахте днешните си опит и знания, бихте ли се захванали с програмиране отново?
  14. Да.

  15. Кое е най-важното за програмирането, на което бихте искали да научите начинаещите разработчици?
  16. Смятам, че аз самата имам още какво да уча и едва ли мога да дам съвет много по-различен от това, което може да се прочете в учебниците. Но много ми хареса, това което е написал dzver като отговор на въпроса и затова ще си позволя да го копирам тук.

    ПРЕИЗПОЛЗВАЕМОСТ НА КОДА! Никога, по никакъв повод не бива доброволно да пишете повторно неща, които:

    a/ вече сте написали.

    b/ имате като вградени библиотеки / функции / възможности на езика или пък някакви популярни разработки. Това включва и копирането на 1 файл на 15 места или с 15 имена :)

    ps. Това включва и конфигурационните сетинги на 1 програма. Всичко на 1 място, ако имате вградена методика за управление на сетинги – ползвайте я (както е във VS, C#).

  17. Кой е бил най-забавният ви спомен като програмист?
  18. Беше, докато още работех в Musala. Веднъж се возех в едно такси, и гледам на колата пред нас (някакъв volkswagen) пише TDI. При, което аз се опулвам до краен предел и през главата ми светкавично минава мисълта “Егати! Вярно, че Integrator-a може да се ползва за наистина всякакви неща, ама от какъв зор ще го интегрират в автомобил”. Разбира се, след това колегите в офиса ме светнаха, че TDI в случая не било Tivoli Directory Integrator, а Turbocharged Direct Injection :)

Няма да подавам щафетата на никого конкретно. Нека всеки, който има желание да сподели тайните около програмисткия си живот, да се чувства поканен :-)

Ето тази табела е пред един от входовете на националния стадион “Васил Левски”.

От начало я видях от далече и леко размазано (малко съм късогледа) и ми заприлича на мъж и жена правещи секс. Викам си “Брей, че реклама на фитнес центъра”. След като я загледах по-отблизо, установих, че това, което е с размера на главата на човечето, не е друга глава, а явно е гиричка. Но какво ли е искал да каже авторът? Че ако посетите този фитнес център, ще можете да вдигате гирички големи колкото главата ви, или че главата ви ще заприлича на гиричка…

Това беше залепено на спирката на Орлов мост. Чак ми се прииска да си стегна багажа и “Ах морето…!”

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha