face: отказвам да повярвам, че oracle са толкова зле, просто отказвам да го повярвам
регистрирах се във форума им
и то ми дава автоматичен nickname-user10956347
едитвам го на iffi
то уж минава ок, ама в крайна сметка си ми седи поздрава

Welcome, user10956347

пробвам пак… не става
и накрая поглеждам надписа
You have successfully updated your profile. It may take till 1 hour to reflect the changes in forums control panel. Thank you for your patience.
1 час!!!
за смяна на nick
тия ненормални ли са

face: представи си колко време ще отнеме ако беше форума на MS SQL Server ;-)

connection-graphFacebook в повечето случаи е голяма досада. Отварям го за да видя дали някой ми е писа/коментирал нещо, отговарям, ignore-вам всички покани за quiz-ове и игри и излизам. Обаче има едно нещо, което ме забавлява в последно време. Когато отвориш нечий профил и виждаш отделени общоте приятели, които имате с човека чиито е профила. Почти винаги откривам, че някакви хора, които никога не бих предположила, че се познават, се познават. Пези открития понякога са толкова изненадващи, че от време навреме се започва да ме човърка любопитството и да се чудя дали да пиша на единия от двамата и да го питам от къде познава другия.

Както се казва, светът е малък…

roleriМиналата седмица имах среща с братовчед ми на фонтаните на НДК. Срещата беше в 8 и половина, а аз в 8 без 10 вече бях на спирката на трамваите и реших да се пошматкам малко. Със спокойна крачка започнах да си вървя по площада. Пред входа на НДК имаше разни младежи със скейтборди и ролери. Отдясно на мен (до пилоните) забелязах някакъв човек с ролери, който караше сравнително бързо точно към мен. Аз си продължих с да си ходя и да си гледам. Той стигна на 2 метра от мен и започна да кара почти успоредно с мен, но наоколо половин метър отзад. Аз започнах да се чудя тоя човек няма ли си друга работа, освен да кара след мен или мен почва да ме гони параноята за глупости. Караше близо до мен почти през целия площад, и аз тъкмо вече си мислех как ще туитна “Някакъв човек с ролери ме следи” (не ми се смейте, пристрастена съм към twitter, не е за смях положението) и стигнах почти до билетния център, където се засилих да си купя варена царевица (мммм…). Обърнах се и човека го нямаше. “Ииии”, мисля си, “ивкее, стига параноя, я се стегни”.
Направих една обиколка по Фритьоф Нансен, ръфайки царевица, и като приключих с обикалянето и яденето, реших да седна някъде да почета. Избрах си възможно най-изолираното място на фонтана – точно до басейнчето и цветенцата на едно каменно такова нещо. Имах поне 15 минути да убивам. Извадих си книжката и започнах да чета и да си се хиля(аз и в автобуса като я чета се хиля като идиот, хората гледат малко странно, ама…)
Тъкмо бях прочела 2 страници и чух тракане на ролери. Вдигам поглед и човека с ролерите е пред мен – висок, слаб, с прошарена коса – и ми казва:
- А, ето ви и вас. Continue reading »

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha