Развръзката на драмата с батерия на a4ko се оказа малко неочаквана.
Цял ден уговорки да си намеря лаптоп със същата батерия и чудене да звъня ли в сервиза. Следобяда Heth ми даде съвет да flash-на BIOS-a и аз реших да пробвам. Вечерта си извадих flash-ката и тъкмо взех да я backup-вам за да я фоорматирам и да сложа новия BIOS и се сетих, че на нея има bootable Ubuntu, версия от преди половин година. Boot-нах от flash-ката и ХОП, батерията изведнъж започна да се зарежда… и продължи да се зарежда, и като извадих, кабела, лаптопа не изгасна. Спрях го. Махнах flash-ката. Пуснах да си зареди Ubuntu-то на a4ko и… батерията продължи да се зарежда и продължи да работи.
//няма да псувам сега в блога, и без това псувах предостатъчно вчера. ама ако някога имате подобни проблеми с батерията, имайте едно наум, че е възможно повредата да не е механична.

А4ko отказва да работи на батерия. Battery monitor-а казва, че няма такава. Въпреки, че цяла нощ стоя включен на ток, като му извадя кабела и пуффф-угасва. Ако не е включен в тока въобще не тръгва.
Може батерията да е заминала, но тъй като е на няма и година, не ми се вярва. Но все пак нямам мултицет, а и да имах, идея си нямам как се работи с него. Работя по въпроса да си намеря някой който да има същия лаптоп и да пробваме неговата батерия на моя или моята на неговия.
Ако се окаже, че не е от батерията, ще го нося в сервиза на acer да видят какво му е, само трябва да си намеря гаранцията.
—-
Освен това май ме гони предрожденденска депресия. Пак. Аман.

В последните 10мин, всеки път, когато натисна WindowsKey+E се сблъсквам с ето тази забавна картинка :-)

Снощи ходихме да караме водно колело на “Ариана” – половин час – “Пляс, пляс, педалите…”
и докато чакахме да ни пуснат на колелото ми звъни майка ми и ми разказва как някакви хора дошли да “оправят настройките на интернета, за да е по-висока скоростта”. Сядат те на компютъра и: “Това какъв windows e?”. А майка ми отговорила: “Дъщеря ми махна windows-a, това не е windows”. “Аааами, ние не разбираме от това. Като се прибере дъщеря ви се обадете.”
В крайна сметка вечерта е спрял интернета и днес ми се обаждаха да ме питат дали сме с PPPoE или с директна връзка. (Явно в крайна сметка е дошъл някой, който “разбира”, ама не би ли трябвало да знае какви настройки ползват?)
Направо съм скандализирана и не мога да повярвам, че в Габрово толкова няма други хора, които да ползват Linux. Май в крайна сметка ще има смисъл от OpenClub инициатива в Габрово.
А да се похваля, вече няколко седмици, не съм имала обаждания в стил”Како, как се прави <нещо-си> на Ubuntu?” :-)

Моят Великден тази година не беше изпълнен с много положителни мисли, а по-скоро с нагласата “мамка им на вирусите и на техните майки”.
На компютъра в Габрово докато сестра ми ми показваше някакви снимки, забелязах, че до повечето от тях стоят папки със същото име като името на .jpg файловете. Като я попитах какви са тя съвсем невъзмутимо отвърна, че това е някакъв вирус и освен това спомена, че след всеки рестарт на компютъра се налага да си преинсталира bsplayer-a, ако иска да гледа нещо. След като приключихме с разглеждането пуснах един Avast! да сканира и изненада, семейството доста дълго време си беше отглеждало ето този красавец, който беше успял да се развихри в пълната си прелест. В първия сканиран 1GB от харда бяха намерени над 700 заразени файла… де що имаше .exe беше заразено, а и не само… някои от файловете изтрих, някои, ако ги бях изтрила щеше да бъде фатално, някои се опитах да преместя под карантина, но започваше да лъже, че няма място на харда (а място имаше предоволно много). Нервите ми не издържаха повече сканиране и го спрях, помолих сестра си да направи списък на нещата, за които се ползва компютъра и друг – на нещата, които иска да бъдат спасени.
Купихме едно кило CD-та и DVD-та и ми хрумна гениалната идея за експеримент, а именно, дали вкъщи ще успеят да се справят с Ubuntu. Свалих последното Ubuntu (Hardy Heron – кой им измисля имената?) и започнах да издирвам все пак някаква инсталация на XP, ако се окаже, че нещо с Ubuntu-то не е в ред или хората вкъщи се размрънкат, че не могат да се справят с него. Споделих със семейството намеренията си да им сложа нова операционна система и след въпроси от рода на “това някакъв вид windows ли е?” и “а някои друг по света ползва ли я?” се съгласиха без протести.
Backup-нах по-важните неща(backup-a ме преследва в последно време), и реших да пусна live cd-то на ubuntu, да видя дали ще има някакви проблеми. Всичко тръгна по мед и масло. Стартирах отново XP-то с намерението да спася част и от музиката, но уви… стигнах до startup екрана, след това до desktop-a и…никаква реакция… след още няколко рестарта, нямаше резултат… теглих му една &^%$#@&^$#%^$ и пуснах инсталацията на Ubuntu.
Всичко беше наред до момента, в който се оказа, че уж съм настроила internet connection-a, но интернет нямаше. Имах ping до default gareway-a, но само до там. По този повод се убедих в способностите на истисния админ да диктува команди посред нощ. Не знам защо след всяко рестартиране на обаче настройките за defaul gateway-a изчезваха. Не знам и по каква причина е един момент спряха да изчезват след рестартиране…
Освен това се наложи да сложа Firefox 2, защото Firefox 3 beta 5 (който си вървеше с Ubuntu-то) не поддържа любимите addon-и. Също така се наложи да махна съответния Firefox 3, защото след като вече бях настроила addon-ите и го включих да видя дали случайно няма да работят повечето от тях, оказа се, че не само не работеха, а и спряха да работят и след като пуснах Firefox 2. След това трябваше да затрия профила и да ги инсталирам и настройвам наново.
Тъй като нямах много време да обяснявам как се работи с Ubuntu, сложих на desktop-a линкове към skype, dc++, firefox, audacious и мястото където се предполага, че ще стои музиката и останалите неща. Настроих vnc server и изхвърчах да си гоня автобуса за София.
По време на пътуването имаше няколко обаждания с въпроси от рода на “како, защо не са ми анимирани смайлитата в skype”, “како, как се сменя background-а” и “како, къде е папката program files. Ако някоя програма ме пита къде да я инсталирам, какво да кажа”.
В крайна сметка на първите 2 въпроса сама успя да си намери отговора, което ме радва. И засега се налага само минимална помощ от моя страна през vnc.
Интересно е дали, и в кой момент, ще си поискат пак windows-a…

user: абе Иве ти моята папка къде я сложи
iffi: ами не си ли е на C
user: ми нещо я няма
iffi: /пуска ftp-то към къщи и вижда, че въпросната папка си е на мястото/
папката ти е на C, аз я виждам, значи и ти трябва да я виждаш
user: брей, сега ще видя
iffi: ;-)
iffi: намери ли я?
user: ми не, влизам в С, и после?
iffi: ми после, папката си е там
user: е я няма, бе
user: аз съм на стария комп*, проблем ли е?

Тук Ива изпада в луд смях и се сеща за обяснението в книжката, защо ти трябва Windows Home Server :-)

*втория вкъщи

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha