Няколко лета подред се каня да си купя колело. Тази година от началото на лятото бях взела колелото на Канев и се разкарвах с него най-вече до работа и обратно. И веднъж колегите ме водиха на планинско каране на Витоша, което беше размазващо. Обаче, колелото на Канев е старо, твърдо и той си го иска обратно :-)
Така че в събота най-после се наканих да си взема мое. Общо взето изискванията като за 1во колело бяха да има преден амортисьор, скоростите да се сменят с щракалки, а не с въртене и да е не повече от 350лв.
Най-отговарящо на условията се очертаваше Drag Grizzly и в магазина на Drag(който е срещу медицинска академия) за малко да го купя. Младежа в магазина дори беше учуден – “Уау, жена, която да знае какво иска” и отиде да ми търси по-голям размер рамка, понеже Grizzly-то, което беше изложено там ми беше малко. И в този момент се обърнах назад и видях НЕГО – Drag Freeborn – с преден и заден амортисьор(“за да ми е меко на дупето”), с предна дискова спирачка и … червено.
Продавача тъкмо се върна да ми каже дали е намерил по-голяма рамка и ме видя седнала на Freeborn-a ухилена от ухо до ухо. След известно чудене дали да го взема, обясненията на Канев “ще ти убива скоростта”, “по-тежко е”(мда, това е малко кофти ама ще заякна :) ) и други по-принцип логични аргументи, но все пак не достатъчни за да ме откажат, вече си имам този красавец:

Kolelo

Напазарувах си разни неща за колело, като фар, светлоотразители, километраж, огледало за обратно виждане. За РД-то ми бяха подарили каска. Само звънче/тромба нямаха в магазина та се чудя от къде да си купя. Имаха само “тромба, с която може да пръснеш 2-3 сърца“, но реших че още ми е рано за такава. Остава да си купя помпа и нещо за смазване на веригата.

На връщане решихме да минем през ловния парк, обаче не знаехме пътечките. От ресторант “Ловен парк” имаше 3, които водят навътре в гората. Едната беше задънена още отначало. Хванахме 2-рата и си направихме малко offroad каране. И тъкмо си мислех “защо не вземат да направят една велоалея през този чудесен парк” и се озовахме на малко по-широко място където някакви хора си бяха опънали една голяма палатка. Имаха някакви туби. Подминахме палатката и се озовахме при едно дере и нямаше път по-нататък. А до ръба на дерето – проснати една върху друга някакви одрани кожи да се сушат (на една доста внушителна купчинка с разни колове забити в нея). Понеже не можах да взема бързо острия завой, забавих, спрях и погледнах надолу и на земята имаше една купчина – черепи на животни набити на колове и оставени един върху друг на земята. В този момент започнах да визуализирам всички филми на ужасите, които съм изгледала през живота си(а те са доста). Взех да си представям как ония от палатката ще дойдат с ножовете, с които са одрали животните и … дерето изглеждаше доста подходящо място никой никога да не те намери… абе бая се стреснах, още повече че Канев беше тръгнал някъде напред и въобще не беше видял черепите, та го извиках да се върне и му ги посочих с поглед. Отстрани пък имаше някакви големи найлони пълни с кръв(или органи, не знам). Хората от палатката обаче не изглеждаха особено притеснени, че двама идиоти с колелета се мотаят наоколо и продължаваха да си говорят и въобще не ми обърнаха внимание.
Тъкмо обърнахме колелетата и взехме да се връщаме и минахме покрай 3-4 момчета, които пък нещо си пиеха и си пушеха и си говореха, аз нещо се замотах защото имаше някакви излезли високо на повърхността корени на дърветата. Та докато се бавех около тях въображението ми допълнително се развихри за неприятни изходи от цялата ситуация. Като излязохме в крайна сметка от гората си отдъхнах. Хванахме 3-тата пътека покрай ресторанта “Ловен парк”, която се оказа правилната :)

В крайна сметка като се прибрах бях яко слънчасала и всичко ме болеше, но съм happy, че вече си имам колело :-)

Това е a4ko, наричан още мъника, дребосъка, джиджавката и други подобни.

Имам го от около месец и реших, че вече е време да го разкрия пред света :-)

Има си 8 GB SSD памет, 1.5GB RAM (по начало беше с 512MB, но съвсем скоро след като го купих го занесох в сервиза на Acer за добавяне на още 1 GB), 2 card reader-a, 3 USB порта, удобна клавиатура (не като на asus eee pc, която може да ти вземе здравето), добър екран и … всъщност спецификациите можете да ги прочетете почти навсякъде в интернет. Най-важното е размерът – малък и лек (около 1кг със захранването, което също е доста миниатюрно).

Човек никога не би предположил, че раничката, която купих за него, може да се побере лаптоп(ченце).

Идеален за четене, чатене, браузване, музика, филми, вкъщи, на купон, на път или в парка.

Разбира се, не всичко е идеално и по мед и масло. Но недостатъците са пренебрежими (или поправими).
Няколко дни след като го купих с доста неприятна изненада установих, че при пускане на музика пращи и прекъсва, а изхода за слушалки не работеше. Няколко дни след като съобщих на сервиза на Acer, че има проблем, ми се обадиха, че частта която беше за смяна, е пристигнала и разбира се я подмениха.

Стандартната дистрибуция на Линукс(някакъв измислен и осакатен linpus linux), с която вървеше може да скъса нервите на всеки. Дори най-стандартните операции като инсталиране на кирилица (да е жив и здрав oggin, че е описал как стават нещата при eee pc) или активиране на нормална desktop среда са истинско приключение. Форумът на aspireoneuser.com е пълен със всякакви въпроси от типа на “как да си сменя иконките на десктопа?” и всякакви други на пръв поглед дебилни въпроси(естествено, част от тях наистина са дебилни).
Затова веднага след като го ремонтираха и му сложиха допълнително RAM, хванах xubuntu bootable флашката, която в последно време разнасям с мен и – “няма linpus, няма проблем”.
С xubuntu-то за момента също има някои нерешени неща като например – само единия card reader работи постоянно, а ако искам да ползвам другия – картата трябва да е вкарана в него по време на boot-ване. Но убунту частта от форума се ъпдейтва почти непрестанно, както и страницата с инструкциите за инсталация и модификации, така че очаквам скоро неработещите (и полу-работещи) неща да проработят.
Като цяло acer aspire one с xubuntu (или xubuntu на acer aspire one) се държи много прилично и така лаптопченценцето ми е далеч по-използваемо.

Малък козметичен дефект е, че остават следи от пръсти по повърхността му. Съквартирантките ми бяха вртещени като ме видяха да забърсвам следите от пръсти с края на роклята си. Последва лекция за това как една дама не трябва да си бърше лаптопа си с роклята и че никой мъж нямало да ме погледне, ако разбере, какво съм направила :-)

Като заключение мога да кажа, че съм много, много доволна от придобивката си.
И разбира се я възприемам като това, което е – една малко по-скъпа играчка. Ако някой смята да върши сериозна работа на този модел на acer aspire one, по-добре да не си го купува.

И за финал, дребосъка acer aspire one срещу гиганта HP nx9420

Снощи в парка отпразнувах и с приятелите рождения ми ден, който беше в четвъртък. Най-големия минус на решението да празнувам в парка беше, че осигуряването на музикален фон щеше да е проблем. Но в Техномаркет открихме чудесния TDK SOUND BAG STEREO, който представлява класьор за дискове с 2 сградени тонколони, захранвани от 3 х АА батерии. Не пее кой знае колко силно, но определено съм доволна от откритието, идеално е за такива моменти, когато искаш музика, а нямаш ток на близо за да включиш тонколонки.
Намерихме си място в на масичките до “Братската могила” и си инсталирахме музиката, пиенето и започнаха да се събират хора.

Подаръците

които получих за този рожден ден бяха до един интересни и оригинални.
От Канев, още на 19-ти сутринта бях изненадана с така дълго мечтаните от мен 2 тома на приказките от “Хиляда и една нощ

Спомням си, още когато преди няколко години излезе това издание си мечтаех как един ден ще си го купя и ще си чета по една нощ всяка вечер преди лягане. Като ги разгледах устазнових, че една нощ се равнява на около страница (какво ли са правели в остатъка от нощта, Шахриар и Шехерезада, историята мълчи :) ), така че по една нощ ще ми е крайно недостатъчна за заспиване. Засега прочетох само края – какво се е случило след като са свършили с нощите – а от началото на юли мисля да започна да чета и самите приказки :-)
(спомням си, колко бях шокирана, когато разбрах, че няма истински исторически фигури Шахриар и Шехерезада :-( )

Подаръка, за който Пешо спомена се оказаха ето тези оригинални обеци:

направо не можах да повярвам като ги видях. Когато си ги слагам внимавам коя е от ляво и коя е отдясно, за да не объркам началото и края на главата :-D
Повечето хора, разбира се не схващат за какво става дума, когато ги видят, но аз им се радвам супер много :-)

От Крокодила си имам комплект за плетене на бодлива тел.

(за чудещите се: това на главата ми е пликчето с телта,
а отстрани са 2та чифта клещи)

Само че телта е толкова дебела и здрава, че едва ли ще мога да се справя сама с рязането (поне снощи не успях). И огъването не е лесна работа, но все пак разполагам със 100метра тел… от това ще мога да изплета толкова бодлива тел, че да си опаша цялата стая :-) Иначе снощи имаше не много кратък курс на обучение по плетене.

Бяха сътворени бодлива сурвачка и чесалка за гръб


Станислав ми подари Enigma Cast, метален пъзел за разплитане. Голяма зарибявка и изключително труден. Канев след 4 часа бъзикане този следобед успя да го разплете, сега вече 3ти час се опитва да го заплете отново :-)

От Надя и Калски си имам класически пъзел с 1000 части, чиято картинка е най-мръснишката възможна – зимен пейзаж, който си има всичко така че да е максимално труден за нареждане – почти еднакви цветове на дървета, вода, сняг, небе, отражения във водата… догодина по това време, може и да съм го наредила :-))))

От Иван получих книгата на Ричард Бах – Илюзии. От него съм чела единствено “Едно”, а тази ще бъде прочетена доста бързо.

Имам си и “Изчезналият дневник на Индиана Джоунс” от Боби и Дани, който придоби още по-автентичен вид след като върху него се разля малко водка паднала, от барабаненето на Крокодила по масата (май под звуците на “Мастика” на Култур Шок)

Палмичката, която ми подари Гошо все още си няма име, но се надявам скоро да измисля(Канев предложи да се казва Цвятко де Палма). Трябвало да се полива веднъж седмично и да не стои много на слънце, което е чудесно, защото иначе най-вероятно нямаше да живее повече от месец.

От Ани, Ели, Криси, Миро и Жоро имам много забавно Пате-гъба за баня, ароматно сапунче – круша (става ти жал да го ползваш или по-скоро ти идва да го изядеш… ммм… толкова обичам круши), гривна и пръстен за крак (всяко лято имам желание да си купя) и ароматна свещичка с вградено пожелание:

Омайница, чаровница, сирена -
усмивката ти пали всеки мъж.
Любов и щастие за теб е отредено -
с кураж и вяра смело ти се дръж!

Празнуването

Времето беше супер. Пяха ми “Многая лета” и “Happy birthday, fuck you”. Плетохме бодлива тел. Говорих си с хората. С Енея се смяхме на опитите на Миро да обясни “Митологично изпразване и отровни задници IV” на играта на филми.
Някъде към 11 вечерта се запътихме към Апартамента, където идеята беше да ядем торта. Е, имаше останали само 2 парчета торта, та нямаше за всички, но пък четохме “Книга за домакинята” и си говорихме интересни неща и когато стана време да затварят си хванахме пътя и се прибрахме.

Алкохола

Срамота! Изпили сме само около литър и половина твърд алкохол и 1 бутилка вино. Останаха още – седмак водка, около литър джин и една ракия. Не питайте каква физиономия направи момичето, когато двама човека си поръчахме това количество в магазина :-)

Още като видях тази лампа в Arch Zine и се влюбих в нея. Точно по това време майка ми спомена, че си няма нощна лампа и реших, че ще е готин подарък, който ще се връзва добре с новата секция в Габрово.
Уви, проблема с доставката до България и в крайна сметка се наложи Канев да ми я поръча от германия и след това да ми я донесе.
Лампата е силиконова, на практика несчупваема и след малко повече от месец чакане, лампата е на мястото си е там за където беше предназначена и е доста забавно да я гънеш във всякакви форми :-)

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha