Помните ли историята с новите автобуси от преди седмица? На кратко – новите автобуси 204 са с фотоклетка на вратите – така че да не се затварят, ако хората са много наблъскани – и с копче за отваряне на вратите – за да се отварят, сако ако има хора за слизане/ качване.

Разбира се и двете неща са супер досадни за повечето возещи се, особено фотоклетките, които костват забавяне от по 5-10 минути на спирка в по-натоварените часове.

Очаквах някъде до около месец, да измислят някакъв хак на системата и даже се хванах на бас с един от коментаторите под предния пост, на по 3 бири, че до 3 месеца системата ще спре да работи… и воала! само една седмица след въвеждането на новите автобуси, имаме patch:

Това на снимката е половин стикер (от тези до седалките, където показват, че това са места за родители с деца), залепен върху фотоклетката. Другата половина от стикера беше залепен на другата врата.

Добрата новина е, че хората свикват да ползват бутоните. И може би поне те ще останат функциониращи.

От вчера линия 204 си има нов концесионер и чисто нови автобуси. Бели, с шарени чисти седалки, хубави, модерни. Прекрасни като автобусите в Германия и… толкова неподходящи за България.
Вчера в 18:15 чакам на спирката до офиса и пристига един от тези нови автобуси, ама натъпкан, както може да е натъпкан автобус в час пик, който хората са чакали 40 мин. Първото нещо, което ми прави впечатление е големия залепен надпис на вратата: “ВРАТАТА СЕ ОТВАРЯ СЛЕД НАТИСКАНЕ НА БУТОНА STOP”. Естествено повечето хора не обръщат внимание на такива надписи и на половината спирки, автобуса спира, вратата не се отваря и хората гледат едно стреснато и се оглеждат какво става, докато някой не се сети да натисне копчето.
След като се отвори врата следва по-забавното. Над вратите има фотоклетка. Ако хората са много наблъскани до вратата, тя тръгва да се затваря, стига до половината, изпуфтява и се отваря отново. Това естествено костваше по минимум 5 минути престой на всяка спирка и освен това на някои спирки се налагаше да слязат хора от автобуса, за да може да тръгне. Хората в час пик по принцип са изнервени, а това висене по спирките и незатваряне на вратите направо ги побърка. Започна истински цирк.
Спира автобуса на стадион “Васил Левски” и разни хора искат да слизат на спирката, съответно тези, които сме до врата, слизаме за да им направим място, междувременно хората, които чакат на спирката са се наблъскали пред вратата и се опитват да се качат докато още другите не са слезли. Една леля тръгна да блъска едно момиче за да се качи и момичето:
“Чакайте госпожо, ние сме слезли за да направим място на хората да слязат на спирката, трябва да се качим обратно защо се бутате”
“Ти какво ма! Само ти искаш да се качиш! Тоя автобус да не е на баща ти! НЕ МЕ БУТАЙ!”
“Ама, госпожо, вие ме бутате”
“Ай какво ми се обясняваш, ще ти прасна един!”
И лелята влезе навътре.
Continue reading »

evil iffi

От 2-3 години имам навика да нося книга навсякъде с мен, за да чета, когато чакам някъде или докато се возя в автобуса(миналата година даже смених дамската чанта с раничка, за да не ми тежи само на едно рамо). В момента чета “Свят, населен с демони” на Карл Сейгън.

Качих тази вечер в полупразния тролей и разбира се, първата ми работа беше да си намеря достатъчно светло място и да се настаня удобно за четене. Тъкмо бях стигнала до един интересен паралел между хората обладавани от демони през средновековието и отвличаните от НЛО в настоящето. Докато вадех книгата, забелязах, че една жена се оглежда къде да седне, избра си мястото до мен. Докато си четях, с периферното си зрение видях, че гледа книгата ми. След малко попита:

- А вие от коя църква сте?
- Амииии… от никоя… тази книга, всъщност прави точно обратното, обяснява защо тези неща не са верни, като НЛО  и дава доста по-правдоподобно обяснение на обсебените от демони в миналото, например.
Около минута пауза. Наведе се да погледне корицата.
- А кой я е писал?
Обръщам корицата така, че да се види:
- Ами, Карл Сейгън, той е американски учен – астроном.
Отново пауза.
Continue reading »

Ходим по улицата с Ели. Двама с качулки пият бира на тротоара, пушат и си говорят. Минаваме покрай тях.

Качулка1: Добър вечер момичета. Как сте?

Ние: Добър вечер.

//минаваме без да кажем нищо повече и сме се отдалечили вече на около 2 метра

Качулка1: Аз съм добре, вие как сте. ДА ВИ ЕБА У ГЪЗЪ ДА ВИ ЕБА.

Малко необичайно серията от постове за Германия, ще започне с нещо японско – суши.

Канев, който е относително ентусиазиран по японската култура, и с около година практически опит в правенето на суши, ми разреши да снимам сушиправенето.

Традиционното суши всъщност представлява ферментирала риба и ориз поръсени със сол. Благодарение солта и на ферментацията на ориза, от който се получавал оризов оцет и попивал в рибата, тя можела да се съхранява дълго. След това ориза се изхвърлял и се е консумирала само рибата.

Днес съществуват различни видове суши, като най-разпространеното може би е Makizushi, което представлява риба завита в ориз и пресовани водорасли(нори), ориза разбира се не се изхвърля и всяко парче суши се яде на една хапка(няма да обяснявам каква свинщина става, ако се опита човек да прегризе парче по средата :) )

Ако сте опитвали суши в ресторант и ви е харесало, значи най-вероятно ви е хрумвала идеята да си направите вкъщи. Ако пък не ви е харесало, все пак пробвайте домашно приготвено, то става в пъти по-добро от това в суши-баровете.

Предимствата на домашното суши са очевидни – по-вкусно, по-голямо количество суши и подправки, по-добра обстановка, абе въобще – по-по-най.

Какво ви трябва за приготвянето на суши?

Задължителните продукти са: ориз за суши(с обикнове не става толкова добре), листи пресовани водорасли (нори), оризов оцет, дървена постелка за навиване на сушито, пълнеж(например сьомга и маслини). Може да добавите още хайвер, маринован джинджифил(гари) и уасаби(аз лично не мога да му понасям миризмата, така че наблягам на гарито, което е достатъчно люто, кисело сладко :) ). Мечът няма практическо приложение в приготвянето на суши, но допринася за атмосферата.

sushi-products

Ако не можете да си намерите дребен жълт японец с черна права коса и дръпнати очи, който да приготви сушито, може да се задоволите с дългокос, къдрав, бял балкански субект или който друг ентусиаст, който има желание да се занимава два-три часа с правене на суши, докато вие тайно подяждате ориза и се грижите за музикалния фон.
Continue reading »

Снощи се събрахме по блогърски в Кривото. Вечерта времето и трафика бяха отвратителни и честно казано очаквах, че ще се появят 5-6 човека. В крайна сметка запълнихме 4-5 големи маси. Раздадох разни лепящи листчета, за да може хората да се разпознават по-лесно, но повечето хора си ги залепиха по чашите, което си беше доста добър начин да познаваш кой какво пие :)
Запознах се с на живо Аспарух, pippi(все пак нейна беше идеята за срещата, въпреки, че всички се обръщаха към мен “Организаторе, организаторе”), marfuzii, Велян(пак, май се бяхме засичали на миналия рожден ден на крокодила, но аз тогава бях там за малко и на градус), Митко, изпуснах Kaladan(разбрах, че е бил там по лепенката на чашата му), но явно е било за кратко, имах голямо желание да се запозная и с Лъчезар Томов, но него го беше тръшнал някакъв вирус.
Емича и Стан обещаха някой път да ме учат да карам сноуборд, pippi разказваше за Индия, с dzer обсъдихме малко програмиране, Крокодила май успя да уплаши Pippilota, Велян не знам защо беше решил, че си сменям често дизайна на блога и държеше твърдо на тази теза.

Имаше много разговори, много вино(наистина много вино, ох). Имаше и хора с фотоапарати(ще се радвам, ако кажат къде са качили снимките).

Обсъждахме да направим блогърските сбирки традиция, например всеки втори вторник на месеца.

По едно време хората малко по малко започнаха да си тръгват (и Крокодила успя да изгони Стефан ) и накрая останахме само 6 човека на една маса – Крокодила, Велян, Стан, Heth, Аспарух и аз. След огромното количество вино (наистина много вино), което изпихме разговорите започнаха съвсем да губят смисъла си. Май по едно време започнахме да говорим, че аз съм повече като типичните IT-та и по-малко като стандартните жени и Крокодила реши да светне всички на масата с някакво неговото прозрение(като преди това ги накара да обещаят, че няма да искат да спят с мен), че аз съм линейно оптимиране, а Аспарух и Стан са динамично оптимиране, после се оказа че аз съм била динамичното оптимиране, а те – линейното, накрая се стигна до извода, че аз никакво оптимиране не съм, а те са линейно и динамично…(и между другото, говореше така, сякаш наистина имаше някаква гениална мисъл в главата си). Накрая не разбрах откъде стигнахме до някакви числа и heth бил 0, някой друг – 0.5, аз – 0.75, а Крокодила – 1 (каквото и да значи това)
//Споменах ли n-те чаши вино (n->много)

Към 2 и нещо всички си затръгвахме, Велян ме изпрати до такситата и по пътя видяхме някакъв тролей, който незнайно какво правеше на място където нямаше тролейни жици…

Като се прибрах вкъщи, тъкмо се хоризонтирах в леглото и се унасях и Крокодила ми звънна по телефона да ме пита, само той ли бил с червен леген до леглото…
Сутринта като се събудих се сетих за рекламата на mtel “червено вино снощи пих и капка не остааана…” (някой знае ли къде я има онлайн?)

Та какво мислите за месечни блогърски кръчми? :-)

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha