Няколко лета подред се каня да си купя колело. Тази година от началото на лятото бях взела колелото на Канев и се разкарвах с него най-вече до работа и обратно. И веднъж колегите ме водиха на планинско каране на Витоша, което беше размазващо. Обаче, колелото на Канев е старо, твърдо и той си го иска обратно :-)
Така че в събота най-после се наканих да си взема мое. Общо взето изискванията като за 1во колело бяха да има преден амортисьор, скоростите да се сменят с щракалки, а не с въртене и да е не повече от 350лв.
Най-отговарящо на условията се очертаваше Drag Grizzly и в магазина на Drag(който е срещу медицинска академия) за малко да го купя. Младежа в магазина дори беше учуден – “Уау, жена, която да знае какво иска” и отиде да ми търси по-голям размер рамка, понеже Grizzly-то, което беше изложено там ми беше малко. И в този момент се обърнах назад и видях НЕГО – Drag Freeborn – с преден и заден амортисьор(“за да ми е меко на дупето”), с предна дискова спирачка и … червено.
Продавача тъкмо се върна да ми каже дали е намерил по-голяма рамка и ме видя седнала на Freeborn-a ухилена от ухо до ухо. След известно чудене дали да го взема, обясненията на Канев “ще ти убива скоростта”, “по-тежко е”(мда, това е малко кофти ама ще заякна :) ) и други по-принцип логични аргументи, но все пак не достатъчни за да ме откажат, вече си имам този красавец:

Kolelo

Напазарувах си разни неща за колело, като фар, светлоотразители, километраж, огледало за обратно виждане. За РД-то ми бяха подарили каска. Само звънче/тромба нямаха в магазина та се чудя от къде да си купя. Имаха само “тромба, с която може да пръснеш 2-3 сърца“, но реших че още ми е рано за такава. Остава да си купя помпа и нещо за смазване на веригата.

На връщане решихме да минем през ловния парк, обаче не знаехме пътечките. От ресторант “Ловен парк” имаше 3, които водят навътре в гората. Едната беше задънена още отначало. Хванахме 2-рата и си направихме малко offroad каране. И тъкмо си мислех “защо не вземат да направят една велоалея през този чудесен парк” и се озовахме на малко по-широко място където някакви хора си бяха опънали една голяма палатка. Имаха някакви туби. Подминахме палатката и се озовахме при едно дере и нямаше път по-нататък. А до ръба на дерето – проснати една върху друга някакви одрани кожи да се сушат (на една доста внушителна купчинка с разни колове забити в нея). Понеже не можах да взема бързо острия завой, забавих, спрях и погледнах надолу и на земята имаше една купчина – черепи на животни набити на колове и оставени един върху друг на земята. В този момент започнах да визуализирам всички филми на ужасите, които съм изгледала през живота си(а те са доста). Взех да си представям как ония от палатката ще дойдат с ножовете, с които са одрали животните и … дерето изглеждаше доста подходящо място никой никога да не те намери… абе бая се стреснах, още повече че Канев беше тръгнал някъде напред и въобще не беше видял черепите, та го извиках да се върне и му ги посочих с поглед. Отстрани пък имаше някакви големи найлони пълни с кръв(или органи, не знам). Хората от палатката обаче не изглеждаха особено притеснени, че двама идиоти с колелета се мотаят наоколо и продължаваха да си говорят и въобще не ми обърнаха внимание.
Тъкмо обърнахме колелетата и взехме да се връщаме и минахме покрай 3-4 момчета, които пък нещо си пиеха и си пушеха и си говореха, аз нещо се замотах защото имаше някакви излезли високо на повърхността корени на дърветата. Та докато се бавех около тях въображението ми допълнително се развихри за неприятни изходи от цялата ситуация. Като излязохме в крайна сметка от гората си отдъхнах. Хванахме 3-тата пътека покрай ресторанта “Ловен парк”, която се оказа правилната :)

В крайна сметка като се прибрах бях яко слънчасала и всичко ме болеше, но съм happy, че вече си имам колело :-)

Какво по-добро, когато си без работа, от това да похарчиш малко пари :-)

Дойде време за ежепролетната десетдневна разходка до Германия, която е вече четвърта подред(и како се очертава – последна). Не съм писала за другите 3, но може да видите малко снимки тук :)
Планът включва 3дни разходка в Берлин, в който вече съм била 2 пъти, но има още много да се гледа (а и наличието на dslr отваря нови хоризонти)Миналата година отвориха музей на Мадам Тюсо в Берлин(че даже втория посетител на музея, обезглави Хитлер). Отдавна ми е мечта да посетя музей на Мадам Тюсо, така че дори и само това да видя в Берлин, пак ще съм доволна. :)
Освен това ще се отделим 1 ден на Хановер, 1 ден на Хамбург, ден и половина на Кьолн и останалите 3-4 дни ще са предимно мързелуване в Бремен :-)

Куфара този път е само 12 килограма, но пък съм надминала себе си в кабелите и джаджите. Жена с толкова кабели в чантата едва ли скоро(някога) са виждали на Софийското, Берлинското или Кьолнското летище :-)

В момента е 1:23. Аз в 4:30 трябва да стана за да си хвана навреме полета, който е в 8 сутринта…

Тази година пролетната ми разходка до Германия протича доста интензивно* и вчерашната програма включваше концерта на Kultur Shock в Хамбург. (За това какво шоу направиха в София, може да прочетете при Мило и при Крокодила).

Беше обявено, че вратите за концерта се отварят в 20:30, а самия концерт започва в 21:30. Ние пристигнахме на гарата около 21:20 и ни отне известно време докато се ориентираме къде е улицата, от коя страна трябва да е клубът, който търсим. В крайна сметка съвсем случайно го видяхме, отвън приличаше на изоставено хале описано с графити. Вътре изглеждаше като съвсем нормален бар, а до стълбището, което водеше към подземните части на заведението (където очевидно, щеше да е концерта), имаше лелка, която късаше билетите и биеше на китките забавни печатчета с пчеличка. Слязохме по стълбите и се озовахме пред вратата на празна зала с размери около 7 на 10 метра, отляво беше сцената с инструментите, а срещу входа – десетина човека разпльокани на кожени фотьойли и дивани. След едно голямо “Хм!”, седнахме на един фотьойл, взехме си по една бира от бара горе и зачакахме. По-голямата част от хората по диванчетата бяха тийнейджъри, на които трудно можеш да им дадеш 18. Стените бяха одраскани с графити и олепени с лепенки. На тавана имаше някакви кюнци. Музикалния фон мина през рага, руски песни и разни приспивни песни. От време навреме разни хора идваха на входа на залата, поглеждаха и изчезваха(предполагам, се качваха горе в бара). Около 22:30 вече имаше около 20 човека в залата, а мен започваше да ме гложди усещането, че освен, че очевидно пого няма да има, най-вероятно и концерт няма да има. Изведнъж започнаха да се появяват все повече хора. Около 23:00 вече се бяха събрали около 100 човека и Kultur Shock и излязоха на сцената. 80% от публиката май не знаеше за какво е дошла. Дори и злите дългокоси метъли (май бяха 3-4 общо), от които очаквах да направят пого, си стояха назад и се поклащаха. А огромна част от публиката дори не се поклащаше, стояха и гледаха, като на… и аз не знам като на какво. Обаче пред точно сцената, на площ по-малка отколкото е дансинга в “Маската”, беше истинския купон. Страхотно е да имаш пространство да куфееш, а Kultur Shock да свирят буквално на една ръка разстояние. Дори се включих в минипогото, което групичка българи спретнаха на 1-2 от песните (не, Крокодиле, на “Мастика”-та нямаше пого). Имаше хора, които сядаха да си починат на сцената в краката на Джино и компания. Някои пръскаха по сцената с бира. Един младеж отнесе кърпата на Джино вързана за крака си. А един от българите (Косьо, в последствие се запознахме с него), който явно беше най-върлия фен от цялата публика се качи на сцената да размени няколко думи с Валери (китарста на групата), преди първия бис.

След като свърши концерта, се запознахме с българската групичка – 5-6 човека и седнахме горе в бара за по бира. Kultur Shock също се качиха малко по-късно и седнаха на една маса близо до нас. Джино си тръгна почти веднага, а на Косьо му дойде идеята да купим една бира за Валери и да го почерпим и въпреки първоначалните ми протести, не можах да му откажа на молбата, взех парите, които ми даде, отидох да купя една бира и я занесох на Валери с думите, че българската групичка го черпи. Той се поинтересува къде сме седнали и след малко се присъедини към нас. Разказа ни разни интересни неща за Kultur Shock и за концертите. Говорихме си за България, Балканите и концерта в София, който по него мнение е най-добрия от това турне.

В 2 часа всички решихме, че е време да се разотиваме и ние се насочихме спирката, за да видим как точно ще се придвижим до централната гара на Хамбург, от където влака ни за Бремен тръгваше в 4:41. Намерихме спирката на нощните автобуси и се качихме на този, който идваше най-скоро и спираше най-близо до централната гарата. Шофьора се оказа хърватин, който незнайно защо беше решил, че отиваме на Reeperbahn (улицата с Sex Shop-овете и стриптийз баровете в Хамбург) и освен че ни пусна хърватска естрадна музика, не ни взе пари за билет.

След много студ и мъка (защо няма затворени и топли пространства на Хамбургската и Бременската гара?), висене в McDonald’s и Burger King за да се стоплим, дочакахме влаковете и към 7 и нещо се прибрахме. Спах 10 часа с малки прекъсвания.

*За 3-те дни, които прекарахме в Париж ще пиша следващите дни

В четвъртък реших, че ще прекарам уикенда на гости на приятелка във Варна. Хванах си нощния автобус в петък и в събота в 6 сутринта бях на автогарата във Варна.

Толкова мързелив и лигав уикенд не помня да съм имала от много време. Клюки за мъже, четене на женски списания (cosmopolitan, joy), попълване на безсмислени тестове от типа на “Умееш ли да държиш мъжете под контрол”, четене и съставяне на хороскопи, Казанова по HBO(както и още една блудкава комедия), shopping, (мноооого) горещ шоколад, вицове, (мнооого) сън – на легло, на което под чаршафа имаше електрическо одеало (е няма такъв кеф, честно, обожавам да ми е топло докато спя и тази идея с електрическото одеало на леглото направо ме изпълни)…
Тоталния мързел…. уви след половин час хващам автобуса за София… след 6 часа ще съм схваната, недоспала и кисела…


Най-после си имам билет за връщане. Кацам в България в събота след обяд :-)

Големия проблем обаче са стачките на Deutsche Bahn. Надявам се да успея да няма неприятни изненади с влаковете до Берлин, защото иначе ще е много лошо. Преди няколко седмици стачките на влакове на дълги разстояния бяха забранени… този път явно не са и в момента тук какафонията е пълна.
Още когато стачките започнаха в през август, ръководството на DB(DB=Deutsche Bahn) беше твърдо по въпроса. Машинистите искат 30% увеличение на заплатите, а предложеното от DB беше 4.5%. След, което шефовете на DB заявиха, че по-голямата част от ръководството може да кара влакове и ще се справят някак си, а ако трябва ще наемат машинисти от Австрия и Швейцария. Най-забавното беше обявата, която беше излязла във вестника преди 2-3 седмици, че DB търси да назначи 1000 машинисти :-D.
За момента обаче нещата не вървят особено добре. В началото беше забранено на влаковете на дълги разстояния да стачкуват, но очевидно те също някак си са успели да си извоюват право на стачка, защото от четвъртък доста голям процент от тях не се движат, а тези, които се вървят са с доста сериозни закъснения (съдейки по вчерашния Hamburg-Munchen, който пристигна в Jena с 45мин закъснение). Хубавото е, че поне на сайта на DB има постоянно актуална информация, кои влакове се движат, кои – не и кои с колко закъсняват.
Така че стискайте ми палци да стигна до Берлин безпроблемно :-)

P.S. Следващите 2 седмици аз ще съм човека-фирма – сама в целия офис… приемам покани за обяд в района на Плиска.

В неделя решихме да си направим разходка до Лайпцих*. За провинциите наоколо може да се ползва билет през уикенда, за 1 ден за 5 човека, който струва 26 евро. Така че за 5 евро на човек може да се разхождаш из 3те съседни области(ама им забравих имената *поглежда засрамено*), което на фона на безумните цени на билетите за влак си е направо чудесно. Кофтито на тези евтини билети е, че естествено могат да се ползват само евтините влакове и пътуването ни отне 2-3 часа с 2 прекачвания, вместо стандартния 1 час.
Времето беше супер, но Лайпцих беше малко поумрял (все пак в неделя в Германия почти всичко е затворено). И въпреки, че нямахме предварителен план какво ще разглеждаме, успяхме да си намерим карта със забележителностите и да разгледаме няколко интересни места.
Основното, което ме впечатли са Лайпцихската кула (май си падам по високи кули) и монумента на “Битката на народите” (на немски се казва Völkerschlachtdenkmal – който успее да го прочете правилно, получава лукче от мен ;-) , на англйиски си има по-нормално име – Monument of the Battle of the Nations).

*(чете се с “х” накрая, защото на немски, когато думата завършва на “ig”, то се чете “их”)

Кулата,

(не съм сигурна, че е правилно на български на небостъргачите да им викам кули, но надявам се няма да се сърдите :) )

когато е била построена е била част от университета на Лийпцих. И като цял е по-висока от тази на Intershop, обаче ако се смятат височините като като се включват и антените – тази на Intreshop бие с с няколко метра. Гледката от върха и също е страхотна:

На върха имаше и машинка за правене на медальони от 5 центови монети, ама някой идиот беше пъхнал една песета и машинката се беше повредила :(

за Монумента,
на “Битката на народите” (1813 година срещу Наполеон)
мога да кажа, освен че е красив, величествен, огромен, има страхотна гледка от върха, и това че има МНОГО МНОГО МНОГО стълби. Във вътрешността има огромни статуи и крипта.


От там до върха може да се покатериш до върха. Има междинна тераса на височина 68м (това зеленото със скеле, което в момента се реконструира) и покрив на височина 91м. Познайте как се стига до там?! По едно вито стълбище, което преди терасата е широко може би метър и 20, а от терасата до върха стълбите са широки по-малко от метър. Клаустрофобично! Издраскани стени, тясна вита стълба и сумрак. И се катериш в продължение… ами не знам на колко минути, ама в един момент ти се завива свят от въртене. На 2 места има пейка, да седнеш да си починеш.
Ето тук една уморена Ива, облегната на скелето на междинната тераса:


А това е изгледа от самата тераса:

Други общи впечатления от Лайпцих

Тоалетните и дискриминацията:

Това е цената на тоалетните на гарата в Лайпцих. Освен че цената за едно изпишкване е 1.10 евро(2.20лв), забележете, че ако пишкаш в писуар, цената е “само” 0.60 евро. Не съм питала дали щяха да ме пуснат да пишкам в писуар, ама така или иначе такива имаше само в мъжката тоалетна (което е напълно нормално), а там нямаше как да се промъкнеш незабелязано. Каквото и да си говорим това разделение е доста дискриминиращо :(


Фонтаните

В центъра има красиви фонтани и готини пейки, на които може да се припичаш на слънце (въпреки че германците ме гледаха малко странно)


Всички снимки от Лайпцих съм качила ето тук

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha