Най-после успях да намеря време и се добрах до снимките от концерта на George Michael, така че ето най-после и моите впечатления… беше направо размазващ. Така или иначе колко велик беше концерта, може да се прочете във всеки новинарски сайт, така че просто ще разкажа за моите преживявания свързани с него.

Като начало ще цитирам Лора “Уникално! Единствено и неповторимо! Велико! Грандиозно! Нереално…”.

THE BEGINNING
Отдавна разпрвям, че изпълнителите които искам да видя наживо и за които не бих пожалила пари за билети са Мадона, Роби Уилямс и Джордж Майкъл. Така че като разбрах за концерта изпаднах в еуфория и веднага започнах да си търся компания… уви отговорите, които срещах бяха от 3 те типа:
“Харесвам го, но нямам толкова пари”
“Ами, аз не харесва Джордж Майкъл…”
“Ама, аз не знаех, че слушаш такава музика…?!”
И така аз започнах все повече да губя надежда, че някой ще се навие да дойде с мен на концерт. В деня в който реших да си купя билет и да ида сама, за утеха си купих “Hinnibal Rising” (много яка книга) и на другия ден сутринта си направих регистрация в eventim.bg за да си поръчам билет. И както си се моткам из офиса и разпитвам дали на някой случайно не му се ходи на концерт, един колега ме чу и каза, че на приятелката му и се ходи и след няколко минути вече бях поръчала 3 билета… По-късно се запознах с още едно момиче, което си нямаше компания и така с все по-нарастващо нетърпение зачаках 28.05.07…
КОНЦЕРТЪТ….

ОБСТАНОВКАТА и СЦЕНАТА

Времето беше супер, тревата беше покрита и опасенията ми, че ще се оплескам до ушите с кал се оказаха неоснователни(за съжаление благодарение на комбинацията покрита трева + дъжд, се беше заформила воня на водорасли, която обаче спрях да усещам веднага след началото на Шоуто).

На сцената имаше 5 големи видеостени. Най-големия екран, който беше по средата всъщност продължаваше и на пода и на практика Джордж Майкъл беше стъпил върху екран, върху който постоянно вървяха визуални ефекти. Най-доброто решение обаче според мен беше малката сцена навътре в публиката…

понеже гледаш-гледаш видео стени и изведнъж поглеждаш към сцената и там е Джордж Майкъл, на има няма 100 ръце разстояние при това наистина различим, а не някаква малка фигурка подскачаща на сцената или огромен образ от видеостените :)

ПУБЛИКАТА
Ами не беше блъсканица като на Депеш (горе долу 2 пъти по-малко хора), които обаче бяха доста духовити и не ме оставиха да скучая нито повече от едночасовото чакане, нито в 20минутната почивка.


Още докато чакахме се чуваха забавни коментари от рода на “Абе Гоергиос Михалис (истинското му име свъщност е Georgios Kyriacos Panayiotou) кога ще излезе да ни попее” или пък “Айде бе, Жоре, какво се бавиш”… по време на концерта имаше подвиквания от рода на “Браво ГОШЕЕЕ!!!”, а по време на почивката присъствах на интересния разговор на тема как гласа на Джордж Майкъл е като шлифован диамант, докато този на Фреди Меркюри е “дар от Бога”. Докато “Гошето” пееше “PreciousBox” и аз си пляскам в такт и се поклащам, някой ме потупва по рамото и ми вика “Ти слушаш електронно, нали?”, при което аз се опулих тъпо и измрънках някакъв отговор от рода на “Горе-долу” и човека продължи “защото изглеждаш като мене”…при което аз съвсем се ококорих, защото не мислех, че изглеждам като 30 годишен, 5см по-нисък от мен мъж с оплешивяващо теме… а още по-малко пък приличам на фен на електронната музика(нали?!)
Иначе публиката беше на ниво…пееше и викаше както си трябва :)

THE SHOW
Шоуто беше предвидено да започне в 8, но (както можеше да се очаква) започна след като “падна мрак”. Към 8 и нещо Мария Илиева и Графа излязока, изпяха 4-5 песни и ни оставиха да чакаме още 1 час (Мария беше с много хубава рокля). При излизането на Джордж Майкъл в 9:30 цялата(вече запсиваща) публика изведнъж изригна. Шоуто беше наистина невероятно. На големите екрани, режисьорът беше заложил на много визуални ефекти и яки мацки от клиповете на някои песни *puctures*. За изпълнението на “Shoot The Dog” снимките говорят сами (Надуваемата кукла на Буш и кучето Тони Блеър, което му прави свирки…) … , а на “An Easier Affair” се чудех дали да гледам Джордж Майкъл, който беше на малката сцена или еротичните сцени на правещите секс мъже и жени…


А за изпълненията на баладите просто нямам думи… но затова пък имам снимки и клипчета…
(Песента Ticking чух за първи път на концерта и изпълнението и ме рзвълнува толкова, колкото и това на Jesus To a Child)
Страхотно решение беше това песите Jesus To A Child и Amazing да бъдат изпълнени една след друга, тъй като първата е посветена на починалия Anselmo Feleppa, а втората, на настоящия партньор на Джордж Майкъл – Kenny Goss….

ПРИБИРАНЕТО
… беше дълго и пешеходно… от “Локомотив” до Лъвов мост и там вече си намерихме такси случайно и то на нормална цена… защото по средата на пътя успях да спра едно и му казвам за къде сме, при което получавам отговор “30″, а докато схвана какво ми приказва, само примигнах и в това време таксито до него се провиква “абе те дават по 200лв за билет, искай поне 50″ и таксиджията се обръща към мене и казва: “40″ и аз чак тогава зацепвам какво ми говори и питам “40 лева? Ти шегуваш ли се?” “Не” и …. продължихме пеша…

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Концерта наистина беше най-най-най доброто събитие на годината, изпълнен с емоция, контакт с публиката и професионализъм!!! Еуфорията ще ме държи поне дни наред докато ходя и се поклащам в ритъма на outside звучащ в главата ми…

GEORGE MICHAEL vs DEPECHE MODE
Единственото, с което не съм съгласна в поста на Лора, е подценяването на концерта на Depeche Mode. Тъй като имах щастието да присъствам и на 2те събития мога да кажа, реших да направя малко сравнение понеже из пресата се изписа как концерта на Depeche буквално нищо не струва пред този на George Michael.

Пубиката
На концерта на Depeche Mode имаше 2 пъти повече хора (може би цената на билета има заслуга за това), което негативните последствия като голямата блъсканица и постоянно вдигнатите на конче момичета, заради които вместо да виждаш Дейв Геън виждаш един задник, си имаше и положителните страни – 2пъти по-силно викаща и пееща публика…

Сцената
Джордж Майкъл – Страхотна сцена + малка сцена навътре в публиката + покрита трева
Depeche Mode – Страхотна сцена + видео стени навътре в публиката (по средата на стадиона)

Шоуто
George Michael & Depeche Mode правят невероятни концерти. Не смятам, че Джордж Майкъл помете Depeche Mode, защото емоцията, която предизвикват и двата концерта е много силна, но и много различна. Който и да е от двата концерта да изпусне човек, има пълното право да съжалява цял живот.

Така че от сърце пожелавам на всички да имат възможността да видят наживо George Michael (и Depeche Mode, разбира се) :)

Кое е най-гадната човешка черта? Най-подлата? Нещото от, което боли най-много? … няма да се впускам в изброяване на въпроси… за мен отговора на всички тях е точно един – лицемерието.
Човек, който смяташ за приятел, близък и тн и най-вероятно някога наистина е бил такъв, но в един момент нещо се променя. Всъщност ти не усещаш нещо да се е променило, нещата са си същите – приятелство, споделяне… етц. Обаче в един момент разбираш (по не знам какви си начини, така или иначе, голяма част от тайните на хората излизат на яве), че този човек ти е говорил зад гърба, при това вместо са използва името ти, говори за теб като за “тая/тоя/оная/оня”…. И какво се оказва, научаваш това след известно време помисляш малко, после помисляш още малко…. минало е време (през това време някак си сте се отдалечили и си говорите само общи приказки) 1-2-5-10 няма значение колко години. И си задаваш въпроса…. “Какво да правя… да прекратя отношенията си с този човек?… да загърбя(да не се бърка със “забравя”) станалото и да се опитвам наново да строя приятелство с надеждата, че този човек поумнял?… да поддържам отношения тип ‘как си? какво става? хайде да изпием някой път по бира?’ ”
Толкова ли е трудно вместо да се се правиш, че ти е приятна нечия компания, да му кажеш… абе каквото ти е на душата.

“… и съм си мислел да му кажа, чукундур, и съм му казвал
- ти си чукундур – казвам.
той после ходи, рита, фърла по мене разни пили, чукове, триони, но аз си знам, на тоя човек съм му го казал…”
(“Учителя” – “Улицата”)

“В Дания създадоха дружество на мразещите да стават рано сутрин – В-Society.

Те се противопоставят на хората от групата “А”, тоест “чучулигите”, които обичат да започват работния си ден рано сутрин, съобщи Радио Дойче веле.

Първата половина на деня е кошмар за онези, които не могат да станат по-рано от 10-11 часа.

В момента В-Society съставя списък на работодателите, които са готови да наемат противници на ранното ставане и да въведат съответните промени в работния график.

Тъй като обича да спи до по-късно, изследователката Камила Кринг вече е свикнала с критиките по неин адрес.

“Всъщност хората от група “В” сме също толкова работоспособни, както и всички останали, само че ние работим по-продуктивно през втората половина на деня”, казва тя.

източник

Аз като един виден представител на “совите” съм и с двете ръце (и с двата крака) “ЗА” такава идея. Ако имаше как да работния ми ден да започва от обяд, даже след обяд (което не е неприложимо във ИТ сферата) . Така вместо сутрин да се будя по час и половина, щях да ставам ставам с без будилник и даже да имам време за кафе у дома :)
Еххх, мечти мечти…
Дали тази идея има бъдеще в България?

Повече инфо има на сайта на организацията. А има и глобализационен план. Мисля, че ако се навият още няколко човека, като нищо ще си направим и български клон… някой “за” идеята?


Както знаем, мъжете могат да се делят в зависимост от поведението си (към жените) по много признаци. Например
- на отварящи вратата пред една жена(познавам по-малко от пръстите на едната ми ръка) и неотварящи;
- на целуващи ръка (аз познавам точно един) и нецелуващи ръка;
- на правещи комплименти(тези се срещат все по-рядко), опитващи се да правят комплименти, опитващи се да правят комплименти простаци, неправещи комплименти;
- (любимото на много жени разделение) свалящи капака на тоалетната чиния, след като са я ползвали (такива все още не познавам… май) и оставящи капака на тоалетната чиния вдигнат
и така нататък.

Вчера ми хрумна още едно разделение, което според мен не отстъпва по нищо на гореизброените. Да си представим следната ситуация:
Мъж си налива бира(кола/спрайт/фанта или каквото и да е друго) и момиче си поставя чашата до неговата. Ето какво прави мъжът:
а) Налива първо в нейната чашата, после в своята
б) Налива първо в своята чаша, после в нейната
в) Налива в своята чаша и и подава бутилката
г) Налива в своята чаша и оставя бутилката на масата (евентуално дори и завинтва капачката)

Засега радващото е, че доволно голяма част от мъжете (или поне от мини ИТ светът в офиса) реагира с вариант а) или вариант б), но експериментът е още в начална фаза и нямам представителна извадка, предполагам обаче, че скоро и това ще стане :-)

Въпреки, че бях попаднала на този тест доста отдавна, вчера се се тих пак за него и реших да си публикувам резултатите (които не са се променили от предишния път, когато го бях правила)
Като цяло, резултатите не ме изненадаха… :)

Алчност: Средно

Лакомия: Високо

Гняв: Много Ниско

Мързел: Високо

Завист: Много Ниско

Страст: Мн. Високо

Гордост: Средно

И такааааа… “Страстта” ще ме вкара в ада… ц, ц, ц…

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha