Сестра ми има от новите лични карти. Снимката е черно-бяла и ушите ѝ НЕ се виждат, защото са закрити от косата.

Чудя се защо искат да накарат мюсюлманките да си открият косата и ушите, след като на една черно-бяла снимка цветът на косата (особено пък ако е същия с цвета на забрадката) няма да е различим, а ако косата ти е закрила ушите не те карат да я прибереш.

P.S. понеже в twitter попитаха, сестра ми си има уши – 2 броя :)

На теория, един потребител за да е щастлив от online поръчка не му трябва много. С няколко клика да си поръча това, което иска, евентуално да получи мейл за потвърждение, че поръчката е приета, да си плати и да си получи стоката (е, ако е машина има и още няколко :) )

Обаче се оказа, че една такава поръчка може да се превърне в драма в 3 действия, без щастлив край.

Главни действащи лица:

iffi – фен на онлайн търговията и на театъра + още 4 човека
bgbileti.com – сайт, който (на теория) предоставя възможността човек да си купи билет за театър (и разни каки работещи за сайта)
Камен Донев
и постановката му “Възгледите на един учител за народното творчество” – основна причина за сблъсъка между антагонистите.

ПРОЛОГ

Бях открила bgbileti преди доста време, но тогава предоставяха възможност да си купуваш билети за театър само с някаква специална карта, която трябва да поръчаш и да вземеш от някъде и после да ходиш по-рано преди постановката за да си вземеш билетите… и тн… идеята не ме кефи и реших да изчакам, ако някой ден решат да продават билети по нормален начин – чрез куриер или чрез принтиране с баркод например.

А за постановката Пешо, който я е гледал два пъти, ми беше казал “Гледал съм я в Пловдив на последния ред и в НДК на първия, в Пловдив бях по-близо до сцената и се забавлявах повече”.

И така една вечер в средата на октомври по някаква случайност отварям bgbileti.com и забелязвам надпис: “поръчай билет НОВО”. “Яааа явно са решили да направят поръчка на билети онлайн, я да видим нещо интересно, за което да си поръчаме билети… я в края на ноември ще има Камен Донев в Пловдив…” и след 10тина минути обсъждане, вече бях поръчала 5 билета за постановка след месец и половина в Пловдив. Излезе ми екран, че ще получа мейл с линк за потвърждение на поръчката. Дойде мейла. Кликнах на линка.

ДЕЙСТВИЕ I

Минаха седмица, две, три, билети не идват, а постановката наближава. Изравям някакви телефони от сайта и един понеделник и се обаждам. “Здравейте, на 16 октомври поръчах билети за Камен Донев за дата…. и тн…” една любезна кака ме пита кликнала ли съм на линка от мейла, казах, че съм кликнала. Тя обеща да пита колегите и да ми звънне на другия ден – вторник.

Вторник дойде, никой не ми се обади, звъннах пак, пак същата кака вдигна, обясних й за какво се обаждам, тя каза, че колегите са й оставили бележка, че са ми запазили двата билета(?),
“Ами аз съм поръчала 5 билета, а не 2″
и жената, каза “Добре” и обеща да ми се обадят, за да ми кажат кога ще ми ги доставят.

До петък никой не ми се обади, така че реших да звънна пак. Този път ми вдигна друга кака, която още на 1вото ми изречение заяви, че билети за тази постановка няма и аз съм се объркала. Аз обясних цялата история, при което попаднахме в някакъв абсурден диалог, в който тя ми се караше, че аз не съм никакъв клиент, щом нямам специалната карта и щом никой не ми се е обадил, значи не трябва да имам претенции и от какъв зор въобще я занимавам като нямам карта. Аз междувременно питах за какво тогава е тази опиця на сайта и този мейл, който съм получила. Тя ми се скара, че този мейл бил автоматично генериран и никакви гаранции не ми дава и аз въобще не съм клиент и нямам никакви права да претендирам за каквито и да е билети. След около 15 минути повтарящи се горния разговорг ми каза, че “Да, разговорът се записва. Да, слуша се от мениджър и мениджърите такива работи не ги интересуват”

Доста разстроена след това, премислях опциите какво да правя и ми хрумна, че вместо да се карам с мениджъри, да чета закона за защита на потребителя и други такива варианти, да хейтя в блога, мога да реша нещата по-мирно. Сетих се за познат, който се оказа, че работи за сайта, и се разбрахме да ми запази 5 билета за 21 декември, когато е 150 представление и ще е много яко. И за по-лесно ще ги остави на касата на театъра на мое име, та направо преди постановката, минаваме, плащаме ги и влизаме.

ДЕЙСТВИЕ II

Този декември снегът отново ни изненада, както всяка година и дори по градските пътища беше страшно. На 19-20 беше паднал много сняг и се чудехме колко време ще ни трябва за да стигнем до Пловдив, започнаха едни уговорки кой да излезе от работа в 2 следобед, кой в 3, от къде ще минаваме, за да може в 4 и нещо вече да излизаме от София. Мен ме гонеха едни deadline-и та ми минаваха, черни мисли, как ще пратя хората да гледат постановката без мен и да ми я разкажат после, ама нали билетите са на мое име, та поработих събота и неделя, с идеята в понеделник-на 21.дек. да изляза по-рано от работа.

Всички планове обаче се оказаха излишни (как иначе ще имаме 3 действия и нещастна развръзка ;-) ). Към обяд на 21 ми звънят по телефона от bgbileti: “Ами касиерките предпочитат да си продадат билетите пред това да задоволяват капризите на любители на театъра като вас… но можем да ви пратим 5 билета за 28 януари за наша сметка. Ще ви таксуваме само 2 лева за обслужване”.

Ми ок, изпуснахме 150тото представление, ама здраве да е, ще си свърша спокойно работата и няма опасност да закъсаме някъде посред Тракия. Обадих се на хората, че плана пропада.

ДЕЙСТВИЕ III

На 5 януари статусът на поръчката ми все още беше “Изпратено” (и разбира се “Неполучено”), а след още няколко дни получих ново телефонно обаждане. Стори ми се, че беше същата кака, с която се карахме клиент ли съм или не. Куриерите били идвали два пъти, но аз не съм си била поотърсила билетите и затова им ги били върнали. Кога са идвали два пъти тия куриери? Защо не са ми звъннали? Нали изрично съм казала да ми звъннат, когато са пред входа, защото няма как да влязат в сградата. “Не вярвам да не са ви били звъннали!”. “А да не са объркали телефона тогава на мен никой не ми е звънял”(още повече пък 2 пъти). Не го били объркали, защото тя звъняла на телефона написан на бележката. Щяла да прати билетите още веднъж, ама ако пак не си ги потърся(!), нямало какво повече да направи.

ЕПИЛОГ

Ха сега познайте стигнаха ли до мен билети и някой от bgbileti поинтересува ли се въобще дали и защо не са пристигнали.

И така на 28.I.2010 трябваше 5 човека да гледат постановка с билети поръчани на 16.X.2009 и нестигнали до нас 3 пъти.
И с пощенски охлюв да ги бяха пратили тези билети, щяха да пристигнат.

Колегите ми, които бяха свидетели на целия цирк “ще ходя на театър – няма да ходя на театър” дори взеха да се майтапят с мен, да помоля някой да запише спектакъла и да си го гледам пиратски вкъщи.

—–

Не ме интересува колко добре работи системата с карта. Аз не искам да си купувам карта, да ида от някъде да я взимам, да ми заема място, да трябва да я регистрирам, да трябва да я зареждам с пари и после да трябва да ходя предварително да си взимам билетите от касиерки. Няма значение какви отстъпки предлагат, идеята не ме кефи. Преглътнала съм факта, че билетите с “такса обслужване” и “доставката” се оскъпяваха в 10лв. Обаче за фирма, в която очевидно не се следят поръчките, няма комуникация между служителите, не работят с нормални куриери и тези, които разговарят с клиентите са грубияни, теорията за щастливия онлайн потребител, трудно ще проработи на практика..

В крайна сметка, най-вероятно ще помоля Пешо и Биляна да ми купят билети за някое следващо представление, когато ходят до Пловдив, а аз ще продължа да пазарувам книги, техника и билети за концерти онлайн, но покупката на театрални билети си остава по стария начин.

Сестра ми: “Какооо, четенето на Стивън Кинг е симптом на нарушено душевно равновесие”
Аз: “WTF…”

И така според учебника по Психология на личността, това са симптомите за “нарушено душевно равновесие”:it

  • прокрадващото се съмнение за неуспех;
  • дългото пребиваване на състояние на лошо настроение;
  • слабост на мотивите;
  • безинициативност /абулия/
  • вкус към живота- безразличие
  • ползването на психични защити
  • черен хумор;
  • черни романи /Стивън Кинг/
  • оправданията
  • подценяване и надценяване;
  • безпричинният смях;
  • агресивността спрямо другите.

Аз лично си умирам за черен хумор и за Стивън Кинг. Предполагам съм споменавала, че докато бях тийнейджър изчетох всички книги на Ст. Кинг в габровската библиотека, а за коледа получих подарък – колекция от стари издания на книги на Стивън Кинг :-)))

“ползването на психични защити” не знам какво е, а безпричинен смях не помня да ми се е случвал.

Останалите неща от списъка ми се случват от време навреме, някои по-често, други – по-рядко.

Сещам се за Шелдън и една от любимите ми негови фрази: “I’m not crazy, my mother had me tested” :-)

А сега да вдигнат ръка всички, за които не се отнася нито една от изброените точки :-)

източник detstvo.com
Много, много, много, много обичам приказки. Като малка постоянно карах големите да ми четат приказки и в крайна сметка ги научавах наизуст и си ги декламирах сама след това. И имах приказки на касетки и на плочи. Стоях си сама на пода, максимално близо до тонколоната на грамофона и ги слушах. А колко бях щастлива, когато една коледа ми подариха плоча с “Пепеляшка”…

Имах около десетина плочи, а при баба и дядо на Сопот имаше още много. Не ми даваха да си ги нося в Габрово и затова много обичах да ходя там и да слушам всички плочи, които имаха (които бяха много повече от моите). Да не говорим, че грамофонът там беше много як – с радио и с едни бели големи копчета и две големи врътки, приличаше ми на нещо средно между пиано и компютър и много обичах да щракам копчетата.

От всички приказки най-много обичах плочите с тези на Шехерезада (преди няколко години като разбрах, че такава историческа личност не е съществувала, ми стана много тъпо). Май “Абаносовият кон” може да се каже, че ми беше любима. С времето грамофонът и касетофонът вкъщи се повредиха и наскоро започнах да се замислям колко малко, от тези приказки които съм слушала, помня.

Снощи преди да задремя реших да видя какво ново има в twitter (пристрастена съм, знам, няма спасение за мен вече :) ) и попаднах на линк, който Све беше пуснала към детски приказки. Ухаааа, всички приказки, които някога съм слушала, абсолютно всяка една която можеше да ми хрумне, я има там. Дори и такива, които съм забравила, че някога съм ги имала. И още много други, които не бях чувала. Направо се просълзих от кеф, изслушах “Дядо и ряпа” и си пуснах “Абаносовият кон”. Заспала съм някъде още в началото, но довечера имам намерение да изслушам и нея и “Аладин и вълшебната лампа”, и “Том Сойер”, и “Без Дом”, и “Д-р Дулитъл”, и “Котаракът в/с чизми”( помня как във 2ри клас имахме егати спора със съучениците, дали котаракът е “В” чизми или “С” чизми :-) )… Е едва ли ще мога всичките да ги изслушам за една вечер, ама с две думи не мога да си намеря място от радост :-)

Све, много те обичам, обещавам следващия път като се видим да те черпя, каквото и колкото искаш :-)

connection-graphFacebook в повечето случаи е голяма досада. Отварям го за да видя дали някой ми е писа/коментирал нещо, отговарям, ignore-вам всички покани за quiz-ове и игри и излизам. Обаче има едно нещо, което ме забавлява в последно време. Когато отвориш нечий профил и виждаш отделени общоте приятели, които имате с човека чиито е профила. Почти винаги откривам, че някакви хора, които никога не бих предположила, че се познават, се познават. Пези открития понякога са толкова изненадващи, че от време навреме се започва да ме човърка любопитството и да се чудя дали да пиша на единия от двамата и да го питам от къде познава другия.

Както се казва, светът е малък…

В последните 2-3 седмици ми се върти идеята – колко ли време и усилия ще ми отнеме да науча руски на ниво да мога да чета книги (не да го говоря). Като се има предвид, че аз нищо, ама нищо не отбирам от езика. Знам, че е славянски език и би трябвало да схващам поне малко, но честно казано повече разбирам ако някой ми говори на немски отколкото на руски.
Та се чудя от къде да го почна. Може би трябва да потърся по сергиите със стари книги някакви учебници по руски за малки деца.

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha