Вечерна разходка 5 – човекът с ролерите
Миналата седмица имах среща с братовчед ми на фонтаните на НДК. Срещата беше в 8 и половина, а аз в 8 без 10 вече бях на спирката на трамваите и реших да се пошматкам малко. Със спокойна крачка започнах да си вървя по площада. Пред входа на НДК имаше разни младежи със скейтборди и ролери. Отдясно на мен (до пилоните) забелязах някакъв човек с ролери, който караше сравнително бързо точно към мен. Аз си продължих с да си ходя и да си гледам. Той стигна на 2 метра от мен и започна да кара почти успоредно с мен, но наоколо половин метър отзад. Аз започнах да се чудя тоя човек няма ли си друга работа, освен да кара след мен или мен почва да ме гони параноята за глупости. Караше близо до мен почти през целия площад, и аз тъкмо вече си мислех как ще туитна “Някакъв човек с ролери ме следи” (не ми се смейте, пристрастена съм към twitter, не е за смях положението) и стигнах почти до билетния център, където се засилих да си купя варена царевица (мммм…). Обърнах се и човека го нямаше. “Ииии”, мисля си, “ивкее, стига параноя, я се стегни”.
Направих една обиколка по Фритьоф Нансен, ръфайки царевица, и като приключих с обикалянето и яденето, реших да седна някъде да почета. Избрах си възможно най-изолираното място на фонтана – точно до басейнчето и цветенцата на едно каменно такова нещо. Имах поне 15 минути да убивам. Извадих си книжката и започнах да чета и да си се хиля(аз и в автобуса като я чета се хиля като идиот, хората гледат малко странно, ама…)
Тъкмо бях прочела 2 страници и чух тракане на ролери. Вдигам поглед и човека с ролерите е пред мен – висок, слаб, с прошарена коса – и ми казва:
- А, ето ви и вас.
- …
- Вие преди малко минахте от там, нали?
- Да.
- Направихте ми впечатление. А вие четете. Тук никой никога не чете. Какво четете?
Показвам му корицата.
- “Колко е трудно да бъдеш сериозен”… знаете ли какво е казал Чарли Чаплин?
- Какво?
- За да разсмиваш хората трябва да си сериозен.
// Аз тотално губя ума и дума в такива ситуации. То и по принцип когато съм в непозната компания не говоря много, ама пък точно тогава всичко ми се струваше все едно около мен се разиграва някакъв сценарий, за който аз не знам.
- А сега ако кажете и че карате нещо екстремно…
- Какво екстремно?
- Ами ролери, скейтборд, зимни кънки…
- Зимни кънки карам.
- Така ли? Къде?
- Ами в зимния дворец.
- Ееее че то там никой не ходи… има едни зимни пързалки по морето… а вие имате ли собствени кънки
- Не, не са ми чак такава страст.
Поглежда ми краката (бях с пола).
- А като гледам, на море не сте ходили, много сте бяла.
- Аз не обичам слънцето.
(Освен това бях с тениската “The sun is trying to kill me”)
Поговорихме си още малко, пита ме какво правя там, казах, че чакам братовчед ми да дойде след малко. И след малко човека си замина, да продължи с карането на ролери.
5 VIII 2009
Posted in: всеки луд с номера си, женски работи, интересни разговори, светът наоколо
11 Responses
Четейки блога ти оставам с впечатление, че София е пълна със странници, които си умират да спят с теб и затова те преследват по спирки, кафета и тротоари :))) Явно перфектно се вписваш в налудничавите им представи за Прекрасната Непозната ;-)
@Непознат: Все си мисля, че сигурно и на други хора им се случва, просто не пишат за това. Знам ли. В мен няма нищо чак толкова специално, че всички такива хора все с мен да искат да се запознават :-)
Този разказ е може би най-нормалният до сега. ;)
@Коко: знаех си, че ще ти хареса :-)
И, кое им е екстремното на зимните кънки? разбирам да играеш хокей или нещу такова, ама кънките к’во толкоз…
Аз пък съм фен на колелото :)
Екстремното на зимните кънки е да се опитваш да ги караш в трафика по Витошка през септември. С вързани очи. И назад.
И Коко не е точно прав – разказите са си нормални всичките, героите им не са. Макар този последния вЕрно не се вписва във “freak”-овете, прекалено нормален е за поредицата.
@morrt: “подерицата” – lol. Да взема да направя един сериал “Вечерни разходки”, май ще има интересн към него :-)
Винаги са ми били някак скучни и спарени тези фрази и опити за запознанства…най-вероятно и ти мислиш като мен? ;)
С този същия чичка имам друга забавна случка, напомни ми да ти я разкажа някой път.
Е разкажи я тук де, защо оставяш публиката да се мъчи от любопитство?
Колкото до тия случки, и аз се панирам много от непознати, които искат да си говорят с мен. За щастие нямам чак толкова много такива за описване :)
Leave a Reply