Развръзката на драмата с батерия на a4ko се оказа малко неочаквана.
Цял ден уговорки да си намеря лаптоп със същата батерия и чудене да звъня ли в сервиза. Следобяда Heth ми даде съвет да flash-на BIOS-a и аз реших да пробвам. Вечерта си извадих flash-ката и тъкмо взех да я backup-вам за да я фоорматирам и да сложа новия BIOS и се сетих, че на нея има bootable Ubuntu, версия от преди половин година. Boot-нах от flash-ката и ХОП, батерията изведнъж започна да се зарежда… и продължи да се зарежда, и като извадих, кабела, лаптопа не изгасна. Спрях го. Махнах flash-ката. Пуснах да си зареди Ubuntu-то на a4ko и… батерията продължи да се зарежда и продължи да работи.
//няма да псувам сега в блога, и без това псувах предостатъчно вчера. ама ако някога имате подобни проблеми с батерията, имайте едно наум, че е възможно повредата да не е механична.

А4ko отказва да работи на батерия. Battery monitor-а казва, че няма такава. Въпреки, че цяла нощ стоя включен на ток, като му извадя кабела и пуффф-угасва. Ако не е включен в тока въобще не тръгва.
Може батерията да е заминала, но тъй като е на няма и година, не ми се вярва. Но все пак нямам мултицет, а и да имах, идея си нямам как се работи с него. Работя по въпроса да си намеря някой който да има същия лаптоп и да пробваме неговата батерия на моя или моята на неговия.
Ако се окаже, че не е от батерията, ще го нося в сервиза на acer да видят какво му е, само трябва да си намеря гаранцията.
—-
Освен това май ме гони предрожденденска депресия. Пак. Аман.

Моят Великден тази година не беше изпълнен с много положителни мисли, а по-скоро с нагласата “мамка им на вирусите и на техните майки”.
На компютъра в Габрово докато сестра ми ми показваше някакви снимки, забелязах, че до повечето от тях стоят папки със същото име като името на .jpg файловете. Като я попитах какви са тя съвсем невъзмутимо отвърна, че това е някакъв вирус и освен това спомена, че след всеки рестарт на компютъра се налага да си преинсталира bsplayer-a, ако иска да гледа нещо. След като приключихме с разглеждането пуснах един Avast! да сканира и изненада, семейството доста дълго време си беше отглеждало ето този красавец, който беше успял да се развихри в пълната си прелест. В първия сканиран 1GB от харда бяха намерени над 700 заразени файла… де що имаше .exe беше заразено, а и не само… някои от файловете изтрих, някои, ако ги бях изтрила щеше да бъде фатално, някои се опитах да преместя под карантина, но започваше да лъже, че няма място на харда (а място имаше предоволно много). Нервите ми не издържаха повече сканиране и го спрях, помолих сестра си да направи списък на нещата, за които се ползва компютъра и друг – на нещата, които иска да бъдат спасени.
Купихме едно кило CD-та и DVD-та и ми хрумна гениалната идея за експеримент, а именно, дали вкъщи ще успеят да се справят с Ubuntu. Свалих последното Ubuntu (Hardy Heron – кой им измисля имената?) и започнах да издирвам все пак някаква инсталация на XP, ако се окаже, че нещо с Ubuntu-то не е в ред или хората вкъщи се размрънкат, че не могат да се справят с него. Споделих със семейството намеренията си да им сложа нова операционна система и след въпроси от рода на “това някакъв вид windows ли е?” и “а някои друг по света ползва ли я?” се съгласиха без протести.
Backup-нах по-важните неща(backup-a ме преследва в последно време), и реших да пусна live cd-то на ubuntu, да видя дали ще има някакви проблеми. Всичко тръгна по мед и масло. Стартирах отново XP-то с намерението да спася част и от музиката, но уви… стигнах до startup екрана, след това до desktop-a и…никаква реакция… след още няколко рестарта, нямаше резултат… теглих му една &^%$#@&^$#%^$ и пуснах инсталацията на Ubuntu.
Всичко беше наред до момента, в който се оказа, че уж съм настроила internet connection-a, но интернет нямаше. Имах ping до default gareway-a, но само до там. По този повод се убедих в способностите на истисния админ да диктува команди посред нощ. Не знам защо след всяко рестартиране на обаче настройките за defaul gateway-a изчезваха. Не знам и по каква причина е един момент спряха да изчезват след рестартиране…
Освен това се наложи да сложа Firefox 2, защото Firefox 3 beta 5 (който си вървеше с Ubuntu-то) не поддържа любимите addon-и. Също така се наложи да махна съответния Firefox 3, защото след като вече бях настроила addon-ите и го включих да видя дали случайно няма да работят повечето от тях, оказа се, че не само не работеха, а и спряха да работят и след като пуснах Firefox 2. След това трябваше да затрия профила и да ги инсталирам и настройвам наново.
Тъй като нямах много време да обяснявам как се работи с Ubuntu, сложих на desktop-a линкове към skype, dc++, firefox, audacious и мястото където се предполага, че ще стои музиката и останалите неща. Настроих vnc server и изхвърчах да си гоня автобуса за София.
По време на пътуването имаше няколко обаждания с въпроси от рода на “како, защо не са ми анимирани смайлитата в skype”, “како, как се сменя background-а” и “како, къде е папката program files. Ако някоя програма ме пита къде да я инсталирам, какво да кажа”.
В крайна сметка на първите 2 въпроса сама успя да си намери отговора, което ме радва. И засега се налага само минимална помощ от моя страна през vnc.
Интересно е дали, и в кой момент, ще си поискат пак windows-a…

Мили мой Сименс, дойде време да се сбогуваме.

Повече от 2 години бяхме заедно почти всеки ден. Радвам се, че не те смених, когато ти се счупи джойстика, а го залепих с канаконлит. Вярно, че след това на повечето хора им трябваха по 5-6 опита, за да успеят да влязат в менюто, но аз бързо свикнах с малко странно функциониращия залепен джойстик. Когато ти се счупиха чопчетата на батерията, ти сложих хартийка за по-добро уплътнение, защото иначе понякога изгасваше. Имахме и своите забавни моменти, както когато те изпуснах по средата на постановката “Ножица Трепач” на пода в театъра и изчаках до антракта, за да събера, частите ти, бързо намерих апарата, хартийката и задния капак, но ми отне малко време докато открия къде беше избягала батерията. А на хората, които ме питаха какво търся невъзмутимо отговарях “Падна ми батерията(буквално)”.

Когато задния ти капак тотално се откачи, залепих него и батерията с изолирбанд (май така се казва), но уви след като започна да ми се налага да те зареждам всеки ден, реших че е дошло времето да се разделим. И тъй като любимата ми марка Siemens Mobile фалира (и след това Benq Siemens), няма как да запазя Siemens традицията.





Представям ти твоя наследник

Sony Ericsson W580i

Вярно, че календара му не е толкова добър колкото твоя – има само една тъпа мелодия, която не може да се смени и е доста трудно да локираш за кои дни точно имаш задачи(защото датите просто са леко bold-нати), освен това няма инфрачервен порт, на контактите не може да им сетваш ICQ номер и не може да си сетваш меню shortcuts на бутоните от 1 до 9, както можеше при тебе, часовника може да се показва само цифров, а на мен аналогов ми харесваше повече, също така софтуера, който върви с него е доста тъп, безполезен и само прецаква компютъра, но повечето от тези недостатъци мога да ги преглътна, а за тези които не мога, съм намерила заобиколно решение. Намерих си нормален софтуер (браво на хората, които са го написали, някой ден като имам кредитна карта и PayPal акаунт, ще им направя дарение), с който мога да синхронизирам календара и да си backup-вам sms-и те и каквото друго искам, а и има удобно shotcuts menu, което мога да customize-вам с най-важните за мен функции.

Освен това няма как да не отчетем и нещата, с които той те превъзхожда:

  • по-малък е (в конкретния случай, това е предимство)
  • понеже е от Walkman серията има завидно издръжлива батерия и готин mp3 player, на който може да сменяш песента само като натиснеш едно копче и го разтръскаш. В следствие на тази функция би могла да се получи следната забавна ситуация… GSM-a ми е в джоба на дънките и искам да сменя песента…пъхам ръка в джоба и си поклащам ханша с движения стил Майкъл Джексън. Ето как една проста смяна на песен би предизвикала смях или възмущение у свидетелите на сцената… но не се притеснявай, едва ли тази му функция, ще бъде ползвана често, тъй като си имам специално пригодения за моите музикални вкусове Samsung YP – U2
  • няма да крия, че дисплея му е доста по-добър от твоя и освен това може да плейва mpeg4 и flash
  • камерата му, въпреки че е без светкавица, е по-добра от твоята, но нея също мисля да ползвам само в извънредни случаи – когато Canon-a ми не е наблизо
  • когато няма с какво друго да си губя времето ще мога да си отглеждам Sim-чета, защото едната от вградените му игри е SIMS2 (другата – някакво забавно извращение на Тетрис – = вече я превъртях)
  • има и значително повече памет от теб…засега съм с 512МБ карта, която беше в комплекта, но предполагам, че ще му купя по-голяма (твоята памет е 12МБ и в доста случаи е твърде недостатъчна).
  • а най-забавната му функция е педометърът… неее… спокойно… не мери колко голям педал си, или колко педали има около теб. Това, което прави е да изчислява колко крачки си извървял през деня, колко метра и колко калории си изхабил. Не знам точно как го прави, но е забавно. Вчера например съм направила 4321 стъпки, което е 3.3км и съм изгорила 145кКал (като не броим моткането из апартамента, защото тогава него държа в себе си)
  • има и програма, например ако тичаш на пътека във фитнеса или в парка, да ти изчислява с каква средна скорост тичаш, колко метра и колко време. Може да си нагласяш и време (или дистанция) на тренировката, и след като изтичаш съответното време(разстояние) и той ти изписуква, за да ти напомни, че е време да спреш. Може да ти показва и графики и статистика за предишните ти тренировки. Жалко, че най-вероятно няма да се възползвам от тази му функция, защото мразя да бягам, но може да го пусна някой път докато тичам зда хвана трамвая.
  • освен това си има и handsfree със слушалки, които така ти се вцмукват в ушите, че се изолираш напълно от останалия свят, което не винаги е хубаво, но добрата новина е, че могат да се ползват и обикновени слушалки, така че при нужда ще ползвам тези от mp3 player-a
  • има си и bluetooth… остава само да си купя bluetooth handsfree и ще бъда от онези странни хора, които като вървят по улицата водят много разпалени разговори сами със себе си (а всъщност една мъничка слушалка е закачена за ухото им)
  • една от най хубавите му четрти е, че може да се зарежда през USB.

Но не се натъжавай, драги ми Сименс, раздялата ще стане постепенно, тъй като си купих и немска предплатена карта, така че сега и за двама ви ще има по една карта, а и няма да бъдеш напълно пенсиониран, докато не намеря начин да прехвърля важната информация от теб на другия телефон. Може би ще потърся някой който има infrared port на лаптопа си или ще си купя infrared adapter за моя компютър. Но така или иначе това едва ли ще стане в близките седмици.

Надявам се да си доволен от наследника, който съм ти избрала, въпреки че има гореизброените недостатъци, смятам че ще се разбирам добре с него и last but not least, едва ли някога батерията ми ще падне пак буквално, просто защото задния капак е адски труден за отваряне.

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha