Направо ми се повръща вече като чуя израза “децата на България”. Честно. А от вчера се появи нова кауза. Освен да спасяваме “децата на България” по принцип. Сега навсякъде се е появил спам да спасим “две български деца” от майка им. Или по-скоро петицията и каузата във facebook които хората под път и над път разпращат и подписват и се присъединяват са със заглавието “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ, В ИМЕТО НА ДВЕ БЪЛГАРСКИ ДЕЦА !!! ”

За тези, които не знаят за какво става дума, историята е следната. Миналата вечер новините по всички телевизии гръмнаха със следното ужасяващо видео. Честно казано, вътрешностите ми се обърнаха докато гледах това(както и на повечето хора). Някаква полякиня дошла да си прибере децата и ги дърпа, а те не искат да тръгнат с нея и пищят, ритат, бащата ляга под дипломатическия автомобил да го газят, не иска да му вземат децата. Наистина ужасяваща история.

Половината online и offline България гръмна с разни коментари от типа на

Здравейте!
Аз имам един риторичен въпрос. Докога безволевото съществуване на българина ще продължава така. Идва някаква жена, която не е българка, която си живее някъде там, отвлича две деца, които иамт с нея само кръвна връзка, а ние стоим и мълчим. Малко ли деца са били изнасяни, отвличани… та трябва това да става практика и на собствените им “родители”?! Докога Бг ще губи децата си? Докога ние ще сме толкова безучастни.

Mama i deiba na taq maika s kamani trqbva da q ybiqt…Moje li takova neshto be kva e taq darjava kvo e tva neshto decata ima pravo da jiveq kadeto te jelaq i pri koito doritel te iskat…Decata pishtat che ne iskat da sam s maika si a darjavata gi obricha na tova.Izrodi…I bez tova darjavata ne se interesyva ot nashtite deca nishto ne dava za tqh pone da ne se opitva i da ni gi vzema…

и т.н. и т.н. която и новина да отворите по темата, коментарите са все в тоя стил.
във facebook групата към момента има близо 6 000 човека. Петицията не знам колко са я подписали. Ще има протест пред посолството на република Полша. Абе въобще, всички са патриоти и искат да спасят “децата на България”.

Но като всяка (семейна) история и тази си има две страни.
Continue reading »

feb29“Как се смяташе дали една година е високосна?” попита колежката от съседното бюро вчера.

И понеже Java-рите са(сме) глезени с java.util.GregorianCalender.isLeapYear(year), а колежката трябва да напише проверката на един оракулски скриптов език, на който такава нещо няма, започна едно чудене… каква точно беше врътката през 100 и през 400 години.

Универсалният източник на знание казва:

От въвеждането на григорианския календар:

* годините, кратни на 4 са високосни, останалите не са;
* изключение 1: годините, кратни на 100 не са високосни;
* изключение 2: годините, кратни на 400 са високосни.

Сега се чудя дали да се опитам да навия колежката  да предизвика едно голямо мигащо WTF в главата на всеки, който попадне на тази проверка, като напише нещо такова:

<@dynamichtml is_leap_year@>
<$if ((year % 16 == 0) or ((year % 4 == 0) and (year % 100 != 0)))$>
<$isLeap = 1$>
<$else$>
<$isLeap = 0$>
<@end@>

P.S. Но най-вероятно ще си останем с доста по-разбираемия вариант

if (year % 400 == 0 || ( year % 4 == 0 && year % 100 != 0 ))

И без това езика е достатъчно странно изглеждащ и повечето хора не знаят пълното условие за високосни години, че да ги скандализираме с това 16 вместо 400 :-)

Хрумна ми перфектната политика за стимулиране на раждаемостта.
В момента дават 90% от заплатата за майчинство. Обаче нормално, човек получава заплата за 8 часа труд на ден. Тъй като майчинството си е на практика 24 часа труд на ден, логично е да се дава 300% от заплатата.
(а ако включим и съботите и неделите… )
Да видите тогава каква раждаемост ще почне ;-)

P.S. какви идеи му хрумват на човек като ходи на сватби и е заобиколен от бременни и бебета :)

Сватба-сватба, метълска сватба, супер сватба :)

Вчера беше сватбата на Антон и Галя Титови. Аз се озовах там като тяхна позната и нещо като придружителка на крокодила (Ани каза, че трябва да започна да взимам такса “Придружител на IT-та без приятелки по официални събития”).
Решихме да сглобим доста забавен подарък (и се надявахме да не го отварят по време на сватбата и да не ни изгонят) – 2 шепи презервативи, лубрикант, вратовръзка, белезници, антифони, семеен кодекс и подробна документация за употреба на всичко това. Зеленият експлоататор прати брат си да купи половината подарък, аз да купя другата половина, а той отиде да краде булка. Накрая опаковахме всичко в едно парче черен плат и го вързахме с панделка. А другите гости, които бяха около нас ни обявиха за луди. Те хората подаряваха много по-нормални неща – луксозни сервизи, gps-и, изпълнения на групи на живо, а ние… survival kit за брачния живот :)
Церемонията в гражданското беше доста бърза, стегната и приятна. Жената, която я водеше говореше доста тихо. Имам подозрения, че това се е дължало на факта, че Антон преди това й е изкарал акъла, че не разбира български, като започнал на руски да моли Галя  да му превежда какво говори жената.

След ритуала се запридвижвахме към ресторанта. Запознах се със Сребрин, който твърдо отказваше да повярва, че жените програмисти съществуват, че аз съм от тях и още повече, че в нашия java отдел сме 4 жени, две от които руси.

За партито беше запазена зала в един хотел, имаше музика наживо, добър DJ, минимално количество ритуали, малко караоке и много рок и танци. Един от подаръците беше живо изпълнение на група Булгара, които свириха страхотно. Младоженците минавайки по масите ни подариха по един пъзел, който аз и Ирина доста се измъчихме да наредим. Крокодила май си тръгна първи, още преди мятането на букети и жартиери. А последните гости танцувахме до към 2 след полунощ и дояждахме и допивахме до към 3, отнасяйки след това, част цветята, които бяха украса на масите. Сутринта Ани и Ели като видели цветята, които съм донесла, помислили, че съм хванала букета и бяха готови да ме бъзикат много.

За съжаление ме домързя да си взема фотоапарата, така че нямам снимки да покажа колко хубави бяха булката и младоженеца :)

sizeПредполагам сте забелязвали чат формата отдясно в блога ми. Когато съм онлайн всеки може да ми пише и аз ако не съм далече от компютъра с радост отговарям. Така съм се запознала с доста хора. Някои са учудени, че работи, други са цъкали на нея за да ме питат конкретни неща, с трети вече поддържаме редовни контакти онлайн, четвърти са ме канили на срещи… абе въобще, доста весели неща се получават. Механизма на работа е следния. Клкаш на линка, излиза едно прозорче и започваш да ми пишеш, на мен ми казва, че ми пише Guest и предупреждение да внимавам какво обсъждам, защото човека е непознат. И така преди няколко дни ми се включи Guest и ме пита
Guest: Здрасти. Как си?
iffi: Добре.
// Най мразя да ме питат как съм, в 99% от случаите този въпрос е абсолютно безсмислен
Guest: От каде си?
Guest: от къде си
// WTF моя блог да не е сайт за запознанства…че и с правописни грешки.
// Тук вече попитах дали има някакъв по-дълбок смисъл в този чат от това от къде съм

Guest: Според теб от чистонаучна гледна точка без да искам да те обиждам размерът има ли значение
// Лелее щях да падна от смях, в началото реших, че някой приятел се ебава с мен и това е оригиналният му начин да разбере какво мисля за малките и големи пишки и реших да се полигавя малко
iffi: размера на кое и за какво :)
Continue reading »

hannibalС Aни преди време си говорехме за филми и се опитвахме да намерим някой грабващ, нормален положителен герой. След доста умуване се сетихме за доктор Хаус, който също не е съвсем нормален, ама поне е положителен. Като цяло в почти всички филми и книги, които съм чела/гледала по-интересни са ми били не чак толкова “добрите”.

Когато Стан от Svejo, обяви конкурса за “Любим литературен герой” на мен веднага ми хрумна, че поне 5 човека ще се напишат есета за “Малкия принц” (всъщност, май само 2 или 3ма са писали за него). Аз веднага попитах, дали ще помислят, че се ебавам, ако напиша есе на тема “Любим литературен герой – Ханибал Лектър” и той каза да се пробвам. Почаках до края последния ден за участие в конкурса, за да видя дали някой от любимите герои ще е нестандартен и изненадващ и всъщност есето за Господ Бог наистина ме изненада. Героят, който за момента води класацията – Хари Потър е доста предвидим, така че в крайна сметка реших да разнообразя малко списъка с героите с един лош – Ханибал Лектър.

С пет думи – Ханибал е психиатър, който яде хора.
Но интересното е друго.
Continue reading »

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha