iffi

I'm not random, I just have many thoughts

• Home
• iffi

Футболни емоции

Да се вози човек в градския транспорт след мач Левски-ЦСКА е истинско приключение.

Снощи тъкмо беше свършил мача и аз се качвам на 204 от Дружба към Стрелбище и автобуса тъкмо прави завоя на орлов мост и малко преди спирката го спира един полицай, почуква по предната врата и вика на шофьора “Отваряш само предната врата и който ще слиза да слиза, няма да спираш на тази спирка, спираш чак на следващата”. Шофьорът отвори предната врата, полицаят се подаде и се провикна “Който ще слиза да слиза тук” и хората заслизаха, след това полицая започна да пуска някакви хора да се качват един по един. Рейса затвори, подмина спирката а на нея гледаха като наказани фенове с червени шалчета. На следващата спирка автобуса отваря вратите и с дружни викове “Кой не скача и не пее за Левски не милее” и с подскоци се качи агитката на Левски. Чак тогава зацепих, че явно полицаите разделят феновете в различни автобуси за да не се сбият.
То не беше скачане, блъскане, пеене, викане… за това чорбата, главата, как щели да влязат в сектор Г и ЦСКА щели да им правят свирки, за родината – тяхната майка и апостола – техния баща (всичко изпято в рими, направо се изумих от поетичния талант на феновете) и как ЦСКА щяло да умре и да остане само Левски (в този момент взех да се чудя, че то ако остане само Левски, на феновете сигурно ще им е много гадно, защото няма да има кого да псуват и с кого да се бият).
Накрая автобуса стигна моята спирка и слязох и тогава хвърлих поглед на феновете които слязоха с мен – 2ма от 4мата бяха с маски, за да не се заразят със свински грип на стадиона…
—————————————————-
Към 22:30 хващам 204 от Стрелбище в посока Дружба, помъкнала 2 раници, бири и други неща, се паркирам на единствената свободна двойна седалка – тази която е до задната врата с гръб към движението. От другата страна на пътечката има четворка седалки, на едната от които седи някакъв младеж и пие Ариана. 2 спирки по-късно от задната врата, един пиян фен на Левски със следи от повръщано около устата, 30 секунди се опитва да изкачи заветните 2 стъпала на автобуса. Даже вратата го затисна веднъж. Със сетни усилия се стовари точно до мен от другата страна на пътечката и респективно срещу младежа с Арианата. С глас задгробен, на който дори Джоко Росич може да завиди изхриптя
- Тфа дфеста и четри ли е?
Младежът с бирата:
-Да…. еййй копеле, що си се омазАл така.
Пияният само клати глава. Аз тъкмо в този момент реших да извадя книжка и да игнорирам ставащото около мен. Грешкааа.
Пияният ме вижда, че чета и се обръща към мен:
- Разк’жи ми фрик’зка.

Аз само се усмихнах на младежа с бирата, той ме погледна съчувствено и каза:
- Остави момичето, виж че е фен на четенето.
Аз продължих да си чета.
- Разк’жи ми фрик’зка.
- Аз не чета приказка.
Пияният:
- Фрик’зката тряаа започва така – имало едно време една принцеса и принцът тряало да я целуне
И пак се обръща към мен. Пичът с бирата го бута:
- И к’во, к’во станало, копеле
- Ми ‘сички отишли на мач на Левски.
- Верно ли ве, копеле, и никой не целунал принцесата ли?
//изхриптяване в знак на съгласие
- Ееее, копеле, аз щях да я целуна тая принцеса
- Верно ли
- Да бе, копеле, и щях да стана принц
Пияният посяга към бирата на младежа.
- Ааа, неее ти не трябва да пиеш повече, няма да ти дам
- Мно’о си до’ър
Пияният ми повдига книгата да види корицата
- К’фо четеш
- Фантастика някаква
- С Ха<неразбираемо гъргорене> ли?
- Какво?
Гледам младежа за помощ ама той само се хили и явно и той не е разбрал какво казва пияният
- С <неразбираемо гъргорене> ‘орд ли?
Изведнъж ми просветва.
- Неее, не е с Харисън Форд
Младежът продължава да се хили и на мен вече ми е супер смешно си чудя как да не се разхиля с глас.
- С ‘рат ‘Фит ли?
- Не е и с Брат Пит
Младежът с бирата вече се превива от смях.
В този момент стигаме орлов мост и младежът с бирата се приготвя да слиза. Аз го гледам умилително и вътрешно крещя “Моля тееее, не ме оставяй сама с тоя”
Той поглежда пияния и му казва:
- И да не тормозиш момиченцето, тя си чете.
И слиза.
Аз забивам поглед в книгата, но пияният се обръща към мен
- Ама ти вярно, наистина четеш.
- Да.
Подава ми ръка. Аз се колебая няколко секунди но в крайна сметка му стиснах ръката и той:
- Изфиня’ай че те притеснявам тогава
И се обърна на другата стана. Малко мреди окръжна стана със засилка и се наклони към мен и аз се втрещих, че ей сега ще повърне баш върху мене, но той успя да уцели правилна посока към вратата и слезе на спирката.

10 V 2009   Posted in: Забавно, всеки луд с номера си, светът наоколо

• « Previous post
• Next post »