levski-cska
Да се вози човек в градския транспорт след мач Левски-ЦСКА е истинско приключение.

Снощи тъкмо беше свършил мача и аз се качвам на 204 от Дружба към Стрелбище и автобуса тъкмо прави завоя на орлов мост и малко преди спирката го спира един полицай, почуква по предната врата и вика на шофьора “Отваряш само предната врата и който ще слиза да слиза, няма да спираш на тази спирка, спираш чак на следващата”. Шофьорът отвори предната врата, полицаят се подаде и се провикна “Който ще слиза да слиза тук” и хората заслизаха, след това полицая започна да пуска някакви хора да се качват един по един. Рейса затвори, подмина спирката а на нея гледаха като наказани фенове с червени шалчета. На следващата спирка автобуса отваря вратите и с дружни викове “Кой не скача и не пее за Левски не милее” и с подскоци се качи агитката на Левски. Чак тогава зацепих, че явно полицаите разделят феновете в различни автобуси за да не се сбият.
То не беше скачане, блъскане, пеене, викане… за това чорбата, главата, как щели да влязат в сектор Г и ЦСКА щели да им правят свирки, за родината – тяхната майка и апостола – техния баща (всичко изпято в рими, направо се изумих от поетичния талант на феновете) и как ЦСКА щяло да умре и да остане само Левски (в този момент взех да се чудя, че то ако остане само Левски, на феновете сигурно ще им е много гадно, защото няма да има кого да псуват и с кого да се бият).
Накрая автобуса стигна моята спирка и слязох и тогава хвърлих поглед на феновете които слязоха с мен – 2ма от 4мата бяха с маски, за да не се заразят със свински грип на стадиона…
—————————————————-
Към 22:30 хващам 204 от Стрелбище в посока Дружба, помъкнала 2 раници, бири и други неща, се паркирам на единствената свободна двойна седалка – тази която е до задната врата с гръб към движението. От другата страна на пътечката има четворка седалки, на едната от които седи някакъв младеж и пие Ариана. 2 спирки по-късно от задната врата, един пиян фен на Левски със следи от повръщано около устата, 30 секунди се опитва да изкачи заветните 2 стъпала на автобуса. Даже вратата го затисна веднъж. Със сетни усилия се стовари точно до мен от другата страна на пътечката и респективно срещу младежа с Арианата. С глас задгробен, на който дори Джоко Росич може да завиди изхриптя
- Тфа дфеста и четри ли е?
Младежът с бирата:
-Да…. еййй копеле, що си се омазАл така.
Пияният само клати глава. Аз тъкмо в този момент реших да извадя книжка и да игнорирам ставащото около мен. Грешкааа.
Пияният ме вижда, че чета и се обръща към мен:
- Разк’жи ми фрик’зка.

Аз само се усмихнах на младежа с бирата, той ме погледна съчувствено и каза:
- Остави момичето, виж че е фен на четенето.
Аз продължих да си чета.
- Разк’жи ми фрик’зка.
- Аз не чета приказка.
Пияният:
- Фрик’зката тряаа започва така – имало едно време една принцеса и принцът тряало да я целуне
И пак се обръща към мен. Пичът с бирата го бута:
- И к’во, к’во станало, копеле
- Ми ‘сички отишли на мач на Левски.
- Верно ли ве, копеле, и никой не целунал принцесата ли?
//изхриптяване в знак на съгласие
- Ееее, копеле, аз щях да я целуна тая принцеса
- Верно ли
- Да бе, копеле, и щях да стана принц
Пияният посяга към бирата на младежа.
- Ааа, неее ти не трябва да пиеш повече, няма да ти дам
- Мно’о си до’ър
Пияният ми повдига книгата да види корицата
- К’фо четеш
- Фантастика някаква
- С Ха<неразбираемо гъргорене> ли?
- Какво?
Гледам младежа за помощ ама той само се хили и явно и той не е разбрал какво казва пияният
- С <неразбираемо гъргорене> ‘орд ли?
Изведнъж ми просветва.
- Неее, не е с Харисън Форд
Младежът продължава да се хили и на мен вече ми е супер смешно си чудя как да не се разхиля с глас.
- С ‘рат ‘Фит ли?
- Не е и с Брат Пит
Младежът с бирата вече се превива от смях.
В този момент стигаме орлов мост и младежът с бирата се приготвя да слиза. Аз го гледам умилително и вътрешно крещя “Моля тееее, не ме оставяй сама с тоя”
Той поглежда пияния и му казва:
- И да не тормозиш момиченцето, тя си чете.
И слиза.
Аз забивам поглед в книгата, но пияният се обръща към мен
- Ама ти вярно, наистина четеш.
- Да.
Подава ми ръка. Аз се колебая няколко секунди но в крайна сметка му стиснах ръката и той:
- Изфиня’ай че те притеснявам тогава
И се обърна на другата стана. Малко мреди окръжна стана със засилка и се наклони към мен и аз се втрещих, че ей сега ще повърне баш върху мене, но той успя да уцели правилна посока към вратата и слезе на спирката.

6 Responses to “Футболни емоции”

  1. Смях се от сърце!
    Явно никога не си била на мач,не си празнувала след мач или след спечелена купа,Малко ти завиждам,че ще го изживееш някога за първи път.
    А за родните стандарти вчера беше може би единственият все още не продаден мач в историята на първенството-вечното дерби.За жалост поради трагичното ни първенство с приятелите напоследък гледаме футбол на любими отбори по Европата.

  2. Много забавно, пък и написано с усет към случката и диалога. Направо си е художествен разказ. Предлагам да напишете цял цикъл сценки от градския транспорт. Май досега никой не е правил това, а е толкова актуално и интересно.

  3. Късметлийка! Сигурен съм, че вече си прехвърлила наум(а и на глас) дугите опции – ако пияният беше…по-буен. :)
    А ти, всъщност, какво четеше?

  4. @morrt: той едвам си стоеше на краката, та нямаше какво толкова да ми направи. Иначе четях “Пикник край пътя” на Стругацки :)

  5. :-)))))))))))))))
    Гледах и клипчето със смяната на гумата – може един ден да ми е полезно!
    Супер блог имаш!

  6. @Biliana: мерси :)

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Spam Protection by WP-SpamFree

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha