2009 XII » iffi

Приказки

XII 162009

източник detstvo.com
Много, много, много, много обичам приказки. Като малка постоянно карах големите да ми четат приказки и в крайна сметка ги научавах наизуст и си ги декламирах сама след това. И имах приказки на касетки и на плочи. Стоях си сама на пода, максимално близо до тонколоната на грамофона и ги слушах. А колко бях щастлива, когато една коледа ми подариха плоча с “Пепеляшка”…

Имах около десетина плочи, а при баба и дядо на Сопот имаше още много. Не ми даваха да си ги нося в Габрово и затова много обичах да ходя там и да слушам всички плочи, които имаха (които бяха много повече от моите). Да не говорим, че грамофонът там беше много як – с радио и с едни бели големи копчета и две големи врътки, приличаше ми на нещо средно между пиано и компютър и много обичах да щракам копчетата.

От всички приказки най-много обичах плочите с тези на Шехерезада (преди няколко години като разбрах, че такава историческа личност не е съществувала, ми стана много тъпо). Май “Абаносовият кон” може да се каже, че ми беше любима. С времето грамофонът и касетофонът вкъщи се повредиха и наскоро започнах да се замислям колко малко, от тези приказки които съм слушала, помня.

Снощи преди да задремя реших да видя какво ново има в twitter (пристрастена съм, знам, няма спасение за мен вече :) ) и попаднах на линк, който Све беше пуснала към детски приказки. Ухаааа, всички приказки, които някога съм слушала, абсолютно всяка една която можеше да ми хрумне, я има там. Дори и такива, които съм забравила, че някога съм ги имала. И още много други, които не бях чувала. Направо се просълзих от кеф, изслушах “Дядо и ряпа” и си пуснах “Абаносовият кон”. Заспала съм някъде още в началото, но довечера имам намерение да изслушам и нея и “Аладин и вълшебната лампа”, и “Том Сойер”, и “Без Дом”, и “Д-р Дулитъл”, и “Котаракът в/с чизми”( помня как във 2ри клас имахме егати спора със съучениците, дали котаракът е “В” чизми или “С” чизми :-) )… Е едва ли ще мога всичките да ги изслушам за една вечер, ама с две думи не мога да си намеря място от радост :-)

Све, много те обичам, обещавам следващия път като се видим да те черпя, каквото и колкото искаш :-)

Изключенията на правилото

любопитно 18 Responses »

XII 082009

wtf_cat Доста често съм чувала някой да употребява “и това е изключението, което потвърждава правилото”. Леко странно звучи, нали? По принцип го оставям да ми мине покрай ушите като някакъв идиом и въобще не му обръщам внимание. Днес обаче като си отворих google reader-a и се зачетох в последния пост на Eneya(в който има доста полезно info, ако решите да следвате в чужбина), там пише следното:

Висшето в България не струва.
Това е ясно на всеки, който е имал личен контакт с него, по един или друг начин.
Редките изключения по-скоро потвърждават правилото.

На мен ми се струва най-логично, ако едно правило има изключения, това да значи, че нещо не е наред в правилото. Почудих се малко и реших, че може пък и да има някаква скрита мъдрост или логика в този израз, която до сега ми е убягвала.
Та затова реших да питам в моя напоследък любим източник на народна мъдрост – twitter :-)
След кратка дискусия, 3ма човека едновременно ми пратиха обяснения(от wikipedia, естествено).

Краткото обяснение е следното:

Изключение, което потвърждава правило е твърдение за частен случай, от което се подразбира, че в останалите случаи точно обратното нещо е вярно.

Например от изказването “Събота – 19.Дек.2009 е работен ден” е изключението, показва логически, че събота по принцип е почивен ден.
Обаче, да кажеш “Не пия в работни дни. Това, че в сряда се напих като талпа е изключението, което потвърждава правилото.” Е абсолютно безсмислено.

А ето и историята на произхода на този израз:

На латински, както са се пишели английските закони по това време, е гласяла „Exceptio probat regulam in casibus non exceptis“, което означава „Изключението потвърждава правилото в неизключените случаи“.

Най-старият известен случай на използване на тази логика в правото е от Цицерон през 56 пр.н.е. в защита на Корнелий Балбо. Балбо е обвинен че незаконно е придобил римско гражданство, тъй като договорите с някои не-римски народи забраняват да им се дава гражданство и това според обвинителя по подразбиране трябва да се отнася и за случая с Балбо. Цицерон отговаря: „Ако изключението прави такова действие незаконно, тогава където няма изключение действието задължително трябва да е законно.“ („Quod si exceptio facit ne liceat, ubi necesse est licere.“)
(източник)

P.S. Малко по-пълни обяснения има в английската версия в Wikipedia.

P.P.S. Аз не се сещам да съм виждала израза употребен правилно. В общия случай хората го ползват за да се опитат да оправдаят някак си изключенията оборващи тезата им. Ама знам ли, може примерите, които съм срещала, да са просто изключения потвърждаващи… и аз не знам какво :-)