В последния пост в блога на Пешо срещнах следното:

“Малка, сладка и супер евтина колица (само 8000 евро за базовия модел), при това в розово! Идеална за всяко младо момиче.”

Веднага се сетих как веднъж в Техномаркет разглеждахме лаптопите и до нас застава една девойка с приятеля си. С розово яке, розов маникюр, розови ботуши и розова диадема, вижда розовия MSI Wind и възкликва “”ауууу, ето този искам, моя цвят”… идеше ми да избягам от магазина…
Обаче определено не всички “млади момичета” си избират колата/телефона/лаптопа по цвета(поне ако имат малко акъл в главата… ), още по-малко пък всички издават писъци на задоволство като видят розова кола :-)

Млади (и не чак толкова млади) момичета, ако все пак сте от тези, които си умират за розиви глезотии – ladiestoolsonline.com е вашият сайт. Въпреки, че розовото не е моя цвят, започвам сериозно да обмислям този комплект инструменти :-)

Така и така съм започнала с докторите, снощи ходих на очен лекар. Разшириха ми зениците и се оказа, че диоптъра на дясното око ми се е вдигнал и е настигнал лявото, т.е. вече съм си по равно с -3 и на двете. Доктора каза на всеки един час взиране в монитора, няколко минути да гледам надалече, да си плискам вечер очите със студена вода и най-неприятното – пред компютъра да нося очила. Аз си нося лещи от, не знам, може би 8-9 години, цялото упражнение по слагането и свалянето на лещи ми отнема не повече от 5минути на ден. А докато носих очила имах гадния навих, като падат надолу да си ги побутвам с пръст нагоре, дори когато престанах да нося очила, това известно време продължавах да си побутвам нещо въображаемо нагоре. Да не говорим, че като вляза от студено на топло се изпотяват, когато вали стават на капки, а отвъд рамките виждам размазано. Стратегията, която съм измислила е да идвам до офиса с лещи и в офиса да ги махам и да си слагам очилата. Ще видим дали ще проработи.

Иначе вчера след самото разширяване на зениците беше голяма забава. Като излязох от оптиката на орлов мост в 8 вечерта беше тъмно, около мен само някакви безформени светлини. Бях се уговорила с Ани да дойде до оптиката и да ме пази да не ме отнесе някоя кола или да падна в някоя дупка в тъмното (на моменти не бях много сигурна това пред мен легнал полицай ли е, локва ли е, дупка ли е или просто сянка). След това решихме да идем на вечеря (имах да я черпя вечеря за един загубен бас). Седнахме в една пицария в Стрелбище и обсъдихме живота, вселената и всичко останало (най-вече живота и останалото, вселената май не сме) – за ролите които човек играе в живота и връзките си, за любовта, любовниците, приятелите, приятелството, скуката, работата, колегите, отношенията, секса, абсента и какви биха били последствията от едно общо напиване, и кой да си вземем да ни пази на планираното пиене на абсент, следващия бас… е, в крайна сметка не измислихме за какво да се хванем на бас този път, но ни се въртят в главата няколко идеи, важното е, че се смяхме много; ако случайно снощи сте били в пицария в Стрелбище и сте чували от някоя съседна маса през 15минути сте чували див женски кикот… ами ние бяхме :-)
След това Ели вкъщи ме глези като ми прави маникюр.
Много разтоварващо ми действат такива вечери от време навреме :-)

Сега отивам да си дам рамките на очилата да ми актуализират стъклата с новите диоптри и утре да мога да си ги взема обратно и от там нататък – на работа с очила…

Козметичката: А вчера беше дошъл един мъж за кола-маска на гърдите и корема как пищеше…
Ива: А много мъже ли идват да се епилират?
К: Ами да, особено сега през лятото – подмищници, гърди, корем.
И: Аз май познавам само 1 мъж който се епилира.
К: Абе, девойко ти сред какви мъже се движиш?
И: Амиии…програмисти.
К: Аааа, ми така кажи, те програмистите си ходят космати и гола жена да лежи до тях, пак ще си гледат компютъра…

Много, ама много мразя да правя избор между някакви неща, които са ми безразлични или които искам еднакво силно и няма критерий, по който да оценя кое е по-добро. Тъй като и аз като повечето жени много често не знам какво искам, се чувствам просто отвратително, когато трябва да взема някакво просто решение, а не мога.
“Какъв чай ти се пие: черен, зелен или бял?” (отговора в повечето случаи е “ъъъъъъъъ” тъй като аз така или иначе не ги различавам)
“Какво/къде ти се вечеря?” (тук също, ако не ми се е прияло нещо конкретно през деня, ми е все тая, само да не включва чушки или дробчета)
“Какъв сладолед искаш?” (тук в повечето случаи отговора е “без значение, само да не е шоколадов.” Ако има тирамису, разбира се, тази дилема отпада)

и такива ми ти работи. Ако има нещо, което не искам или не ми харесва, или има някакъв критерий, по който да оценя нещата е много лесно – просто казвам или правя нещото, което искам или което след известни разсъждения и анализ се оказва по-доброто.
А когато няма предпочитания или критерий за оценка?
Мога с часове да зациклям на някаква такава глупава дилема.

Но край с мъките. Тъй като освен жена, която не знае какво иска, съм и програмист, ето решението на проблема ми
1. Файл decisions.txt, в който на нови редове са изброени всички опции
2. Питонска конзола
3. Следните 2 реда въведени в питонската конзола:

from random import choice
print choice(open(‘decisions.txt’, ‘r’).readlines())

Решението е взето! :-)

Една моя приятелка днес има рожден ден. Много, ама много мразя да измислям пожелания за рожден ден. Винаги искам да пожелая нещо нестандартно и което е предназначено лично за човека, но не винаги ми се получава. Затова реших да ползвам жокер “Помощ от приятел”. Е, не се получи нищо използваемо, но определено предложенията бяха много оригинални.

iva:
мисля пожелание за РД за една приятелка
най-мразя да измислям пожелания за РД

velin:
хе хе
да ти дам ?

velin:
#!/usr/bin/perl
.party =”old”;
.party =.= s/old/new/;
printf (“Happy %s year”,.party);
exit (0);

iva:
хехе, хитро… интересно как ще звучи това изрецитирано по телефона

—————————–

iffi:
мисля пожелание за рожден ден
(много мразя…)
Tosho:
“Да сте живи да сте здрави и камиони шоколади”
ми аз обикновено пускам само 4рд
iffi:
аз мислех да звънна по телефона…
iffi:
old school, ha
Tosho:
аха
Tosho:
обаждаш се,
честит рожден ден
и затваряш
Tosho:
;-)

—————————–

iva:
оф, мразя да измислям пожелания за РД
Крокодила:
:))
‘голям да ти порасне’? :)
iva:
не е смешно…тъжно е… и е за жена
Крокодила:
‘големи да ти пораснат’ ?:)
iva:
ми… пак не става
Крокодила:
“много радост, щастие, любовници”?
не познавам девойката, да кажа нещо по-точно
iva:
ъъъ… и това за любовниците май не става
Крокодила:
‘деца’?
iva:
не знам дали ще оцени хумора, за децата
май също не е добра идея

—————————–

psabev:
пожелай нещо
характерно за човека,
на когото честитиш…
iva:
лесно е да се каже
psabev:
примерно ако е програмист – да създаде нов Google
ако е архитект – да направи сграда, по-известна от Айфеловата кула
ако е пълен гъз – да сътвори най-великото лайно на света
и т. н.

В четвъртък реших, че ще прекарам уикенда на гости на приятелка във Варна. Хванах си нощния автобус в петък и в събота в 6 сутринта бях на автогарата във Варна.

Толкова мързелив и лигав уикенд не помня да съм имала от много време. Клюки за мъже, четене на женски списания (cosmopolitan, joy), попълване на безсмислени тестове от типа на “Умееш ли да държиш мъжете под контрол”, четене и съставяне на хороскопи, Казанова по HBO(както и още една блудкава комедия), shopping, (мноооого) горещ шоколад, вицове, (мнооого) сън – на легло, на което под чаршафа имаше електрическо одеало (е няма такъв кеф, честно, обожавам да ми е топло докато спя и тази идея с електрическото одеало на леглото направо ме изпълни)…
Тоталния мързел…. уви след половин час хващам автобуса за София… след 6 часа ще съм схваната, недоспала и кисела…
© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha