Оказва се, че една от любимите ми билки има рaзни вредни странични ефекти…

Мента Смята се за женска билка, защото намалява болката и неприятните усещания по време на месечния цикъл. Намалява мускулните и съдовите спазми, притежава антихипертензивно действие (намалява налягането при хипертония), помага при стомашни колики. Ментолът, съдържащ се в растението, намалява кръвното налягане. Затова хипотониците (хората с ниско кръвно) трябва внимателно да приемат чай от мента и други запарки. Ментолът забавя сърдечната дейност и усложнява работата на дихателния център, което може да предизвика влошаване на здравословното състояние при страдащите от бронхиална астма и брадикардия.
3 чаши ментов чай дневно могат да предизвикат дори у здравите мъже намаляване на ерекцията за сметка на спадане на налягането в половия член и влошаване на неговото кръвоснабдяване.

Вече спирам зимно време да пия по 5 ментови ччайчета на ден… а все се чудех защо съм с ниско кръвно и защо все ми се спи… дали това важи и за ментовите дъвки…. ???
И мъжете….Никаква мента повече :)

А ето и останалите билки, с които не трябва да се прекалява:

Маточина Влиза в състава на петте най-успокояващи билки. Премахва тревогата, раздразнението, повишава работоспособността и помага да се съсредоточим. Маточината е мек спазмолитик. В нейния състав влиза веществото цитрал, което притежа слаботоксично действие. Ако се пият отвари или чай с маточина ежедневно в продължение на 2-3 седмици, може да се появи главоболие, виене на свят, запушване на носа.

Лайка Притежава силни противовъзпалителни и спазмолитични свойства, успокоява стомаха при гастрит и язва, помага за възстановяването на повредени лигавици. Предозирането може да предизвика при жените отпускане на гладката мускулатура на матката, което води до проблеми в менструалния цикъл и усложнения при бременност. Постоянната употреба на лайка възпрепятства всмукването на желязото от храносмилателната система в кръвта, което може да доведе до анемия поради недостиг на желязо.
Пелин Още Хипократ е писал, че пелинът лекува женските болести и възбужда апетита. На основата на пелина в края на 19 – началото на 20 век се е правел абсентът (силна ракия с ароматни масла) и много пристрастени към него хора са заболявали от различни нарушения на нервната система – от халюцинации до т.нар. пелинова епилепсия. Пелинът е противопоказен при бременност.

Жълт кантарион Той е може би най-популярният природен антидепресант с успокояващо действие. Премахва също спазмите на храносмилателната система, притежава противовъзпалителни свойства. Внимание! Жълтият кантарион повишава чувствителността на организма към ултравиолетовите лъчи. Ако приемате средства с тази билка, по-добре се въздържайте от продължително излагане на слънце. При продължително употреба (повече от месец) може да се появи горчивина в устата, болки в черния дроб, запек. При предозиране предизвиква вялост и сънливост.
Коприва
Притежава кръвоспиращо действие, помага при проблеми с жлъчката и хроничен бронхит, повишава съкратителната способност на матката. Знахарките още в древността са го използвали като средство, предизвикващо аборт. Бременните жени трябва да се въздържат от употребата на коприва. Тя и противопоказна и при атеросклероза на съдовете, хипертония, ракови заболявания на матката и простатата.
Подбел
Той е ефективно отхрачващо средство. Съдържа токсични вещества – алкалоиди на пиролизидина, които могат да предизвикат венно-оклузионна болест на черния дроб (възпаление, свързано със застоя на кръвта в органа). Отварата от тази билка повишава налягането в малък кръг на кръвообращението, което е противопоказано за хората, страдащи от астма и сърце.

Ето какво научих за света на стриптийза, неща които също ме наведе на много мисли…
/* малко разяснение за това, което научих за конкретния бар:
не се позволява на момичетата да излизат с клиенти
не им се плаща нищо твърдо
печелят от бакшиши и от коктейли
далаверата с коктейлите е следната: клиента те вика момичето на масата за разговор и и купува коктейл между 20 и 50 лева който тя трябва да изпие за около 10-15 мин и после си тръгва, и взима 40% от цената на коктейла
*/
като цяло тази “професия” си има някои нелоши черти (говорим за клуб само за peep show, където не е позволено да се наемат проститутки):
- неминуемо води до това да започнеш да възприемаш тялото си каквото е и да не се притесняваш от останалите хора, което на практика си е проблем за огромен процетнт от момичетата… повечето ги е срам да се показват голи (познавам момиче, което дори отказва да прави секс, защото я е срам да е гола), други се притесняват от размера на гърдите, на дупето си и т.н….
- научаваш се на танци на пилон и без пилон… което може да си е доста полезно :)
- пари и пак пари… нали имаше една максима “каквото и да ти говорят, знай че винаги става дума за пари”
- там влизат само мъже с пари, така че няма опасност да те видят познати, пък и си с фалшиво име

естествено, много хубаво не е на хубаво…
- колкото и да им е забранено да пипат на клиентите, те са си нахални богаташи и все пак със сигурност не е особено приятно да те опипва някой мазен дядка
- работата колкото и да се стараеш да запазиш анонимността си, винаги може да се получи издънка и после ходи обяснявай на близки, приятели и работодатели, че не си курва
- да не говорим, че едва ли има нормален мъж, който би одобрил приятелката му да се занимава с нещо подобно… което би довело или до ревност или до лъжи
(по повод ревността, ето една статия, която ме кара да се радвам, че не съм от ревнивите хора :) )

Защо хората очакват човек като е бил на море да се върне черен, кафяв и всякакви друи цветове… в офиса ме посрещтнаха с “Как мина отпуската? Къде ходи? Май не си била на море…” И при моя отговор, че 8 дена съм била на Несебър, опулват ей такива “ОО” очи :P
Ама аз си имам разлика, при това доста добра, иначе истинския ми цвят е като на сиренце… ама аз и не искам повече… все пак се мажа с 25 фактор и ходя на плаж само следобяд, защо да се препичам на слънцето като кебапче на скара, друго си е нощтното къпане. Ех…. тази година ми беше първото голо нощтно къпане… ако не се бях гътнала болна последния ден, щеше да има и второ, но какво да се прави… гадни вируси, които те урочасват да се разболяваш са се развилнени и ни натръшкаха всичките ;) Иначе нощтно време водата е божествена, а и е по-малко стресиращо като не виждаш гнусните водорасли, които ти се увиват около краката.
Дисикотеките в Несебър бяха доста разочароващи тази година, почти отвсякъде – хаус, хаус, хаус… и “текила”-та са я закотвили на брега… смахната работа, намерихме в крайна сметка “капитан джак” и “блек пъруу”(е, не мога да го напиша така както мога да го произнеса, ама иначе си е “black perl”), които са 2 корабчета и там пискаха нелоша музика, разбира се пак не се разминахме с хита на сезона, а именно хаус музиката, но поне имаше известно разнообразие. Смятам, че е достатъчно общоизвестен факта, че пийването понякога подтиква към размисли и спомени, та там на перличката по време на няколко поредни циклещи песни и след половин бутилка вино и 100 грама собиески, взех да се заглеждам в хората около мен и малко се отдадох ан спомени за тинейджърските години в дискотеките, най-вече с Миленчето. Pattern-a си е един и същ навсякъде, винаги има поне една двойка момичета, които танцуват заедно, дори и да не е много еротично, пак привличат мъжко внимание… винаги се прави с една и съща цел, конкретните момичета, които наблюдавах, не се отклоняваха, кой знае колко от модела и естествено накрая едната си заби едно от момчетата от компанията и остави другата да си танцува сама. Това си е бая мизерно, де, поне от моя гледна точка. В случаите, когато ние с Миленчето практикувахме “лесбийски” танци и се случваше едната да си намери танцов партньор, нещата винаги се стичаха така, че или другата си намираше ил си танцувахме в тройка… е това беше по времето, когато правилото беше да не ходим с гаджета на дискотеки, но и сега си ми е забавно да си танцувам с Ели, най-малкото за да видим доволната физиономия на Дани.
Една почивка на морето освен, че може да те изпълни с много емоции, може ида те наведе на разни размисли, например за възпитанието, за стриптийза, за това какво е почтено и правилно и т.н.
Като си вървяхме из Морската градина в Бургас едно съвсем скоро проходило детенце се спъна и падна в краката на Весо, при което моята първа и най-естествена реакция беше да му кажа да го вдигне, но в този момент майката се обърнаа, стрелна ме с поглед и каза “Не! НЕ! Хайде изправи се, нищо ти няма”. Аз изпаднах за момент в малък шок, освестих се, че това явно е начина и на възпитание, да остави детето да се оправя само от малко, но тъй като аз съм била възпитавана по абсолютно противоположния начин, още се чудя какво ли ще стане с това дете като порастне…може и да е самостоятелно, но дали пък няма да изпитва липса на родителска любов… дано все пак в този начин на възпитание има известен баланс…
То be continued…

As many Earthly cities, Sofia, Bulgaria has its mass transportation system. It includes buses, trams, troleys (electric buses), and subway. That transporatation system has been parasited by sub-human individuals, whose only goal is to make your travel as uncomfortable as possible, and to get as much money as possible for providing you with their unique service. The term, coined for these early stages of multicellular organisms is “controllers”.

Details of the toll collecting system

The essence of the toll collecting system in Bulgaria is the concept of “tickets” – small slips of paper that are supposed to grant you legitimate access to a single public transportation vehicle. A ticket usually costs 0,40 Bulgarian levs, which is generally equal to 20 US cents or a quarter of a beer, to be more universal. Indeed, the Sofia Public Transportation Company (SPTC) has invented many other forms of “tickets”, varying in price, shape, function, color, and sometimes in taste, thus demonstrating their subverse hopes to gain as much money from confused travellers.

Anyway, once you approach a bus, in order to have a legitimate ride and not be attacked by a bunch of bloodthursty “controllers”, you should:

  1. Get on the transportation vehicle
  2. Perform a maneuvre to take control of at least one unoccupied seat before some old lady does
  3. Get a ticket from your pocket, or if in an emergency talk the vehicle driver into selling you one. Be aware that tickets bought from vehicle drivers have a special stamp on them, that can cause public disrespect or even attempts to humiliate the buyer.
  4. Insert the ticket in the ticket puncher – a device that has a primitive public-key encryption system, which leaves irremovable holes on your ticket in a pseudo-random combination. The combination is constant relating to a single vehicle, but is different accross different vehicles, and is changed daily in each vehicle.
  5. Enjoy your ride!

The psychology of a “controller”

Bulgaria’s transportation system controllers have a very basic mental contents, generally due to their early evolution stage (somewhere between cockroaches and Edam cheese). The behavioral pattern of “controllers” is a pretty stupifying one. Controllers are diurnal organisms, meaning that they mainly hunt during daylight, since during the night, the Bulgarian public transporatation system becomes a jungle of organisms at various levels of development, and competition becomes unbearable for simple controllers. During the day, controllers tend to get on a random public transportation vehicle and attack all passengers, asking them for money and making their ride a terrible one. Beyond application of physical force, the only way to get rid of a controller is to either pay it or show it a properly punched ticket. Public transporation tickets tend to have a very strong effect on controllers, which scientists attribute to the copper lining, used for verification. Additionally, controllers have the spectacular ability to decypher and verify the public key encrypted data punched on your ticket in a split second, so you cannot use the same ticket on different public transportation vehicles. In rage of having another more pray lost, the controller with attempt to demonstrate his rage by ripping a half of your ticket in a satanistic ritual. If the controller finds no victim, unprotected by tickets or money, it will descend from the vehicle on the next stop and immediately approach the next public tranportation vehicle it sees in order to search for prey.

In case you refuse or unable to either pay the controller or sacrifice a half of your ticket to it, the controller will turn very aggressive. It will attempt to attack you directly, but would not generally do so, because most people on public transportation vehicles hade controllers and collect them to produce soap. On the next stop, the controller will force you to descend out of the bus in order to be able to attack you in a place there are less intelligent organisms to help you. Finally, it will file a penalty tax, equal to an astronomical amount of money just for the sake of it – a controller never gets money for the penalties he files.

How to escape a controller

As you can conclude yourself, controllers are pretty dumb and it is easy to confuse them so much that their primitive neural systems stop functioning for a limited time and the controllers will leave you alone. Some ways to confuse the controller are:

  • Speak in a foreign language – The linguistic abilities of controllers reach as far as pronouncing the phrase “Tickets, please!” and they surely are not aware of foreign languages.
  • Ignore the controller – Pretend to be deaf, blind, and senseless – do not react in any way to the actions of the controller
  • Run away from the controller – In rather crowded public transportation vehicles you will have the chance to get out of the vehicle on the next stop, before the controller reaches you – you just have to notice it in time.
  • Move in groups – Controllers tend to ignore groups of 7-8 or more people that appear to be in good health.

Conclusion

As you can see, controllers are rather unpleasant multi-cellular organisms one can encounter in Bulgaria’s public transportation systems. It is easy, however, to get rid of them in a timely fashion.


PS. Това е истинска статия.

Четох преди 1-2 седмици в някаква статия в actualno.com, че бащите трябва да “ухажват” дъщеричките си, да им правят комплименти, да им купуват подаръци и т.н. идеята беше, че една жена на колкото и да е години (дори и малко момиченце), обича да и се обръща внимание, да получава комплименти и да се чувства специална и то не задължително само от любимия й.
Снощи се сетих например, как наскоро правих пуканки в офиса, обаче ги оставих около 15 секунди повече и някои леко позагиоряха(поне на вид де, на вкус, нищо им нямаше) при което някой се размрънка, че пак са загорели пуканките, но като седнахме да ги ядем и въпреки, че си бяха вкусни и аз си го знаех, ми стана много по-приятно когато Марин каза, че пуканките са страхотни. Учудващо е как една такава дребна реплика може да ми повдигне настпроението поне с 2 пункта за часове напред. Или пък коментарчето, което Събев е написал за мене в блога си… Колкото и да е сигурен и уверен човек в себе си, най-вече жените, да знаят, че са умни, красиви, чаровни, забавни и… скромни… все пак е наистина надъхващо, приятно и повдигащо духа да чуваш някакви хубави неща… така че съм напълно съгласна със статията, жените трябва да бъдат ухажвани винаги и навсякъде :)

Тази сутрин понеже се успах за n-ти път, а исках да стигна на време на работа, за да мога и да си тръгна в 18:30, реших да хвана таски и до миналата седмица нищо не би ме смутило, обаче интересно е как вече подскачам само при по-близкото и рязко спиране зад кола. Човека си спираше съвсем спокойно на светофара, а аз като погледнах колко близо спря до колата пред него направо подскокнах…
много е странно как от един безболезнен сблъсък, преди почти 1 седмица, съм получила такъв стрес от спирането на светофари… не искам да си представям какво им е на хората, които са преживявали истинска и сериозна катастрофа… странно е как един “лек” сблъсък може изведнъж да те хвърли в дълбоки размисли (за живота, вселената и всичко останало). Не вярваш, че на тебе може да ти се случи нещо, ей, така изведнъж и когато видиш как е неизбежно да се блъснеш в задницата на друга кола, дори и това да няма никакви последствия за физическото здраве, психически си е бая стряснкащо.
Усещаш се безпомощен и съзнанието ти се изпразва. Все още се опитвам да си спомня какво точно мислх, но уви помня само как гледах през прозореца, изведнъж се обърнах и виждам как се блъсваме в BMW-то. И въпреки смачканите коли, важното е, че никой не пострада, но все пак ще мине известно време преди да спра да се стряскам от рязкото спиране на светофари, като днес с таксито. Радвам се, че хората са измислили колани и на задните седалки :)

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha