На теория, един потребител за да е щастлив от online поръчка не му трябва много. С няколко клика да си поръча това, което иска, евентуално да получи мейл за потвърждение, че поръчката е приета, да си плати и да си получи стоката (е, ако е машина има и още няколко :) )

Обаче се оказа, че една такава поръчка може да се превърне в драма в 3 действия, без щастлив край.

Главни действащи лица:

iffi – фен на онлайн търговията и на театъра + още 4 човека
bgbileti.com – сайт, който (на теория) предоставя възможността човек да си купи билет за театър (и разни каки работещи за сайта)
Камен Донев
и постановката му “Възгледите на един учител за народното творчество” – основна причина за сблъсъка между антагонистите.

ПРОЛОГ

Бях открила bgbileti преди доста време, но тогава предоставяха възможност да си купуваш билети за театър само с някаква специална карта, която трябва да поръчаш и да вземеш от някъде и после да ходиш по-рано преди постановката за да си вземеш билетите… и тн… идеята не ме кефи и реших да изчакам, ако някой ден решат да продават билети по нормален начин – чрез куриер или чрез принтиране с баркод например.

А за постановката Пешо, който я е гледал два пъти, ми беше казал “Гледал съм я в Пловдив на последния ред и в НДК на първия, в Пловдив бях по-близо до сцената и се забавлявах повече”.

И така една вечер в средата на октомври по някаква случайност отварям bgbileti.com и забелязвам надпис: “поръчай билет НОВО”. “Яааа явно са решили да направят поръчка на билети онлайн, я да видим нещо интересно, за което да си поръчаме билети… я в края на ноември ще има Камен Донев в Пловдив…” и след 10тина минути обсъждане, вече бях поръчала 5 билета за постановка след месец и половина в Пловдив. Излезе ми екран, че ще получа мейл с линк за потвърждение на поръчката. Дойде мейла. Кликнах на линка.

ДЕЙСТВИЕ I

Минаха седмица, две, три, билети не идват, а постановката наближава. Изравям някакви телефони от сайта и един понеделник и се обаждам. “Здравейте, на 16 октомври поръчах билети за Камен Донев за дата…. и тн…” една любезна кака ме пита кликнала ли съм на линка от мейла, казах, че съм кликнала. Тя обеща да пита колегите и да ми звънне на другия ден – вторник.

Вторник дойде, никой не ми се обади, звъннах пак, пак същата кака вдигна, обясних й за какво се обаждам, тя каза, че колегите са й оставили бележка, че са ми запазили двата билета(?),
“Ами аз съм поръчала 5 билета, а не 2″
и жената, каза “Добре” и обеща да ми се обадят, за да ми кажат кога ще ми ги доставят.

До петък никой не ми се обади, така че реших да звънна пак. Този път ми вдигна друга кака, която още на 1вото ми изречение заяви, че билети за тази постановка няма и аз съм се объркала. Аз обясних цялата история, при което попаднахме в някакъв абсурден диалог, в който тя ми се караше, че аз не съм никакъв клиент, щом нямам специалната карта и щом никой не ми се е обадил, значи не трябва да имам претенции и от какъв зор въобще я занимавам като нямам карта. Аз междувременно питах за какво тогава е тази опиця на сайта и този мейл, който съм получила. Тя ми се скара, че този мейл бил автоматично генериран и никакви гаранции не ми дава и аз въобще не съм клиент и нямам никакви права да претендирам за каквито и да е билети. След около 15 минути повтарящи се горния разговорг ми каза, че “Да, разговорът се записва. Да, слуша се от мениджър и мениджърите такива работи не ги интересуват”

Доста разстроена след това, премислях опциите какво да правя и ми хрумна, че вместо да се карам с мениджъри, да чета закона за защита на потребителя и други такива варианти, да хейтя в блога, мога да реша нещата по-мирно. Сетих се за познат, който се оказа, че работи за сайта, и се разбрахме да ми запази 5 билета за 21 декември, когато е 150 представление и ще е много яко. И за по-лесно ще ги остави на касата на театъра на мое име, та направо преди постановката, минаваме, плащаме ги и влизаме.

ДЕЙСТВИЕ II

Този декември снегът отново ни изненада, както всяка година и дори по градските пътища беше страшно. На 19-20 беше паднал много сняг и се чудехме колко време ще ни трябва за да стигнем до Пловдив, започнаха едни уговорки кой да излезе от работа в 2 следобед, кой в 3, от къде ще минаваме, за да може в 4 и нещо вече да излизаме от София. Мен ме гонеха едни deadline-и та ми минаваха, черни мисли, как ще пратя хората да гледат постановката без мен и да ми я разкажат после, ама нали билетите са на мое име, та поработих събота и неделя, с идеята в понеделник-на 21.дек. да изляза по-рано от работа.

Всички планове обаче се оказаха излишни (как иначе ще имаме 3 действия и нещастна развръзка ;-) ). Към обяд на 21 ми звънят по телефона от bgbileti: “Ами касиерките предпочитат да си продадат билетите пред това да задоволяват капризите на любители на театъра като вас… но можем да ви пратим 5 билета за 28 януари за наша сметка. Ще ви таксуваме само 2 лева за обслужване”.

Ми ок, изпуснахме 150тото представление, ама здраве да е, ще си свърша спокойно работата и няма опасност да закъсаме някъде посред Тракия. Обадих се на хората, че плана пропада.

ДЕЙСТВИЕ III

На 5 януари статусът на поръчката ми все още беше “Изпратено” (и разбира се “Неполучено”), а след още няколко дни получих ново телефонно обаждане. Стори ми се, че беше същата кака, с която се карахме клиент ли съм или не. Куриерите били идвали два пъти, но аз не съм си била поотърсила билетите и затова им ги били върнали. Кога са идвали два пъти тия куриери? Защо не са ми звъннали? Нали изрично съм казала да ми звъннат, когато са пред входа, защото няма как да влязат в сградата. “Не вярвам да не са ви били звъннали!”. “А да не са объркали телефона тогава на мен никой не ми е звънял”(още повече пък 2 пъти). Не го били объркали, защото тя звъняла на телефона написан на бележката. Щяла да прати билетите още веднъж, ама ако пак не си ги потърся(!), нямало какво повече да направи.

ЕПИЛОГ

Ха сега познайте стигнаха ли до мен билети и някой от bgbileti поинтересува ли се въобще дали и защо не са пристигнали.

И така на 28.I.2010 трябваше 5 човека да гледат постановка с билети поръчани на 16.X.2009 и нестигнали до нас 3 пъти.
И с пощенски охлюв да ги бяха пратили тези билети, щяха да пристигнат.

Колегите ми, които бяха свидетели на целия цирк “ще ходя на театър – няма да ходя на театър” дори взеха да се майтапят с мен, да помоля някой да запише спектакъла и да си го гледам пиратски вкъщи.

—–

Не ме интересува колко добре работи системата с карта. Аз не искам да си купувам карта, да ида от някъде да я взимам, да ми заема място, да трябва да я регистрирам, да трябва да я зареждам с пари и после да трябва да ходя предварително да си взимам билетите от касиерки. Няма значение какви отстъпки предлагат, идеята не ме кефи. Преглътнала съм факта, че билетите с “такса обслужване” и “доставката” се оскъпяваха в 10лв. Обаче за фирма, в която очевидно не се следят поръчките, няма комуникация между служителите, не работят с нормални куриери и тези, които разговарят с клиентите са грубияни, теорията за щастливия онлайн потребител, трудно ще проработи на практика..

В крайна сметка, най-вероятно ще помоля Пешо и Биляна да ми купят билети за някое следващо представление, когато ходят до Пловдив, а аз ще продължа да пазарувам книги, техника и билети за концерти онлайн, но покупката на театрални билети си остава по стария начин.

Развръзката на драмата с батерия на a4ko се оказа малко неочаквана.
Цял ден уговорки да си намеря лаптоп със същата батерия и чудене да звъня ли в сервиза. Следобяда Heth ми даде съвет да flash-на BIOS-a и аз реших да пробвам. Вечерта си извадих flash-ката и тъкмо взех да я backup-вам за да я фоорматирам и да сложа новия BIOS и се сетих, че на нея има bootable Ubuntu, версия от преди половин година. Boot-нах от flash-ката и ХОП, батерията изведнъж започна да се зарежда… и продължи да се зарежда, и като извадих, кабела, лаптопа не изгасна. Спрях го. Махнах flash-ката. Пуснах да си зареди Ubuntu-то на a4ko и… батерията продължи да се зарежда и продължи да работи.
//няма да псувам сега в блога, и без това псувах предостатъчно вчера. ама ако някога имате подобни проблеми с батерията, имайте едно наум, че е възможно повредата да не е механична.

Направо ми се повръща вече като чуя израза “децата на България”. Честно. А от вчера се появи нова кауза. Освен да спасяваме “децата на България” по принцип. Сега навсякъде се е появил спам да спасим “две български деца” от майка им. Или по-скоро петицията и каузата във facebook които хората под път и над път разпращат и подписват и се присъединяват са със заглавието “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ, В ИМЕТО НА ДВЕ БЪЛГАРСКИ ДЕЦА !!! ”

За тези, които не знаят за какво става дума, историята е следната. Миналата вечер новините по всички телевизии гръмнаха със следното ужасяващо видео. Честно казано, вътрешностите ми се обърнаха докато гледах това(както и на повечето хора). Някаква полякиня дошла да си прибере децата и ги дърпа, а те не искат да тръгнат с нея и пищят, ритат, бащата ляга под дипломатическия автомобил да го газят, не иска да му вземат децата. Наистина ужасяваща история.

Половината online и offline България гръмна с разни коментари от типа на

Здравейте!
Аз имам един риторичен въпрос. Докога безволевото съществуване на българина ще продължава така. Идва някаква жена, която не е българка, която си живее някъде там, отвлича две деца, които иамт с нея само кръвна връзка, а ние стоим и мълчим. Малко ли деца са били изнасяни, отвличани… та трябва това да става практика и на собствените им “родители”?! Докога Бг ще губи децата си? Докога ние ще сме толкова безучастни.

Mama i deiba na taq maika s kamani trqbva da q ybiqt…Moje li takova neshto be kva e taq darjava kvo e tva neshto decata ima pravo da jiveq kadeto te jelaq i pri koito doritel te iskat…Decata pishtat che ne iskat da sam s maika si a darjavata gi obricha na tova.Izrodi…I bez tova darjavata ne se interesyva ot nashtite deca nishto ne dava za tqh pone da ne se opitva i da ni gi vzema…

и т.н. и т.н. която и новина да отворите по темата, коментарите са все в тоя стил.
във facebook групата към момента има близо 6 000 човека. Петицията не знам колко са я подписали. Ще има протест пред посолството на република Полша. Абе въобще, всички са патриоти и искат да спасят “децата на България”.

Но като всяка (семейна) история и тази си има две страни.
Continue reading »

nzokТази вечер ходих до личниата ми лекарка с наивната надежда на здравноосигурен човек, че мога да получа без проблем 2 направления. Оказа се обаче, че направления няма и все още не е подписан новия рамков договор за годината. Това, което докторката ми обеща е:

doc:  “Когато подпишат рамковия договор, мога да ти обещая едно направление, а следващото след месец-два, избери си, кое ти е по-спешното”.

iffi: “А кога ще бъде подписан, ще излезе ли в новините?”

doc: (смее се) ” Те в новините такива неща не пишат…обади ми се към 4ти-5ти, дано да е подписан”

И ми обяснява, че те били осъдили здравната каса миналата година за ограничаването на броя на направленията, но от здравната каса се били оправдали, че те повечето хора не се осигурявали на реалния си доход ами на някакъв много нисък и затова нямало пари…. например някой, който се осигурявал на 240лв, а взимал 1000 и трябвало да го хоспитализират, не бил вкарал дори и за година парите нужни за лечението му. От светкавично ми идват следните 3 мисли:

  • добре де, ама аз се осигурявам, на истинския си доход, при това доста над средния, на мен за  3 години веднъж са ми потрябвали 2 направления(добре, че не са спешни… или поне така се надявам) и не мога да си ги получа?
  • като им е такъв зор кой колко пари дава за касата, защо не направят нещата диференцирани. Ако се осигуряваш на 300лв – имаш право на едни неща, ако се осигуряваш на 2000 – имаш право на повече неща.
  • аз трябва да тръгна да умирам ли за да мога да осъдя здравната каса за тази простотия?

Тази седмица един от немските ни колеги беше за няколко дни в София. Офиса ни е в “Изток” и той имаше възможност да се поразходи из квартала. По едно време попитал един от колегите, дали това предградие е като другите или има и по-хубави. Не посмяхме да му кажем, че всъщност “Изток” е от “елитните” квартали в София.
То и без това го шокирахме достатъчно за краткия му престой тук…
Някак си ми е тъжно, че нашите “елитни” квартали, не могат да стъпят и на малкия пръст на гетото в Йена:

P.S. Оказва се, че и И.Е.Станков е имал подобна история.

Днес беше (надявам се) краят на драмите с липсващия интернет и Spectrum Net Support-a.
Компенсацията за липсващите дни е, намаляване на сметката, което уви не може да бъде приспаднато (защо?) чрез онлайн плащането през epay. Затова днес е разходих до централния офис, да си платя на касата.
Влизам, казвам си username-a и от кой квартал съм и касиерката ми казва:
“35лв”
//честно казано бях готова да се обзаложа още преди да ми го каже, че няма да бъде взета предвид липсата на интернет докато не я спомена.
“Ами, ние почти седмица нямахме интернет”
//Цъкане по някакви таблици. Смятане на отстъпката с калкулатор(!).
“26лв и 25стотинки”
Платих си.

И все пак не мога да не си задам следните въпроси.
1. Защо не мога да си получа намалението на сметката през ePay, а трябва да си губя обедната почивка да се разкарвам до офис? В крайна сметка целта на плащането онлайн е се пести време, нали?
2. Защо трябва аз да напомням на касиерката, че съм нямала интернет (и защо тя трябва да смята отстъпката с калкулатор)? Колко му е да се добави една формула, която да проверява колко дни потребителят е нямал интернет и да прави сметката автоматично?

Прибрах се в офиса. Отварям си пощата и там откривам следното съобщение:

Здравейте,
Имаме удоволствието да Ви уведомим, че сте включени в програма
за ЛОЯЛНИ потребители на Spectrum Net, която стартира от 20 октомври 2008 г.

Всеки ЛОЯЛЕН потребител на Spectrum Net получава в рамките на един месец
увеличаване на скоростта. При плащане на Вашата стандартна тарифа
(START, HOME или RELOAD), Вие получавате скоростта на съответния по-висок план.
Скоростта се повишава автоматично при настъпване на следващият период в рамките
на един календарен месец.
Тази програма е част от цялостната политика за ЛОЯЛНИ ПОТРЕБИТЕЛИ.

* ЛОЯЛЕН ПОТРЕБИТЕЛ е този, който ни е бил редовен потребител в рамките на 6 месеца назад.
** Промоцията е валидна само за потребителите в гр. София.

Честно казано с удоволствие бих била най-лоялния потребител на Spectrum Net и за още 666 пъти по 6 месеца, стига да знам, че едно обаждане на обикновения support от моя страна ще бъде достатъчно да се реши проблема (а не ка то се случи – обаждането да се налага да бъде на шефа на support-a), да си поддържат скоростите стабилни и високи както досега и следващия пък, ако (когато) се наложи да ме компенсират по някакъв начин за липсата на интернет, те сами да се сетят за това, а да не се налага аз да им напомням.

Факт е че съм наистина доволна от скоростите и обслужването досега (по-скоро до преди 10дни). Още като разбрах за PON започнах да следя дали са стигнали с окабеляването до Стрелбище с намерение веднага щом това стане да подам молба за включване и честно казано ми се иска да забравя простотията от тези 5дни, защото всъщност 5 дни със срязан кабел не струват 9 лв. 5 дни със срязан кабел струват изпуснати срокове(Ели си пресрочи предаването на едно домашно с 2 дни), пропусната комуникация(трябваше да набутвам Канев с роуминг, за да се чуваме поне за малко), куп нерви и телефонни обаждания и други дребни и не чак толкова дребни неудобства и доверие започващо стремително да клони към 0.

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha