managerДнес чувството за хумор относно “мениджмънт кънсълтинга”, на един от колегите ми, изби в креативност.
И така представяме ви Джордж, който може да ви даде безценни “Мениджмънт Кънсълтинг” съвети само с натискането на един бутон.

Ето един от съветите на Джордж:

george-management-consulting

Ако искате още професионални мениджмънт кънсълтинг съвети, може да си изтеглите програмата от тук или като кликнете върху картинката.  А тук може да видите, как Джордж генерира идеите си ;-)


P.S. Колегата ми разрешава свободно да разпространявате и модифицирате програмата, стига да не променяте името на Джордж :-)

Снощи се събрахме по блогърски в Кривото. Вечерта времето и трафика бяха отвратителни и честно казано очаквах, че ще се появят 5-6 човека. В крайна сметка запълнихме 4-5 големи маси. Раздадох разни лепящи листчета, за да може хората да се разпознават по-лесно, но повечето хора си ги залепиха по чашите, което си беше доста добър начин да познаваш кой какво пие :)
Запознах се с на живо Аспарух, pippi(все пак нейна беше идеята за срещата, въпреки, че всички се обръщаха към мен “Организаторе, организаторе”), marfuzii, Велян(пак, май се бяхме засичали на миналия рожден ден на крокодила, но аз тогава бях там за малко и на градус), Митко, изпуснах Kaladan(разбрах, че е бил там по лепенката на чашата му), но явно е било за кратко, имах голямо желание да се запозная и с Лъчезар Томов, но него го беше тръшнал някакъв вирус.
Емича и Стан обещаха някой път да ме учат да карам сноуборд, pippi разказваше за Индия, с dzer обсъдихме малко програмиране, Крокодила май успя да уплаши Pippilota, Велян не знам защо беше решил, че си сменям често дизайна на блога и държеше твърдо на тази теза.

Имаше много разговори, много вино(наистина много вино, ох). Имаше и хора с фотоапарати(ще се радвам, ако кажат къде са качили снимките).

Обсъждахме да направим блогърските сбирки традиция, например всеки втори вторник на месеца.

По едно време хората малко по малко започнаха да си тръгват (и Крокодила успя да изгони Стефан ) и накрая останахме само 6 човека на една маса – Крокодила, Велян, Стан, Heth, Аспарух и аз. След огромното количество вино (наистина много вино), което изпихме разговорите започнаха съвсем да губят смисъла си. Май по едно време започнахме да говорим, че аз съм повече като типичните IT-та и по-малко като стандартните жени и Крокодила реши да светне всички на масата с някакво неговото прозрение(като преди това ги накара да обещаят, че няма да искат да спят с мен), че аз съм линейно оптимиране, а Аспарух и Стан са динамично оптимиране, после се оказа че аз съм била динамичното оптимиране, а те – линейното, накрая се стигна до извода, че аз никакво оптимиране не съм, а те са линейно и динамично…(и между другото, говореше така, сякаш наистина имаше някаква гениална мисъл в главата си). Накрая не разбрах откъде стигнахме до някакви числа и heth бил 0, някой друг – 0.5, аз – 0.75, а Крокодила – 1 (каквото и да значи това)
//Споменах ли n-те чаши вино (n->много)

Към 2 и нещо всички си затръгвахме, Велян ме изпрати до такситата и по пътя видяхме някакъв тролей, който незнайно какво правеше на място където нямаше тролейни жици…

Като се прибрах вкъщи, тъкмо се хоризонтирах в леглото и се унасях и Крокодила ми звънна по телефона да ме пита, само той ли бил с червен леген до леглото…
Сутринта като се събудих се сетих за рекламата на mtel “червено вино снощи пих и капка не остааана…” (някой знае ли къде я има онлайн?)

Та какво мислите за месечни блогърски кръчми? :-)

2beers2Нали не сте забравили за утрешната бира :-)
Ако някой не знае, къде се намира “Кривото” на Будапеща, може да хвърли един поглед тук. Ние с pippi ще сме там малко преди 20:00.
C ya :-)

englishlearningДнес се замислих, колко съм горда от прогреса на мамата по английски. Преди 7-8 години, когато се приберях от училище, телефона вкъщи звънеше през час: “Иве, как да напиша еди-какво-си”, “Иве, какво значи това”(и нещото прочетено така, както би се произнасяло, ако беше на немски).
След това започна да ходи след работа на курсове по английски, по едно време даже май фирмата им беше довела някакви учители. След 1-2 години почивка, започна да ходи на курс заедно със сестра ми и разни други ученици. А миналата година за коледа й подарих комплект самоучители по бизнес английски.
Сега вече напълно разбира какво пише в мейлите, които получава. Схваща част от английския, който се говори по сериалите, които гледа по Hallmark или на филмите по телевизията (разбира се стига да не говорят с брутален британски акцент…). И почти сама си пише бизнес мейлите. Обажда ми се най-много веднъж на 2-3 дни за разни по-сложни конструкции, като въпреки че от време навреме забравя да сложи “do” на въпросите или използва минало просто, вместо перфектно време, знае миналите времена на неправилните глаголи и кога да ползва страдателен залог. Все още се притеснява да говори на английски по телефона, но когато й се наложи, се разбира с хората от другата страна на линията.

P.S. Написах това за да дам пример за това, че независимо дали човек е на 20 или 40 години, никога не е късно да научи нов език…и най-вече за да се изфукам, колко умна мама си имам :-)

Едва ли някой има съмнения какво се случва при нападението на ястреб над гълъб, но друго си е нагледният материал :-)

Live from Bremen, Germany:
Kaloyan Kanev (15:07:22): един ястреб изяде гълъб в градината

Представям си, седи си си човек в мрачния немски следобед и си гледа през прозореца и изведнъж – голямо пиле изяжда малко пиле пред вратата ти :-)и

P.S. А преди известно време пак Канев беше видял някаква сойка, която изяла врабче докато си летяло във въздуха(за съжаление от там няма снимки)

Сутринта влизам в офиса  тананикайки си “червено вино снооощи пиииих” и колегите ме посрещат с

- Знаеш ли какво е Чаламба

- Не знам…

- Ами, пратили сме ти един линк, да видиш….

Почват да ми обясняват нещо за османската империя и султана и как по принцип българите правели чаламба.
- Ахаа, значи ние сме специалисти в чаламбата, я да видим сега какво е чаламба…

Ибрикчия

ibrik

Обикновено под ибрикчия се разбира занаятчия, който изработва характерните за подмиването съдове – ибриците, които са били изработвани от най-различни материали – глина, стъкло и др. По-заможните (и съответно разположените по-високо в социалната йерархия) поданници на империата, са имали прислуга (познай как са се казвали) – ибрикчии, които са участвали в ритуала на подмиването – подливали са с ибрика, подсушавали са с кърпи задника на господаря си, пръскали са го с ориенталски аромати. Човекът на върха на импирията, султанът, е имал, не един или двама ибрикчии, а цяла “сюрия”, предвождана от ГЛАВНИЯ ИБРИКЧИЯ – същински жрец в “храма” на султана. При султана, подмиването като ритуал достига своята кулминация с действието ЧАЛАМБА. Когато султана усети лек дискомфорт в областта на правото черво и аналните сфинктери, на помощ идва свитата от ибрикчии начело с главния. Двама от помощниците на главния ибрикчия поемат под мишници султана, като го подкрепят дакато той клечи над позлатеното цукало. По време на напъните на султана, главният ибрикчия е обвил в прегръдките си главата на султана, като я милва нежно е шепти успокояващо: “Хайде, малко остана, Ваше Величество” или “Спокойно, Ваше Величество, и този зор ще мине…”. През това време останалите от свитата подготвят посудата от ибрици, темперират водата, затоплят кърпите и т.н. След като главният ибрикчия прецени че султана е приключил, той замива трикратно задните части на султана с ароматизирана вода с 39 оС. Особено внимание се отделя на гънките. След това главния ибрикчия старателно подсушава с меки кърпи и пудра (в онези години най-вероятно е било обикновен талк) задника на господаря си. Един от помощниците му му подава шишенце с благовонно масло (любимото на султана), главният ибрикчия взема точно една капка от него и я капва в шийната ямка, в основата на главата. Капката се стича по гръбначния стълб на султана и в момента, в който тя достигне до ануса, с рязко движение на половия си член, главният ибрикчия я “втрива” в аналните сфинктери на султана, викайки с цяло гърло “ЧАЛАМБАААААААААААА”. След това, докато помощниците му обличат султана, главният ибрикчия анализира материала, който е оставил султана в позлатеното цукало и прави предсказания за бъдещето на империята и на султанското семейство. Съществуват твърдения, че за голям период от време, за главни ибрикчии са избирали главно еничари (вероятно от български произход), но доколко това е вярно не може да се каже…

Вече ми стана ясно защо Давид Черни е представил България като турски кенеф, той просто знае какво е чаламба :-)

P.S. Source е wiktionary, уви дефиницията е маркирана за изтриване…

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha