dark alleyВчера – 7 и нещо вечерта (по това време на годината вече е тъмно, особено след смяната на времето), се бях запътила twitter-ската бира. Вървя си аз покрай Св. Неделя, знаейки, че на ъгъла на Шератон, откъм ЦУМ, ме чака Канев да ходим заедно към мястото на бирата. На ъгъла на църквата някакъв, човек седнал там ми подвиква и ми маха. Понеже е тъмно се загледах – дали не е някой познат и спирам да видя какво иска. Той продължава да ми маха да се приближа, чудя се дали не го познавам все пак… мне, определено не помня да съм го срещала… дали пък не иска да ме пита колко е часа… продължавам да стоя и да го гледам тъпо, а той ми продължава да маха да се приближа. Аз обаче упорито стоя на 2-3 метра и питам:

- Какво?
- Много си хубава.
Усмихвам се:
- Добре, чао.
- Неее, стой, не си отивай, много си хубава. Не го прави.
И все още седнал, протяга ръце във въздуха, като за прегръдка. Тук вече не се усмихвам. Обръщам се и си тръгвам.
Стигам малко преди входа на Шератон и тъкмо съм забравила за случката и чувам скок някъде зад гърба си и бързи крачки. Обръщам се – онзи ходи бързо на 3-4 метра и ми говори:
- Не го прави, не го прави, него прави…

Вече съм до входа на шератон, гледам да се движа максимално близо до хотела и на светло, а онзи върви на 3 метра отляво на мен и повртаря:
- Не го прави, не го прави, него прави…
Звъня на Канев:
- Къде си?
- На ъгъла на шератон.
- Тръгни към входа, веднага!
- Е, ела ти, аз си те чакам тук.
- Тръгвай! – изсъсках аз, а онзи си продължава “Не го прави, не си отивай, не го прави…”
Докато се обясняваме вече бях стигнала другия край на Шератон и аз се засилих към Канев, а онзи като го видя, се обърна и отдалечавайки се продължи “Не, не го прави, не го прави…”

Идея си нямам какво щях да правя, ако нямаше кой да ме чака на ъгъла…

P.S. Тази случка поставя началото на нова категория в блога “всеки луд с номера си“. Към категорията прибавям разни шантави хора, на които съм попадала (online и offline) и ще добавям бъдещите, които със сигурност ще се появят. Понякога имам чувството, че съм магнит за всякакви смахнати. Крокодила дори ме обвини, че си ги измислям, ама уви – не. Даже имам няколко неразказани, ако слушате, обещавам някой път да ви разкажа и забавна история около Св.Валентин :-)

Това е история за крокодил, гащи и 3 топки…

Наложи се да запозная една приятелка с Крокодила и тъй като тя не вярваше, че той е целия зелен (от където очевидно идва прякора). След тази шокираща среща се стигна до един логичен бас и неговата развръзка…

me: каза че говориш много и бързо… :P
че си зелен, че даже чадъра ти е зелен
(учудена беше, че тениската ти не е беше зелена…)

Крокодила: (ми такава имах под ръка)
me: и като стигнахме до въпроса кое ти е зелено и кое не, се зачудихме какъв ли цвят са ти чаршафите
и двете бяхме на мнението, че най-вероятно са зелени

Крокодила: хахахаххахахахаххахахахахаххахахахаххахаха
мухахахахаххахахахаха

me: след това, обаче аз реших, че все нещо трябва да има, което да не ти е зелено
тя каза, че се хваща на бас, че и бельото ти е зелено

Крокодила: ти хвана ли се на бас ?:)
(и аз хич не се хиля с глас)

me: аз обаче бях на мнение че все нещо трябва да имаш, което не е зелено
така че според мен, бельото ти не е зелено
стигнахме до там, че тя смята че носиш зелени боксерки (евентуално на розови цветчета)
(това последното е ебавка….)

me: а според мен бельото ти не е зелено и за да е съвсем бас като бас, отстоявам тезата, че не носиш боксерки, а слипове или прашки
обмисляхме как да проверим…

Крокодила: …. :)
може да питате например ….

me: мда, в крайна сметка това се разбрахме, аз да те питам онлайн, но едната идея беше като сме с теб на бира някой път да те помолим да си покажеш крайчето на бельото за да видим какъв цвят е
ама пък така няма да знаем боксерки ли са или не

Крокодила: хахаххахахаххахахахахаххахахахахха :)
me: затова обмисляхме да ти дойдем на гости и да погледнем на простора
Крокодила: страшна картинка сте, да знаеш… :)
хахаххахахахххахахаххахахахха :)
олеле.

me: ама пък може да се окаже, че там няма твои неща
Крокодила: това просто плаче да бъде блогнато…
me: затова дискутирахме, едната да те разсейва в хола а другата да издири къде се намира стаята ти (с надеждата, че няма да се обърка и да влезе в стаята на брат ти), да ти претърси шкафовете и победоносно да се завърне в хола с чифт твои гащи
Крокодила: МОЛЯ ТЕ, блогни го
me: но в крайна сметка се спряхме на варианта просто да те питаме….
та… какво бельо носиш? (баса е на 6 топки)

Крокодила: ми слипове, дето едно време са били бели, ама са прани с много зелен пране
та е спорно

me: хех…уви… не печеля 6 топки… ама всъщност за слиповете(или прашки) печеля
може и да ми се полагат 3 топки

Крокодила: е, не мога да помогна, аз само 2 топки си имам…
me: (става дума за шоколадови топки с кокос )
освен това след това ми хрумна, че може да питаме любовницата ти, ама май и това не беше добра идея защото тя най-вероятно има достъп до моторната ти резачка

В неделя решихме да си направим разходка до Лайпцих*. За провинциите наоколо може да се ползва билет през уикенда, за 1 ден за 5 човека, който струва 26 евро. Така че за 5 евро на човек може да се разхождаш из 3те съседни области(ама им забравих имената *поглежда засрамено*), което на фона на безумните цени на билетите за влак си е направо чудесно. Кофтито на тези евтини билети е, че естествено могат да се ползват само евтините влакове и пътуването ни отне 2-3 часа с 2 прекачвания, вместо стандартния 1 час.
Времето беше супер, но Лайпцих беше малко поумрял (все пак в неделя в Германия почти всичко е затворено). И въпреки, че нямахме предварителен план какво ще разглеждаме, успяхме да си намерим карта със забележителностите и да разгледаме няколко интересни места.
Основното, което ме впечатли са Лайпцихската кула (май си падам по високи кули) и монумента на “Битката на народите” (на немски се казва Völkerschlachtdenkmal – който успее да го прочете правилно, получава лукче от мен ;-) , на англйиски си има по-нормално име – Monument of the Battle of the Nations).

*(чете се с “х” накрая, защото на немски, когато думата завършва на “ig”, то се чете “их”)

Кулата,

(не съм сигурна, че е правилно на български на небостъргачите да им викам кули, но надявам се няма да се сърдите :) )

когато е била построена е била част от университета на Лийпцих. И като цял е по-висока от тази на Intershop, обаче ако се смятат височините като като се включват и антените – тази на Intreshop бие с с няколко метра. Гледката от върха и също е страхотна:

На върха имаше и машинка за правене на медальони от 5 центови монети, ама някой идиот беше пъхнал една песета и машинката се беше повредила :(

за Монумента,
на “Битката на народите” (1813 година срещу Наполеон)
мога да кажа, освен че е красив, величествен, огромен, има страхотна гледка от върха, и това че има МНОГО МНОГО МНОГО стълби. Във вътрешността има огромни статуи и крипта.


От там до върха може да се покатериш до върха. Има междинна тераса на височина 68м (това зеленото със скеле, което в момента се реконструира) и покрив на височина 91м. Познайте как се стига до там?! По едно вито стълбище, което преди терасата е широко може би метър и 20, а от терасата до върха стълбите са широки по-малко от метър. Клаустрофобично! Издраскани стени, тясна вита стълба и сумрак. И се катериш в продължение… ами не знам на колко минути, ама в един момент ти се завива свят от въртене. На 2 места има пейка, да седнеш да си починеш.
Ето тук една уморена Ива, облегната на скелето на междинната тераса:


А това е изгледа от самата тераса:

Други общи впечатления от Лайпцих

Тоалетните и дискриминацията:

Това е цената на тоалетните на гарата в Лайпцих. Освен че цената за едно изпишкване е 1.10 евро(2.20лв), забележете, че ако пишкаш в писуар, цената е “само” 0.60 евро. Не съм питала дали щяха да ме пуснат да пишкам в писуар, ама така или иначе такива имаше само в мъжката тоалетна (което е напълно нормално), а там нямаше как да се промъкнеш незабелязано. Каквото и да си говорим това разделение е доста дискриминиращо :(


Фонтаните

В центъра има красиви фонтани и готини пейки, на които може да се припичаш на слънце (въпреки че германците ме гледаха малко странно)


Всички снимки от Лайпцих съм качила ето тук


Много обичам да виждам влюбени хора. Прегръщащи се, целуващи се, танцуващи… Когато погледна една влюбена двойка и настроението ми се оправя моментално… лъчезарни, усмихнати, замечтани… без значение дали сме излезли по двойки, дали съм сама или случайно съм ги видяла на улицата. Преди време, когато излизахме на дискотека в Габрово, много обичах преди или след дискотеката да направим едно кръгче по Главната, защото в тези часове на нощта улицата е пуста и спокойна и единственото, което може да се види освен затворените магазини е разини шматкащи се, хванати за ръка или прегърнати хора…

В последно време този смахнат автобус никакъв го няма. Снощи с ели 40 минути чакахме на хотел Диана и през това време минаха 3 автобуса 102 и 4 автобуса 88(!), а 94 – йок!
Тази сутрин станах с прекрасната идея да ида най-после да си оправя осигуровките, затова в 9:10 бях на спирката с идеята, че до 10 часа ще съм си оправила нещата и ще съм вече в офиса… да, ама не! до 10 без 10 си киснах аз на спирката и вече визуализирах ситуацията как се качвам в 280 без билетче и се карам с контрольорите, че ако 94 беше минало поне веднъж за тези 40мин, нямаше да съм нередовен пътник… и в този момент о, спасение! Спира една кола на спирката и отвътре Ники Тодоров и Анислав ми махат да се качвам… и така поне половината от плана ми за сутринта беше изпълнен – стигнах на работа в 10…
94, 94… 94, 94… 94, 94…
Да живеят колегите с коли :)

Ето моя репорт от personal dna тест-а :)
Аз лично никога не съм мислила за себе си като за лидер. Има някакви верни неща в резултатите ми, ама все пак ще се радвам някой да каже какво мисли за моите и да сподели своите резултати :)

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha