Мине се не мине време и по разните блогове започват да се въртят разни игри, в които блогъри “предизвикват” други блогъри да правят/пишат разни неща. На мен в общия случай са ми доста забавни защото научаваш разни интересни неща за, нещата, които обичат блогърите. Хората даже от време навреме ме “предизвикват”, но аз в повечето случаи се включвам или след доста време или тотално забравям по 3 причини:

1. (и основна) много съм туткава
2. не обичам да пиша по теми, по които всички пишат. Това е и причината да не пиша за новини и т.н. Поне на мен ми е досадно като си отворя сутрин Google Reader-a и 80% от нещата да са по актуланата за деня/седмицата/месеца тема. (по тази точка мога да пиша още много, но няма да се отплесвам). Затова предпочитам да се включвам в такива игри като е поотминала вълната
3. В повечето такива игри се очаква да “предизвикаш” N на брой човека да продължат играта, а аз имам проблеми с правенето на такива прости избори.

Обаче реших, че вече ми е време да се включа със закъснение в няколко такива игри. Така, че в следващите дни ще прочетете ще пусна няколко такива неща (без да “предизвиквам” никой да ги продължи(вж. точка 3) така че всеки който прочете постовете, да се чувства поканен да го направи).

Игрите за които си спомнян да са ме предизвиквали са следните:

6 неща(нематериални) които ме правят щастлив (zaveqna и юруков)
6 неща които ме правят щастлив (bloodymirova и ladyvera)
//тези двете изглеждат доста подобни така че ще ги пиша в 1 пост
снимки от абитуриентския ми бал (велян)
какво знам за никарагуа и мексико(пешо и елфа)
разни неща които (не) харесвам в интернет (майк)

ми… май това е. Ако някой се сеща нещо, за което ме е предизвиквал да пиша да си каже, защото не се сещам за други.

———————–

Понеже смятам, че firefox е най-якия браузър, ако успееш да си го направиш така че да ти е удобен (ако човек го ползва без addon-и, по-добре да ползва opera или chrome). И напоследък все повече хора ме питат какви addon-и ползвам във firefox и как съм го настроила и отговарям в twitter на разни въпроси за настройките му. Мисля да направя рубрика “Firefox tip or addon of the week”.

———————–

Мисля скоро да сменям skin-a на блога, не защото този не ми харесва, а защото е супер некадърно написан, а аз съм също супер некадърна в HTML, CSS и php и оправянето ще ми отнеме много време. Постоянно изскачат някакви неприятни изненади от тази тема, като май най-бруталната беше, че под Internet Explorer изплякваше footer-a на средата на страницата. Кой знае колко месеци е стояло така преди един ден случайно да го отворя с IE.
footer
Добре че Michel с някаква CSS магия успя да го върне на правилното му място (а междувременно Ани ми нарисува дългопетчетата които се виждат в десния sidebar. Тях ще си ги преместя и в новата тема… когато я избера и префасонирам)

———————–

Честито на Пешо Събев и Биляна (скоро Събева), които са се сгодили. Засега накратко – стискам им палци, всичко при тях да върви по мед и масло, а пожеланията ще си ги запазя за след сватбата :-)

Снощи се събрахме по блогърски в Кривото. Вечерта времето и трафика бяха отвратителни и честно казано очаквах, че ще се появят 5-6 човека. В крайна сметка запълнихме 4-5 големи маси. Раздадох разни лепящи листчета, за да може хората да се разпознават по-лесно, но повечето хора си ги залепиха по чашите, което си беше доста добър начин да познаваш кой какво пие :)
Запознах се с на живо Аспарух, pippi(все пак нейна беше идеята за срещата, въпреки, че всички се обръщаха към мен “Организаторе, организаторе”), marfuzii, Велян(пак, май се бяхме засичали на миналия рожден ден на крокодила, но аз тогава бях там за малко и на градус), Митко, изпуснах Kaladan(разбрах, че е бил там по лепенката на чашата му), но явно е било за кратко, имах голямо желание да се запозная и с Лъчезар Томов, но него го беше тръшнал някакъв вирус.
Емича и Стан обещаха някой път да ме учат да карам сноуборд, pippi разказваше за Индия, с dzer обсъдихме малко програмиране, Крокодила май успя да уплаши Pippilota, Велян не знам защо беше решил, че си сменям често дизайна на блога и държеше твърдо на тази теза.

Имаше много разговори, много вино(наистина много вино, ох). Имаше и хора с фотоапарати(ще се радвам, ако кажат къде са качили снимките).

Обсъждахме да направим блогърските сбирки традиция, например всеки втори вторник на месеца.

По едно време хората малко по малко започнаха да си тръгват (и Крокодила успя да изгони Стефан ) и накрая останахме само 6 човека на една маса – Крокодила, Велян, Стан, Heth, Аспарух и аз. След огромното количество вино (наистина много вино), което изпихме разговорите започнаха съвсем да губят смисъла си. Май по едно време започнахме да говорим, че аз съм повече като типичните IT-та и по-малко като стандартните жени и Крокодила реши да светне всички на масата с някакво неговото прозрение(като преди това ги накара да обещаят, че няма да искат да спят с мен), че аз съм линейно оптимиране, а Аспарух и Стан са динамично оптимиране, после се оказа че аз съм била динамичното оптимиране, а те – линейното, накрая се стигна до извода, че аз никакво оптимиране не съм, а те са линейно и динамично…(и между другото, говореше така, сякаш наистина имаше някаква гениална мисъл в главата си). Накрая не разбрах откъде стигнахме до някакви числа и heth бил 0, някой друг – 0.5, аз – 0.75, а Крокодила – 1 (каквото и да значи това)
//Споменах ли n-те чаши вино (n->много)

Към 2 и нещо всички си затръгвахме, Велян ме изпрати до такситата и по пътя видяхме някакъв тролей, който незнайно какво правеше на място където нямаше тролейни жици…

Като се прибрах вкъщи, тъкмо се хоризонтирах в леглото и се унасях и Крокодила ми звънна по телефона да ме пита, само той ли бил с червен леген до леглото…
Сутринта като се събудих се сетих за рекламата на mtel “червено вино снощи пих и капка не остааана…” (някой знае ли къде я има онлайн?)

Та какво мислите за месечни блогърски кръчми? :-)

2beers2Нали не сте забравили за утрешната бира :-)
Ако някой не знае, къде се намира “Кривото” на Будапеща, може да хвърли един поглед тук. Ние с pippi ще сме там малко преди 20:00.
C ya :-)

блогърска бира
Хей, блогъри, twitter-и и читатели на блогове, хайде да се да се видим, да си поговорим, да се посмеем и да пием бира заедно на

19.02.2009 от 20:00 в “Кривото” на ул. Будапеща 8.
Ако искате да се включите, пишете един мейл на beer[at]ludost[dot]net или се присъединете към facebook event-a на събитието :-)

Идея и организация: pippi & iffi
Художник: molif

Прели, прели до зори,
три девици, три сестри,
“Ако ли аз бях царица, ”
казва първата девица,
“щях платна да натъка
и цял свят да облека.”
“Ако ли аз бях царица, ”
казва нейната сестрица,
“целия покръстен свят,
ще гостя със пир богат.”
“Ако ли аз бях царица, ”
казва третата сестрица,
“то на царя господар,
ще родя юнак във дар.”
Щом тя млъкнала в тъмата,
тихо скръцнала вратата.
И дошъл самият цар,
на страната господар.
Зад стобора бил случайно,
разговорът слушал тайно.
Спрял засмян като зора,
при последната сестра,
синеока хубавица.
Казал й: “Бъди царица,
и роди ми син-юнак,
щом септември дойде пак.” *

Всяка Коледа от радиото и телевизията ни заливат хиляди призиви за благотворителни кампании. “Пратете SMS за лев и двайдет  … “. Може би хората пращайки един SMS по коледа успокояват съвестта си, чувствайки се много добри(без да знаят дори каква част от този 1.2лв отиват наистина за хора в нужда).
Много по-добра идея от еднократното даряване според мен са периодичните дарения.
SOS детски селища в България набират постоянни дарители с малки, но редовни суми. Можете да станете дарител, чрез онлайн регистрация и да пращате даренията си чрез epay.bg.
Аз реших да направя излизанията на кръчма с едно по-малко месечно и тези пари да ги дарявам в SOS детски селища. А вие защо не помислите по въпроса? :)

Следващоте, които ще разкажат приказка са Мишел и Пешо.


*”Приказка за цар Салтан, за неговия син – славния и могъщ Гвидон Салтанович и за прекрасната царкиня – лебедица” Александър Пушкин

Преди известно време Слави спомена, че му се играят един куп игри сред които и любиманта ми Канаста.

Накратко – Канаста се играе с 2 тестета и 4 Joker-a от 2 отбора по 2ма играчи. Правилата са доста дълги и се случва, когато човек играе за първи път, при първите 1-2 раздавания, да възкликне “И това хората го играят за удоволствие?!” :-)
След второто раздаване, се свиква и играта става наистина забавна. Изисква се доста съобразителност, смятане на точки, предвиждане останалите какви карти може да държат в себе си. Особено интересно става към края когато се отваря със 150 точки и всяка неправилно съобразена карта може да обърне играта :)
Канастата има 4-5 вариации, но до колкото имам представа, класическата е най-трудна и най-интересна. Правилата доста често са въпрос на договорка (в wikipedia например са описани някакви доста странни правила), затова гледаме да се придържаме към написаното в класическата “Игрите с карти – източник на развлечение” на Ян Рон, за да няма излишни спорове.

Тъй като стандартно една игра (до 10 000 точки) продължава няколко часа, е добре да имате весела компания, хубаво пиене и мезе :-)

Снощи се събрахме за първата ни офлайн игра, имахме си веселата компания и пиенето и мезето, така че определено беше доста по-забавно от стандартно вечерно пиянстване. Правилата ги синхронизирахме по Ян Рон. Оказа се, че досега с хората, с които съм играла сме изпускали едно много важно правило за “заключване” на талона, което прави играта още по-интересна. Първата игра Слави и Нати ни биха много високоскоростно (направо си ни размазаха за има-няма 2 часа) та остана време и за втора, която беше изиграна по-равностойно, но също не беше много дълга (Имайки предвид, че стандартно една игра на продължава 4-5 часа :-) ).

Определено с удоволствие пак ще играем със Слави и Нати – Канаста, Риск или нещо друго ако решат да ни научат :-)

P.S. Започва да ми се върти идеята в главата за един Canasta клуб или клуб по “Card & Board Games”. Има ли желаещи да се включат? :-)

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha