Около историята с chitanka.info прочетох доста мнения колко лош е превода на голяма част от българските издания и как хората започват да си купуват книгите в оригинал (най-често на английски).
- Наистина някои преводи са просто плачевни – например в “Оцелелият” на Паланюк, който четох наскоро имаше неща от рода на “There are…”, преведено като “Там са…” и други буквално преведени изрази.
- През деведесетте изд. Хермес бяха издали първите 2-3 книги от поредицата за Галактическия Стопаджия на Адамс, превода беше страхотен, корема ме е болял от смях докато ги четох. След това излезе едно зелено издание с всичките книги, купих си го с голяма радост, но превода беше… ми, не толкова смешен. Не че беше кофти, но просто преводача явно нямаше такъв талант да предаде смешното.
- Преди няколко месеца си купихме всички книги на Тери Пратчет от “Света на диска”, влязохме в една книжарница и изкупихме всички там, каквото нямаха, намерихме го в други книжарници и на Славейков. До тогава бях чела 4-5 книги от поредицата, но разбъркано. Тези дни след чудене дали да започна да чета по сюжетни линии или по ред на писане на книгите, накрая реших да ги чета по ред на писане. Стигнах до 3-тата от поредицата – “Еманципирана магия”(издание 2001 ИК Вузев), разнасям я с мен в чантата си. Преводът е на Владимир Зарков, много добре се е справил човека, уловил е духа на книгата. Зачетох малко от книгата и на английски, но наистина няма смисъл българския превод е страхотен. Един ден, докато си цъках нещо на компютъра, реших да се разсейвам от време навреме с четене на книга, видях че “Еманципирана магия” я има и в chitanka.info и я отворих да наваксам малко с четенето, обаче книгата качена там се оказа с различен превод – на Мирела Христова, отново издание на Вузев, но от 1994. В този превод имената на героите и местата бяха различни и някак не звучи толкова забавно.
- Denia, беше направила списък с преводи, които могат да те докарат до смях и плач едновременно.
- Днес се загледах в Одисеята на Артър Кларк в сайта на Бард, чудех се дали си струва да я поръчам на български. Добре че, един добър човек в коментарите беше написал “Ужасяващ превод/радакция/словопренасяне.. Доста правописни грешки, изпълнено с тиренца сложени на невероятни места. Много неприятно впечатление оставя..”. Не знам дали проблема на това издание са само правописните грешки (не че те са нещо, което трябва да се пренебрегва) или превода наистина също е кофти, но определено няма да рискувам да си я купя.
Разбира се добри преводачи има, но те остават някак в сянка, сякаш никой не обръща внимание на това, кой е преводачът на книгата, която издава/купува. Изключение май прави само Любомир Николов, който е достатъчно популярно име, че човек като види, че той е правил превода на дадена книга, да няма съмнения дали да си я купи. Уви, в online магазините за книги няма информация за това, кой е преводачът на дадено издание.
Струва ми се добра идея, да има място, където да е събрана информация за добри преводачи/издания и лоши преводачи/издания. Лошият превод от където и да го гледаш, все си е лош. Добрият превод е донякъде субективно понятие, може една книга да е преведена “добре”, но да ѝ липсва част от живеца, шегите и тн (като в примера със зеленото издание на “Пътеводителя”).
Днес направих списък в goodreads, в който да бъдат добавяни изданията с кофти превод на български. Всеки, който има профил в goodreads може да добавя издания в него. Goodreads прави разлика между конкретни издания на книги, така че човек може например да добави в списъка изданието на “Еманципирана магия” от 1994, но да остави извън него това от 2001. Също така могат да се попълват имената на преводачите на конкретното издание, за да се прави по-голяма разлика.
Ако нещата потръгнат, предполагам, че може да направя нещо като wiki, което е да е по-достъпно за редактиране и за хората без goodreads профил.
Това, което споменаваш, наистина е голям проблем. Въпреки че английския ми е много добър (все пак уча в Англия), аз все още предпочитам да чета на български. Наскоро прочетох “Закуска в Тифани” от Труман Капоти на български. Там Холи беше описана като “смахната”. Това ми беше много странно определение и реших да проверя как е в оригинала. Думата беше “phony”. За тези, които знаят английски, няма смисъл да обяснявам колко грешен превод е това и как се губи голяма част от идеята на Капоти. Бях много разочарована и мисля да прочета книгата отново, в оригинал. Подозирам, че това не е единствения неточен превод.
За съжаление сте прав. БГ-преводите са прибързано направени, а често и свободно редактирани. “БАРД” са от най-виновните. Примери, за които се сещам:
- Липсват последните глави (c развръзката!) на “Създания от светлина и мрак”. Няма 2-ра част на книгата, просто последните глави ги НЯМА. Разбрах го, когато четох книгата в оригинал.
- Липсва около 2/3 страница текст от “Достатъчно време за любов” на Хайнлайн, главният герой обясняваше полиамурните си виждания.
- structure (англ.) не се превежда като “структура”. Не помня в коя книга беше.
Точно Зарков не го споменавай с добро, защото от неговите преводи на Пратчет липсват СТРАНИЦИ текст — не просто непреведени шеги, неточни изрази или грубо побългаряване на хумора, а прескачане на параграфи след параграфи. Именно заради него започнах да чета Discworld в оригинал (и май трябва да съм му благодарна за некадърността).
От известно време съм спряла да купувам книги на български. И то не само заради качеството на превода. Особено омразно ми е да вкарам двуцифрена сума в някое дебело томче и при второ разгръщане — то да се разпадне на хвърчащи листа. Имам книги, издавани преди десетилетия, препрочитани многократно, разнасяни от жилище в жилище, и въпреки това останали съвсем здрави и непокътнати. А за взиманите напоследък се грижа като за музейни експонати и пак току се разлетят страници наоколо. Ми няма да давам пари за подобни мърляви изпълнения.
@Антония: Мерси за инфото за липсващите страници. Ще прегледам внимателно, това което съм прочела досега.
А за новите книги, честно казано, не ми се е случвало сравнително нова книга да ми се разпадне, докато издания от пред ’90 няколко, които са на хвърчащи листчета вече. Въпрос на късмет явно.
Харесва ми идеята за списък, но е хубаво да има и втори – на добрите преводи. Все пак някои си струват. Зарков например, когато не превежда Пратчет, е добър.
Иначе и аз вече чета все повече на английски. Не само заради преводите, а и заради куриоза книгите в оригинал да са по-евтини от превода. Да не говорим за практиката родните издателства да разцепват книгите на два тома, уж че били много дебели, а всъщност всеки том е с огромен шрифт и полета, дебела хартия и със съответната двуцифрена цена.
Точно пъкъ въ зелената “Бард”ска тухла на Пътеводителя има такива груби грешки при превода, че не се трае…
@Минута е много:
Липсва последната една глава в ЕДНОТО издание (от две, идентично изглеждащи и с нищо не различими външно) на “Господарят на Светлината”. “Създания от светлина и мрак” не е издавана от Бард.
“През деведесетте изд. Хермес бяха издали първите 2-3 книги от поредицата за Галактическия Стопаджия на Адамс, превода беше страхотен, корема ме е болял от смях докато ги четох. След това излезе едно зелено издание с всичките книги, купих си го с голяма радост, но превода беше… ми, не толкова смешен. Не че беше кофти, но просто преводача явно нямаше такъв талант да предаде смешното.”
Което е доста странно, при условие, че в зеленото издание (ако говориш за това на БАРД) са запазени оригиналните преводи.
Съгласен съм за преводите. Предпочитам да чета в английски оригинали, поне него го владея.
Трагедията с преводите има епични пропорции.