Около историята с chitanka.info прочетох доста мнения колко лош е превода на голяма част от българските издания и как хората започват да си купуват книгите в оригинал (най-често на английски).

  • Наистина някои преводи са просто плачевни – например в “Оцелелият” на Паланюк, който четох наскоро имаше неща от рода на “There are…”, преведено като “Там са…” и други  буквално преведени изрази.
  • През деведесетте изд. Хермес бяха издали първите 2-3 книги от поредицата за Галактическия Стопаджия на Адамс, превода беше страхотен, корема ме е болял от смях докато ги четох. След това излезе едно зелено издание с всичките книги, купих си го с голяма радост, но превода беше… ми, не толкова смешен. Не че беше кофти, но просто преводача явно нямаше такъв талант да предаде смешното.
  • Преди няколко месеца си купихме всички книги на Тери Пратчет от “Света на диска”, влязохме в една книжарница и изкупихме всички там, каквото нямаха, намерихме го в други книжарници и на Славейков. До тогава бях чела 4-5 книги от поредицата, но разбъркано. Тези дни след чудене дали да започна да чета по сюжетни линии или по ред на писане на книгите, накрая реших да ги чета по ред на писане. Стигнах до 3-тата от поредицата – “Еманципирана магия”(издание 2001 ИК Вузев), разнасям я с мен в чантата си. Преводът е на Владимир Зарков, много добре се е справил човека, уловил е духа на книгата. Зачетох малко от книгата и на английски, но наистина няма смисъл българския превод е страхотен. Един ден, докато си цъках нещо на компютъра, реших да се разсейвам от време навреме с четене на книга, видях че “Еманципирана магия” я има и в chitanka.info и я отворих да наваксам малко с четенето, обаче книгата качена там се оказа с различен превод – на Мирела Христова, отново издание на Вузев, но от 1994. В този превод имената на героите и местата бяха различни и някак не звучи толкова забавно.
  • Denia, беше направила списък с преводи, които могат да те докарат до смях и плач едновременно.
  • Днес се загледах в Одисеята на Артър Кларк в сайта на Бард, чудех се дали си струва да я поръчам на български. Добре че, един добър човек в коментарите беше написал “Ужасяващ превод/радакция/словопренасяне.. Доста правописни грешки, изпълнено с тиренца сложени на невероятни места. Много неприятно впечатление оставя..”. Не знам дали проблема на това издание са само правописните грешки (не че те са нещо, което трябва да се пренебрегва) или превода наистина също е кофти, но определено няма да рискувам да си я купя.

Разбира се добри преводачи има, но те остават някак в сянка, сякаш никой не обръща внимание на това, кой е преводачът на книгата, която издава/купува. Изключение май прави само Любомир Николов, който е достатъчно популярно име, че човек като види, че той е правил превода на дадена книга, да няма съмнения дали да си я купи.  Уви, в online магазините за книги няма информация за това, кой е преводачът на дадено издание.

Струва ми се добра идея, да има място, където да е събрана информация за добри преводачи/издания и лоши преводачи/издания. Лошият превод от където и да го гледаш, все си е лош. Добрият превод е донякъде субективно понятие, може една книга да е преведена “добре”, но да ѝ липсва част от живеца, шегите и тн (като в примера със зеленото издание на “Пътеводителя”).

Днес направих списък в goodreads, в който да бъдат добавяни изданията с кофти превод на български. Всеки, който има профил в goodreads може да добавя издания в него. Goodreads прави разлика между конкретни издания на книги, така че човек може например да добави в списъка изданието на “Еманципирана магия” от 1994, но да остави извън него това от 2001. Също така могат да се попълват имената на преводачите на конкретното издание, за да се прави по-голяма разлика.

Ако нещата потръгнат, предполагам, че може да направя нещо като wiki, което е да е по-достъпно за редактиране и за хората без goodreads профил.

16 Responses to “Български превод на книги”

  1. Това, което споменаваш, наистина е голям проблем. Въпреки че английския ми е много добър (все пак уча в Англия), аз все още предпочитам да чета на български. Наскоро прочетох “Закуска в Тифани” от Труман Капоти на български. Там Холи беше описана като “смахната”. Това ми беше много странно определение и реших да проверя как е в оригинала. Думата беше “phony”. За тези, които знаят английски, няма смисъл да обяснявам колко грешен превод е това и как се губи голяма част от идеята на Капоти. Бях много разочарована и мисля да прочета книгата отново, в оригинал. Подозирам, че това не е единствения неточен превод.

  2. За съжаление сте прав. БГ-преводите са прибързано направени, а често и свободно редактирани. “БАРД” са от най-виновните. Примери, за които се сещам:

    - Липсват последните глави (c развръзката!) на “Създания от светлина и мрак”. Няма 2-ра част на книгата, просто последните глави ги НЯМА. Разбрах го, когато четох книгата в оригинал.

    - Липсва около 2/3 страница текст от “Достатъчно време за любов” на Хайнлайн, главният герой обясняваше полиамурните си виждания.

    - structure (англ.) не се превежда като “структура”. Не помня в коя книга беше.

  3. Точно Зарков не го споменавай с добро, защото от неговите преводи на Пратчет липсват СТРАНИЦИ текст — не просто непреведени шеги, неточни изрази или грубо побългаряване на хумора, а прескачане на параграфи след параграфи. Именно заради него започнах да чета Discworld в оригинал (и май трябва да съм му благодарна за некадърността).

    От известно време съм спряла да купувам книги на български. И то не само заради качеството на превода. Особено омразно ми е да вкарам двуцифрена сума в някое дебело томче и при второ разгръщане — то да се разпадне на хвърчащи листа. Имам книги, издавани преди десетилетия, препрочитани многократно, разнасяни от жилище в жилище, и въпреки това останали съвсем здрави и непокътнати. А за взиманите напоследък се грижа като за музейни експонати и пак току се разлетят страници наоколо. Ми няма да давам пари за подобни мърляви изпълнения.

  4. @Антония: Мерси за инфото за липсващите страници. Ще прегледам внимателно, това което съм прочела досега.
    А за новите книги, честно казано, не ми се е случвало сравнително нова книга да ми се разпадне, докато издания от пред ’90 няколко, които са на хвърчащи листчета вече. Въпрос на късмет явно.

  5. Харесва ми идеята за списък, но е хубаво да има и втори – на добрите преводи. Все пак някои си струват. Зарков например, когато не превежда Пратчет, е добър.
    Иначе и аз вече чета все повече на английски. Не само заради преводите, а и заради куриоза книгите в оригинал да са по-евтини от превода. Да не говорим за практиката родните издателства да разцепват книгите на два тома, уж че били много дебели, а всъщност всеки том е с огромен шрифт и полета, дебела хартия и със съответната двуцифрена цена.

  6. Точно пъкъ въ зелената “Бард”ска тухла на Пътеводителя има такива груби грешки при превода, че не се трае…

  7. @Минута е много:
    Липсва последната една глава в ЕДНОТО издание (от две, идентично изглеждащи и с нищо не различими външно) на “Господарят на Светлината”. “Създания от светлина и мрак” не е издавана от Бард.

  8. “През деведесетте изд. Хермес бяха издали първите 2-3 книги от поредицата за Галактическия Стопаджия на Адамс, превода беше страхотен, корема ме е болял от смях докато ги четох. След това излезе едно зелено издание с всичките книги, купих си го с голяма радост, но превода беше… ми, не толкова смешен. Не че беше кофти, но просто преводача явно нямаше такъв талант да предаде смешното.”
    Което е доста странно, при условие, че в зеленото издание (ако говориш за това на БАРД) са запазени оригиналните преводи.

  9. Съгласен съм за преводите. Предпочитам да чета в английски оригинали, поне него го владея.

  10. Трагедията с преводите има епични пропорции.

  11. Здравейте,
    търся контакт с преводача Владимир Зарков. Някой може ли да ми изпрати телефон или адрес на електронната му поща?
    Моля да не ми пращате други неща- бюлетини, оферти или какъвто и да е спам.
    Благодаря Ви предварително – ще съм признателна на всеки, който ми помогне.

  12. Търся информация дали най-сетне Ремарк е преведен на български 1:1. Имам предвид познатите ми преводи от цитираните големи български преводачи. В доста от тях липсват пасажи и цели страници. Но това бе цензура преди избухването на Демокрацията от 1989. Давам само един пример с “Искрица живот”.

    • Здравейте, Георги!
      “Хермес” планира да издаде два романа на Ремарк: “Време да се живее…” и “Искрица живот”. Гарантирам Ви, че няма да има пропуснати страници, зная, защото аз ще ги превеждам. Превела съм още два романа от него – “Сенки в рая” и “Обратният път”. В първата (по-новите издания) има липсващ пасаж, но по естетически съображения – беше твърде блудкаво-сексуален.
      Всичко добро,
      Емилия Драганова@Георги:

      • @Емилия:
        Това не го разбрах – понеже в книгата има пасаж, който не се харесва на някой (преводач, редактор…) той се отрязва…. Ама вие … СЕРИОЗНО ЛИ?

  13. На мен Зарков ми е светлинни години пред настоящата преводачка – Катя Анчева. Книгите за Тифани са под всякаква критика, дори няма да повдигам въпроса за “диалектния” превод на езика на Нак Мак Фийгъл – това го преглъщам. Но безсмислици като думата “бабаяга” направо убиват историята.
    Другото, което много ме дразни в нейните преводи е желанието книгите за Тифани да са възможно най-старовремски. Когато Пратчет нарече героинята си “Summer”, а ти я преведеш като “Летница”, се опитваш да си по-свят от папата, голямо “NO NO”! (Wintersmith).
    Подобен пример – в “черно като полунощ”, “Jump knave, leap whore”, whore се превежда като “фуста”. Няколко страници по-късно следва мъмрене към Тифани, че използва мръсна думичка…. Колко по-прекрасно щеше да използва “блудница”, та дори и нещо по-курвенско. Но не, как да се престъпи стремежа за използване на “старинно-звучащи” думички….

    В черно като полунощ всъщност прочетох на български веднага след прочита на английски и се натъкнах на откровени безумия, не ги помня всичките точно сега, но на едното стигнах до там да хвърля книгата на перона на метрото, преди да се усетя какво правя.

    После си я взех де…

    За “Туп” пък прилагам следната дискусия, хоствана от kaka-cuuka
    http://kaka-cuuka.com/knigi/tup/

    В коментарите:
    От Майя М – 24/08/2011.
    Ако мислиш, че преводът не е съвсем зле, прочети оригинала. Може би е достатъчно да кажа, че репликата „That’s old Troll!“ (Това е старотролски!) е преведена като „Т’ва е дъртия трол!“.

  14. Hi therе! Thhis is mmy first comment here so I just wanted to
    give a quicҝ shout oᥙt and telⅼ yоu I really enjoy reaԀing
    through youսг articles. Cann you suuggest any other blogs/websites/forums that
    gⲟ over the same subjᥱcts? Thank ʏou!

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Anti-Spam Protection by WP-SpamFree

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha