Около историята с chitanka.info прочетох доста мнения колко лош е превода на голяма част от българските издания и как хората започват да си купуват книгите в оригинал (най-често на английски).

  • Наистина някои преводи са просто плачевни – например в “Оцелелият” на Паланюк, който четох наскоро имаше неща от рода на “There are…”, преведено като “Там са…” и други  буквално преведени изрази.
  • През деведесетте изд. Хермес бяха издали първите 2-3 книги от поредицата за Галактическия Стопаджия на Адамс, превода беше страхотен, корема ме е болял от смях докато ги четох. След това излезе едно зелено издание с всичките книги, купих си го с голяма радост, но превода беше… ми, не толкова смешен. Не че беше кофти, но просто преводача явно нямаше такъв талант да предаде смешното.
  • Преди няколко месеца си купихме всички книги на Тери Пратчет от “Света на диска”, влязохме в една книжарница и изкупихме всички там, каквото нямаха, намерихме го в други книжарници и на Славейков. До тогава бях чела 4-5 книги от поредицата, но разбъркано. Тези дни след чудене дали да започна да чета по сюжетни линии или по ред на писане на книгите, накрая реших да ги чета по ред на писане. Стигнах до 3-тата от поредицата – “Еманципирана магия”(издание 2001 ИК Вузев), разнасям я с мен в чантата си. Преводът е на Владимир Зарков, много добре се е справил човека, уловил е духа на книгата. Зачетох малко от книгата и на английски, но наистина няма смисъл българския превод е страхотен. Един ден, докато си цъках нещо на компютъра, реших да се разсейвам от време навреме с четене на книга, видях че “Еманципирана магия” я има и в chitanka.info и я отворих да наваксам малко с четенето, обаче книгата качена там се оказа с различен превод – на Мирела Христова, отново издание на Вузев, но от 1994. В този превод имената на героите и местата бяха различни и някак не звучи толкова забавно.
  • Denia, беше направила списък с преводи, които могат да те докарат до смях и плач едновременно.
  • Днес се загледах в Одисеята на Артър Кларк в сайта на Бард, чудех се дали си струва да я поръчам на български. Добре че, един добър човек в коментарите беше написал “Ужасяващ превод/радакция/словопренасяне.. Доста правописни грешки, изпълнено с тиренца сложени на невероятни места. Много неприятно впечатление оставя..”. Не знам дали проблема на това издание са само правописните грешки (не че те са нещо, което трябва да се пренебрегва) или превода наистина също е кофти, но определено няма да рискувам да си я купя.

Разбира се добри преводачи има, но те остават някак в сянка, сякаш никой не обръща внимание на това, кой е преводачът на книгата, която издава/купува. Изключение май прави само Любомир Николов, който е достатъчно популярно име, че човек като види, че той е правил превода на дадена книга, да няма съмнения дали да си я купи.  Уви, в online магазините за книги няма информация за това, кой е преводачът на дадено издание.

Струва ми се добра идея, да има място, където да е събрана информация за добри преводачи/издания и лоши преводачи/издания. Лошият превод от където и да го гледаш, все си е лош. Добрият превод е донякъде субективно понятие, може една книга да е преведена “добре”, но да ѝ липсва част от живеца, шегите и тн (като в примера със зеленото издание на “Пътеводителя”).

Днес направих списък в goodreads, в който да бъдат добавяни изданията с кофти превод на български. Всеки, който има профил в goodreads може да добавя издания в него. Goodreads прави разлика между конкретни издания на книги, така че човек може например да добави в списъка изданието на “Еманципирана магия” от 1994, но да остави извън него това от 2001. Също така могат да се попълват имената на преводачите на конкретното издание, за да се прави по-голяма разлика.

Ако нещата потръгнат, предполагам, че може да направя нещо като wiki, което е да е по-достъпно за редактиране и за хората без goodreads профил.

Днес в twitter @elidda започна една дискусия за мъжете и жените със следната реплика:

“Някъде бях прочела, че красивите жени не обичат да показват близостта си с някого публично”

И се започна едно обсъждане дали е така и защо е така.
Накратко няколко мои наблюдения по въпроса:

Мъжете се държат добре с красиви жени, а се държат още по-добре с красиви, необвързани жени. Грубо казано, защото с вторите вероятността да им се случи да правят секс е по-голяма. Не е трудно да се забележи, че има промяна в поведението на мъжете, когато разберат, че една жена е обвързана в не толкова приятелско и малко по-дистанцирано. Някои хубави жени просто решават да се възползват от тези закономерности.

P.S. Ако не сте чели “теорията на стълбата”, този пост е един добър повод :-)
P.P.S. След като сте чели “теорията на стълбата”, ето един забавен комикс по темата

fanopic-logo
От 1 месец в България работи нов вид социален сайт – Fanopic. Идеята на сайта е много свежа и оригинална – да събира на едно място феновете на ралични неща.
Това, което ми допадна е, че във Fanopic липсата на “приятели” (напр. във facebook имам 271(!) “приятели”, които само ме спамят да стана фен на блоговете им, да тегля късметчета и да отглеждам виртуални крави, ама това е друга тема…отплеснах се). Все пак обаче, човек щом е решил да си направи акаунт в социална мрежа с фенове, очевидно иска да се социализира. Fanopic има фунцията да търси хора със сходни на вашите интереси и да ви предлага, с които ако искате може да си комуникирате или да разгледате те на какви други неща са фенове и да почерпите идеи за нещо интересно. В една фен страница може да се намерят новини, video, снимки, събития, но това което най-много ми допада е wiki частта.

Честно казано, не смятам да ползвам Fanopic да се социализирам с хора (блогът и twitter ми стигат), а за да получавам новини какво се случва по любимите ми теми (за сега това става доста трудно, защото липсва подходящ feed за това), които за момента са:

Кафето, 100 Национални Туристически Обекта, Морско свинче, Фотография, Тери Пратчет (Terry Pratchett), Photo art, Netbook, Gadgets – Джаджи, Twitter, Mozilla Firefox, IT новини, Господари на ефира, Тестове за интелигентност, Джони Деп, U2, Pink Floyd, Queen.

Но докато си разцъквах сайта и ставах фен на това-онова, забелязах доста трески за дялане (нормално, все пак сайта е още beta версия). Ето някои неща, които ми се набиха на очи и които бих се радвала създателите да вземат под внимание:
Continue reading »

Maja i jenataПредполагам повечето на повечето хора им е попадала книга “Мъжът и жената интимно”(на който не е, може да я разгледа от тук) в нея има едни много забавни статистики за това жените колко са задоволени, колко често и тн.
Преди няколко дни Ани буквално ме втрещи с тезата си, че само 3 жени от тези, които познава са изпитвали оргазъм с мъж. И че е съгласна с някакво изследване, което чела, че 80% от жените, които са изпитвали оргазъм с мъж, са го изпитали след 28-мата си година.
Вярно е, че имам наблюдения върху интимния живот на доста по-малко жени отколкото тя, а и за да може една жена да ти сподели, че никога не е изпитвала оргазъм с мъж (оргазмите с маструбиране сама не се броят) се изисква специфична атмосфера. Но все пак наистина ми е трудно да повярвам, че процента на жените, които не изпитват оргазъм с мъж (или им е отнело толкова много време да изпитат) е толкова голям.
Знам, че особено за жените, на които това им се случва, темата е деликатна, но ще се радвам да попълните тези 2 анкети(анонимни са).

[poll id="3"]

[poll id="4"]

Аз честно казано дори не се сещам как да си формулирам въпросите, които искам да задам, така че ако вие искате може да ми разкажете в кометар(може и анонимен) дали сте получавали оргазъм с мъж, на колко години ви се случи за пръв път, имали ли сте някога въобще проблеми с това, как сте ги решили и каквото друго ви хрумне по темата нещо по темата.
Мъжете… хм, знам, че на вашето мнение в случая е малко трудно да се разчита (*намиг*) ама все пак, ако имате нещо интересно да ми разкажете, ще се радвам :-)

Направо ми се повръща вече като чуя израза “децата на България”. Честно. А от вчера се появи нова кауза. Освен да спасяваме “децата на България” по принцип. Сега навсякъде се е появил спам да спасим “две български деца” от майка им. Или по-скоро петицията и каузата във facebook които хората под път и над път разпращат и подписват и се присъединяват са със заглавието “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ, В ИМЕТО НА ДВЕ БЪЛГАРСКИ ДЕЦА !!! ”

За тези, които не знаят за какво става дума, историята е следната. Миналата вечер новините по всички телевизии гръмнаха със следното ужасяващо видео. Честно казано, вътрешностите ми се обърнаха докато гледах това(както и на повечето хора). Някаква полякиня дошла да си прибере децата и ги дърпа, а те не искат да тръгнат с нея и пищят, ритат, бащата ляга под дипломатическия автомобил да го газят, не иска да му вземат децата. Наистина ужасяваща история.

Половината online и offline България гръмна с разни коментари от типа на

Здравейте!
Аз имам един риторичен въпрос. Докога безволевото съществуване на българина ще продължава така. Идва някаква жена, която не е българка, която си живее някъде там, отвлича две деца, които иамт с нея само кръвна връзка, а ние стоим и мълчим. Малко ли деца са били изнасяни, отвличани… та трябва това да става практика и на собствените им “родители”?! Докога Бг ще губи децата си? Докога ние ще сме толкова безучастни.

Mama i deiba na taq maika s kamani trqbva da q ybiqt…Moje li takova neshto be kva e taq darjava kvo e tva neshto decata ima pravo da jiveq kadeto te jelaq i pri koito doritel te iskat…Decata pishtat che ne iskat da sam s maika si a darjavata gi obricha na tova.Izrodi…I bez tova darjavata ne se interesyva ot nashtite deca nishto ne dava za tqh pone da ne se opitva i da ni gi vzema…

и т.н. и т.н. която и новина да отворите по темата, коментарите са все в тоя стил.
във facebook групата към момента има близо 6 000 човека. Петицията не знам колко са я подписали. Ще има протест пред посолството на република Полша. Абе въобще, всички са патриоти и искат да спасят “децата на България”.

Но като всяка (семейна) история и тази си има две страни.
Continue reading »

sizeПредполагам сте забелязвали чат формата отдясно в блога ми. Когато съм онлайн всеки може да ми пише и аз ако не съм далече от компютъра с радост отговарям. Така съм се запознала с доста хора. Някои са учудени, че работи, други са цъкали на нея за да ме питат конкретни неща, с трети вече поддържаме редовни контакти онлайн, четвърти са ме канили на срещи… абе въобще, доста весели неща се получават. Механизма на работа е следния. Клкаш на линка, излиза едно прозорче и започваш да ми пишеш, на мен ми казва, че ми пише Guest и предупреждение да внимавам какво обсъждам, защото човека е непознат. И така преди няколко дни ми се включи Guest и ме пита
Guest: Здрасти. Как си?
iffi: Добре.
// Най мразя да ме питат как съм, в 99% от случаите този въпрос е абсолютно безсмислен
Guest: От каде си?
Guest: от къде си
// WTF моя блог да не е сайт за запознанства…че и с правописни грешки.
// Тук вече попитах дали има някакъв по-дълбок смисъл в този чат от това от къде съм

Guest: Според теб от чистонаучна гледна точка без да искам да те обиждам размерът има ли значение
// Лелее щях да падна от смях, в началото реших, че някой приятел се ебава с мен и това е оригиналният му начин да разбере какво мисля за малките и големи пишки и реших да се полигавя малко
iffi: размера на кое и за какво :)
Continue reading »

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha