източник detstvo.com
Много, много, много, много обичам приказки. Като малка постоянно карах големите да ми четат приказки и в крайна сметка ги научавах наизуст и си ги декламирах сама след това. И имах приказки на касетки и на плочи. Стоях си сама на пода, максимално близо до тонколоната на грамофона и ги слушах. А колко бях щастлива, когато една коледа ми подариха плоча с “Пепеляшка”…

Имах около десетина плочи, а при баба и дядо на Сопот имаше още много. Не ми даваха да си ги нося в Габрово и затова много обичах да ходя там и да слушам всички плочи, които имаха (които бяха много повече от моите). Да не говорим, че грамофонът там беше много як – с радио и с едни бели големи копчета и две големи врътки, приличаше ми на нещо средно между пиано и компютър и много обичах да щракам копчетата.

От всички приказки най-много обичах плочите с тези на Шехерезада (преди няколко години като разбрах, че такава историческа личност не е съществувала, ми стана много тъпо). Май “Абаносовият кон” може да се каже, че ми беше любима. С времето грамофонът и касетофонът вкъщи се повредиха и наскоро започнах да се замислям колко малко, от тези приказки които съм слушала, помня.

Снощи преди да задремя реших да видя какво ново има в twitter (пристрастена съм, знам, няма спасение за мен вече :) ) и попаднах на линк, който Све беше пуснала към детски приказки. Ухаааа, всички приказки, които някога съм слушала, абсолютно всяка една която можеше да ми хрумне, я има там. Дори и такива, които съм забравила, че някога съм ги имала. И още много други, които не бях чувала. Направо се просълзих от кеф, изслушах “Дядо и ряпа” и си пуснах “Абаносовият кон”. Заспала съм някъде още в началото, но довечера имам намерение да изслушам и нея и “Аладин и вълшебната лампа”, и “Том Сойер”, и “Без Дом”, и “Д-р Дулитъл”, и “Котаракът в/с чизми”( помня как във 2ри клас имахме егати спора със съучениците, дали котаракът е “В” чизми или “С” чизми :-) )… Е едва ли ще мога всичките да ги изслушам за една вечер, ама с две думи не мога да си намеря място от радост :-)

Све, много те обичам, обещавам следващия път като се видим да те черпя, каквото и колкото искаш :-)

wtf_catДоста често съм чувала някой да употребява “и това е изключението, което потвърждава правилото”. Леко странно звучи, нали? По принцип го оставям да ми мине покрай ушите като някакъв идиом и въобще не му обръщам внимание. Днес обаче като си отворих google reader-a и се зачетох в последния пост на Eneya(в който има доста полезно info, ако решите да следвате в чужбина), там пише следното:

Висшето в България не струва.
Това е ясно на всеки, който е имал личен контакт с него, по един или друг начин.
Редките изключения по-скоро потвърждават правилото.

На мен ми се струва най-логично, ако едно правило има изключения, това да значи, че нещо не е наред в правилото. Почудих се малко и реших, че може пък и да има някаква скрита мъдрост или логика в този израз, която до сега ми е убягвала.
Та затова реших да питам в моя напоследък любим източник на народна мъдрост – twitter :-)
След кратка дискусия, 3ма човека едновременно ми пратиха обяснения(от wikipedia, естествено).

Краткото обяснение е следното:

Изключение, което потвърждава правило е твърдение за частен случай, от което се подразбира, че в останалите случаи точно обратното нещо е вярно.

Например от изказването “Събота – 19.Дек.2009 е работен ден” е изключението, показва логически, че събота по принцип е почивен ден.
Обаче, да кажеш “Не пия в работни дни. Това, че в сряда се напих като талпа е изключението, което потвърждава правилото.” Е абсолютно безсмислено.

А ето и историята на произхода на този израз:

На латински, както са се пишели английските закони по това време, е гласяла „Exceptio probat regulam in casibus non exceptis“, което означава „Изключението потвърждава правилото в неизключените случаи“.

Най-старият известен случай на използване на тази логика в правото е от Цицерон през 56 пр.н.е. в защита на Корнелий Балбо. Балбо е обвинен че незаконно е придобил римско гражданство, тъй като договорите с някои не-римски народи забраняват да им се дава гражданство и това според обвинителя по подразбиране трябва да се отнася и за случая с Балбо. Цицерон отговаря: „Ако изключението прави такова действие незаконно, тогава където няма изключение действието задължително трябва да е законно.“ („Quod si exceptio facit ne liceat, ubi necesse est licere.“)
(източник)

P.S. Малко по-пълни обяснения има в английската версия в Wikipedia.

P.P.S. Аз не се сещам да съм виждала израза употребен правилно. В общия случай хората го ползват за да се опитат да оправдаят някак си изключенията оборващи тезата им. Ама знам ли, може примерите, които съм срещала, да са просто изключения потвърждаващи… и аз не знам какво :-)

На Openfest който се проведе миналия weekend имаше дискусия на тема “Предаването на знания”. Предаване на знания в смисъл различен от преподаване. В дискусията се стигна до извода, че знания се предават най-добре в неформална обстановка (на бира например) и в малки групи. Затова Крокодила реши да експериментира едно такова начинание на ИББ.
Беше решил да разкаже как се пише сигурен код(по този план) и след като блогна идеята си Kривото се оказа малко тясно за ентусиастите, които искаха да слушат. А някои понеже нямаше как да дойдат, помолиха да направим запис.

И така някъде към 21:30 вечерта се събрахме в един ъгъл, пихме бира и дискутирахме сигурен код. Крокодила по едно време се умори и беше сменен от Мариан. Аз – като някакъв журналист само им врях GSM-a си до устите, за да не изпусна нещо за записа. За да добиете представа – изглеждахме горе-долу така:

krokodila-vodi-lekcia
Continue reading »

dark alleyВчера – 7 и нещо вечерта (по това време на годината вече е тъмно, особено след смяната на времето), се бях запътила twitter-ската бира. Вървя си аз покрай Св. Неделя, знаейки, че на ъгъла на Шератон, откъм ЦУМ, ме чака Канев да ходим заедно към мястото на бирата. На ъгъла на църквата някакъв, човек седнал там ми подвиква и ми маха. Понеже е тъмно се загледах – дали не е някой познат и спирам да видя какво иска. Той продължава да ми маха да се приближа, чудя се дали не го познавам все пак… мне, определено не помня да съм го срещала… дали пък не иска да ме пита колко е часа… продължавам да стоя и да го гледам тъпо, а той ми продължава да маха да се приближа. Аз обаче упорито стоя на 2-3 метра и питам:

- Какво?
- Много си хубава.
Усмихвам се:
- Добре, чао.
- Неее, стой, не си отивай, много си хубава. Не го прави.
И все още седнал, протяга ръце във въздуха, като за прегръдка. Тук вече не се усмихвам. Обръщам се и си тръгвам.
Стигам малко преди входа на Шератон и тъкмо съм забравила за случката и чувам скок някъде зад гърба си и бързи крачки. Обръщам се – онзи ходи бързо на 3-4 метра и ми говори:
- Не го прави, не го прави, него прави…

Вече съм до входа на шератон, гледам да се движа максимално близо до хотела и на светло, а онзи върви на 3 метра отляво на мен и повртаря:
- Не го прави, не го прави, него прави…
Звъня на Канев:
- Къде си?
- На ъгъла на шератон.
- Тръгни към входа, веднага!
- Е, ела ти, аз си те чакам тук.
- Тръгвай! – изсъсках аз, а онзи си продължава “Не го прави, не си отивай, не го прави…”
Докато се обясняваме вече бях стигнала другия край на Шератон и аз се засилих към Канев, а онзи като го видя, се обърна и отдалечавайки се продължи “Не, не го прави, не го прави…”

Идея си нямам какво щях да правя, ако нямаше кой да ме чака на ъгъла…

P.S. Тази случка поставя началото на нова категория в блога “всеки луд с номера си“. Към категорията прибавям разни шантави хора, на които съм попадала (online и offline) и ще добавям бъдещите, които със сигурност ще се появят. Понякога имам чувството, че съм магнит за всякакви смахнати. Крокодила дори ме обвини, че си ги измислям, ама уви – не. Даже имам няколко неразказани, ако слушате, обещавам някой път да ви разкажа и забавна история около Св.Валентин :-)

fanopic-logo
От 1 месец в България работи нов вид социален сайт – Fanopic. Идеята на сайта е много свежа и оригинална – да събира на едно място феновете на ралични неща.
Това, което ми допадна е, че във Fanopic липсата на “приятели” (напр. във facebook имам 271(!) “приятели”, които само ме спамят да стана фен на блоговете им, да тегля късметчета и да отглеждам виртуални крави, ама това е друга тема…отплеснах се). Все пак обаче, човек щом е решил да си направи акаунт в социална мрежа с фенове, очевидно иска да се социализира. Fanopic има фунцията да търси хора със сходни на вашите интереси и да ви предлага, с които ако искате може да си комуникирате или да разгледате те на какви други неща са фенове и да почерпите идеи за нещо интересно. В една фен страница може да се намерят новини, video, снимки, събития, но това което най-много ми допада е wiki частта.

Честно казано, не смятам да ползвам Fanopic да се социализирам с хора (блогът и twitter ми стигат), а за да получавам новини какво се случва по любимите ми теми (за сега това става доста трудно, защото липсва подходящ feed за това), които за момента са:

Кафето, 100 Национални Туристически Обекта, Морско свинче, Фотография, Тери Пратчет (Terry Pratchett), Photo art, Netbook, Gadgets – Джаджи, Twitter, Mozilla Firefox, IT новини, Господари на ефира, Тестове за интелигентност, Джони Деп, U2, Pink Floyd, Queen.

Но докато си разцъквах сайта и ставах фен на това-онова, забелязах доста трески за дялане (нормално, все пак сайта е още beta версия). Ето някои неща, които ми се набиха на очи и които бих се радвала създателите да вземат под внимание:
Continue reading »

evil iffi

От 2-3 години имам навика да нося книга навсякъде с мен, за да чета, когато чакам някъде или докато се возя в автобуса(миналата година даже смених дамската чанта с раничка, за да не ми тежи само на едно рамо). В момента чета “Свят, населен с демони” на Карл Сейгън.

Качих тази вечер в полупразния тролей и разбира се, първата ми работа беше да си намеря достатъчно светло място и да се настаня удобно за четене. Тъкмо бях стигнала до един интересен паралел между хората обладавани от демони през средновековието и отвличаните от НЛО в настоящето. Докато вадех книгата, забелязах, че една жена се оглежда къде да седне, избра си мястото до мен. Докато си четях, с периферното си зрение видях, че гледа книгата ми. След малко попита:

- А вие от коя църква сте?
- Амииии… от никоя… тази книга, всъщност прави точно обратното, обяснява защо тези неща не са верни, като НЛО  и дава доста по-правдоподобно обяснение на обсебените от демони в миналото, например.
Около минута пауза. Наведе се да погледне корицата.
- А кой я е писал?
Обръщам корицата така, че да се види:
- Ами, Карл Сейгън, той е американски учен – астроном.
Отново пауза.
Continue reading »

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha