Моят Великден тази година не беше изпълнен с много положителни мисли, а по-скоро с нагласата “мамка им на вирусите и на техните майки”.
На компютъра в Габрово докато сестра ми ми показваше някакви снимки, забелязах, че до повечето от тях стоят папки със същото име като името на .jpg файловете. Като я попитах какви са тя съвсем невъзмутимо отвърна, че това е някакъв вирус и освен това спомена, че след всеки рестарт на компютъра се налага да си преинсталира bsplayer-a, ако иска да гледа нещо. След като приключихме с разглеждането пуснах един Avast! да сканира и изненада, семейството доста дълго време си беше отглеждало ето този красавец, който беше успял да се развихри в пълната си прелест. В първия сканиран 1GB от харда бяха намерени над 700 заразени файла… де що имаше .exe беше заразено, а и не само… някои от файловете изтрих, някои, ако ги бях изтрила щеше да бъде фатално, някои се опитах да преместя под карантина, но започваше да лъже, че няма място на харда (а място имаше предоволно много). Нервите ми не издържаха повече сканиране и го спрях, помолих сестра си да направи списък на нещата, за които се ползва компютъра и друг – на нещата, които иска да бъдат спасени.
Купихме едно кило CD-та и DVD-та и ми хрумна гениалната идея за експеримент, а именно, дали вкъщи ще успеят да се справят с Ubuntu. Свалих последното Ubuntu (Hardy Heron – кой им измисля имената?) и започнах да издирвам все пак някаква инсталация на XP, ако се окаже, че нещо с Ubuntu-то не е в ред или хората вкъщи се размрънкат, че не могат да се справят с него. Споделих със семейството намеренията си да им сложа нова операционна система и след въпроси от рода на “това някакъв вид windows ли е?” и “а някои друг по света ползва ли я?” се съгласиха без протести.
Backup-нах по-важните неща(backup-a ме преследва в последно време), и реших да пусна live cd-то на ubuntu, да видя дали ще има някакви проблеми. Всичко тръгна по мед и масло. Стартирах отново XP-то с намерението да спася част и от музиката, но уви… стигнах до startup екрана, след това до desktop-a и…никаква реакция… след още няколко рестарта, нямаше резултат… теглих му една &^%$#@&^$#%^$ и пуснах инсталацията на Ubuntu.
Всичко беше наред до момента, в който се оказа, че уж съм настроила internet connection-a, но интернет нямаше. Имах ping до default gareway-a, но само до там. По този повод се убедих в способностите на истисния админ да диктува команди посред нощ. Не знам защо след всяко рестартиране на обаче настройките за defaul gateway-a изчезваха. Не знам и по каква причина е един момент спряха да изчезват след рестартиране…
Освен това се наложи да сложа Firefox 2, защото Firefox 3 beta 5 (който си вървеше с Ubuntu-то) не поддържа любимите addon-и. Също така се наложи да махна съответния Firefox 3, защото след като вече бях настроила addon-ите и го включих да видя дали случайно няма да работят повечето от тях, оказа се, че не само не работеха, а и спряха да работят и след като пуснах Firefox 2. След това трябваше да затрия профила и да ги инсталирам и настройвам наново.
Тъй като нямах много време да обяснявам как се работи с Ubuntu, сложих на desktop-a линкове към skype, dc++, firefox, audacious и мястото където се предполага, че ще стои музиката и останалите неща. Настроих vnc server и изхвърчах да си гоня автобуса за София.
По време на пътуването имаше няколко обаждания с въпроси от рода на “како, защо не са ми анимирани смайлитата в skype”, “како, как се сменя background-а” и “како, къде е папката program files. Ако някоя програма ме пита къде да я инсталирам, какво да кажа”.
В крайна сметка на първите 2 въпроса сама успя да си намери отговора, което ме радва. И засега се налага само минимална помощ от моя страна през vnc.
Интересно е дали, и в кой момент, ще си поискат пак windows-a…

Пристигнаха! Пристигнаха! След 3 седмици чакане, вече си имам чашка и прашки Notepad++ :-)
Тъй като Notepad++ е един много полезен и любим мой софтуер, много се забавлявах, когато видях на сайта им това:

Wanna support Notepad++ Project? Buy our N++ Thong.

No, It’s not a joke.
The fantasy of N++ Thong comes true!

В началото просто се майтапех с хората, че мисля да си поръчам прашки Notepad++. Но след като се сдобих с кредитна карта, реших че не е чак толкова лоша идея, човек да support-ва софтуера, който харесва, а това си е чиста win-win ситуация, хем те получават дарение, хем аз печеля нещо за спомен :)
Така че отворих онлайн магазина и след известни перипетии с плащанията, си поръчах чашка* и прашки. Получих email, че са ги пратили на 31.03 и за 2-3 седмици трябва да пристигнат. И наистина след почти 3 седмици днес се сдобих със заветния колет.
В офиса имаше доста голям интерес (към прашките най-вече), а и на доста хора онлайн обещах да ги снимам и да ги публикувам. Sorry, момчета, такива снимки, каквито искахте, няма да бъдат публикувани online, но тези мисля, че също стават :-)


*много си падам по чашки, имам страхотна колекция от всякакви видове, така че ако се чудите какво да ми подарите, винаги ще се зарадвам на някоя интересна чашка

P.S. И освен това, чашката дойде увита в един от онези найлони с балончета за пукане… при това огромни, толкоав големи не бях виждала. Очакват ме endless hours of fun :-)

Звъни първата аларма за сутринта… мисля си: “мръъъъннн, спи ми сееее”, спирам я и до ушите ми долита съвсем тиха музика. Коя ли беше тази песен, звучат ми като Depeche Mode, но самата песен не съм я слушала от години… мммм… сещам се, че снощи помолих Ели да ми пусне музика, като излезе за работа….унасям се пак….

…звъни поредната аларма, около час по-късно, отново я спирам, този път вече трябва да стана. До ушите ми долита отново същата песен… Дейв Геън пее съвсем тихо…

Lets make it clear That this is free love
No hidden catch No strings attached
Just free love No hidden catch
No strings attached Just free love

Hey girl
You’ve got to take this moment
Then let it slip away
Let go of complicated feelings
Then theres no price to pay

Видео:

Отдавна не се бях събуждала на музикален фон, сетих се за времето, когато в студентски град пускахме нощно време един playlist с Enigma, беше прекрасно музиката да е последното, което чуваш вечер (потъвайки в прегръдките на съня) и първото – сутрин. Определено такова събуждане дава настроение за целия ден :-)

Преди няколко дни на Орлов мост се изумих от ето този “автомобил”

(цък за пълен размер)

Е такова недоразумение рядко се среща. Прилича на лимузина блъснала джип отзад и по думите на колегата ми, който я е засичал и друг път, рева на двигателя ѝ е в пъти по-зъл от този на автобус “Икарус”. Дизайна предизвика в мен почти такава изненада, каквато и windows, който мисли, че мишката е тостер. Честно казано, дори и джакузи да се побира вътре, пак не мога да си обясня защо някой би си купил такова “Нещо”.

(Ето тук намерих малко по-добра снимка, на такава джипо-лимузина)

Това е история за крокодил, гащи и 3 топки…

Наложи се да запозная една приятелка с Крокодила и тъй като тя не вярваше, че той е целия зелен (от където очевидно идва прякора). След тази шокираща среща се стигна до един логичен бас и неговата развръзка…

me: каза че говориш много и бързо… :P
че си зелен, че даже чадъра ти е зелен
(учудена беше, че тениската ти не е беше зелена…)

Крокодила: (ми такава имах под ръка)
me: и като стигнахме до въпроса кое ти е зелено и кое не, се зачудихме какъв ли цвят са ти чаршафите
и двете бяхме на мнението, че най-вероятно са зелени

Крокодила: хахахаххахахахаххахахахахаххахахахаххахаха
мухахахахаххахахахаха

me: след това, обаче аз реших, че все нещо трябва да има, което да не ти е зелено
тя каза, че се хваща на бас, че и бельото ти е зелено

Крокодила: ти хвана ли се на бас ?:)
(и аз хич не се хиля с глас)

me: аз обаче бях на мнение че все нещо трябва да имаш, което не е зелено
така че според мен, бельото ти не е зелено
стигнахме до там, че тя смята че носиш зелени боксерки (евентуално на розови цветчета)
(това последното е ебавка….)

me: а според мен бельото ти не е зелено и за да е съвсем бас като бас, отстоявам тезата, че не носиш боксерки, а слипове или прашки
обмисляхме как да проверим…

Крокодила: …. :)
може да питате например ….

me: мда, в крайна сметка това се разбрахме, аз да те питам онлайн, но едната идея беше като сме с теб на бира някой път да те помолим да си покажеш крайчето на бельото за да видим какъв цвят е
ама пък така няма да знаем боксерки ли са или не

Крокодила: хахаххахахаххахахахахаххахахахахха :)
me: затова обмисляхме да ти дойдем на гости и да погледнем на простора
Крокодила: страшна картинка сте, да знаеш… :)
хахаххахахахххахахаххахахахха :)
олеле.

me: ама пък може да се окаже, че там няма твои неща
Крокодила: това просто плаче да бъде блогнато…
me: затова дискутирахме, едната да те разсейва в хола а другата да издири къде се намира стаята ти (с надеждата, че няма да се обърка и да влезе в стаята на брат ти), да ти претърси шкафовете и победоносно да се завърне в хола с чифт твои гащи
Крокодила: МОЛЯ ТЕ, блогни го
me: но в крайна сметка се спряхме на варианта просто да те питаме….
та… какво бельо носиш? (баса е на 6 топки)

Крокодила: ми слипове, дето едно време са били бели, ама са прани с много зелен пране
та е спорно

me: хех…уви… не печеля 6 топки… ама всъщност за слиповете(или прашки) печеля
може и да ми се полагат 3 топки

Крокодила: е, не мога да помогна, аз само 2 топки си имам…
me: (става дума за шоколадови топки с кокос )
освен това след това ми хрумна, че може да питаме любовницата ти, ама май и това не беше добра идея защото тя най-вероятно има достъп до моторната ти резачка

Една моя приятелка днес има рожден ден. Много, ама много мразя да измислям пожелания за рожден ден. Винаги искам да пожелая нещо нестандартно и което е предназначено лично за човека, но не винаги ми се получава. Затова реших да ползвам жокер “Помощ от приятел”. Е, не се получи нищо използваемо, но определено предложенията бяха много оригинални.

iva:
мисля пожелание за РД за една приятелка
най-мразя да измислям пожелания за РД

velin:
хе хе
да ти дам ?

velin:
#!/usr/bin/perl
.party =”old”;
.party =.= s/old/new/;
printf (“Happy %s year”,.party);
exit (0);

iva:
хехе, хитро… интересно как ще звучи това изрецитирано по телефона

—————————–

iffi:
мисля пожелание за рожден ден
(много мразя…)
Tosho:
“Да сте живи да сте здрави и камиони шоколади”
ми аз обикновено пускам само 4рд
iffi:
аз мислех да звънна по телефона…
iffi:
old school, ha
Tosho:
аха
Tosho:
обаждаш се,
честит рожден ден
и затваряш
Tosho:
;-)

—————————–

iva:
оф, мразя да измислям пожелания за РД
Крокодила:
:))
‘голям да ти порасне’? :)
iva:
не е смешно…тъжно е… и е за жена
Крокодила:
‘големи да ти пораснат’ ?:)
iva:
ми… пак не става
Крокодила:
“много радост, щастие, любовници”?
не познавам девойката, да кажа нещо по-точно
iva:
ъъъ… и това за любовниците май не става
Крокодила:
‘деца’?
iva:
не знам дали ще оцени хумора, за децата
май също не е добра идея

—————————–

psabev:
пожелай нещо
характерно за човека,
на когото честитиш…
iva:
лесно е да се каже
psabev:
примерно ако е програмист – да създаде нов Google
ако е архитект – да направи сграда, по-известна от Айфеловата кула
ако е пълен гъз – да сътвори най-великото лайно на света
и т. н.

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha