Първата “истинска”, “дебела” книга,  която някога съм прочела беше “Чичотомовата колиба”. Беше през лятото между първи и втори клас или между втори и трети. Не съм много сигурна. Преди това бях чела единствено приказки и “Карлсон, който живее на покрива отново лети”. Но той не се брои, защото баба ми ми го беше чела преди това.

Така че…

Първата “истинска”, “дебела” и “сериозна” книга,  която някога съм прочела беше “Чичотомовата колиба”. Четях я много бавно и най-вероятно ми е отннела цялата лятна ваканция. Радвах се на всеки 10 прочетени страници и когато минах половината книга тичах при баба да й покажа колко много съм прочела. Спомням си как сълзите се стичаха по бузите ми в края на книгата, когато младият господин Шелби освобождава робите си им обяснява, че вече ще им плаща за труда им, ако искат да продължат да работят за него(интересното е, че май не плаках, когато чичо Том умря, няколко глави преди това…или поне не помня). Прочетох последната глава три пъти подред и не исках книгата да свършва.

Днес Aни ми подари едно издание на “Чичотомовата колиба” от 1966г*. С твърди корици, с красиви графики вътре и с отбелезвалка, до къде си стигнал с четенето.

hardcover(small) 4tk(small)

Тези дни ще започна да я препрочитам за да видя как ще я възприема сега.
Ани има теория, че човек трябва да прочете “Чичотомовата колиба” преди десетата си година. Като се замисля, май наистина е така, така че ако сте на възраст над 10 години и не сте чели “Чичотомовата колиба”, може само да съжалявате за пропуска. И понеже знам, че и Ани има много сантиментални чувства към книгата и все пак ми я подари(а аз дори бях забравила, че ми е обещала), това прави подаръка още по-специален. Още не мога да му се нарадвам :-))))

* Май не съм споменавала тук, мно много се кефя на стари книги. Добавих го в about me страницата, заедно с още 2 неща, които се сетих, че харесвам и 1, което не харесвам.

bday00106

<kyourek> There was a 23% drop in temperature.
<nappyjallapy> That’s almost 25%!
<kyourek> … That was one of the most worthless comments I’ve ever heard.
из bash.org

Докато бях на 23, от време навреме се сещах за горния цитат и си мислех “уау, това е почти 25″.
От днес съм на 24. Това е още по-близо до 25, което пък е близо до 30, което пък е почти като 40… абе..
Вместо да си губя времето с мислене за глупости, вчера реших да напиша една About Me страница с няколко неща, които едва ли знаете за мен и сигурно ще са ви интересни :-)

P.S. Имам си вече 1вия подарък – часовник Time Machine от Канев :-)

Развръзката на драмата с батерия на a4ko се оказа малко неочаквана.
Цял ден уговорки да си намеря лаптоп със същата батерия и чудене да звъня ли в сервиза. Следобяда Heth ми даде съвет да flash-на BIOS-a и аз реших да пробвам. Вечерта си извадих flash-ката и тъкмо взех да я backup-вам за да я фоорматирам и да сложа новия BIOS и се сетих, че на нея има bootable Ubuntu, версия от преди половин година. Boot-нах от flash-ката и ХОП, батерията изведнъж започна да се зарежда… и продължи да се зарежда, и като извадих, кабела, лаптопа не изгасна. Спрях го. Махнах flash-ката. Пуснах да си зареди Ubuntu-то на a4ko и… батерията продължи да се зарежда и продължи да работи.
//няма да псувам сега в блога, и без това псувах предостатъчно вчера. ама ако някога имате подобни проблеми с батерията, имайте едно наум, че е възможно повредата да не е механична.

А4ko отказва да работи на батерия. Battery monitor-а казва, че няма такава. Въпреки, че цяла нощ стоя включен на ток, като му извадя кабела и пуффф-угасва. Ако не е включен в тока въобще не тръгва.
Може батерията да е заминала, но тъй като е на няма и година, не ми се вярва. Но все пак нямам мултицет, а и да имах, идея си нямам как се работи с него. Работя по въпроса да си намеря някой който да има същия лаптоп и да пробваме неговата батерия на моя или моята на неговия.
Ако се окаже, че не е от батерията, ще го нося в сервиза на acer да видят какво му е, само трябва да си намеря гаранцията.
—-
Освен това май ме гони предрожденденска депресия. Пак. Аман.

koiЛеко подпийнала се возя на градския транспорт и ми е толкова унесено, че даже не ми се чете.
Отварям телефона, пускам jimm(icq клиента).

iffi: Pytuvam
iffi: Baaaavno
iffi: Razkaji mi prikazka
Канев: за какво приказка?
iffi: Sharena

и приказката започна:

Ми имало едно време една шарена
тя винаги се чудила защо всички толкова се впечатляват че е шарена
първо си мислела че я бъркат с шарана, ама се оказало, че все пак не я мислят за риба
Тя често се чудела какво ли би било да е монохромна или поне сепия
макар че и мисълта за сепията не звучала много добре, защото пак можело да решат че тя е някаква риба
то сепия-риба, шаран-мекотело, не е чак толкова да лесно да се реши
та шарената един ден ударила една десатурация и станала черно бяла
оказало се голяма грешка, щото народа на шаренко се радва
пък и като си черно бял и белите и черните те мразят
та в крайна сметка шарената(вече черно-бяла) решила да се тонира
тонирала се черно-бялата, ама все не се получавало
стане червена, костовистите я намразят
пробвала със зелена, ама така никой не я взимал насериозно
в крайна сметка решила да стане отново шарена
обаче то от монохромно и тонирано трудно се става шарена
тук на вече не-шарената и се дощяло да беше станала сепия
сепиите поне имат пипала и могат да си сменят лесно цвета
даже могат да си правят патърнчета
и могат да се сливат с морското дъно
та в крайна сметка шарената решила, че май по-добре да участва в приказка за шаран, че той по-близо до сепията, която явно е ултимативна като цветова репродукци
и има пипала
и така нептуне честити идва антракта на тази приказка
може някоя друга нощ да продължим с историята на шарен шаран, който хванал шарка докато се ширил из шладководните ширини
ди енд

Ако някой иска да напише продължение, да направи литературен анализ или да ми разкаже нова, feel welcome :-)

P.S. рибките на снимката са koi-чета, които се срещат по разни аквариуми насам-натам. Много са гальовни и с удоволствие някой ден бих си купила огрооомен аквариум с кои-чета(или кои-ове). А след малко четене за кои-четата се оказва, че те са, просто са шарени шарани :-)

dark alleyСкъпи мъже, знаете ли какъв е най-най-най-лошият начин да се опитате да поканите жена на кафе?

Представете си следната ситуация.
Вечер. Тъмно. Последният градски транспорт спира на спирката и жена слиза от него тръгва да се прибира вкъщи. Когато тя върви зад вас, не си мислете че го прави защото ви е харесала и иска да ви заговори.
Тя бърза да се прибере вкъщи. Но не иска да ви изпреварва. Предпочита да върви зад вас за да вижда през цялото време какво правите, а не да се изненада от някое по-рязко движение или шум, ако сте зад нея.
Не забавяйте ход. Не спирайте. Не се обръщайте. Не я заговаряйте.
Най-умното нещо, което можете да направите е да се отдалечите бързо. Даже ако има отсрещен тротоар, минете там.

Ако все пак сте достатъчно глупав да спрете и да се обърнете, и да й се усмихнете, тя забавя крачка не защото умира от желание да ви каже “Здрасти”. Continue reading »

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha