В последно време този смахнат автобус никакъв го няма. Снощи с ели 40 минути чакахме на хотел Диана и през това време минаха 3 автобуса 102 и 4 автобуса 88(!), а 94 – йок!
Тази сутрин станах с прекрасната идея да ида най-после да си оправя осигуровките, затова в 9:10 бях на спирката с идеята, че до 10 часа ще съм си оправила нещата и ще съм вече в офиса… да, ама не! до 10 без 10 си киснах аз на спирката и вече визуализирах ситуацията как се качвам в 280 без билетче и се карам с контрольорите, че ако 94 беше минало поне веднъж за тези 40мин, нямаше да съм нередовен пътник… и в този момент о, спасение! Спира една кола на спирката и отвътре Ники Тодоров и Анислав ми махат да се качвам… и така поне половината от плана ми за сутринта беше изпълнен – стигнах на работа в 10…
94, 94… 94, 94… 94, 94…
Да живеят колегите с коли :)

Ето колко съм зла:

You Are 38% Evil

A bit of evil lurks in your heart, but you hide it well.
In some ways, you are the most dangerous kind of evil.

Липсата на кафе обаче ще ме довърши… цяла история с кафето е следната. Бях си решила за да не се пристрастявам към кафето, да не пия повече от 1 чаша кафе на ден. Ама в последно време пиех по 2-3 чашки на ден и кола, и чай… то с този фрапарник в офиса… как да не си правиш фрапе всеки ден :)
Преди последния изпит обаче, направо се довърших… в деня преди изпита изпих 2 кафета, а вечерта един “RedBull”, естествено не спах много спокойно. Сутринта гаврътнах още едно кафе за бързо събуждане..след изпита просто не можех да се спра, няколко часа подред подскачах като шантава. След това естествено, умората ме пребори, но когато си легнах пак не успях да заспя, затова пък минах 2 мисии на Heroes-a… Сега съм 5-ти ден без кафе, вече не ме боли главата. Първия ден се чувствах доста мизерно, подобно на деня след брутално пиянска нощ. Нямах желание за нищо, исках само да лежа и да вегетирам. Само че в дните след запой, човек по принцип не иска да огледна алкохол, а аз исках да изпия 1 литър кафе. Втория ден обаче бях на работа, поне не се чувствах чак толкова зле. Пак ме боля главата, но по-поносимо, на третия ден пих някакво безкофеиново кафе от кафемашината в офиса (блях! голяма гадост!). Направо не искам да си представям какево им е на хората, които спират цигарите и алкохола…
Ани ми прави някакъв психологически “тест” точно в деня, в който спрях кафето. трябваше да напиша асоциации за “океан”, “плъхове” и “кафе”. В това си състояние за”кафе” мислех да напиша “необходимост”, но в крайна сметка написах “наслада”. В крайна сметка се оказа, че това, което съм написала за кафето означава какво мисля за секса…хммм… май си е така (Ани каза: Защо не написа “Липсва ми” :P)

уф, толкова се радвам, че минаха изпитите. Е, не така, както беше планувано, но все пак минаха. За следващата сесия обещавам, че няма да се хващам да уча 2 дни преди изпита.
И сега ще мога да си превъртя Heroes V, да прочета няколко книжки и да свърша други полезни дейности… Естествено за да ми е разнообразен живота, сега и квартира трябва да си търсим (засега сме аз, Ани, Миро и Симпата, китайския Цецо много сме го били “притискали” и се отказа). Естествено цари пълната дезорганизация, но аз съм оптимист. Силно се надявам да си намерим нещо свястно *примиг*,*примиг*. Засега съм влязла в ролята на координатор и юркам останалите хора да търсят :)
Голяма мъка с тия квартири, чак не ми се приказва/пише… като се разбере нещо по-подробно, тогава…(йей вече пиша почти без грешки без да гледам в клавиатурата)

Ето моя репорт от personal dna тест-а :)
Аз лично никога не съм мислила за себе си като за лидер. Има някакви верни неща в резултатите ми, ама все пак ще се радвам някой да каже какво мисли за моите и да сподели своите резултати :)

Колко е хуабо да има кой да ти повдигне духа…дори една обикновена реплика като “ибаси кошмара” или “трябва да я спрат от движение” и другите подобни, които не е нужно да пиша тука (ти си знаеш какво си ми написала)… колко добре ме карат да се чувствам. Миме, оправи ми настроението за дни наред. Обичам те и много се радвам, че си ми приятелка. Чакам те с нетърпение да се върнеш и да се видим наживо и все пак… да живее icq :)

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha