Lucho: Вчера проведох разговор за ентърпрайза с едно момче дето писало на C/C++ 7 години и сега искат да го учат на ентърпрайз.

Той: Абе ти можеш ли да си представиш, тоя WebLogic сървър като поработи малко и почва да ми заема 1ГБ памет… Не мога да си го обясня, чесно ти казвам…
Аз: Ти май не разбираш от ентърпрайз?
Той: Какво е това ентърпрайз?
Аз: Нищо, нищо…
Той: Не бе, кажи ми сериозно, какво е това ентърпрайз? Всички в Java отдела говорят за ентърпрайз… Кога се казва, че един софтуер е ентърпрайз? Има ли някакъв критерий?

iffi: хахахаха, каза ли му че това е като любовта, няма критерий какво е ентърпрайз, само го усещаш до мозъка на костите си, навсякъде около теб
Lucho: Да, има и други абстрактни определения, например, че един софтуер е ентърпрайз, когато си мечтаеш да ти заема само 1ГБ

P.S. Може да напишете и други определения за ентърпрайза в коментар :-)

Не знам кой е писал тази поема. За първи път поладнах на нея в един блог, който вече не съществува. Понеже поемата е много яка, я поствам тук, за да не ми се налага да ровя в google cache всеки път, когато искам да я покажа на някого. Ако някой знае, кой е автора, ще се радвам да напише :-)


—–БЕГИН ПОЕМ—–

Снощи се напих кат пън.
Почнах да халюцинирам
и присъни ми се сън,
работа че си намирам.

Договора си подписах,
симпатична фирма бяха,
като тях на Джава писах.
И продажбите вървяха.

Хванаме един проект
с разни връзки и познати
и наехме архитект
с титли и сертификати

да ни каже как се прави
ентърпрайз архитектура
и основи да постави
за добра инфраструктура.

Той започна да чертае
диаграми—все дебели;
всеки патърн, който знае,
ни го смели в юемели.

Джавата е тъй развита!
Обработки асинхронни,
Уникод шеснайсе бита,
даже класове шаблонни. Continue reading »

От вчера линия 204 си има нов концесионер и чисто нови автобуси. Бели, с шарени чисти седалки, хубави, модерни. Прекрасни като автобусите в Германия и… толкова неподходящи за България.
Вчера в 18:15 чакам на спирката до офиса и пристига един от тези нови автобуси, ама натъпкан, както може да е натъпкан автобус в час пик, който хората са чакали 40 мин. Първото нещо, което ми прави впечатление е големия залепен надпис на вратата: “ВРАТАТА СЕ ОТВАРЯ СЛЕД НАТИСКАНЕ НА БУТОНА STOP”. Естествено повечето хора не обръщат внимание на такива надписи и на половината спирки, автобуса спира, вратата не се отваря и хората гледат едно стреснато и се оглеждат какво става, докато някой не се сети да натисне копчето.
След като се отвори врата следва по-забавното. Над вратите има фотоклетка. Ако хората са много наблъскани до вратата, тя тръгва да се затваря, стига до половината, изпуфтява и се отваря отново. Това естествено костваше по минимум 5 минути престой на всяка спирка и освен това на някои спирки се налагаше да слязат хора от автобуса, за да може да тръгне. Хората в час пик по принцип са изнервени, а това висене по спирките и незатваряне на вратите направо ги побърка. Започна истински цирк.
Спира автобуса на стадион “Васил Левски” и разни хора искат да слизат на спирката, съответно тези, които сме до врата, слизаме за да им направим място, междувременно хората, които чакат на спирката са се наблъскали пред вратата и се опитват да се качат докато още другите не са слезли. Една леля тръгна да блъска едно момиче за да се качи и момичето:
“Чакайте госпожо, ние сме слезли за да направим място на хората да слязат на спирката, трябва да се качим обратно защо се бутате”
“Ти какво ма! Само ти искаш да се качиш! Тоя автобус да не е на баща ти! НЕ МЕ БУТАЙ!”
“Ама, госпожо, вие ме бутате”
“Ай какво ми се обясняваш, ще ти прасна един!”
И лелята влезе навътре.
Continue reading »

Сестра ми: “Какооо, четенето на Стивън Кинг е симптом на нарушено душевно равновесие”
Аз: “WTF…”

И така според учебника по Психология на личността, това са симптомите за “нарушено душевно равновесие”:it

  • прокрадващото се съмнение за неуспех;
  • дългото пребиваване на състояние на лошо настроение;
  • слабост на мотивите;
  • безинициативност /абулия/
  • вкус към живота- безразличие
  • ползването на психични защити
  • черен хумор;
  • черни романи /Стивън Кинг/
  • оправданията
  • подценяване и надценяване;
  • безпричинният смях;
  • агресивността спрямо другите.

Аз лично си умирам за черен хумор и за Стивън Кинг. Предполагам съм споменавала, че докато бях тийнейджър изчетох всички книги на Ст. Кинг в габровската библиотека, а за коледа получих подарък – колекция от стари издания на книги на Стивън Кинг :-)))

“ползването на психични защити” не знам какво е, а безпричинен смях не помня да ми се е случвал.

Останалите неща от списъка ми се случват от време навреме, някои по-често, други – по-рядко.

Сещам се за Шелдън и една от любимите ми негови фрази: “I’m not crazy, my mother had me tested” :-)

А сега да вдигнат ръка всички, за които не се отнася нито една от изброените точки :-)

В кварталния магазин се е появило ново чудо – двете най-хубави неща в живота – секс и бонбони – в едно:

Както може да се очаква, са скъпи и безвкусни, ама заради вида си заслужават едно купуване. След това си оправях вкуса с другото шоколадово откритие:

които са прекрасни :-)

wtf_catДоста често съм чувала някой да употребява “и това е изключението, което потвърждава правилото”. Леко странно звучи, нали? По принцип го оставям да ми мине покрай ушите като някакъв идиом и въобще не му обръщам внимание. Днес обаче като си отворих google reader-a и се зачетох в последния пост на Eneya(в който има доста полезно info, ако решите да следвате в чужбина), там пише следното:

Висшето в България не струва.
Това е ясно на всеки, който е имал личен контакт с него, по един или друг начин.
Редките изключения по-скоро потвърждават правилото.

На мен ми се струва най-логично, ако едно правило има изключения, това да значи, че нещо не е наред в правилото. Почудих се малко и реших, че може пък и да има някаква скрита мъдрост или логика в този израз, която до сега ми е убягвала.
Та затова реших да питам в моя напоследък любим източник на народна мъдрост – twitter :-)
След кратка дискусия, 3ма човека едновременно ми пратиха обяснения(от wikipedia, естествено).

Краткото обяснение е следното:

Изключение, което потвърждава правило е твърдение за частен случай, от което се подразбира, че в останалите случаи точно обратното нещо е вярно.

Например от изказването “Събота – 19.Дек.2009 е работен ден” е изключението, показва логически, че събота по принцип е почивен ден.
Обаче, да кажеш “Не пия в работни дни. Това, че в сряда се напих като талпа е изключението, което потвърждава правилото.” Е абсолютно безсмислено.

А ето и историята на произхода на този израз:

На латински, както са се пишели английските закони по това време, е гласяла „Exceptio probat regulam in casibus non exceptis“, което означава „Изключението потвърждава правилото в неизключените случаи“.

Най-старият известен случай на използване на тази логика в правото е от Цицерон през 56 пр.н.е. в защита на Корнелий Балбо. Балбо е обвинен че незаконно е придобил римско гражданство, тъй като договорите с някои не-римски народи забраняват да им се дава гражданство и това според обвинителя по подразбиране трябва да се отнася и за случая с Балбо. Цицерон отговаря: „Ако изключението прави такова действие незаконно, тогава където няма изключение действието задължително трябва да е законно.“ („Quod si exceptio facit ne liceat, ubi necesse est licere.“)
(източник)

P.S. Малко по-пълни обяснения има в английската версия в Wikipedia.

P.P.S. Аз не се сещам да съм виждала израза употребен правилно. В общия случай хората го ползват за да се опитат да оправдаят някак си изключенията оборващи тезата им. Ама знам ли, може примерите, които съм срещала, да са просто изключения потвърждаващи… и аз не знам какво :-)

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha