В блога на Пешо, видях линк към един теста


По какъв мъж бихте си паднали?

Ето и не много изненадващия (поне за мен) резултат:

Ще си паднете по geek (хм, какъв е българската дума за geek? За тези които не знаят какво е: представете си типичен програмист: гледат малко отнесено понякога, използват куп странни думи и съкращения, в много от случаите изглеждат малко странно и в общия случай са били отличници в училище… абе… geek-ове ;-) ). Ако търсите любов, прекарвайте повече време учейки в библиотеката. За вас няма нищо по-привлеекателно от интелигентността, срамежливостта (е на това не държа чак толкова) и това човека да е мил; бъдещата ви любов може да има четири очи и нулеви социални умения, но ще компенсира тези недостатъци с ум и сърце.

Ами май резултатите не са далеч от истината, имам си слабост към geek-ове. Даже съм заобиколена от тях, въпреки че не стоя часове наред да уча в библиотеката :-)

В неделя решихме да си направим разходка до Лайпцих*. За провинциите наоколо може да се ползва билет през уикенда, за 1 ден за 5 човека, който струва 26 евро. Така че за 5 евро на човек може да се разхождаш из 3те съседни области(ама им забравих имената *поглежда засрамено*), което на фона на безумните цени на билетите за влак си е направо чудесно. Кофтито на тези евтини билети е, че естествено могат да се ползват само евтините влакове и пътуването ни отне 2-3 часа с 2 прекачвания, вместо стандартния 1 час.
Времето беше супер, но Лайпцих беше малко поумрял (все пак в неделя в Германия почти всичко е затворено). И въпреки, че нямахме предварителен план какво ще разглеждаме, успяхме да си намерим карта със забележителностите и да разгледаме няколко интересни места.
Основното, което ме впечатли са Лайпцихската кула (май си падам по високи кули) и монумента на “Битката на народите” (на немски се казва Völkerschlachtdenkmal – който успее да го прочете правилно, получава лукче от мен ;-) , на англйиски си има по-нормално име – Monument of the Battle of the Nations).

*(чете се с “х” накрая, защото на немски, когато думата завършва на “ig”, то се чете “их”)

Кулата,

(не съм сигурна, че е правилно на български на небостъргачите да им викам кули, но надявам се няма да се сърдите :) )

когато е била построена е била част от университета на Лийпцих. И като цял е по-висока от тази на Intershop, обаче ако се смятат височините като като се включват и антените – тази на Intreshop бие с с няколко метра. Гледката от върха и също е страхотна:

На върха имаше и машинка за правене на медальони от 5 центови монети, ама някой идиот беше пъхнал една песета и машинката се беше повредила :(

за Монумента,
на “Битката на народите” (1813 година срещу Наполеон)
мога да кажа, освен че е красив, величествен, огромен, има страхотна гледка от върха, и това че има МНОГО МНОГО МНОГО стълби. Във вътрешността има огромни статуи и крипта.


От там до върха може да се покатериш до върха. Има междинна тераса на височина 68м (това зеленото със скеле, което в момента се реконструира) и покрив на височина 91м. Познайте как се стига до там?! По едно вито стълбище, което преди терасата е широко може би метър и 20, а от терасата до върха стълбите са широки по-малко от метър. Клаустрофобично! Издраскани стени, тясна вита стълба и сумрак. И се катериш в продължение… ами не знам на колко минути, ама в един момент ти се завива свят от въртене. На 2 места има пейка, да седнеш да си починеш.
Ето тук една уморена Ива, облегната на скелето на междинната тераса:


А това е изгледа от самата тераса:

Други общи впечатления от Лайпцих

Тоалетните и дискриминацията:

Това е цената на тоалетните на гарата в Лайпцих. Освен че цената за едно изпишкване е 1.10 евро(2.20лв), забележете, че ако пишкаш в писуар, цената е “само” 0.60 евро. Не съм питала дали щяха да ме пуснат да пишкам в писуар, ама така или иначе такива имаше само в мъжката тоалетна (което е напълно нормално), а там нямаше как да се промъкнеш незабелязано. Каквото и да си говорим това разделение е доста дискриминиращо :(


Фонтаните

В центъра има красиви фонтани и готини пейки, на които може да се припичаш на слънце (въпреки че германците ме гледаха малко странно)


Всички снимки от Лайпцих съм качила ето тук

Вчера имаше годишен тийм билдинг на Интершоп. Някъде около 3 следобед ни поведоха към един спортен комплекс на около 15мин пеша от кулата (в Йена май всичко е на 15мин, с трамвай или пеша от Интершоп кулата :) )
Спортния комплекс разполагаше с игрища за плажен и нормален волейбол, футбол, тенис на маса и тн. А спортовете между, които можеше да избираме (освен пиене на бира и ядене на хлебчета с вурстчета), бяха волейбол, футбол, тенис на маса(единия от китайците, които се обучават с нас, се класира 2ри) и някаква игра, която не бях чувала преди, но тук е доспа популярна – Боул (или Буул, или Боол, не знам как се пише). Играта се състои в следното. 2 отбора имат по 4 метални топки. По-слабия отбор хвърля в началото една шарена топка и след това всеки се опитва да хвърли неговата топка, така че да е най-близо до шарената топка. Като имаш право да удряш чуждите топки и шарената топка….абе общо взето мързелива игра без много движение, подходяща за пиещите бира.
Аз се включих във волейбола, който се играеше на игрището за плажен волейбол(защото другото имаше локвички от дъжда от предния ден), та успях да се опесача качествено. На волейболното игрище бях втрещена, когато един типичен германец – рус, синеок, бял, леко оплешивяващ – ме заговори на перфектен български. Оказа се, че е учил в България 3 години (май от 1988 до 1991) в МЕИ-то в София.
След спортните занимания, стана адски студено и всички се заметнаха с якета и пиейки бира/вино се събраха да си говорят.Оказа се, че имаше около 10 човека дошли от Франкфурт за събитието. След края на всички спортни събития имаше награди за победителите в тях – грамоти и чанти за лаптоп с логото на “Intershop”.

Вече си имам чанта за лаптоп (много е готина между другото)…. остава само лаптоп да си купя… :-)

Сега следва още малко спам с Йенски снимки :)

Вече малко повече от 2 дни съм в Йена и най-после имам свободно време, общи впечатления и last but not least – кирилица :)


Тъй като не съм имала все още време да се разхождам из самата Йена засега мога да споделя как върви обучението и каква е гледката от JenTower :)


Настанени сме в малки апартаметчета на 15минути път от JenTower с трамвая (български трямвай би взел същото разстояние за минимум 45минути). Йена е не
голям за тукашните стандарти град. Има около 100 000 жители и 10 -20 ооо студенти. Най високата сграда в околността е JenTower(още наречена Intershop Tower). В момента се намирам на 20тия етаж (от 29 възможни) и гледката есенната гледка след дъжд през прозореца е просто приказна :-)

Тъй като ни обучават на блокове от по час и половина с 15минутни почивки между тях, нямам много време да чета какво става по света(google reader-a ми се пука по шевовете). Добрата новина е, че се очаква скоро да имам компютър и интернет в апартамента.

Харесва ми, че тук всичко е спокойно. Работния ден продължава 8 часа, в които се включва и обедната почивка, така че започвайки в 9, свършваш работа в 5 вечерта. Снощи опитах някаква странна почти безалкохолна бира (2.5%) с лимонов вкус. Гадна е! Немската клавиатурна подредба също е гадна. Аз знаех, че са разменени местата на “Y” и “Z” ама не е само това. Наистина е безумно наредено всичко. Добре че знам почти наизуст къде са всички символи, та с една смяна на клавиатурната подредба се оправих и не ми се налага да търся кое къде е. Така и не разбрах как се натиска символа “@”

Немската клавиатура

Също така започвам да обмислям, наистина ли бих скочила с бънджи. Всъщност може би от 70 метра – бих… JenTower e висока 159! От толкова със сигурност не бих. Много е запленяващо да гледаш надолу, но знаейки че има нещо, което те предпазва да не се катурнеш. Не знам дали от снимките, можете да добиете представа за височината, но ето това се вижда, като погледнеш надолу от покрива на кулата:

А това са платформите за гледане от върха на JenTower:

Има и градинки на покривите на блоковете:

Това е засега от мен. Очаквайте още впечатления от красивата Йена, след като имам възможност да я разгледам :)

Е, отне им около месец, да го поправят, но може да се каже, че вече Blogger не “намвиа”, а “намира” :-)
Интересно ми е дали са оправили бъговете, които Пешо беше открил в анкетите :-)

Вчера, освен деня на програмиста ми беше последния ден в офиса :(
Направо не мога да повярвам колко бързо минаха 2месеца от деня, в който пуснах предизвеститето си. Радвам се, че успях да си кажа “чао” лично почти с всички колеги, които исках, успях да ги събера на кръчма и успях да убедя Стако да ми направи фокуси за изпращане.

Фокусите наистина бяха страхотни. За съжаление, Стако не ми разреши да правя снимки, но това наистина бяха един от най-забавните и впечатляващи фокуси с монета и карти, които съм гледала. Стако, ти вече си моят любим фокусник :)

Ще ми липсват разходките след обяда, времето за следобедно фрапе и правенето на фрапе на конвеир, репликите от рода на “Дай да ти стиска гьостерицата”(така и не разбрах, какво точно значи “гьостерица”), “Абе, Иве, пак ли четеш, много учена ще станеш”(когато съм се зачела в някой вестник), “Кога ще разкажеш пак някоя история за масов убиец с чук и клонки“, “За какво си говорите днес? Вие винаги си говорите за интересни неща”, както и разговорите за индйците и хората, които гонят маймуните от техните офиси, за Уго Чавес и цените на петрола, за маите, за социалната политика на САЩ, за университетите и преподавателите, за вселената, за бънджи скоковете, за почивки на море и планина, за това кой е най добрия начин да умреш (на тоя разговор съм присъствала 2 пъти… голям дебат падна), за работата, за 300(и останалите 150), за Кевин Спейси, за Калигула и Сезония, за биковете в Турция и всякакви други неща, които ни вълнуват.
Но най-много ще ми липсват хората, с които прекарвах по повече от 8 часа на ден:

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha