Тъй като в офиса бебешката тема е много актуална (вече даже книга мога да напиша по въпроса). И докато един колега търсил детски песнички за бебето си попаднал на ето тази:

Там във полето близо до морето
малката Мравка се срещна със Щурчето.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

Каза Щурчето: – Къде отиваш, мила?
- Ще се омъжа, аз вече съм решила.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

Каза Щурецът нежно и тихо:
- Щом ще си булка, то аз ще съм женихът.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

В черквата бързо те се втурват през житата,
но там Щурецът падна и счупи си главата.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

Малката Мравка с ръка на сърцето
очаква да чуе как ли е Щурчето.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

Там от морето часът бие осем,
животът на Щуреца увиснал е на косъм.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

Вече бие девет, а пък там от полето
казват, че спряло сърцето на Щурчето.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

Удари и десет, а пък там от градчето
казват, че вече погребали Щурчето.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

А в единайсет разбра се накрая
душата на Щурчето пристигнала във Рая.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

Мравката каза: “Вече всичко премина”
и в зимника слезе да пийне чаша вино.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

Да пийне чаша вино-ооо!

Не знам за вас, но поне според мен, това е доста далече от дефиницията за детска песничка. Единственото, което напомня на такава е музиката. Все пак дори и песен на Cannibal Corpse с подходящ музикален съпровод може да мине за детска песничка…


Имам си вече 4x4x4 кубче на Рубик :-)
Още ме е страх да го разваля, но предчувствам, че ме чакат endless hours of fun, докато се боря с него. В седми клас помня, че успявах да наредя обикновеното кубче за около 60 секунди, но с това не ми се мисли как ще е. Стискайте ми палци :-)

Тази година пролетната ми разходка до Германия протича доста интензивно* и вчерашната програма включваше концерта на Kultur Shock в Хамбург. (За това какво шоу направиха в София, може да прочетете при Мило и при Крокодила).

Беше обявено, че вратите за концерта се отварят в 20:30, а самия концерт започва в 21:30. Ние пристигнахме на гарата около 21:20 и ни отне известно време докато се ориентираме къде е улицата, от коя страна трябва да е клубът, който търсим. В крайна сметка съвсем случайно го видяхме, отвън приличаше на изоставено хале описано с графити. Вътре изглеждаше като съвсем нормален бар, а до стълбището, което водеше към подземните части на заведението (където очевидно, щеше да е концерта), имаше лелка, която късаше билетите и биеше на китките забавни печатчета с пчеличка. Слязохме по стълбите и се озовахме пред вратата на празна зала с размери около 7 на 10 метра, отляво беше сцената с инструментите, а срещу входа – десетина човека разпльокани на кожени фотьойли и дивани. След едно голямо “Хм!”, седнахме на един фотьойл, взехме си по една бира от бара горе и зачакахме. По-голямата част от хората по диванчетата бяха тийнейджъри, на които трудно можеш да им дадеш 18. Стените бяха одраскани с графити и олепени с лепенки. На тавана имаше някакви кюнци. Музикалния фон мина през рага, руски песни и разни приспивни песни. От време навреме разни хора идваха на входа на залата, поглеждаха и изчезваха(предполагам, се качваха горе в бара). Около 22:30 вече имаше около 20 човека в залата, а мен започваше да ме гложди усещането, че освен, че очевидно пого няма да има, най-вероятно и концерт няма да има. Изведнъж започнаха да се появяват все повече хора. Около 23:00 вече се бяха събрали около 100 човека и Kultur Shock и излязоха на сцената. 80% от публиката май не знаеше за какво е дошла. Дори и злите дългокоси метъли (май бяха 3-4 общо), от които очаквах да направят пого, си стояха назад и се поклащаха. А огромна част от публиката дори не се поклащаше, стояха и гледаха, като на… и аз не знам като на какво. Обаче пред точно сцената, на площ по-малка отколкото е дансинга в “Маската”, беше истинския купон. Страхотно е да имаш пространство да куфееш, а Kultur Shock да свирят буквално на една ръка разстояние. Дори се включих в минипогото, което групичка българи спретнаха на 1-2 от песните (не, Крокодиле, на “Мастика”-та нямаше пого). Имаше хора, които сядаха да си починат на сцената в краката на Джино и компания. Някои пръскаха по сцената с бира. Един младеж отнесе кърпата на Джино вързана за крака си. А един от българите (Косьо, в последствие се запознахме с него), който явно беше най-върлия фен от цялата публика се качи на сцената да размени няколко думи с Валери (китарста на групата), преди първия бис.

След като свърши концерта, се запознахме с българската групичка – 5-6 човека и седнахме горе в бара за по бира. Kultur Shock също се качиха малко по-късно и седнаха на една маса близо до нас. Джино си тръгна почти веднага, а на Косьо му дойде идеята да купим една бира за Валери и да го почерпим и въпреки първоначалните ми протести, не можах да му откажа на молбата, взех парите, които ми даде, отидох да купя една бира и я занесох на Валери с думите, че българската групичка го черпи. Той се поинтересува къде сме седнали и след малко се присъедини към нас. Разказа ни разни интересни неща за Kultur Shock и за концертите. Говорихме си за България, Балканите и концерта в София, който по него мнение е най-добрия от това турне.

В 2 часа всички решихме, че е време да се разотиваме и ние се насочихме спирката, за да видим как точно ще се придвижим до централната гара на Хамбург, от където влака ни за Бремен тръгваше в 4:41. Намерихме спирката на нощните автобуси и се качихме на този, който идваше най-скоро и спираше най-близо до централната гарата. Шофьора се оказа хърватин, който незнайно защо беше решил, че отиваме на Reeperbahn (улицата с Sex Shop-овете и стриптийз баровете в Хамбург) и освен че ни пусна хърватска естрадна музика, не ни взе пари за билет.

След много студ и мъка (защо няма затворени и топли пространства на Хамбургската и Бременската гара?), висене в McDonald’s и Burger King за да се стоплим, дочакахме влаковете и към 7 и нещо се прибрахме. Спах 10 часа с малки прекъсвания.

*За 3-те дни, които прекарахме в Париж ще пиша следващите дни

Видях клипчето с драматичния дългопет в блога на Bloodymirova и не можах да спра да се смея. След това го гледах още N на брой пъти и всеки път ме забавлява. Enjoy!

P.S. И аз понякога мога да изглеждам доста опулена, дори във Франкфуртския музей се състезавах с един препариран дългопет, но определено “драматичния” бие всички рекорди :-)

P.P.S. Не са ли сладури :-)

Не съм особен фен на поезията. Общо взето харесвам Атанас Далчев и сонетите на Шекспир (и приказките на Пушкин, но те не са съвсем поезия :-) ).
Тази вечер си купих сонетите на Шекспир. Луксозно издание, джобен формат със златисти страници и текстовете в оригинал и в превод от Валери Петров на всеки две съседни страници.

Не съм чела всички сонети на Шекспир, но от тези които познавам, любим ми е X-ти. Затова и реших да разгледам оригиналния текст. За пръв път се сблъсквам с шекспировия английски и редове от рода на:

Grant, if thou wilt, thou art beloved of many

извикват в главата ми едно голямо WTF?!
Канев сподели знанията си по архаичен английски с мен и ми обясни, че

thou wilt = you will (ед. ч.)
thou art = you are (ед. ч.)
thee = you (отново, само че в различен падеж)

И така, мисля да наблегна на прекрасния превод на български и междувременно да се забавлявам със архаичния английски. (Ето тук може да видите X-ти сонет в оригинал и обяснен на нормален, съвременен английски)

Днешния ICQ fun (пратен ми от Пешо) беше брутален:

Кое е по-лошото?

Да получиш в ICQ съобщение от гаджето:
“Мисля, че трябва да се разделим”
или когато малко по-късно получиш и:
“Опа, това не беше за теб”

Но отговорите, които получих, когато го препращах на приятели и познати, ме изненадаха със загрижеността и философката си насоченост :-)

  • Май второто :-P :-P :-P
  • хахаххахахахахахаххаха :)
    iva:
    брутално, нали

    много :) нали не точно на теб се е случило? :)

  • това надявам се не ти се е случвало на теб
  • :D:D:D
    iffi да не ти се е случвало ;)
  • че аз нищо лошо не виждам, освен че може да е изневерявал, но осъзнавайки грешката си се поправя
    … това нали не ти се случва на теб ?
  • ако се замисля…не знам кое е по лошо
    сигурно първото че при второто поне не се чувстваш зарязан и не те е яд, чувстваш се малко прецакан за това че са те лъгали, но пък има по прецакан-истински зарязания. при втория вариант даже не те зарязват…напротив-избират теб пред др, което те възвишава…
  • ба, може ли да ти кажа по-късно. Не очаквах такъв въпрос :-)
  • za sajalenie ne moga da razbera kakvo si mi napisala
    no da znae6 4e sam saglasen
    iva: haha, sega shte ti go napisha na latinica i shte vidim :P
    (въпроса зададен на латиница)
    mislq 4e parvoto e po-gadno
    za6toto sled vtorota tq/toi vse pak iska da e s teb i tova 4e razkarva drugiq/ta go pokazva
  • хаха, като трите думи, които най-малко искаш да чуеш докато се чукаш:
    “honey i’m home”
© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha