снимка-wikipedia

Купихме си билети за концерта на Елтън Джон буквално 25 часа преди събитието. Голямо чудене беше ходи ли ни се, как ще се прибираме и т.н. Стадиона освен, че е на майната си, оказва се, че скоро има шанс да се разпадне. Имаше огромни табели, че е ограничен достъпа до някои места, защото козирката може да падне и наистина част от местата бяха покрити с черен плат, но това не спря хората по време на концерта да заемат и част от тези места. За сметка на това на тревата имаше предоволно място и човек можеше при добро желание да седне и дори да легне на тревата, докато сър Елтън му пее „на ушенце“ :-)
Самия концерт беше чудесен, като изключим безобразния на моменти звук (дори аз го забелязах, а не е като да имам много музикален слух). Искрено желая тон-режисьора да си намери някакво друго занимание (например да коси ливади) и никога повече в живота си да не докосва аудио техника.

Извода за мен от целия концерт е, че сър Елтън трябва да бъде слушан в зала (в събота имам рожден ден, ако някой иска да ми подари билет за негов концерт в Royal Albert Hall , много ще му се зарадвам :-) )

P.S. Чудя се, ако повечето хора се бяха заслушвали в текста на Sacrifice, дали щяха да се гледат влюбено по време на тази песен :-)

Говорехме си за Bee Gees и колко потресаваща е тяхната версия оригинала на “Words” (до днес дори не знаех, че съществува) и изведнъж ми хрумна, че ми се слуша най-хубавата им песен. Винаги като я чуя знам, че това е песента на Bee Gees, която най-много ми харесва и ми е много приятно да я слушам, но… пълна мъгла, нито ми хрумва как се казваше, нито какво се пееше в нея. Само се сещам, че клипа беше един такъв бял, ама това не помага особено в издирването на песен. Тези моменти са както, когато някоя дума или име е “на върха на езика ти” и пак не можеш да се сетиш как се казва. Ужасно е!
Знам, че ще се сетя, че е тя ако видя името и се започва едно изброяване на имената на песните от диска на Bee Gees, който се мотае тук:
“Massachussets” – Не
“To Love Somebody” – хм, дори не знаех, че имат вариант на тази песен че е техен оригинала. Според google тази песен има поне 5 различни варианта от различни изпълнители. Мамка му и нея ще трябва да я намеря тези дни, защото иначе ще има да си я пея по цял ден. Но да се върнем на Bee Gees
“World”? – не се сещам коя е, най-вероятно не е тя, я дай да я чуем все пак…мне
“Tragedy” – абе ABBA нямаха ли и те някаква такава песен… мда и тази не е
“Stayin’ Alive” – не
“How Deep Is Your Love” – и тази много я харесвам, но и тя не е.
“Универсалният източник на знание” a.k.a. Wikipedia има огромна статия за Bee Gees и никакъв шанс да намеря това, което търся. Youtube също изкарва някакви песни, които не са тази, която искам. Накрая google ми предложи някаква компилация от два Greatest Hits, които се продават в amazon, и там списъците бяха само до 10та песен и нямаше моята. Тъкмо мислех да се връщам пак към google, когато забелязах линка, към пълния списък на всички песни, които са в двете части на Greatest Hits и там на 16та позиция от disk 2 забелязах познатото заглавие и ми просветна, че е точно това, което търся:
Bee Gees – Alone :-)
Enjoy the great song and the video:

и аз бях там, и аз потропвах с краче :-)

(няма смисъл, да разказвам. Човек трябва да го види, а не да чете за него)

P.S. Любопитно беше как след края на спектакъла залата освирка букета от премиера Станишев и аплодира бурно букета от кмета ББ. Май е вече е повече от очевидно, какво ще се случи на следващите избори… huh

Звъни първата аларма за сутринта… мисля си: “мръъъъннн, спи ми сееее”, спирам я и до ушите ми долита съвсем тиха музика. Коя ли беше тази песен, звучат ми като Depeche Mode, но самата песен не съм я слушала от години… мммм… сещам се, че снощи помолих Ели да ми пусне музика, като излезе за работа….унасям се пак….

…звъни поредната аларма, около час по-късно, отново я спирам, този път вече трябва да стана. До ушите ми долита отново същата песен… Дейв Геън пее съвсем тихо…

Lets make it clear That this is free love
No hidden catch No strings attached
Just free love No hidden catch
No strings attached Just free love

Hey girl
You’ve got to take this moment
Then let it slip away
Let go of complicated feelings
Then theres no price to pay

Видео:

Отдавна не се бях събуждала на музикален фон, сетих се за времето, когато в студентски град пускахме нощно време един playlist с Enigma, беше прекрасно музиката да е последното, което чуваш вечер (потъвайки в прегръдките на съня) и първото – сутрин. Определено такова събуждане дава настроение за целия ден :-)

Тъй като в офиса бебешката тема е много актуална (вече даже книга мога да напиша по въпроса). И докато един колега търсил детски песнички за бебето си попаднал на ето тази:

Там във полето близо до морето
малката Мравка се срещна със Щурчето.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

Каза Щурчето: – Къде отиваш, мила?
- Ще се омъжа, аз вече съм решила.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

Каза Щурецът нежно и тихо:
- Щом ще си булка, то аз ще съм женихът.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

В черквата бързо те се втурват през житата,
но там Щурецът падна и счупи си главата.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

Малката Мравка с ръка на сърцето
очаква да чуе как ли е Щурчето.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

Там от морето часът бие осем,
животът на Щуреца увиснал е на косъм.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

Вече бие девет, а пък там от полето
казват, че спряло сърцето на Щурчето.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

Удари и десет, а пък там от градчето
казват, че вече погребали Щурчето.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

А в единайсет разбра се накрая
душата на Щурчето пристигнала във Рая.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

Мравката каза: “Вече всичко премина”
и в зимника слезе да пийне чаша вино.
(Лариджимбалалилареро Лариджимбалалилала)

Да пийне чаша вино-ооо!

Не знам за вас, но поне според мен, това е доста далече от дефиницията за детска песничка. Единственото, което напомня на такава е музиката. Все пак дори и песен на Cannibal Corpse с подходящ музикален съпровод може да мине за детска песничка…

Тази година пролетната ми разходка до Германия протича доста интензивно* и вчерашната програма включваше концерта на Kultur Shock в Хамбург. (За това какво шоу направиха в София, може да прочетете при Мило и при Крокодила).

Беше обявено, че вратите за концерта се отварят в 20:30, а самия концерт започва в 21:30. Ние пристигнахме на гарата около 21:20 и ни отне известно време докато се ориентираме къде е улицата, от коя страна трябва да е клубът, който търсим. В крайна сметка съвсем случайно го видяхме, отвън приличаше на изоставено хале описано с графити. Вътре изглеждаше като съвсем нормален бар, а до стълбището, което водеше към подземните части на заведението (където очевидно, щеше да е концерта), имаше лелка, която късаше билетите и биеше на китките забавни печатчета с пчеличка. Слязохме по стълбите и се озовахме пред вратата на празна зала с размери около 7 на 10 метра, отляво беше сцената с инструментите, а срещу входа – десетина човека разпльокани на кожени фотьойли и дивани. След едно голямо “Хм!”, седнахме на един фотьойл, взехме си по една бира от бара горе и зачакахме. По-голямата част от хората по диванчетата бяха тийнейджъри, на които трудно можеш да им дадеш 18. Стените бяха одраскани с графити и олепени с лепенки. На тавана имаше някакви кюнци. Музикалния фон мина през рага, руски песни и разни приспивни песни. От време навреме разни хора идваха на входа на залата, поглеждаха и изчезваха(предполагам, се качваха горе в бара). Около 22:30 вече имаше около 20 човека в залата, а мен започваше да ме гложди усещането, че освен, че очевидно пого няма да има, най-вероятно и концерт няма да има. Изведнъж започнаха да се появяват все повече хора. Около 23:00 вече се бяха събрали около 100 човека и Kultur Shock и излязоха на сцената. 80% от публиката май не знаеше за какво е дошла. Дори и злите дългокоси метъли (май бяха 3-4 общо), от които очаквах да направят пого, си стояха назад и се поклащаха. А огромна част от публиката дори не се поклащаше, стояха и гледаха, като на… и аз не знам като на какво. Обаче пред точно сцената, на площ по-малка отколкото е дансинга в “Маската”, беше истинския купон. Страхотно е да имаш пространство да куфееш, а Kultur Shock да свирят буквално на една ръка разстояние. Дори се включих в минипогото, което групичка българи спретнаха на 1-2 от песните (не, Крокодиле, на “Мастика”-та нямаше пого). Имаше хора, които сядаха да си починат на сцената в краката на Джино и компания. Някои пръскаха по сцената с бира. Един младеж отнесе кърпата на Джино вързана за крака си. А един от българите (Косьо, в последствие се запознахме с него), който явно беше най-върлия фен от цялата публика се качи на сцената да размени няколко думи с Валери (китарста на групата), преди първия бис.

След като свърши концерта, се запознахме с българската групичка – 5-6 човека и седнахме горе в бара за по бира. Kultur Shock също се качиха малко по-късно и седнаха на една маса близо до нас. Джино си тръгна почти веднага, а на Косьо му дойде идеята да купим една бира за Валери и да го почерпим и въпреки първоначалните ми протести, не можах да му откажа на молбата, взех парите, които ми даде, отидох да купя една бира и я занесох на Валери с думите, че българската групичка го черпи. Той се поинтересува къде сме седнали и след малко се присъедини към нас. Разказа ни разни интересни неща за Kultur Shock и за концертите. Говорихме си за България, Балканите и концерта в София, който по него мнение е най-добрия от това турне.

В 2 часа всички решихме, че е време да се разотиваме и ние се насочихме спирката, за да видим как точно ще се придвижим до централната гара на Хамбург, от където влака ни за Бремен тръгваше в 4:41. Намерихме спирката на нощните автобуси и се качихме на този, който идваше най-скоро и спираше най-близо до централната гарата. Шофьора се оказа хърватин, който незнайно защо беше решил, че отиваме на Reeperbahn (улицата с Sex Shop-овете и стриптийз баровете в Хамбург) и освен че ни пусна хърватска естрадна музика, не ни взе пари за билет.

След много студ и мъка (защо няма затворени и топли пространства на Хамбургската и Бременската гара?), висене в McDonald’s и Burger King за да се стоплим, дочакахме влаковете и към 7 и нещо се прибрахме. Спах 10 часа с малки прекъсвания.

*За 3-те дни, които прекарахме в Париж ще пиша следващите дни

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha