Сестра ми има от новите лични карти. Снимката е черно-бяла и ушите ѝ НЕ се виждат, защото са закрити от косата.

Чудя се защо искат да накарат мюсюлманките да си открият косата и ушите, след като на една черно-бяла снимка цветът на косата (особено пък ако е същия с цвета на забрадката) няма да е различим, а ако косата ти е закрила ушите не те карат да я прибереш.

P.S. понеже в twitter попитаха, сестра ми си има уши – 2 броя :)

Сестра ми: “Какооо, четенето на Стивън Кинг е симптом на нарушено душевно равновесие”
Аз: “WTF…”

И така според учебника по Психология на личността, това са симптомите за “нарушено душевно равновесие”:it

  • прокрадващото се съмнение за неуспех;
  • дългото пребиваване на състояние на лошо настроение;
  • слабост на мотивите;
  • безинициативност /абулия/
  • вкус към живота- безразличие
  • ползването на психични защити
  • черен хумор;
  • черни романи /Стивън Кинг/
  • оправданията
  • подценяване и надценяване;
  • безпричинният смях;
  • агресивността спрямо другите.

Аз лично си умирам за черен хумор и за Стивън Кинг. Предполагам съм споменавала, че докато бях тийнейджър изчетох всички книги на Ст. Кинг в габровската библиотека, а за коледа получих подарък – колекция от стари издания на книги на Стивън Кинг :-)))

“ползването на психични защити” не знам какво е, а безпричинен смях не помня да ми се е случвал.

Останалите неща от списъка ми се случват от време навреме, някои по-често, други – по-рядко.

Сещам се за Шелдън и една от любимите ми негови фрази: “I’m not crazy, my mother had me tested” :-)

А сега да вдигнат ръка всички, за които не се отнася нито една от изброените точки :-)

connection-graphFacebook в повечето случаи е голяма досада. Отварям го за да видя дали някой ми е писа/коментирал нещо, отговарям, ignore-вам всички покани за quiz-ове и игри и излизам. Обаче има едно нещо, което ме забавлява в последно време. Когато отвориш нечий профил и виждаш отделени общоте приятели, които имате с човека чиито е профила. Почти винаги откривам, че някакви хора, които никога не бих предположила, че се познават, се познават. Пези открития понякога са толкова изненадващи, че от време навреме се започва да ме човърка любопитството и да се чудя дали да пиша на единия от двамата и да го питам от къде познава другия.

Както се казва, светът е малък…

В последните 2-3 седмици ми се върти идеята – колко ли време и усилия ще ми отнеме да науча руски на ниво да мога да чета книги (не да го говоря). Като се има предвид, че аз нищо, ама нищо не отбирам от езика. Знам, че е славянски език и би трябвало да схващам поне малко, но честно казано повече разбирам ако някой ми говори на немски отколкото на руски.
Та се чудя от къде да го почна. Може би трябва да потърся по сергиите със стари книги някакви учебници по руски за малки деца.

Вчера със съквартирантките изпростяхме на тема секс и от неколкочасовите дискусии се породиха няколко въпроса

#1 – Пушенето след секс

-Ти след секс пушиш ли?
-Не знам!Не съм се поглеждала.

Ани веднъж ме светна, че било голям кеф да запалиш цигара след секс. През моята непушаческа главичка, никога не беше минавало подобно нещо. И в този момент реших, че ако имам нещастието да ми се случи някой да иска да запали цигара след секс вместо да ме гушка, ще бъде изритан безмилостно от леглото.
Та въпрос към пушачите:
Пушите ли след секс?
Какво ви кара да предпочетете да запалите цигара(и да осмърдите стаята) вместо да гушнете девойката(младежа)?

#2 – Дамските презервативи

Ани разправяше, че в първи курс им обяснявали, че феминистките предпочитали дамски презервативи(такова нещо не съм виждала на живо) защото така не зависели от благоволението на мъжа, дали ще иска да си сложи презерватив или не. Според мен, ако един мъж не иска да си сложи презерватив(и не си е купил), няма секс. Просто и ясно. :-) А според вас кой трябва да купува презервативите? А ползвали ли сте женски и защо?

#3 – The Sock Gap

В сериала Coupling (за който не то е гледал, горещо се препоръчва) има една сцена в която се обяснява за момента, в който трябва мъжа да си събуе чорапите – след обувките и преди панталоните, за да не се окаже гол мъж в чорапи.

Много се хилих на това обяснение, но все пак ми беше чудно какво им е на голите мъже с чорапи? Вчера като отворихме темата, се оказа, че повечето жени наистина имат нещо против(и дори смятат за отвратителна гледката) гол мъж с чорапи.
В долната анкета или в коментар може да ми кажете какво мислите по въпроса с голите мъже/жени по чорапи :-)

[poll id="2"]

disclaimer:Не съм наясно с “академизма в сферата на феминизма”, но да си кажа честно не ме и интересува особено, пиша този пост на база, на това, което съм срещала по блоговете.

В началото, когато се появиха разните феминистки блогове ми беше интересно да ги чета имаше общо взето смислени теми и коментари. След това обаче сякаш стана модерно всеки да си кряка нещо в тях, да търси под вола теле, и в коментарите да се цикли едно и също и никой да не приема чуждата гледна точка. На няколко пъти ми е идвало да се набутам между шамарите в някоя безумна дискусия или да напиша пост подобен на този на Pippilota, но в крайна сметка реших, че няма смисъл, просто започнах да им обръщам все по-малко внимание.

Разбира се смислените неща, които се дискутират са супер. Но те не са само и единствено феминистка гледна точка. Например на всеки човек с IQ по-високо от това на листна въшка му е ясно, че историята с “in vivo” е пример за абсолютен дебилизъм и този, който го е казал заслужава да му бъдат откъснати топките и да бъдат сложени за украса на градската елха. (оффтопик: Добре, че няма изгледи да стана диктатор, че наскоро се чудех, дали масовото избиване на идиоти би се смятало за геноцид). Правото на съвместно съжителство/брак на хомосексуалните двойки, също е достойна кауза, която си струва да се защитава, но пак не ми е особено ясно какво общо има с феминизма.

Жените и мъжете са равни пред закона, имат достъп до образование (макар че защо има квоти за мъже и жени в университетите, не ми е особено ясно…някак си равнопоставеността се губи). Жените имат право на избор за кой да се омъжат, могат да направят аборт, ако желаят или да се разведат. Все страхотни неща, които уви не важат за всички жени по света.

Обаче… въпроси от типа “защо няма мъже мажорети”(дискусия, която в някои блогове доби такива абсурдни размери, че думи нямам) – това е все едно мъжете да питат защо няма жени хамали, зидаромазачи или боклукчии(да сте видели отзад на някой от камионите на ДИТЦ да се вози жена и да събира боклука?); обяснения, колко зле влияят барбитата на малките момиченца(вместо да си възпиташ детето както трябва, обвиняваш куклите? LadyVera много хубаво го е написала); някакви думи, които били обидни, за мен варират от смешни до абсурдни. А това което най-много ме хвърля в шах са заяжданията със сексистките шеги.
След като програмистите се хилят на вицове за програмисти(това, че само те си ги разбират е друг въпрос ;-) ), адвокатите се смеят на вицове за адвокати, габровците – на вицове за габровци, защо жените да не се смеят на вицове за жени? Самоиронията е много важно качество за всеки интелигентен човек и според мен е признак на абсолютна комплексарщина да се засягаш от такива вицове.
Аз самата често се шегувам с това, че съм жена-програмист или че съм жена(след един пилинг беше започнала да ми се бели малко кожата – “знаеш ли че се белиш по лицето”; “знам, сменям си кожата” – трябваше май само малко да изсъскам за по-голяма достоверност :) ). Същевременно, изказвания от типа на “Абе ти си бъгнат модел, жена, не мрънкаш и не владееш змийски техники” съм ги приемала за огромни комплименти.
На работа не съм забелязала да има някакво дискриминационно отношение към мен(може да е защото работя в IT-то знам, ли?). Естествено гореспоменатите шеги са част от ежедневната доза простотия, която прави деня по-лек.

Честно казано, доста по-лесно ми е да общувам с мъже отколкото с жени. Жените в по-голям процент от случаите са фалшиви, клюкарстват, сплетничат и съскат (не че и сред мъжете няма такива, но са значително по-малко).

Жените са различни от мъжете в много отношения и аз нямам никакво желание да бъда приравнявана с мъж.(Споделям мнението на Антония)

Това, че някои жени се, чувстват прецакани от “бремето”, че трябва да са бременни и раждат, въобще не мисля да го коментирам. И аз не изгарям от радост при мисълта, че ще повръщам, ще заспивам навсякъде, ще ме боли кръста, ще ми се подуят ходилата, ще ми се пишка през 5 минути, няма да мога да пия алкохол и тн. Но в крайна сметка си има и хубави страни на бременността. А и тя е най-лесната част от цялото приключение наречено “майчинство”, така че ако една бременност плаши някого, по-добре въобще да няма деца.

А в това, че мъжете приемали жените за сексуални обекти няма нищо странно. Първо защото това е съвсем естествено(справка теория на стълбичката, много интересно и полезно четиво). Второ защото изключително голям процент от жените точно това търсят, те искат да са любовници на някой и той да харчи пари за тях. Имам много близки наблюдения по въпроса, така че не започвайте да ми обяснявате, че такива жени са рядкост.
И освен това на мен ми харесва да ме приемат за сексуално атрактивна.
Харесва ми да съм жена.
Харесва ми да ми правят комплименти и да ме желаят.
Харесва ми и да правя секс за удоволствие, та нали секса е удоволствие. Жените имаме множествен оргазъм, все пак (Някой познава ли нормална жена, на която да не й харесва?)
Харесва ми да се грижа за себе си, да се глезя, харесва ми да се гримирам, харесва ми от време навреме да бъда истински мъфин.
Харесва ми някой да ми отваря вратата (колегите в мусала толкова ме бяха разглезили с това :) ), да ми сипва в чашката, да ме изпраща вечер(за да няма такива сценки), да носи тежките покупки или тежката раница в планината, да ми оправя крушката, да ми държи палтото докато се обличам, да ми плаща сметката (ако има желание и възможност :) ), да ме глези, да ми прави масажи, да ми подарява бонбони, да ме целува по челото, да ме гушка така, че да имам чувството, че абсолютно нищо лошо не може да ми се случи…
…иии пак да спомена – множествени оргазми :-P

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha