Имам си вече picasa web albim. Има още малко да се пипнат някои неща, но и сега си е в приличен вид.
Най-готиното е, че могат да се слагат коментари към снимките и си има notifications, когато например някой ми е постнал коментар към снимка или пък, когато някой приятел, чийто албум съм си добавила във favourites е upload-нал нови снимки (много се радвам на коментари, както в блога, така и в web album-a…).
Чувствам се много доволно, досега не виждах смисъл човек да си прави Online album, обаче сега ме е обхванал такъв ентусазъм, че ако можеше, всичките снимки щях да си upload-на.
Е, засега са само 4 албумчета – My Best(най-добрите снимки, които аз съм правила), Narcissism (мои снимки), My Favourites (любимите ми снимки, които обаче не са правени от мене) и My Friends & I (снимки си приятелите ми. Уви не можах да си открия снимка с Панайот, но това е поправимо :) ).

(Време за реклама:) С новата Picasa uploadvaneto на снимки в web album-ите става буквално с 1 кликване. Дори автоматично си ги resize-ва… Аз като един абсолютен google fan, не мога да не им се зарадвам на перфектно свършената работа :)

Кофти се получи така, че от страшно много време не мога да се хвана да напиша нещо в блога. А толкова много неща ми се искаше да опиша.Общо взето в последно време откривам много неща за себе си, не знам дали сега ще се сетя всичко, което съм искала да пиша, но….
Ето част от един draft, който щях да постна преди 2 седмици, ако го бях довършила…
“Тъй като все по-рядко се прибирам в Габрово, се чувствам много странно, когато Мошито ми разказва за нещата , които я вълнуват. Веднага в главата ми нахлуват спомени за това какво аз съм правила на нейната възраст и в ситуациите, които тя ми описва. Въпреки, че сме с доста различни характери и темпераменти, явно минаваме по подобни пътища в някои отношения. Имам усещането, че в някои моменти се връщам няколко години назад, напълно разбирам всичко, което преживява. Малко е трудно да даваш съвети на тийнейджър, но аз се опитвам да дам всичко от себе си. Малко трудно ми е да и обясня защо нещата, които тя прави сега са нормални наистина да ги прави сега, а не като стане на 25 например. На 16 (почти 17 дори) човек се стреми да открие кой е и затова всичко ти се случва високоскоростно.
Сега си седя на стола слушам playlist, който не съм слушала от години и си мисля за неща, които също са ми се случвали преди години.
Неща, които чувствам едновременно близки и далечни. Далечни, понеже тогава бях съвсем друг човек, а близки, защото сега повечето от тях се случват отново, но със значителни модификации. Нали в една песен на Руши се пееше “Всичко се връща”… отвратителна песен между другото, но има известна истина в нея… зависи от каква гледна точка виждаш нещата обаче.”

и т.н… когато писах това, бях в малко носталгично и (не мога да намеря подходящата дума) настроение. Открих в себе си неща, които никога не съм вярвала, че може да съществуват в мене. И в следствие на това ходех като блъсната от трактор 4-5 дена. За потресаващото беше, не събитията, които провокираха целия този срив във мене (което на много хора би им се сторило странно), а самото откритие, че в мене съществуват неща, които с години съм била убедена, че в мене ги няма. Да откриеш, че си мамил заблуждавал себе си е много по-травмиращо отколкото да откриеш, че те е е предал друг човек(второто слава Богу, само веднъж ми се е случвало).

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha