светът наоколо

Погото за бананите

XI 262010

Нищо срамно и странно няма в блъсканицата при отварянето на Lidl.

Има хора, които ходят до магазин, който е на 2 километра от тях, само защото нещата там са с по 20-50 стотинки по-евтини. Има хора, за които ако си купят нещо и след това го видят с левче по-евтино в друг магазин, се чувстват прецакани и мрънкат с часове. Има хора, които взимат 240лв заплата/пенсия и това дали мандарините струват 70 стотинки или за 2лв е много важно за тях.

Повечето хора в туитър/фейсбук/блогосферата, могат да се подиграват на това и да го смятат за жалко. Това всъщност е радостно, защото най-вероятно означава, че те не биха изпаднали в подобна ситуация и че не познават такива хора. За съжаление обаче това е реалността.

Такива неща се случват навсякъде по света при това в много по-ужасяващи мащаби:

Black Friday:

Отваряне на Media Markt в Берлин Полша:

Ентърпрайза и любовта

Забавно, интересни разговори 11 Responses »

VIII 112010

Lucho: Вчера проведох разговор за ентърпрайза с едно момче дето писало на C/C++ 7 години и сега искат да го учат на ентърпрайз.

Той: Абе ти можеш ли да си представиш, тоя WebLogic сървър като поработи малко и почва да ми заема 1ГБ памет… Не мога да си го обясня, чесно ти казвам…
Аз: Ти май не разбираш от ентърпрайз?
Той: Какво е това ентърпрайз?
Аз: Нищо, нищо…
Той: Не бе, кажи ми сериозно, какво е това ентърпрайз? Всички в Java отдела говорят за ентърпрайз… Кога се казва, че един софтуер е ентърпрайз? Има ли някакъв критерий?

iffi: хахахаха, каза ли му че това е като любовта, няма критерий какво е ентърпрайз, само го усещаш до мозъка на костите си, навсякъде около теб
Lucho: Да, има и други абстрактни определения, например, че един софтуер е ентърпрайз, когато си мечтаеш да ти заема само 1ГБ

P.S. Може да напишете и други определения за ентърпрайза в коментар :-)

Търся: Ива Иванова

лично, светът наоколо 23 Responses »

VIII 062010

Накратко:

Има една Ива Иванова, която ще се жени на 11.09.2010г. (най-вероятно в Поморие), ако някой я познава, моля да ѝ каже да се свърже с мен.

Надълго:

Преди известно време започнах да получавам разни странни мейли за регистрации, в сайтове, които не съм си правила, снимки от разни хора. Игнорирах ги като спам, до момента, в който не получих мейл от моя адашка (Ива Иванова), чиито email адрес беше същия като моя, само с един добавен символ накрая. Тя ми казваше, че част от кореспонденцията ѝ пристига при мен и ме помоли да ѝ препращам писмата.
Препратих ѝ всичките писма, които не изглеждаше като да са за мен и продължих да препращам и в бъдеще – регистрации в сайтове, мейли от курсове и т.н.

Миналия ден получих email с прикачени 49 снимки на известни личности в хубави рокли, с покана да ги принтирам за да ги показваме на шивачката. “WTF, каква ли занимавка е било прикачването на 49 снимки към 1 мейл”. Препратих на го адашката.
Вчера получих друг мейл

“Здравейте Ива,

Приложено изпращам примерни менюта за Вашето сватбено тържество 11.09.2010г.
С пожелание за хубав ден оставам на разположение и в очакване на Вашия коментар.”

“WTF, някой иска да се жени за мен без да разбера”. Отново препратих мейла на адашката ми и ѝ честитих за щастливото събитие.

Тя ми отговори обаче, че нито роклите нито менютата за сватба са за нея.

Остава въпроса “За кого са тогава?”
Моля, ако някой познава Ива Иванова, която ще се жени на 11.09, да ѝ каже да се свърже с мен, за да ѝ препратя мейлите, както и тези, които най-вероятно ще получавам в бъдеще.

Новите лични карти, ушите и забрадките

размисли, светът наоколо, чудя се 4 Responses »

VII 132010

Сестра ми има от новите лични карти. Снимката е черно-бяла и ушите ѝ НЕ се виждат, защото са закрити от косата.

Чудя се защо искат да накарат мюсюлманките да си открият косата и ушите, след като на една черно-бяла снимка цветът на косата (особено пък ако е същия с цвета на забрадката) няма да е различим, а ако косата ти е закрила ушите не те карат да я прибереш.

P.S. понеже в twitter попитаха, сестра ми си има уши – 2 броя :)

Фотоклетките (Модерни Автобуси част II )

ежедневно, светът наоколо, трафик/транспорт 11 Responses »

II 092010

Помните ли историята с новите автобуси от преди седмица? На кратко – новите автобуси 204 са с фотоклетка на вратите – така че да не се затварят, ако хората са много наблъскани – и с копче за отваряне на вратите – за да се отварят, сако ако има хора за слизане/ качване.

Разбира се и двете неща са супер досадни за повечето возещи се, особено фотоклетките, които костват забавяне от по 5-10 минути на спирка в по-натоварените часове.

Очаквах някъде до около месец, да измислят някакъв хак на системата и даже се хванах на бас с един от коментаторите под предния пост, на по 3 бири, че до 3 месеца системата ще спре да работи… и воала! само една седмица след въвеждането на новите автобуси, имаме patch:

Това на снимката е половин стикер (от тези до седалките, където показват, че това са места за родители с деца), залепен върху фотоклетката. Другата половина от стикера беше залепен на другата врата.

…

Добрата новина е, че хората свикват да ползват бутоните. И може би поне те ще останат функциониращи.

Модерни автобуси

ежедневно, Забавно, светът наоколо, трафик/транспорт 27 Responses »

II 022010

От вчера линия 204 си има нов концесионер и чисто нови автобуси. Бели, с шарени чисти седалки, хубави, модерни. Прекрасни като автобусите в Германия и… толкова неподходящи за България.
Вчера в 18:15 чакам на спирката до офиса и пристига един от тези нови автобуси, ама натъпкан, както може да е натъпкан автобус в час пик, който хората са чакали 40 мин. Първото нещо, което ми прави впечатление е големия залепен надпис на вратата: “ВРАТАТА СЕ ОТВАРЯ СЛЕД НАТИСКАНЕ НА БУТОНА STOP”. Естествено повечето хора не обръщат внимание на такива надписи и на половината спирки, автобуса спира, вратата не се отваря и хората гледат едно стреснато и се оглеждат какво става, докато някой не се сети да натисне копчето.
След като се отвори врата следва по-забавното. Над вратите има фотоклетка. Ако хората са много наблъскани до вратата, тя тръгва да се затваря, стига до половината, изпуфтява и се отваря отново. Това естествено костваше по минимум 5 минути престой на всяка спирка и освен това на някои спирки се налагаше да слязат хора от автобуса, за да може да тръгне. Хората в час пик по принцип са изнервени, а това висене по спирките и незатваряне на вратите направо ги побърка. Започна истински цирк.
Спира автобуса на стадион “Васил Левски” и разни хора искат да слизат на спирката, съответно тези, които сме до врата, слизаме за да им направим място, междувременно хората, които чакат на спирката са се наблъскали пред вратата и се опитват да се качат докато още другите не са слезли. Една леля тръгна да блъска едно момиче за да се качи и момичето:
“Чакайте госпожо, ние сме слезли за да направим място на хората да слязат на спирката, трябва да се качим обратно защо се бутате”
“Ти какво ма! Само ти искаш да се качиш! Тоя автобус да не е на баща ти! НЕ МЕ БУТАЙ!”
“Ама, госпожо, вие ме бутате”
“Ай какво ми се обясняваш, ще ти прасна един!”
И лелята влезе навътре.
Continue reading »