wtf_catВ училище писането на теми и анализи в часовете по литература за мен бяха изключително безсмислени. Много усилия костваха на майка ми в 5-6ти клас да ми обясни, защо не може на литературен въпрос да се отговаря с 3 изречения. С времето се относително научих да “разтягам локуми”, да слагам сложни думички, да правя анализи на текстове ( и въпреки това все още съм на мнение, че за 90% от отговорите на литературни въпроси ти трябват не повече от 3 изречения ;-) )

Сестра ми е първи курс социология, повечето неща, които учат са доста интересни и с кеф преглеждам учебниците ѝ. Но понякога те ме хвърлят в такъв шок, в какъвто не са ме хвърляли дори и литературните анализи.

Една вечер ми се обади по телефона: “Како, сега ще ти прочета едно изречение, да ми обясниш какво значи”:

Със събуждането на усета за историчност, господстваща позиция в нашата наука завоюва една комбинация между етически еволюционизъм и исторически релативизъм, която се опита да освободи етическите норми от техния формален характер, да определи съдържателно тези норми, чрез ограждането на тоталността от културни ценности в сферата на “нравственото” и по такъв начин да придаде на икономиката достойнство на “етическа наука”, стъпила на емипирични основи.

Ей в такива моменти направо се чудя, хората, които пишат такива неща ебават ли се нещо….

P.S. За тези, които искат да се научат как да правят литературно-звучащ анализ на каквото и да е (напр. телефонен указател) – ще ви помогне този доста забавен труд: How to Deconstruct Almost Anything :-)

16 Responses to “Методология на научното познание”

  1. Сещам се за едно култово изречение от учебника ми по родинознание в 4-ти клас, което и досега рецитирам безпогрешно (очевидно е писано от също такъв талант):

    “Априлската линия на Партията е жизнена и силна с умението на Партията да търси и намира научнообосновани решения с огромно практическо значение за движението ни напред.”

    Някога се опитах да накарам майка ми да ми преведе това на нормален език, в крайна сметка тя след известни усилия се отказа и ми каза просто да го науча наизуст :)

    P.S. Оправи си формата за коментари, пак е счупена. Ако е попълнено полето website, излиза празен коментар. Най-вероятно имаш незатворен таг a href…

  2. Всяка дисциплина работи с набор от термини, които звучат странно на външни читатели или студенти първи курс. Този параграф би могъл да бъде редактиран, за да звучи малко по-добре, но определено е разбираем за хуманитаристите сред нас. Все пак целта на учебниците е, да те научат да боравиш с концепциите и терминологията на съответната дисциплина.

    Аз веднъж съм отваряла някаква програмистка книга. Реакцията ми беше аналогична.

  3. трявбаше да го прочета два пъти, ама чак неразбираемо…

  4. Представям си как някой мухлясъл професор се е изкефил ужасно като е съчинил това изречение. Целата, без съмнение, е да звучи дълбокомислено. Ако целта беше да научи някой на нещо, нямаше да е толкова оплетено.

    Представям си пишешща машина и зад нея “учен”, който трябва просто да напише нещо, за да си вземе хонорара. И не че няма идея какво пише, или не разбира материята. Но по никакъв начин е се описва да предаде знанието си – само се опитва да изглежда важен.

    Представям си мисловен напън, насилено писане, не защото искаш, а защото трябва да напишеш нещо. В такива моменти мозъкът генерира точно такива спагети

  5. @petya: Хвърли все пак един поглед на How To Deconstruct Almost Anything, забавно е :)
    Иначе, специфични термини – да, но в един от учебниците който преглеждах просто си личеше как е превеждано от английски и част от думите са побългарени за да звучи “по-научно”, грозно е.

    @Longanlon: да де, ама ти го четеш, аз трябваше да го осмислям по телефона :-)

  6. Аз в училище си имах любимо изречение, с което базиках даскалките: Тъй като въпросът Ви е твърде индеферентен и се базира на висока фундаменталност, то моята тенденция е да се абстрахирам от Вашата конфронтация и парадоксален манталитет и аз не желая да отговоря на въпроса Ви. Според мен “смислово” подхожда на горния цитат. Иначе съм съгласен с Явор за причините такива излияния да присъстват по учебниците.

  7. Невъзможно изречение. Три пъти го чета и не мога да го разбера (грубо казано де …). Аз това наричам избиване на комплекси. Пак могат да се използват сложни думи, но чак пък да украсяваш всяко съществително – грубо е. У кого ще остане желание да учи? Ако в учебниците се сервират подобни неща ….

  8. Съгласна съм с Петя (пък за беда съм и социолог). Всяка област на специализация развива свой жаргон, а за науката това е задължително. Моите студенти като искат всичко да понятно, в четвърти курс не се различават по мислене особено от бабите, които си приказват на опашка за хляб в магазина.

    А сестра ти, вместо да моли за обяснение кака си, която не е хуманитарист, да вземе да попрочете малко повече ;-). Ако иска, нека пише и за мен, с удоволствие давам консултации на всички желаещи.

  9. @Светла: Интересно ми е дали в учебниците за първокурсници има речник на “жаргона” (съмнявам се), защото едва ли се очаква от всеки да се вдълбочава по 10 минути във всяко изречение, за да разбере задръстения от “доказателства колко е велик авторът” смисъл. Добре е да се прави разлика между научния подход в преподаването и превзетия такъв. Защото има определено количество преподаватели по всички университети, които имат единствена цел в живота да докажат колко са гениални на студентите си.

    Не приемай коментара ми лично, просто не ми харесват категорични оценки “този иска това и онова, значи е такъв и онакъв, да прочете малко повече” на база извадени от контекста изречения.

  10. О, колко такива изречения съм ги псувала и аз в първи курс. Нормално е като се сблъскваш за първи път с тях, да си потресен. Наистина си е мъка, докато се свикне, а свикването става някак неусетно (поне за мен). Но в крайна сметка, както и да е написан един учебник, не е нужно да научаваш всяко изречение от него – срещаш затруднение в разбирането на 1-2-5-10-100 такива… след като прочетеш целия учебник обаче тези 100 няма да имат особена стойност на фона на общия материал, който си научил. Дори да си ги пропуснал да ги повториш и потретиш, докато ги осмислиш.

    Така че кажи на сестра ти да не се впряга – няма да й е толкова фатално в началото да не ги разбира съвсем, да ги попреглежда само отгоре-отгоре, колкото да свикне с езика за по-нататък :) А след четири години няма да й прави никакво впечатление :)

  11. quote:
    You get maximum style points for being French. Since most of us aren’t French, we don’t qualify for this one, but we can still score almost as much by writing in French or citing French sources.
    /endquote

    моят коментар към това: АХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХА!

    сериозно, това, която Ифи е пуснала като линк е направо задължително за всеки, който си въобразява, че подобен род форми на изказ са приемливи. Не става дума дали е професионален жаргон или не, а за това, че малка клика от хора се задръстват в един определен стил и не желаят да погледнат над носа си. еволюционно-обусловено, казва авторът на писанието и е прав :)

    да свиква с езика? да се учи да мисли с терминологията? give me a fucking break. 90% oт ‘терминологията’ са думи, измислени по горецитирания начин – за да получат екстра точки за стил :) освен това, на тези специалисти някой трябва да им обясни каква е основната функция на комуникацията – да предаде знанието (информацията) нататък. ако само определен кръг от хора може да те разбере и се изисква ‘свикване с терминологията’, за да научиш нещо, то тогава много е вероятно тези хора да нямат абсолютно нищо смислено да кажат in a first place. съдейки по литературните, историческите и прочие ‘анализи’, които се преподават по нашите килийни училища, май е точно така :)

  12. с първи прочит си се разбира ….науката прави от икономиката наука, защото е изнудена от самата икономика по ненаучен първобитен метод…

  13. @Светла: жаргон – да. термини – да. Но да ползват побългарени английски думи, с илюзията че ще звучи по-научно…
    И аз ползвам в ежедневието и в работата си думи като “сейвам”, “едитвам”, “рулира”, “ситуирам” и т.н., но определено не се взимам на сериозно като го правя и в никакъв случай не бих ги написала в статия или учебник :-)
    Да не говорим, че в цитата, който съм дала няма кой знае какви специфични термини, а самия той звучи буквално безумно.
    Иначе, прочети “How To Deconstruct Almost Anything” :-)

  14. Един кратък анализ:

    етически еволюционизъм = нов морал (т.е. няма морал)

    исторически релативизъм = историята е вярна както и да я погледнеш, затова да си я нагласим удобно. Справка “1984″.

    да освободи етическите норми от техния формален характер = Къде е дълбочината в “Не убивай? ” Щом не се поддава на тълкуване, е твърде формално.

    да определи съдържателно тези норми, чрез ограждането на тоталността от културни ценности в сферата на “нравственото” =
    моралът се дефинира от културата, т.е. в някои племена изнасилванията са обичай, значи всичко е наред и е морално. Кавичките на нравственото дори не смятам да ги коментирам.

    по такъв начин да придаде на икономиката достойнство на “етическа наука”, стъпила на емипирични основи. = С такава “етика” и “етическа наука” не може без кавички, по – скоро е “езическа наука”. Емпирични основи – учене от опита. Ако е за науката, а не за “етиката” е добре, но ако “етиката” е определя емпирично, то тогава е ” ” етика ” “

  15. @Лъчезар П. Томов: направо ме остави без думи с този анализ :-)

  16. Става дума за отвинтване (ъгъла е спорен)! :-)

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Spam Protection by WP-SpamFree

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha