dark alleyВчера – 7 и нещо вечерта (по това време на годината вече е тъмно, особено след смяната на времето), се бях запътила twitter-ската бира. Вървя си аз покрай Св. Неделя, знаейки, че на ъгъла на Шератон, откъм ЦУМ, ме чака Канев да ходим заедно към мястото на бирата. На ъгъла на църквата някакъв, човек седнал там ми подвиква и ми маха. Понеже е тъмно се загледах – дали не е някой познат и спирам да видя какво иска. Той продължава да ми маха да се приближа, чудя се дали не го познавам все пак… мне, определено не помня да съм го срещала… дали пък не иска да ме пита колко е часа… продължавам да стоя и да го гледам тъпо, а той ми продължава да маха да се приближа. Аз обаче упорито стоя на 2-3 метра и питам:

- Какво?
- Много си хубава.
Усмихвам се:
- Добре, чао.
- Неее, стой, не си отивай, много си хубава. Не го прави.
И все още седнал, протяга ръце във въздуха, като за прегръдка. Тук вече не се усмихвам. Обръщам се и си тръгвам.
Стигам малко преди входа на Шератон и тъкмо съм забравила за случката и чувам скок някъде зад гърба си и бързи крачки. Обръщам се – онзи ходи бързо на 3-4 метра и ми говори:
- Не го прави, не го прави, него прави…

Вече съм до входа на шератон, гледам да се движа максимално близо до хотела и на светло, а онзи върви на 3 метра отляво на мен и повртаря:
- Не го прави, не го прави, него прави…
Звъня на Канев:
- Къде си?
- На ъгъла на шератон.
- Тръгни към входа, веднага!
- Е, ела ти, аз си те чакам тук.
- Тръгвай! – изсъсках аз, а онзи си продължава “Не го прави, не си отивай, не го прави…”
Докато се обясняваме вече бях стигнала другия край на Шератон и аз се засилих към Канев, а онзи като го видя, се обърна и отдалечавайки се продължи “Не, не го прави, не го прави…”

Идея си нямам какво щях да правя, ако нямаше кой да ме чака на ъгъла…

P.S. Тази случка поставя началото на нова категория в блога “всеки луд с номера си“. Към категорията прибавям разни шантави хора, на които съм попадала (online и offline) и ще добавям бъдещите, които със сигурност ще се появят. Понякога имам чувството, че съм магнит за всякакви смахнати. Крокодила дори ме обвини, че си ги измислям, ама уви – не. Даже имам няколко неразказани, ако слушате, обещавам някой път да ви разкажа и забавна история около Св.Валентин :-)

fanopic-logo
От 1 месец в България работи нов вид социален сайт – Fanopic. Идеята на сайта е много свежа и оригинална – да събира на едно място феновете на ралични неща.
Това, което ми допадна е, че във Fanopic липсата на “приятели” (напр. във facebook имам 271(!) “приятели”, които само ме спамят да стана фен на блоговете им, да тегля късметчета и да отглеждам виртуални крави, ама това е друга тема…отплеснах се). Все пак обаче, човек щом е решил да си направи акаунт в социална мрежа с фенове, очевидно иска да се социализира. Fanopic има фунцията да търси хора със сходни на вашите интереси и да ви предлага, с които ако искате може да си комуникирате или да разгледате те на какви други неща са фенове и да почерпите идеи за нещо интересно. В една фен страница може да се намерят новини, video, снимки, събития, но това което най-много ми допада е wiki частта.

Честно казано, не смятам да ползвам Fanopic да се социализирам с хора (блогът и twitter ми стигат), а за да получавам новини какво се случва по любимите ми теми (за сега това става доста трудно, защото липсва подходящ feed за това), които за момента са:

Кафето, 100 Национални Туристически Обекта, Морско свинче, Фотография, Тери Пратчет (Terry Pratchett), Photo art, Netbook, Gadgets – Джаджи, Twitter, Mozilla Firefox, IT новини, Господари на ефира, Тестове за интелигентност, Джони Деп, U2, Pink Floyd, Queen.

Но докато си разцъквах сайта и ставах фен на това-онова, забелязах доста трески за дялане (нормално, все пак сайта е още beta версия). Ето някои неща, които ми се набиха на очи и които бих се радвала създателите да вземат под внимание:
Continue reading »

evil iffi

От 2-3 години имам навика да нося книга навсякъде с мен, за да чета, когато чакам някъде или докато се возя в автобуса(миналата година даже смених дамската чанта с раничка, за да не ми тежи само на едно рамо). В момента чета “Свят, населен с демони” на Карл Сейгън.

Качих тази вечер в полупразния тролей и разбира се, първата ми работа беше да си намеря достатъчно светло място и да се настаня удобно за четене. Тъкмо бях стигнала до един интересен паралел между хората обладавани от демони през средновековието и отвличаните от НЛО в настоящето. Докато вадех книгата, забелязах, че една жена се оглежда къде да седне, избра си мястото до мен. Докато си четях, с периферното си зрение видях, че гледа книгата ми. След малко попита:

- А вие от коя църква сте?
- Амииии… от никоя… тази книга, всъщност прави точно обратното, обяснява защо тези неща не са верни, като НЛО  и дава доста по-правдоподобно обяснение на обсебените от демони в миналото, например.
Около минута пауза. Наведе се да погледне корицата.
- А кой я е писал?
Обръщам корицата така, че да се види:
- Ами, Карл Сейгън, той е американски учен – астроном.
Отново пауза.
Continue reading »

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha