Това видео изпратено ми от колегите от Мусала днес made my day.

<видео>

</видео>

Така че к’ви са тия софтуери-мофтуери, които сте захванали. Не сте ли издоили кравата с ръце, дори и млекодояща машина да сте написали, не се брои! ;-)

“Три вещици разглеждат три часовника “Swatch”. Коя от вещиците кой часовник разглежда?”
на английски:

Three witches watch three swatch watches. Which witch watches which swatch watch?

Още едно:

“Три вещици-трансвеститки разглеждат три бутона на часовници “Swatch”. Коя от вещиците-трансвеститки кой бутон разглежда на часовниците “Swatch”?”

Сега на английски:

Three switched witches watch three Swatch watch switches. Which switched witch watches which Swatch watch switch?

“за професионалисти” графата въобще не се опитвай и да я четеш на английски – не става:

“Три швейцарски вещици-кучки, желаещи да сменят пола си, разглеждат три бутона на часовници “Swatch”. Коя от швейцарските вещици-кучки, желаещи да сменят пола си кой бутон иска да разгледа на часовниците “Swatch”?”

Сега на английски:

Three swiss witch-bitches, which wished to be switched swiss witch-bitches, watch three swiss Swatch watch switches. Which swiss witch-bitch, which wishes to be a switched swiss witch-bitch, wishes to watch which swiss Swatch switch?

:-)



изпратено от Тошо

Когато бях малка и ми се е случвало по някакъв повод да идвам в София, едно от любимите ми неща за ядене беше McDonald’s. (Нали се сещате за 1вия от 20те признака, че сте от провинцията :-) ) Общо взето бях решила, че най-доброто място за живеене в София е площад Славейков – има книги (незнайно до кога обаче..), има McDonald’s, какво друго му трябва на човек :-)
Сега от всички junk food заведения, за мен номер 1 е Subway (не мога да си обясня защо не са популярни в България) и номер 2 – KFC… е дюнерите разбира се, но те са съвсем друга категория.
Днес от 8:30 сутринта бях на зъболекар (колко рано станах и как зверски ми се спи сега, няма да обяснявам…) и след това на път за работа реших, че днес ще закусвам. Най-удобното място на път за офиса се оказа McDonald’s.

- Един Чикън Премиум Бургер, едни пикантни картофки и едно кафе със сметана.
- А газирана напитка ще желаете ли, за да станат в меню.
- Не, не желая.
// само газирана напитка ми липсва с тази кашлица…
// а и газирани напитки по принцип не обичам
- А сос за картофките ще желаете ли?
- Да, барбекю, ако има.
- Кафето дълго или късо?
- Дълго.
- А колко захарчета искате.
- Не искам захар, само сметана.
// дават ми течна сметана
- А суха сметана имате ли?
- Не, съжалявам.

Взех си най-после поръчката. Помирисах кафето… отвратително… все едно са ми направили “Нова Бразилия”, отпих една глътка… абе, мама му стара, толкова гадно кафе отдавна не съм опитвала. Оставих го. Сандвича също беше някакъв невкусен. Изядох го до половината, от другата половина изядох само зелето. Картофките ги ядох само докато имах сос за тях (соса наистина си го бива). Като свърши соса, спряха да ми се ядат останалите картофки.
Изхвърлих това, което беше останало от закуската ми (което май си беше повече от половината) и се запътих към офиса. Тук си имам Jacobs Monarch, суха сметана и един хубав черен чай Irish Cream Flavoured.
Аз ли пораствам или просто храната в McDonald’s е станала значително по-гадна в последните години?

В последния пост в блога на Пешо срещнах следното:

“Малка, сладка и супер евтина колица (само 8000 евро за базовия модел), при това в розово! Идеална за всяко младо момиче.”

Веднага се сетих как веднъж в Техномаркет разглеждахме лаптопите и до нас застава една девойка с приятеля си. С розово яке, розов маникюр, розови ботуши и розова диадема, вижда розовия MSI Wind и възкликва “”ауууу, ето този искам, моя цвят”… идеше ми да избягам от магазина…
Обаче определено не всички “млади момичета” си избират колата/телефона/лаптопа по цвета(поне ако имат малко акъл в главата… ), още по-малко пък всички издават писъци на задоволство като видят розова кола :-)

Млади (и не чак толкова млади) момичета, ако все пак сте от тези, които си умират за розиви глезотии – ladiestoolsonline.com е вашият сайт. Въпреки, че розовото не е моя цвят, започвам сериозно да обмислям този комплект инструменти :-)

Преди известно време Слави спомена, че му се играят един куп игри сред които и любиманта ми Канаста.

Накратко – Канаста се играе с 2 тестета и 4 Joker-a от 2 отбора по 2ма играчи. Правилата са доста дълги и се случва, когато човек играе за първи път, при първите 1-2 раздавания, да възкликне “И това хората го играят за удоволствие?!” :-)
След второто раздаване, се свиква и играта става наистина забавна. Изисква се доста съобразителност, смятане на точки, предвиждане останалите какви карти може да държат в себе си. Особено интересно става към края когато се отваря със 150 точки и всяка неправилно съобразена карта може да обърне играта :)
Канастата има 4-5 вариации, но до колкото имам представа, класическата е най-трудна и най-интересна. Правилата доста често са въпрос на договорка (в wikipedia например са описани някакви доста странни правила), затова гледаме да се придържаме към написаното в класическата “Игрите с карти – източник на развлечение” на Ян Рон, за да няма излишни спорове.

Тъй като стандартно една игра (до 10 000 точки) продължава няколко часа, е добре да имате весела компания, хубаво пиене и мезе :-)

Снощи се събрахме за първата ни офлайн игра, имахме си веселата компания и пиенето и мезето, така че определено беше доста по-забавно от стандартно вечерно пиянстване. Правилата ги синхронизирахме по Ян Рон. Оказа се, че досега с хората, с които съм играла сме изпускали едно много важно правило за “заключване” на талона, което прави играта още по-интересна. Първата игра Слави и Нати ни биха много високоскоростно (направо си ни размазаха за има-няма 2 часа) та остана време и за втора, която беше изиграна по-равностойно, но също не беше много дълга (Имайки предвид, че стандартно една игра на продължава 4-5 часа :-) ).

Определено с удоволствие пак ще играем със Слави и Нати – Канаста, Риск или нещо друго ако решат да ни научат :-)

P.S. Започва да ми се върти идеята в главата за един Canasta клуб или клуб по “Card & Board Games”. Има ли желаещи да се включат? :-)

В неделя вечерта направихме кратка фото-разходка с Велин и имах възможността да поснимам с неговия DSLR. Досега най-”истинския” фотоапарат, с който бях снимала беше Lumix DMC-FZ8. Фотоапарата, който аз имам е “сапунерка” (Canon A520), така че боравенето с DSLR-a беше малко объркващо в началото. Още повече, че началните ми тъпи въпроси от типа на “Ама с това как се zoom-ва”, нямат съвсем еднозначен отговор :-)
Експериментирах общо с 4 обектива (които в момента не мога да цитирам, Велин ако иска може да ги напише в коментар)
28 F2.8
50 F1.4
18-70 F3.5-5.6
75-300 F4.5-5.6
и определено ми харесват снимките, които се получиха.

(снимките може да разгледате малко по-подробно тук)
Разбира се, има още доста да уча как се правят хубави снимки, но засега толкова. Не съм пораснала достатъчно за собствен DSLR, след като 1 час ми вися на врата този фотоапарат се чувствах много лека като го свалих :)

P.S. Много ще се радвам на feedback :)

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha