Днес затварят Google Reader. По едно време това ми беше любимата услуга. Когато го осакатиха като отрязаха sharing-a, спрях да го ползвам, защото това беше един от основните начини, по които откривах интересни неща за четене. Вместо да се абонирам за хиляди фийдове, използвах хората, които share-ват като естествен филтър, който ми споделя само интересните неща от даден сайт.  Google спряха sharing-a за с изкривената идея да бутнат хората към Google+.

След това дойде новината, че тотално спират Google Reader. Изглежда това за момента е най-обичаният, погребан от Google продукт.

До колкото имам наблюдения повечето хора се насочиха към Feedly,  а Крокодила е хостнал

при него един Tiny Tiny RSS (a.k.a Kenny).

В петък Мими ми спомена за друга услуга, която се казва Inoreader (Много е яка!!1!) Българска е и по функционалност и външен вид се доближава максимално до Google Reader. Може да share-ваш и неща с други хора (само се надявам да се появят хора, които да я ползват). За момента супер много ме кефи. Лошото е, че ако не добие популярност, сигурно също ще я затворят, но няма какво да го мислим отсега, стискам всичките си палци да успее да се задържи. До колкото разбрах, за телефони, за момента има само мобилен сайт, но скоро ще има и Android App.

Inoreader

Inoreader

 

Към текущия час Google Reader е още жив, така че трансфера към Inoreader, става с 1 клик (ако се login-нете с G+ профил). Но дори и да решите да не ползвате Inoreader, ако все още не сте си направили backup на Google Reader профила, побързайте.

Споменах в Twitter, че лятното ми четиво за морето ще е “Кери” и след това няколко човека се отдадоха на спомени, коя е била първата книга на Кинг, която са чели.

На мен първата ми беше “Дългата разходка“(малко иронично, всъщност тя първо е била издадена под псевдонима Ричард Бакман). И до днес, когато ми се налага да ходя по някакъв повод много километри и в един момент съзнанието ми се изпразва и краката ми се движат сами по инерция, се сещам за “Дългата разходка” и трите предупреждения.

В квартала, в който живеех в Габрово имаше една малка библиотека на гърба на кварталния магазин, веднъж влязох от любопитство и библиотекарката ми даде “Дългата разходка” (и след това няколко години подред, още много книги на Кинг, Кунц и други от жанра :) ).  От там ми е останала някаква сантиментална привързаност към старите издания на Плеяда. И в момента бавно но славно съм започнала да ги колекционирам, въпреки че са с по-кофти превод от новите, ми става едно топло на душата даже и като си ги гледам наредени на рафта :)

А на вас, коя ви беше първата книга на Стивън Кинг? @Ayoization написа: “ добре, че никой не е почнал с То, всички, които го правят се отказват от Стивън Кинг”. Има ли някой, който е започнал с “То” и продължил да го чете? :)

Миналата неделя по време на Openfest, разказах на хората как използвам Firefox.

Накратко, при повечето хора Firefox изглежда така. А при мен изглежда така(числото горе вдясно е броят на отворените в момента табове).
Този пост е малко summary на това, което разказах и показах.

Когато setup-вам Firefox на ново, първите неща, които правя са:

  • Set-ване на Master Password, за да не може всеки, който ви седне на компютъра да ви види паролите – прави се от Tools->Options(Edit->Preferences на линукс) ->Security->Use Master Password
  • Пускане на Autoscrolling, за да мога да scroll-вам с натискане на среден бутон на мишката -Tools->Options(Edit->Preferences на линукс) ->Advanced->General->Use autoscrolling
  • Пускане на търсене в страницата без да се налага да натискаш ctrl+f – Tools->Options(Edit->Preferences на линукс) ->Advanced->General->Search for text when I start typing

След това се заемам с addon-ите. Това е списъка с доста полезни addon-и, в който за всеки има по нещо (а за мен в общи линии-всичките). За повечето addon-и си заслужава не само да се инсталират, а и да се прегледат опциите им, защото default-ните настройки не винаги са най-добрите.

Други полезни tips & tricks:

  • Нов tab се отваря с ctrl+t, но може да настроите някой addon така, че всяко ново писане в address/search bar-a да го отваря в нов tab.
  • Кликайте на линковете със средния бутон на мишката, за да се зареждат в нови tab-ове.
  • Tab се затваря с кликване на среден бутон на мишката върху него или с ctrl+w
  • Отваряне на последния затворен таб се прави с ctrl+shift+t
  • Ползвайте българския речник за spellcheck (има го в списъка)

Ако въпроси за други tips & tricks или за addon-и може да питате :)

Update: Комитата по темата.

Нищо срамно и странно няма в блъсканицата при отварянето на Lidl.

Има хора, които ходят до магазин, който е на 2 километра от тях, само защото нещата там са с по 20-50 стотинки по-евтини. Има хора, за които ако си купят нещо и след това го видят с левче по-евтино в друг магазин, се чувстват прецакани и мрънкат с часове. Има хора, които взимат 240лв заплата/пенсия и това дали мандарините струват  70 стотинки или за 2лв е много важно за тях.

Повечето хора в туитър/фейсбук/блогосферата, могат да се подиграват на това и да го смятат за жалко. Това всъщност е радостно, защото най-вероятно означава, че те не биха изпаднали в подобна ситуация и че не познават такива хора. За съжаление обаче това е реалността.

Такива неща се случват навсякъде по света при това в много по-ужасяващи мащаби:

Black Friday:

Отваряне на Media Markt в Берлин Полша:

Около историята с chitanka.info прочетох доста мнения колко лош е превода на голяма част от българските издания и как хората започват да си купуват книгите в оригинал (най-често на английски).

  • Наистина някои преводи са просто плачевни – например в “Оцелелият” на Паланюк, който четох наскоро имаше неща от рода на “There are…”, преведено като “Там са…” и други  буквално преведени изрази.
  • През деведесетте изд. Хермес бяха издали първите 2-3 книги от поредицата за Галактическия Стопаджия на Адамс, превода беше страхотен, корема ме е болял от смях докато ги четох. След това излезе едно зелено издание с всичките книги, купих си го с голяма радост, но превода беше… ми, не толкова смешен. Не че беше кофти, но просто преводача явно нямаше такъв талант да предаде смешното.
  • Преди няколко месеца си купихме всички книги на Тери Пратчет от “Света на диска”, влязохме в една книжарница и изкупихме всички там, каквото нямаха, намерихме го в други книжарници и на Славейков. До тогава бях чела 4-5 книги от поредицата, но разбъркано. Тези дни след чудене дали да започна да чета по сюжетни линии или по ред на писане на книгите, накрая реших да ги чета по ред на писане. Стигнах до 3-тата от поредицата – “Еманципирана магия”(издание 2001 ИК Вузев), разнасям я с мен в чантата си. Преводът е на Владимир Зарков, много добре се е справил човека, уловил е духа на книгата. Зачетох малко от книгата и на английски, но наистина няма смисъл българския превод е страхотен. Един ден, докато си цъках нещо на компютъра, реших да се разсейвам от време навреме с четене на книга, видях че “Еманципирана магия” я има и в chitanka.info и я отворих да наваксам малко с четенето, обаче книгата качена там се оказа с различен превод – на Мирела Христова, отново издание на Вузев, но от 1994. В този превод имената на героите и местата бяха различни и някак не звучи толкова забавно.
  • Denia, беше направила списък с преводи, които могат да те докарат до смях и плач едновременно.
  • Днес се загледах в Одисеята на Артър Кларк в сайта на Бард, чудех се дали си струва да я поръчам на български. Добре че, един добър човек в коментарите беше написал “Ужасяващ превод/радакция/словопренасяне.. Доста правописни грешки, изпълнено с тиренца сложени на невероятни места. Много неприятно впечатление оставя..”. Не знам дали проблема на това издание са само правописните грешки (не че те са нещо, което трябва да се пренебрегва) или превода наистина също е кофти, но определено няма да рискувам да си я купя.

Разбира се добри преводачи има, но те остават някак в сянка, сякаш никой не обръща внимание на това, кой е преводачът на книгата, която издава/купува. Изключение май прави само Любомир Николов, който е достатъчно популярно име, че човек като види, че той е правил превода на дадена книга, да няма съмнения дали да си я купи.  Уви, в online магазините за книги няма информация за това, кой е преводачът на дадено издание.

Струва ми се добра идея, да има място, където да е събрана информация за добри преводачи/издания и лоши преводачи/издания. Лошият превод от където и да го гледаш, все си е лош. Добрият превод е донякъде субективно понятие, може една книга да е преведена “добре”, но да ѝ липсва част от живеца, шегите и тн (като в примера със зеленото издание на “Пътеводителя”).

Днес направих списък в goodreads, в който да бъдат добавяни изданията с кофти превод на български. Всеки, който има профил в goodreads може да добавя издания в него. Goodreads прави разлика между конкретни издания на книги, така че човек може например да добави в списъка изданието на “Еманципирана магия” от 1994, но да остави извън него това от 2001. Също така могат да се попълват имената на преводачите на конкретното издание, за да се прави по-голяма разлика.

Ако нещата потръгнат, предполагам, че може да направя нещо като wiki, което е да е по-достъпно за редактиране и за хората без goodreads профил.

Lucho: Вчера проведох разговор за ентърпрайза с едно момче дето писало на C/C++ 7 години и сега искат да го учат на ентърпрайз.

Той: Абе ти можеш ли да си представиш, тоя WebLogic сървър като поработи малко и почва да ми заема 1ГБ памет… Не мога да си го обясня, чесно ти казвам…
Аз: Ти май не разбираш от ентърпрайз?
Той: Какво е това ентърпрайз?
Аз: Нищо, нищо…
Той: Не бе, кажи ми сериозно, какво е това ентърпрайз? Всички в Java отдела говорят за ентърпрайз… Кога се казва, че един софтуер е ентърпрайз? Има ли някакъв критерий?

iffi: хахахаха, каза ли му че това е като любовта, няма критерий какво е ентърпрайз, само го усещаш до мозъка на костите си, навсякъде около теб
Lucho: Да, има и други абстрактни определения, например, че един софтуер е ентърпрайз, когато си мечтаеш да ти заема само 1ГБ

P.S. Може да напишете и други определения за ентърпрайза в коментар :-)

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha