Няколко лета подред се каня да си купя колело. Тази година от началото на лятото бях взела колелото на Канев и се разкарвах с него най-вече до работа и обратно. И веднъж колегите ме водиха на планинско каране на Витоша, което беше размазващо. Обаче, колелото на Канев е старо, твърдо и той си го иска обратно :-)
Така че в събота най-после се наканих да си взема мое. Общо взето изискванията като за 1во колело бяха да има преден амортисьор, скоростите да се сменят с щракалки, а не с въртене и да е не повече от 350лв.
Най-отговарящо на условията се очертаваше Drag Grizzly и в магазина на Drag(който е срещу медицинска академия) за малко да го купя. Младежа в магазина дори беше учуден – “Уау, жена, която да знае какво иска” и отиде да ми търси по-голям размер рамка, понеже Grizzly-то, което беше изложено там ми беше малко. И в този момент се обърнах назад и видях НЕГО – Drag Freeborn – с преден и заден амортисьор(“за да ми е меко на дупето”), с предна дискова спирачка и … червено.
Продавача тъкмо се върна да ми каже дали е намерил по-голяма рамка и ме видя седнала на Freeborn-a ухилена от ухо до ухо. След известно чудене дали да го взема, обясненията на Канев “ще ти убива скоростта”, “по-тежко е”(мда, това е малко кофти ама ще заякна :) ) и други по-принцип логични аргументи, но все пак не достатъчни за да ме откажат, вече си имам този красавец:
Напазарувах си разни неща за колело, като фар, светлоотразители, километраж, огледало за обратно виждане. За РД-то ми бяха подарили каска. Само звънче/тромба нямаха в магазина та се чудя от къде да си купя. Имаха само “тромба, с която може да пръснеш 2-3 сърца“, но реших че още ми е рано за такава. Остава да си купя помпа и нещо за смазване на веригата.
На връщане решихме да минем през ловния парк, обаче не знаехме пътечките. От ресторант “Ловен парк” имаше 3, които водят навътре в гората. Едната беше задънена още отначало. Хванахме 2-рата и си направихме малко offroad каране. И тъкмо си мислех “защо не вземат да направят една велоалея през този чудесен парк” и се озовахме на малко по-широко място където някакви хора си бяха опънали една голяма палатка. Имаха някакви туби. Подминахме палатката и се озовахме при едно дере и нямаше път по-нататък. А до ръба на дерето – проснати една върху друга някакви одрани кожи да се сушат (на една доста внушителна купчинка с разни колове забити в нея). Понеже не можах да взема бързо острия завой, забавих, спрях и погледнах надолу и на земята имаше една купчина – черепи на животни набити на колове и оставени един върху друг на земята. В този момент започнах да визуализирам всички филми на ужасите, които съм изгледала през живота си(а те са доста). Взех да си представям как ония от палатката ще дойдат с ножовете, с които са одрали животните и … дерето изглеждаше доста подходящо място никой никога да не те намери… абе бая се стреснах, още повече че Канев беше тръгнал някъде напред и въобще не беше видял черепите, та го извиках да се върне и му ги посочих с поглед. Отстрани пък имаше някакви големи найлони пълни с кръв(или органи, не знам). Хората от палатката обаче не изглеждаха особено притеснени, че двама идиоти с колелета се мотаят наоколо и продължаваха да си говорят и въобще не ми обърнаха внимание.
Тъкмо обърнахме колелетата и взехме да се връщаме и минахме покрай 3-4 момчета, които пък нещо си пиеха и си пушеха и си говореха, аз нещо се замотах защото имаше някакви излезли високо на повърхността корени на дърветата. Та докато се бавех около тях въображението ми допълнително се развихри за неприятни изходи от цялата ситуация. Като излязохме в крайна сметка от гората си отдъхнах. Хванахме 3-тата пътека покрай ресторанта “Ловен парк”, която се оказа правилната :)
В крайна сметка като се прибрах бях яко слънчасала и всичко ме болеше, но съм happy, че вече си имам колело :-)
Последни коментари