На Openfest който се проведе миналия weekend имаше дискусия на тема “Предаването на знания”. Предаване на знания в смисъл различен от преподаване. В дискусията се стигна до извода, че знания се предават най-добре в неформална обстановка (на бира например) и в малки групи. Затова Крокодила реши да експериментира едно такова начинание на ИББ.
Беше решил да разкаже как се пише сигурен код(по този план) и след като блогна идеята си Kривото се оказа малко тясно за ентусиастите, които искаха да слушат. А някои понеже нямаше как да дойдат, помолиха да направим запис.

И така някъде към 21:30 вечерта се събрахме в един ъгъл, пихме бира и дискутирахме сигурен код. Крокодила по едно време се умори и беше сменен от Мариан. Аз – като някакъв журналист само им врях GSM-a си до устите, за да не изпусна нещо за записа. За да добиете представа – изглеждахме горе-долу така:

krokodila-vodi-lekcia
Continue reading »

evil iffi

От 2-3 години имам навика да нося книга навсякъде с мен, за да чета, когато чакам някъде или докато се возя в автобуса(миналата година даже смених дамската чанта с раничка, за да не ми тежи само на едно рамо). В момента чета “Свят, населен с демони” на Карл Сейгън.

Качих тази вечер в полупразния тролей и разбира се, първата ми работа беше да си намеря достатъчно светло място и да се настаня удобно за четене. Тъкмо бях стигнала до един интересен паралел между хората обладавани от демони през средновековието и отвличаните от НЛО в настоящето. Докато вадех книгата, забелязах, че една жена се оглежда къде да седне, избра си мястото до мен. Докато си четях, с периферното си зрение видях, че гледа книгата ми. След малко попита:

- А вие от коя църква сте?
- Амииии… от никоя… тази книга, всъщност прави точно обратното, обяснява защо тези неща не са верни, като НЛО  и дава доста по-правдоподобно обяснение на обсебените от демони в миналото, например.
Около минута пауза. Наведе се да погледне корицата.
- А кой я е писал?
Обръщам корицата така, че да се види:
- Ами, Карл Сейгън, той е американски учен – астроном.
Отново пауза.
Continue reading »

В последните 2-3 седмици ми се върти идеята – колко ли време и усилия ще ми отнеме да науча руски на ниво да мога да чета книги (не да го говоря). Като се има предвид, че аз нищо, ама нищо не отбирам от езика. Знам, че е славянски език и би трябвало да схващам поне малко, но честно казано повече разбирам ако някой ми говори на немски отколкото на руски.
Та се чудя от къде да го почна. Може би трябва да потърся по сергиите със стари книги някакви учебници по руски за малки деца.

Няколко лета подред се каня да си купя колело. Тази година от началото на лятото бях взела колелото на Канев и се разкарвах с него най-вече до работа и обратно. И веднъж колегите ме водиха на планинско каране на Витоша, което беше размазващо. Обаче, колелото на Канев е старо, твърдо и той си го иска обратно :-)
Така че в събота най-после се наканих да си взема мое. Общо взето изискванията като за 1во колело бяха да има преден амортисьор, скоростите да се сменят с щракалки, а не с въртене и да е не повече от 350лв.
Най-отговарящо на условията се очертаваше Drag Grizzly и в магазина на Drag(който е срещу медицинска академия) за малко да го купя. Младежа в магазина дори беше учуден – “Уау, жена, която да знае какво иска” и отиде да ми търси по-голям размер рамка, понеже Grizzly-то, което беше изложено там ми беше малко. И в този момент се обърнах назад и видях НЕГО – Drag Freeborn – с преден и заден амортисьор(“за да ми е меко на дупето”), с предна дискова спирачка и … червено.
Продавача тъкмо се върна да ми каже дали е намерил по-голяма рамка и ме видя седнала на Freeborn-a ухилена от ухо до ухо. След известно чудене дали да го взема, обясненията на Канев “ще ти убива скоростта”, “по-тежко е”(мда, това е малко кофти ама ще заякна :) ) и други по-принцип логични аргументи, но все пак не достатъчни за да ме откажат, вече си имам този красавец:

Kolelo

Напазарувах си разни неща за колело, като фар, светлоотразители, километраж, огледало за обратно виждане. За РД-то ми бяха подарили каска. Само звънче/тромба нямаха в магазина та се чудя от къде да си купя. Имаха само “тромба, с която може да пръснеш 2-3 сърца“, но реших че още ми е рано за такава. Остава да си купя помпа и нещо за смазване на веригата.

На връщане решихме да минем през ловния парк, обаче не знаехме пътечките. От ресторант “Ловен парк” имаше 3, които водят навътре в гората. Едната беше задънена още отначало. Хванахме 2-рата и си направихме малко offroad каране. И тъкмо си мислех “защо не вземат да направят една велоалея през този чудесен парк” и се озовахме на малко по-широко място където някакви хора си бяха опънали една голяма палатка. Имаха някакви туби. Подминахме палатката и се озовахме при едно дере и нямаше път по-нататък. А до ръба на дерето – проснати една върху друга някакви одрани кожи да се сушат (на една доста внушителна купчинка с разни колове забити в нея). Понеже не можах да взема бързо острия завой, забавих, спрях и погледнах надолу и на земята имаше една купчина – черепи на животни набити на колове и оставени един върху друг на земята. В този момент започнах да визуализирам всички филми на ужасите, които съм изгледала през живота си(а те са доста). Взех да си представям как ония от палатката ще дойдат с ножовете, с които са одрали животните и … дерето изглеждаше доста подходящо място никой никога да не те намери… абе бая се стреснах, още повече че Канев беше тръгнал някъде напред и въобще не беше видял черепите, та го извиках да се върне и му ги посочих с поглед. Отстрани пък имаше някакви големи найлони пълни с кръв(или органи, не знам). Хората от палатката обаче не изглеждаха особено притеснени, че двама идиоти с колелета се мотаят наоколо и продължаваха да си говорят и въобще не ми обърнаха внимание.
Тъкмо обърнахме колелетата и взехме да се връщаме и минахме покрай 3-4 момчета, които пък нещо си пиеха и си пушеха и си говореха, аз нещо се замотах защото имаше някакви излезли високо на повърхността корени на дърветата. Та докато се бавех около тях въображението ми допълнително се развихри за неприятни изходи от цялата ситуация. Като излязохме в крайна сметка от гората си отдъхнах. Хванахме 3-тата пътека покрай ресторанта “Ловен парк”, която се оказа правилната :)

В крайна сметка като се прибрах бях яко слънчасала и всичко ме болеше, но съм happy, че вече си имам колело :-)

Първата “истинска”, “дебела” книга,  която някога съм прочела беше “Чичотомовата колиба”. Беше през лятото между първи и втори клас или между втори и трети. Не съм много сигурна. Преди това бях чела единствено приказки и “Карлсон, който живее на покрива отново лети”. Но той не се брои, защото баба ми ми го беше чела преди това.

Така че…

Първата “истинска”, “дебела” и “сериозна” книга,  която някога съм прочела беше “Чичотомовата колиба”. Четях я много бавно и най-вероятно ми е отннела цялата лятна ваканция. Радвах се на всеки 10 прочетени страници и когато минах половината книга тичах при баба да й покажа колко много съм прочела. Спомням си как сълзите се стичаха по бузите ми в края на книгата, когато младият господин Шелби освобождава робите си им обяснява, че вече ще им плаща за труда им, ако искат да продължат да работят за него(интересното е, че май не плаках, когато чичо Том умря, няколко глави преди това…или поне не помня). Прочетох последната глава три пъти подред и не исках книгата да свършва.

Днес Aни ми подари едно издание на “Чичотомовата колиба” от 1966г*. С твърди корици, с красиви графики вътре и с отбелезвалка, до къде си стигнал с четенето.

hardcover(small) 4tk(small)

Тези дни ще започна да я препрочитам за да видя как ще я възприема сега.
Ани има теория, че човек трябва да прочете “Чичотомовата колиба” преди десетата си година. Като се замисля, май наистина е така, така че ако сте на възраст над 10 години и не сте чели “Чичотомовата колиба”, може само да съжалявате за пропуска. И понеже знам, че и Ани има много сантиментални чувства към книгата и все пак ми я подари(а аз дори бях забравила, че ми е обещала), това прави подаръка още по-специален. Още не мога да му се нарадвам :-))))

* Май не съм споменавала тук, мно много се кефя на стари книги. Добавих го в about me страницата, заедно с още 2 неща, които се сетих, че харесвам и 1, което не харесвам.

bday00106

<kyourek> There was a 23% drop in temperature.
<nappyjallapy> That’s almost 25%!
<kyourek> … That was one of the most worthless comments I’ve ever heard.
из bash.org

Докато бях на 23, от време навреме се сещах за горния цитат и си мислех “уау, това е почти 25″.
От днес съм на 24. Това е още по-близо до 25, което пък е близо до 30, което пък е почти като 40… абе..
Вместо да си губя времето с мислене за глупости, вчера реших да напиша една About Me страница с няколко неща, които едва ли знаете за мен и сигурно ще са ви интересни :-)

P.S. Имам си вече 1вия подарък – часовник Time Machine от Канев :-)

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha