Първата “истинска”, “дебела” книга, която някога съм прочела беше “Чичотомовата колиба”. Беше през лятото между първи и втори клас или между втори и трети. Не съм много сигурна. Преди това бях чела единствено приказки и “Карлсон, който живее на покрива отново лети”. Но той не се брои, защото баба ми ми го беше чела преди това.
Така че…
Първата “истинска”, “дебела” и “сериозна” книга, която някога съм прочела беше “Чичотомовата колиба”. Четях я много бавно и най-вероятно ми е отннела цялата лятна ваканция. Радвах се на всеки 10 прочетени страници и когато минах половината книга тичах при баба да й покажа колко много съм прочела. Спомням си как сълзите се стичаха по бузите ми в края на книгата, когато младият господин Шелби освобождава робите си им обяснява, че вече ще им плаща за труда им, ако искат да продължат да работят за него(интересното е, че май не плаках, когато чичо Том умря, няколко глави преди това…или поне не помня). Прочетох последната глава три пъти подред и не исках книгата да свършва.
Днес Aни ми подари едно издание на “Чичотомовата колиба” от 1966г*. С твърди корици, с красиви графики вътре и с отбелезвалка, до къде си стигнал с четенето.
Тези дни ще започна да я препрочитам за да видя как ще я възприема сега.
Ани има теория, че човек трябва да прочете “Чичотомовата колиба” преди десетата си година. Като се замисля, май наистина е така, така че ако сте на възраст над 10 години и не сте чели “Чичотомовата колиба”, може само да съжалявате за пропуска. И понеже знам, че и Ани има много сантиментални чувства към книгата и все пак ми я подари(а аз дори бях забравила, че ми е обещала), това прави подаръка още по-специален. Още не мога да му се нарадвам :-))))
* Май не съм споменавала тук, мно много се кефя на стари книги. Добавих го в about me страницата, заедно с още 2 неща, които се сетих, че харесвам и 1, което не харесвам.
Развръзката на 
Скъпи мъже, знаете ли какъв е най-най-най-лошият начин да се опитате да поканите жена на кафе?
Предполагам сте забелязвали чат формата отдясно в блога ми. Когато съм онлайн всеки може да ми пише и аз ако не съм далече от компютъра с радост отговарям. Така съм се запознала с доста хора. Някои са учудени, че работи, други са цъкали на нея за да ме питат конкретни неща, с трети вече поддържаме редовни контакти онлайн, четвърти са ме канили на срещи… абе въобще, доста весели неща се получават. Механизма на работа е следния. Клкаш на линка, излиза едно прозорче и започваш да ми пишеш, на мен ми казва, че ми пише Guest и предупреждение да внимавам какво обсъждам, защото човека е непознат. И така преди няколко дни ми се включи Guest и ме пита
Последни коментари