Първата “истинска”, “дебела” книга,  която някога съм прочела беше “Чичотомовата колиба”. Беше през лятото между първи и втори клас или между втори и трети. Не съм много сигурна. Преди това бях чела единствено приказки и “Карлсон, който живее на покрива отново лети”. Но той не се брои, защото баба ми ми го беше чела преди това.

Така че…

Първата “истинска”, “дебела” и “сериозна” книга,  която някога съм прочела беше “Чичотомовата колиба”. Четях я много бавно и най-вероятно ми е отннела цялата лятна ваканция. Радвах се на всеки 10 прочетени страници и когато минах половината книга тичах при баба да й покажа колко много съм прочела. Спомням си как сълзите се стичаха по бузите ми в края на книгата, когато младият господин Шелби освобождава робите си им обяснява, че вече ще им плаща за труда им, ако искат да продължат да работят за него(интересното е, че май не плаках, когато чичо Том умря, няколко глави преди това…или поне не помня). Прочетох последната глава три пъти подред и не исках книгата да свършва.

Днес Aни ми подари едно издание на “Чичотомовата колиба” от 1966г*. С твърди корици, с красиви графики вътре и с отбелезвалка, до къде си стигнал с четенето.

hardcover(small) 4tk(small)

Тези дни ще започна да я препрочитам за да видя как ще я възприема сега.
Ани има теория, че човек трябва да прочете “Чичотомовата колиба” преди десетата си година. Като се замисля, май наистина е така, така че ако сте на възраст над 10 години и не сте чели “Чичотомовата колиба”, може само да съжалявате за пропуска. И понеже знам, че и Ани има много сантиментални чувства към книгата и все пак ми я подари(а аз дори бях забравила, че ми е обещала), това прави подаръка още по-специален. Още не мога да му се нарадвам :-))))

* Май не съм споменавала тук, мно много се кефя на стари книги. Добавих го в about me страницата, заедно с още 2 неща, които се сетих, че харесвам и 1, което не харесвам.

Развръзката на драмата с батерия на a4ko се оказа малко неочаквана.
Цял ден уговорки да си намеря лаптоп със същата батерия и чудене да звъня ли в сервиза. Следобяда Heth ми даде съвет да flash-на BIOS-a и аз реших да пробвам. Вечерта си извадих flash-ката и тъкмо взех да я backup-вам за да я фоорматирам и да сложа новия BIOS и се сетих, че на нея има bootable Ubuntu, версия от преди половин година. Boot-нах от flash-ката и ХОП, батерията изведнъж започна да се зарежда… и продължи да се зарежда, и като извадих, кабела, лаптопа не изгасна. Спрях го. Махнах flash-ката. Пуснах да си зареди Ubuntu-то на a4ko и… батерията продължи да се зарежда и продължи да работи.
//няма да псувам сега в блога, и без това псувах предостатъчно вчера. ама ако някога имате подобни проблеми с батерията, имайте едно наум, че е възможно повредата да не е механична.

dark alleyСкъпи мъже, знаете ли какъв е най-най-най-лошият начин да се опитате да поканите жена на кафе?

Представете си следната ситуация.
Вечер. Тъмно. Последният градски транспорт спира на спирката и жена слиза от него тръгва да се прибира вкъщи. Когато тя върви зад вас, не си мислете че го прави защото ви е харесала и иска да ви заговори.
Тя бърза да се прибере вкъщи. Но не иска да ви изпреварва. Предпочита да върви зад вас за да вижда през цялото време какво правите, а не да се изненада от някое по-рязко движение или шум, ако сте зад нея.
Не забавяйте ход. Не спирайте. Не се обръщайте. Не я заговаряйте.
Най-умното нещо, което можете да направите е да се отдалечите бързо. Даже ако има отсрещен тротоар, минете там.

Ако все пак сте достатъчно глупав да спрете и да се обърнете, и да й се усмихнете, тя забавя крачка не защото умира от желание да ви каже “Здрасти”. Continue reading »

Направо ми се повръща вече като чуя израза “децата на България”. Честно. А от вчера се появи нова кауза. Освен да спасяваме “децата на България” по принцип. Сега навсякъде се е появил спам да спасим “две български деца” от майка им. Или по-скоро петицията и каузата във facebook които хората под път и над път разпращат и подписват и се присъединяват са със заглавието “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ, В ИМЕТО НА ДВЕ БЪЛГАРСКИ ДЕЦА !!! ”

За тези, които не знаят за какво става дума, историята е следната. Миналата вечер новините по всички телевизии гръмнаха със следното ужасяващо видео. Честно казано, вътрешностите ми се обърнаха докато гледах това(както и на повечето хора). Някаква полякиня дошла да си прибере децата и ги дърпа, а те не искат да тръгнат с нея и пищят, ритат, бащата ляга под дипломатическия автомобил да го газят, не иска да му вземат децата. Наистина ужасяваща история.

Половината online и offline България гръмна с разни коментари от типа на

Здравейте!
Аз имам един риторичен въпрос. Докога безволевото съществуване на българина ще продължава така. Идва някаква жена, която не е българка, която си живее някъде там, отвлича две деца, които иамт с нея само кръвна връзка, а ние стоим и мълчим. Малко ли деца са били изнасяни, отвличани… та трябва това да става практика и на собствените им “родители”?! Докога Бг ще губи децата си? Докога ние ще сме толкова безучастни.

Mama i deiba na taq maika s kamani trqbva da q ybiqt…Moje li takova neshto be kva e taq darjava kvo e tva neshto decata ima pravo da jiveq kadeto te jelaq i pri koito doritel te iskat…Decata pishtat che ne iskat da sam s maika si a darjavata gi obricha na tova.Izrodi…I bez tova darjavata ne se interesyva ot nashtite deca nishto ne dava za tqh pone da ne se opitva i da ni gi vzema…

и т.н. и т.н. която и новина да отворите по темата, коментарите са все в тоя стил.
във facebook групата към момента има близо 6 000 човека. Петицията не знам колко са я подписали. Ще има протест пред посолството на република Полша. Абе въобще, всички са патриоти и искат да спасят “децата на България”.

Но като всяка (семейна) история и тази си има две страни.
Continue reading »

sizeПредполагам сте забелязвали чат формата отдясно в блога ми. Когато съм онлайн всеки може да ми пише и аз ако не съм далече от компютъра с радост отговарям. Така съм се запознала с доста хора. Някои са учудени, че работи, други са цъкали на нея за да ме питат конкретни неща, с трети вече поддържаме редовни контакти онлайн, четвърти са ме канили на срещи… абе въобще, доста весели неща се получават. Механизма на работа е следния. Клкаш на линка, излиза едно прозорче и започваш да ми пишеш, на мен ми казва, че ми пише Guest и предупреждение да внимавам какво обсъждам, защото човека е непознат. И така преди няколко дни ми се включи Guest и ме пита
Guest: Здрасти. Как си?
iffi: Добре.
// Най мразя да ме питат как съм, в 99% от случаите този въпрос е абсолютно безсмислен
Guest: От каде си?
Guest: от къде си
// WTF моя блог да не е сайт за запознанства…че и с правописни грешки.
// Тук вече попитах дали има някакъв по-дълбок смисъл в този чат от това от къде съм

Guest: Според теб от чистонаучна гледна точка без да искам да те обиждам размерът има ли значение
// Лелее щях да падна от смях, в началото реших, че някой приятел се ебава с мен и това е оригиналният му начин да разбере какво мисля за малките и големи пишки и реших да се полигавя малко
iffi: размера на кое и за какво :)
Continue reading »

Ходим по улицата с Ели. Двама с качулки пият бира на тротоара, пушат и си говорят. Минаваме покрай тях.

Качулка1: Добър вечер момичета. Как сте?

Ние: Добър вечер.

//минаваме без да кажем нищо повече и сме се отдалечили вече на около 2 метра

Качулка1: Аз съм добре, вие как сте. ДА ВИ ЕБА У ГЪЗЪ ДА ВИ ЕБА.

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha