Доста често съм чувала някой да употребява “и това е изключението, което потвърждава правилото”. Леко странно звучи, нали? По принцип го оставям да ми мине покрай ушите като някакъв идиом и въобще не му обръщам внимание. Днес обаче като си отворих google reader-a и се зачетох в последния пост на Eneya(в който има доста полезно info, ако решите да следвате в чужбина), там пише следното:
Висшето в България не струва.
Това е ясно на всеки, който е имал личен контакт с него, по един или друг начин.
Редките изключения по-скоро потвърждават правилото.
На мен ми се струва най-логично, ако едно правило има изключения, това да значи, че нещо не е наред в правилото. Почудих се малко и реших, че може пък и да има някаква скрита мъдрост или логика в този израз, която до сега ми е убягвала.
Та затова реших да питам в моя напоследък любим източник на народна мъдрост – twitter :-)
След кратка дискусия, 3ма човека едновременно ми пратиха обяснения(от wikipedia, естествено).
Краткото обяснение е следното:
Изключение, което потвърждава правило е твърдение за частен случай, от което се подразбира, че в останалите случаи точно обратното нещо е вярно.
Например от изказването “Събота – 19.Дек.2009 е работен ден” е изключението, показва логически, че събота по принцип е почивен ден.
Обаче, да кажеш “Не пия в работни дни. Това, че в сряда се напих като талпа е изключението, което потвърждава правилото.” Е абсолютно безсмислено.
А ето и историята на произхода на този израз:
На латински, както са се пишели английските закони по това време, е гласяла „Exceptio probat regulam in casibus non exceptis“, което означава „Изключението потвърждава правилото в неизключените случаи“.
Най-старият известен случай на използване на тази логика в правото е от Цицерон през 56 пр.н.е. в защита на Корнелий Балбо. Балбо е обвинен че незаконно е придобил римско гражданство, тъй като договорите с някои не-римски народи забраняват да им се дава гражданство и това според обвинителя по подразбиране трябва да се отнася и за случая с Балбо. Цицерон отговаря: „Ако изключението прави такова действие незаконно, тогава където няма изключение действието задължително трябва да е законно.“ („Quod si exceptio facit ne liceat, ubi necesse est licere.“)
(източник)
P.S. Малко по-пълни обяснения има в английската версия в Wikipedia.
P.P.S. Аз не се сещам да съм виждала израза употребен правилно. В общия случай хората го ползват за да се опитат да оправдаят някак си изключенията оборващи тезата им. Ама знам ли, може примерите, които съм срещала, да са просто изключения потвърждаващи… и аз не знам какво :-)
Още по-неразбран е изразът: “Думите отлитат, написаното остава” – всички го употребяват в смисъл, че написаното е по-достоверно, защото е на материален носител. Докато държащите на ораторското майсторство римляни са го казвали в напълно обратния смисъл – точно казаните думи ще прелетят пространство и време, а написаното ще остане само тук и сега. :)
И мен ме дразни и също съм се чудил защо пък точно изключенията ще потвърждават правилото, благодаря за хвърлената светлина по въпроса.
Сега си мисля, че може би в най-често срещаната (и неправилна) употреба на тази фраза, акцентът в нея е по-скоро върху “изключенията” и “правилото”, а не върху “потвърждават”.
В много от случаите, когато съм виждал/чувал употребен този израз, хората са се опитали да го използват с цел да подсилят контраста между “изключенията” и “правилото”. Освен това, използвайки този израз, се подчертава, че множеството на “изключенията” е много по-малобройно от множеството на “правилото”. Поне моето усещане е такова.
@Pippilota Mentolka: егати, никога не би ми хрумнало, че този израз може да значи точно обратното :)
О колко си начетена, мон шери! Превъзбудих се по случая и бих искал да спя с теб! А след това ще програмираме! Нямам дълга коса и вечносин пуловер, но пък са налице други достойнства!
@mname.org: какви, че нещо ми убягват?
едва ли Eneya е вложила много мисъл като го е писала това за изключението, по-скоро е заложила на оригиналното(за нея) звучене
Нищо чудно няма в правилото. Като тече чешмата в мивката, понякога пръска и навън. Това е изключението, което потвърждава правилото. Както и пръските в лицето, когато човек пътува с лодка из морето. Правилото е, че водата е отдолу, но си има изключения нали така. Може и по-умно да го обясня де – с дисперсия, статистика и прочее забравени от университета понятия ;-)
Twitter и Wikipedia… Няма как написаното да не е вярно!
@Дамян: ако имаш някакви съмнения в достоверността, под статиите в wikipedia има източници.
@voxy: Несъмнено, Енея никога не влага много умисъл, ever.
И всичко това заради безумното твърдение на Вородецки,че у нас образованието не струва,а там нейде само да отидеш и скока на IQ-то ти е гарантиран.Работя в международна фирма и ежедневно се сблъсквам с изучили из Европата мутанти и ей богу правилото,че лузъра си остава лузър дори и след 5 висши важи с пълна сила.
@opexume: @Chou: @voxy: Много хора ползват този израз, просто постът на енея беше поводът да потърся повече инфо за смисъла му, затова го сложих, като увод в моя пост. В поста й иначе има доста полезна информация, ако искаш да учиш в чужбина.
Ми не.
Като имаме сто студента, които не учат, щото ги мързи да гледат, наличието на сериозен такъв подертава количеството несериозно и виждаме съотношението.
Случаите, които се разминават от стандарта са изключения. Особено ако съотношенеито е такова.
И не само от Wikipedia: http://twitter.com/zaveqna/status/6458185783 :)))
@Eneya: аз не се опитвам да оборя тезата ти. И аз мисля, че голяма част от бг образованието съкира, просто израза винаги ми се е струвал странен и като го видях при теб ми хрумна да проверя има ли смисъл въобще в него.
@ju: аз затова написах, че сме имали дискусия в twitter ;-)
“съкира” – ебахти думата.
@Георги Иванов: много ме кефи :)
@iffi: Всъщност дори да не искаш си го направила :) А “правило-изключение” са чисто математическа концепция, която също потвърждава, че изразът с масовото му значение е клише
A cliché is a saying, expression, idea, or element of an artistic work which has been overused to the point of losing its original meaning or effect rendering it a stereotype, especially when at some earlier time it was considered meaningful or novel.