Вчера по повод Blog Action Day, изчетох десетки статии в блоговете, които следя за това кой какво прави за опазването на природата, за Ал Гор и това, че е получил Нaбелова награда за мир и така нататък. Обаче не ми се пишеше и на мен за това колко много промени светогледа ми “Неудобната истина” или за това, че вече си спирам компютъра след работа, спирам си компютъра вкъщи, изгасям светещи напразно крушки, събирам си батериите(които не знам къде да предам и вече ми омръзва да ги трупам на купчинка), не използвам излишни найлонови торбички/сакчета/(така ги наричаме в Габрово… без смях, моля ;-) ), не оставям включени зарядни без да се зарежда телефон на тях, дразнех се, че в Мусала се ползват толкова много пластмасови чашки и си бях донесла стъклена, возя се в градски транспорт и така нататък.
Естествено има и неща, които не правя, макар че знам че е добре да започна: например да си събирам разделно боклука (все още силно се съмнявам, че в България се рециклира), да си купувам енергоспестяващи крушки, да дъвча по-малко дъвки(които доста трудно се разграждат) и още доста неща. Но няма смисъл да навлизам в подробности, който има интерес към опазването на околната среда, може да започне с “Неудобната истина” или просто да пусне един google search по темата и ще намери много подробна информация.

Всъщност това за което искам да разкажа е какво съм видяла от престоя си в Германия.

Тук, най-вече в северните части на Германия, както и навсякъде където е равно и ветровито има цели полета с Wind Turbines(Ветрени Турбини?!, не знам как се казват на български, аз им викам “онези неща с големите перки”) и освен това, може да сключиш договор, да ти бъде доставян ток само от екологично чисти източници.

Има разделно събиране на боклук. Даже има разделно събиране на зелено, кафяво и бяло стъкло(!). Доста любопитно е, че събират металните, пластмасовите (а понякога и картонените) опаковки на едно място… как ли ги разделят после…

Събират обратно бирени, пластмасови бутилки и кенчета. Пъхаш ги в едни машини в супермаркетите, за бирена бутилка ти връщат 8 цента, за пластмасова (без значение малка или голяма) – 25 цента, за кенчетата не знам колко, но до колкото знам е повече отколкото за бирените бутилки. И това си е доста добра стратегия, все пак за 4 бутилки ти връщат 1 евро. Както се изрази един колега “Не че пластмасата им е скъпа, екологията им е скъпа”.

И не на последно място, използва се обществен транспорт. Естествено и тук има автомобили. Но съгласете се, че да можеш да изминеш 500 километра за малко повече от 2 часа при това в чист, бърз и удобен влак е супер оферта. Или да стигнеш до работа за 10 минути с градския влак, трамвая или с метрото, вместо да си 1 час в задръстване. Няма да се спирам подробно на добре развитата железница и транспорт сега, защото мисля да напиша отделено пост по темата.

Силно се надявам, че и в България съвсем скоро, ще има грижа за околната среда от по-висши инстанции, защото аз лично бях потресена от изказването на Бойко Борисов по въпроса: “В нашата държава месечната пенсия е около 60 евро. Така че първо трябва да решим собствените си проблеми. Глобалното затопляне е проблем на индустриализираните държави. Те доведоха до появата му. Така че те трябва да го решат!”. Разбира се стана ми тъжно и от реакцията на хора, които познавам и които се съгласиха с него. Но според мен е недопустимо, човек с толкова отговорна длъжност да има такова отношение към околната среда. И не крия, че точно това изказване беше причината отношението ми към Бойко Борисов от леко безразлично да премине в крайна антипатия.

5 Responses to “Blog Action Day с един ден закъснение”

  1. Доста любопитно е, че събират металните, пластмасовите (а понякога и картонените) опаковки на едно място… как ли ги разделят после…

    И аз съм се питал същото – мисля, че металите лесно се отделят – предполагам като се потопят във вода – пластмасата изплува. Черните метали могат да се отделят с магнит.

  2. Явно се справят някак :)
    но все пак е интересно решението, да събират на едно място метал, картон и пластмаса, а да разделят зеленото, бялото и кафявото стъкло…

  3. Ето някои мои предположения. Първо, “големите перки” си мисля, че на български се наричат вятърни електроцентрали. Второ, стъклото трябва да се разделя по цвят, защото рециклирано зелено стъкло може да се получи само от зелени бутилки, кафяво – от кафяви и бяло – от бели стъкла. Ако се смесят заедно, следващият път ще си пиете бирата от бутилка с много интересен цвят. И трето, метал, картон и пластмаса се разделят в сортировъчен център. С металът е най-лесно – един мощен магнит издърпва всичко към себе си. Хартията и пластмасата обаче се разделят на ръка от работниците в сортировъчния център.

  4. Ако наистина ги разделят на ръка….горките хора, които трябва да го правят…
    *йък*

  5. Мда горките хора. Ето диаграма на център за разделяне на отпадъците.

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Spam Protection by WP-SpamFree

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha