dark alleyСкъпи мъже, знаете ли какъв е най-най-най-лошият начин да се опитате да поканите жена на кафе?

Представете си следната ситуация.
Вечер. Тъмно. Последният градски транспорт спира на спирката и жена слиза от него тръгва да се прибира вкъщи. Когато тя върви зад вас, не си мислете че го прави защото ви е харесала и иска да ви заговори.
Тя бърза да се прибере вкъщи. Но не иска да ви изпреварва. Предпочита да върви зад вас за да вижда през цялото време какво правите, а не да се изненада от някое по-рязко движение или шум, ако сте зад нея.
Не забавяйте ход. Не спирайте. Не се обръщайте. Не я заговаряйте.
Най-умното нещо, което можете да направите е да се отдалечите бързо. Даже ако има отсрещен тротоар, минете там.

Ако все пак сте достатъчно глупав да спрете и да се обърнете, и да й се усмихнете, тя забавя крачка не защото умира от желание да ви каже “Здрасти”. Continue reading »

Ходим по улицата с Ели. Двама с качулки пият бира на тротоара, пушат и си говорят. Минаваме покрай тях.

Качулка1: Добър вечер момичета. Как сте?

Ние: Добър вечер.

//минаваме без да кажем нищо повече и сме се отдалечили вече на около 2 метра

Качулка1: Аз съм добре, вие как сте. ДА ВИ ЕБА У ГЪЗЪ ДА ВИ ЕБА.

dark alley
ето какво се е случило на една приятелка снощи:

X: на всичкото отгоре вчера като се прибирах сутринта от работа един откачен ме нападна
iffi: :-О
iffi: добре ли си? какво стана?
X: ами аз му извадих автоматичния си нож
X: той не се трогна
X: удрях до
X: а той не ми пусна задника и ме обарва навсякъде
X: пищях
X: и ме проследи почти до у нас
X: имам 1 отсечка около 50-60м, която не е на булевард
X: и там
X: повтаряше ‘само малко, само малко’
X: един дребен къдрав 20-25г
X: като малоумен в главата
X: само ме обарва
X: ама се уплаших
X: защото всеки нормален би се уплашил или поне отстъпи назад като види нож
X: нито писъци, нито удари, нито заплахи че ще се обадя на полицията не го накараха да ми пусне задника
X: обадих се на С в 5:40 и така докато си говорихме се прибрах
X: онзи вървя на 20-30 м зад мен

А като си помисля аз как смело си се прибирам сама

Снощи след редовната бира след курса по Руби реших да се прибера пеша от Торонто до Стрелбище. Половин час преди полунощ, около половин час ходене, тъкмо да ми се проветри главата и до полунощ да съм се прибрала. Увих се с шала(дълъг, ама много дълъг, черен, плетен, мек шал) като нинджа, за да не ми замръзват носа и ушите и тръгнах с бодра крачка надолу по Свети Наум. И така унесена в мисли, пресичайки от време навреме улицата, за да избегна групичките подпийнали младежи вървящи срещу мен, стигнах до Sofia City Center. Извадих си телефона да гледам дали мери правилно крачките(btw от Торонто до вкъщи са около 3466 крачки). Замислих се за една стара история от 1ви курс.

Имаше някакъв купон в 9ти блок и някакъв младеж беше решил че съм му много навита, аз пък бях решила точно обратното, та се изнесох скорострелно от блока и вървейки пеша по пътя от 9ти блок, покрай УНСС към Студентски град(по пътя е едно такова пусто и малко spooky… абе не е гот за разхождащо се само момиче), едно такси ме настигна и предложи да ме закара. Аз му обясних, че нямам пари и ще ходя пеша. Човекът все пак ми предложи да ме закара, аз се съгласих, закара ме до блока. Покани ме да излезем някой път на кафе, аз учтиво отказах и се прибрах.

Стигнах вече входа на Южния парк и на червения светофар, където е спряла някакво лъскаво черно БМВ (за модел, идея си нямам, аз колите ги различавам само по цвят) с един чичко вътре. Пресякох и си продължих към къщи. След 50м БМВ-то не настига, спира до мен и чичкото ми предлага да ме закара вкъщи. Обясних му, че предпочитам да се разходя пеша.
“Пеша, сама по това време? Ама сигурна ли сте, че не искате да ви закарам?”
“Не благодаря, живея на 5мин от тук, ще се прибера пеша”
Попита ме още веднъж, дали съм сигурна и отпраши.

10 минути след това вече си бях вкъщи на топло, с двете съквартирантки и без никакви чичковци с БМВ-та.
Не знам, чичкото може да е имал най-добри намерения наистина само да ме закара до вкъщи. Но честно казано не съм чула на някой мъж да му спират коли с предложения да ги закарат някъде.

В общия случай избягвам да джиткам сама по тъмно по улиците и когато трябва да се прибирам вечер гледам да е или с такси, или някой да ме изпрати. А когато правя такива вечерни разходки, гледам да са по осветени улици. Когато трябва да се размина с групичка хора, предпочитам да премина на отсрещния тротоар, а когато е с 1 човек, гледам да се разминем на максимална дистанция. И естествено, основното правило – не минавам вечер сама през подлези. Това е малко параноично, ама ако сте гледали Irreversible ще ме разберете.

За пореден път се сетих, за една страхотна статия на Longanlon – “Жените не са като нас” и за една история, когато се прибирах веднъж с такси.
Таксиджита спря до блока и ме пита “искате ли да изчакам да влезете във входа”. Аз казах, че няма проблем, входа е ей-тук на 2 крачки и той отговори “абе тя и жена ми все казваше, че няма проблем и сега гледам сам 2 деца”. В този момент всичко ми се обърна…

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha