Най-после си имам билет за връщане. Кацам в България в събота след обяд :-)

Големия проблем обаче са стачките на Deutsche Bahn. Надявам се да успея да няма неприятни изненади с влаковете до Берлин, защото иначе ще е много лошо. Преди няколко седмици стачките на влакове на дълги разстояния бяха забранени… този път явно не са и в момента тук какафонията е пълна.
Още когато стачките започнаха в през август, ръководството на DB(DB=Deutsche Bahn) беше твърдо по въпроса. Машинистите искат 30% увеличение на заплатите, а предложеното от DB беше 4.5%. След, което шефовете на DB заявиха, че по-голямата част от ръководството може да кара влакове и ще се справят някак си, а ако трябва ще наемат машинисти от Австрия и Швейцария. Най-забавното беше обявата, която беше излязла във вестника преди 2-3 седмици, че DB търси да назначи 1000 машинисти :-D.
За момента обаче нещата не вървят особено добре. В началото беше забранено на влаковете на дълги разстояния да стачкуват, но очевидно те също някак си са успели да си извоюват право на стачка, защото от четвъртък доста голям процент от тях не се движат, а тези, които се вървят са с доста сериозни закъснения (съдейки по вчерашния Hamburg-Munchen, който пристигна в Jena с 45мин закъснение). Хубавото е, че поне на сайта на DB има постоянно актуална информация, кои влакове се движат, кои – не и кои с колко закъсняват.
Така че стискайте ми палци да стигна до Берлин безпроблемно :-)

P.S. Следващите 2 седмици аз ще съм човека-фирма – сама в целия офис… приемам покани за обяд в района на Плиска.

Тази година почивката на море прекарах във Варна, 6 нощувки, само 4 плажа, минимален тен (да не кажа – никакъв) и много приятни емоции и 1 ден при баба и дядо на Розино.
Като за начало ще започна с впечатленията от родните влакове:

The good side of БДЖ:

За първи път се возих във спален вагон. Взехме си 1ва класа, защото са по 2ма човека в спално купе (въпреки че има 3 легла). Приятната изненада беше, че е по-чисто отколкото очаквах, което разбира се не значи идеално чисто, но все пак е приемливо. Представях си спалните купета малко по-широки, а те са толкова тесни, че има място само колкото да се обърнеш. Като цяло 8 часа пътуване в спално купе е за предпочитане пред 6 часа сгърчване на автобусна седалка.

The dark side of БДЖ:

Дотук с приятните впечатления …

Тъй като решихме да скъсим с един ден престоя на морето и да отскокнем до баба и дядо на Розино, и да разгледаме Карлово и Сопот, трябваше да си купим билет за влака до там. Вече бях погледнала в сайта на БДЖ как точно става придвижването(бързия влак Варна-София до Карлово и от Карлово – пътническия за София, който спира и в Розино)… и … отиваме на варненската гара за билети. Там има 3 гишета, на едно от кото имаше хора, а на другите две лелките се правеха, че не ни виждат.
Ива: Работите ли?
Лелка: Кажете какво.
И: 2 билета за с.Розино, Карловско.
Л: Това след коя спирка е?
И: ???? ами не знам //не би ли трябвало тя да ми каже
Л: Ами той сигурно влака не спира там.
И: Много ясно, че не спира, трябва да се прекачим на Карлово. //защо пак аз трябва да и го казвам
В този момент лелката започна да цъка с 2 пръста на един DOS-овски software и на мен ми се доплака. Напечата някакви билети и аз:
И: Ама не може ли 1ва класа? //разликата в цената е 3 лв, а в 1-ва класа е къде-къде по-просторно и малко по-чисто
Л: (Троснато) Ами до Карлово може.
И в този момент извади една папка (истинска, хартиена) и започна да рови…
Л: А запазени места искате ли?
И: Да.
Взе да отмята на едни листи местата…. В крайна сметка получихме заветните билети, но на тях не пише в колко часа се прекачваш, та се върнах да я питам и получих доста нелюбезен, но все пак информативен отговор.

Малко недоумения и въпроси свързани с БДЖ:

  1. Защо след като са се хванали да си направят такъв хубав и удобен сайт, лелките, които сигурно са там още от СОЦ-а (и си мислят, че никой не може да ги уволни, а ТРЯБВА! и се държат така все едно си натрапник, нарушаващ почивката им) цъкат с по един пръст на DOS-овски програми, които едва са вързани в някаква мрежа?
  2. Защо няма система за онлайн резервации на билети?
  3. Защо не уволнят бабките и не сложат някакъв нормален софтуер и не печатат нормални билети, на които да пише в колко часа, къде си сменяш влака?
  4. Или още по-добре… Защо уволнят лелките и не сложат автомати (както е в Германия) в които си пъхаш парите/картата и с няколко цъквания си получаваш билета.
  5. Защо във влака никой не ти казва коя е следващата спирка, а не да дебнеш всяка гара, дали е тази, която ти трябва. Има говорители в купетата, само някой трябва да си направи труда да запише нещо от рода на “Следваща гара Долно Нанагорнище” и да го пуска по говорителя в подходящия момент.

Това са някакви малки неща, които биха направили живота на клиентите на БДЖ доста по-удобен и ще им остава само да чакат радостния момент, в който и ние ще си имаме чисти влакове, които не смърдят и се движат със 220 км/ч като ето този:

:)

В последно време този смахнат автобус никакъв го няма. Снощи с ели 40 минути чакахме на хотел Диана и през това време минаха 3 автобуса 102 и 4 автобуса 88(!), а 94 – йок!
Тази сутрин станах с прекрасната идея да ида най-после да си оправя осигуровките, затова в 9:10 бях на спирката с идеята, че до 10 часа ще съм си оправила нещата и ще съм вече в офиса… да, ама не! до 10 без 10 си киснах аз на спирката и вече визуализирах ситуацията как се качвам в 280 без билетче и се карам с контрольорите, че ако 94 беше минало поне веднъж за тези 40мин, нямаше да съм нередовен пътник… и в този момент о, спасение! Спира една кола на спирката и отвътре Ники Тодоров и Анислав ми махат да се качвам… и така поне половината от плана ми за сутринта беше изпълнен – стигнах на работа в 10…
94, 94… 94, 94… 94, 94…
Да живеят колегите с коли :)

© 2012 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha